“Част от средствата от инвестиционната програма на правителството няма да бъдат усвоени до края на годината. По някои проекти дори не са започнали търговете. Всички резерви оттам пак ще бъдат дадени на общините, но по линия на оперативните програми. Това е един от възможните източници, но той не е достатъчен. Другият е свързан с обществените поръчки. Трябва да се прегледат процедурите по министерства. Там, където няма спешна необходимост, поръчките може временно да бъдат отложени. Освен това предишните управляващи често повтаряха колко е голям фискалният резерв. Той също може да е един от източниците.”, коментира вицепремиерът.

По думите й след спирането на двете оси по ОП “Регионално развитие” под риск са около 100-150 млн. лв. Най-застрашен през следващата година е проектът за Северната скоростна тангента на София. Другият рисков проект е жилищната програма за саниране.

Министър Захариева коментира, че случаят с КТБ допълнително ще затрудни ситуацията, защото там са блокирани 13 млн. лв. за нисколихвени кредити. “Трябва да се има предвид, че това не са парите по програмата. Лошото е, че има блокирани и около 500 хил. лв. на самите етажни собственици в доверителни сметки в банката. Тези дни имам среща с квесторите на КТБ, за да видим какво може да се направи”, добави вицепремиерът.

По думите на министър Павлова окончателните разплащания по проекти изискват проверки на място, удостоверяване на тръжните процедури и технологичното време е малко по-дълго, което е причина да има все още дължими средства.

В следващите месеци всички правомерни плащания по проекти ще бъдат направени, увери Павлова.

Новият министър на регионалното развитие и премиерът Бойко Борисов откриха в Шумен официално рехабилитираната централна част на града, на стойност 5 милиона лева. Проектът е изпълнен с финансовата подкрепа на оперативната програма “Регионално развитие” 2007-2013 г.

Друг важен за общината проект, който е одобрен и ще стартира, е свързан с развитието на туристическите атракции в региона. Той е в размер малко над 3 милиона лева по ОП “Регионално развитие”. Предвижда се с парите по него да бъдат финансирани Мадарския конник, съхраняване на релефа, укрепване на крепостта и реновиране на четири от старите къщи. Идеята е да се получи общ туристически маршрут с атракции около и в Шумен. Също така предстои и модернизация на ДКТ “Васил Друмев”. Павлова допълни, че само през 2011 г. в Шумен са стартирани инвестиции за 140 млн. лв. в региона. Те са свързани с важни пътни отсечки, чиято рехабилитация е била отлагана дълго време.

Финансиране ще получи и бившия Онкодиспансер, който ще получи 6.5 милиона лева, с които той ще се превърне в модерна специализирана болница за лечение на онкологични заболявания. В приоритетите на министерството е и предоставянето и изграждането на три центъра за настаняване от семеен тип на деца с физически и умствени увреждания, съобщи Дарик.

В момента се преговаря с Европейската комисия максимална част от магистрала Хемус да влезе в основната мрежа на трансевропейските коридори. Това със сигурност ще е възможно поне до Велико Търново, а за останалата част преговорите ще продължат – прогнозира тя. Това на свой ред означава, че ще има възможност страната да получи пари от Кохезионния фонд за развитие на пътна инфраструктура.

Най-наложителната мярка при кратките срокове, според експерта, е изготвянето на тръжна документация