“2014-а година е нулева от гледна точка на плащания в повечето държави-членки”, подчерта Дончев. Той каза, че по-смелите държави използват отдавна един механизъм – те стартират част от схемите с финансиране от националния бюджет и в последствие търсят възстановяване на разходите от ЕК.

“Нещо, което България за съжаление не можа да направи. 2014-а е нулева за България. Категорично твърдя, че 2015-а няма да бъде такава. Вече имаме одобрени две оперативни програми – „Човешки ресурси“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“. По „Човешки ресурси“ имаме получен аванс. От информацията, с която разполагам, Програма „Добро управление“ е технически готова за одобрение, както и в много напреднала степен е и „Наука и образование за интелигентен растеж“, „Конкурентоспособност“. Очаквам в рамките на месец януари тези три програми да бъдат одобрени. Все още има няколко незатворени въпроса, които са обект на преговори с ЕК по „Региони в растеж“ и „Околна среда“. До март разчитам почти всички програми да са одобрени”, добави вицеремиерът.

По думите на Дончев страната ни има готовност да стартира първите схеми в първото полугодие на 2015-а, използвайки заемообразни средства от бюджета, ако се забави одобрението на някоя важна ресурсна програма като примерно „Региони в растеж“ или „Околна среда“. Той подчерта, че държавата е длъжна да обслужва всички плащания към бенефициентите, без значение за кой програмен период говорим и без значение дали на нея са й прекъснати или забавени плащанията”.

“Факт е, че има перманентен дефицит в бюджета на ЕК и по тази или други причини често се налага да се забавят плащания, но едното теоретично не би следвало да има връзка с другото. Държавата не може да си позволи да прехвърли проблема на бенефициента”.

“През 2014-а имаше няколко много силни шока в системата и ще бъде пресилено да твърдя, че те са излекувани. Имаме една оперативна програма, по която половината от годината не е плащано на бенефициентите – “Околна среда”. Въпреки всички опити да бъде засилено неимоверно темпото и да бъде минимизирана загубата, загуба на средства към края на 2014-а ще има. Разбира се, те ще са много по-малка от тази, която показваха прогнозите. Добрият сценарий по оперативните програми сведен е рискът от загуба на средства под 30 млн. за 2014-а, което е близо 5-6 пъти по-ниско от всякакви прогнози. Това ще бъде успех. Друг по-голям шок върху системата е сложните отношения между управляващи органи и бенефициенти, тук говоря за финансовите корекции. Планът ни е до края на март да затворим всички проблемни случаи. До тогава, за да не спира хода на изпълнение на проектите, на всички бенефициенти трябва да бъде предоставена и ще бъде предоставена ликвидна подкрепа. До края на март ще сме в позицията да изчислим и да преценим в детайли кой колко е виновен и кой колко трябва да плати”.

Оптимистичната прогноза на управляващите органи на европейските програми сочи, че загубите за България на 31 декември тази година ще възлизат на 190 359 069 евро или близо 400 млн. лв.

Най-сериозни се очакват да бъдат загубите по временно замразената от Европейската комисия Оперативна програма “Околна среда” – почти 82 млн.евро. Още 80 млн. евро България ще загуби по програмите за развитие на селските райони. По Оперативна програма “Регионално развитие”, по която Брюксел спря плащанията по две от осите – за “Туризъм” и за “Градско развитие”, се очакват загуби от 18 млн. евро. Почти 3 млн. евро ще са загубите и по Оперативна програма “Техническа помощ”. Управляващият орган на Оперативна програма “Административен капацитет” твърди, че няма риск от загуба на средства.

По прогнози на ЕК, обаче, по ОПАК ще се загубят 7 млн. евро. Загуби по същите оперативни програми (без ОП “Регионално развитие”) имаше и към 31 декември 2013 г., но техния размер бе значително по-малък. За миналата година България не успя да усвои 62 млн.евро.

Предизвикателството страната ни да успее да усвои над 1,2 млрд. евро през оставащите три месеца до края на годината е много сериозно. Почти сигурно е, че загубите ще бъдат значително по-големи от прогнозираните към 25 септември 2014 г. За това говорят и данните за обема на сертифицираните разходи в изминалия месец и половина. От началото на мандата на служебното правителство 6 август до 25 септември по еврофондовете са сертифицирани разходи в размер на 1,11%, което в абсолютна стойност възлиза на 103 846 092 евро. Това се дължи и на факта, че по програми с най-голям бюджет – “Транспорт”, “Околна среда”, “Регионално развитие” не са сертифицирани никакви разходи. По Програмата за развитие на селските райони също няма сертифицирани разходи, заради продължаващата липса на избор на сертифициращ орган. 5% ръст на сертифицирани разходи бележи Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, която е с най-добро темпо на изпълнение още от миналата година.

Вчера икономическият вицепремиер и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева потвърди, чеЕвропейската комисия няма да възстанови до края на годината плащанията по спряната изцяло ОПОС и частично ОПРР. Така Захариева призна, че служебното правителство няма да изпълни един от приоритетите си, заявени при обявяването му от президента Росен Плевнелиев, а именно: възстановяване на плащанията от ЕК по европейските фондове.

Първата от програмите е ИНТЕРАКТ III. Нейната основна цел е да насърчава обмяната на опит и разпространението на добри практики и иновативни подходи, свързани с управлението и изпълнението на програмите за териториално сътрудничество.

Целевите групи на програмата са ръководители и служители, работещи по програми за териториално сътрудничество, включително по програми, които се изпълняват по външните граници на Европейски съюз, национални и регионални заинтересовани страни, както и заинтересовани страни в целия

В програмата основно се включват четири децентрализирани звена – във Виена (Австрия), Турку (Финландия), Валенсия (Испания) и Виборг (Дания).

Общият бюджет на програмата е 46 344 220 евро, от които средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) са 39 392 587 евро. Националният принос на България към програмата е в размер на 117 132 евро, разпределен на седем годишни вноски.

Втората програма е „Дунав”. Тя включва Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватия, Унгария, Румъния, Словения и Словакия и страните-кандидатки за членство Босна и Херцеговина, Сърбия, Молдова, Черна гора, както и три области от територията на Украйна.

Програмата „Дунав“ ще се финансира от ЕФРР с 202 095 405 евро, 19 800 000 евро от Инструмента за предприсъединителна помощ и от Европейския фонд за добросъседство (ЕИД).

Третата програма е „Балкани-Средиземно море”. Нейната основна цел е използването на споделените териториални предимства и подпомагане на интегрираното териториално развитие и сътрудничество за повишена конкурентоспособност и устойчиво развитие на балканско-средиземноморския регион.

В нея влизат Гърция, Кипър и България, както и две страни-кандидатки – Албания и Република Македония. Изпълнението й ще се финансира от ЕФРР с 28 330 108 евро и с 5 126 138 евро от Инструмента за предприсъединителна помощ.

Има забавяне на усвояването на евросредствата, а начинът то да бъде преодоляно е по-добрата комуникация между възложителите, бенефициентите и изпълнителите. Около това се обединиха представителите на Камарата на строителите в България, областните управители и кметове от Южния централен район, директорите на Управляващите органи на оперативните програми „Регионално развитие” и „Околна среда” Деница Николова и Малина Крумова. Това стана на започналия вчера двудневен семинар, организиран от КСБ.

Директорът на Дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в МРРБ Деница Николова посочи, че е нужна по-добра комуникация между различните участници в процеса на усвояване на еврофондовете. По думите й трябва да се спазва принципът на партньорство. Тя представи основите на бъдещия програмен период. След 2014 г. ще бъде намален броя на 36-те агломерационни района в страната. Ще бъде поставен акцент върху енергийната ефективност. Още от сега започва подготовката на плановете за градско развитие и възстановяване. Всички проекти, които ще се финансират по ОПРР след 2014 г., трябва да бъдат включени в тях.

„Повечето обекти са само на хартия и доста бавно се реализират на практика”, заяви директорът на дирекция „Кохезионна политика за околна среда” към екоминистерството Малина Крумова. „Едва 32 от общо 102 проекта в сектор „Води” са инфраструктурни”, посочи тя.

Според изпълнителния директор на КСБ инж. Иван Бойков общините са притеснени от финансовата невъзможност да изготвят качествени проекти. По време на дискусията той предложи провеждането на семинар, на който да се обсъди темата за обжалванията. „Това е проблем, който засяга всички”, заяви той. Малина Крумова посочи, че през последните две години обжалванията забавят проектите средно с по шест месеца и половина. По думите й по 90 процента от търговете има обжалвания.

През миналата година строителната индустрия в европейски мащаб е намаляла с около 2%, като кризата се е усетила в страни като Ирландия и Португалия, обясни председателят на FIEC Луиза Тодини.

Според нея нишата на зеленото строителство създава нови и неограничени възможности пред сектора. “Можем да преодолеем затрудненията, но ни е необходимо сътрудничеството на политиците на местно и европейско ниво.

Тодини посочи, че европейските компании нямат свободен достъп до пазарите до трети страни извън ЕС и са принудени да се борят с условията на дъмпинг там. В крайна сметка отвореният пазар се оказа по-свободен от европейския общ пазар, добави тя.

„Строителството беше водещ сектор, но трябва да разберем, че то не е двигател”, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, откривайки форума. Той направи и заявка за екологичното бъдеще на строителството – всяка къща в Европа, строена след 2020 г., трябва да бъде енергийно ефективна, напомни министърът.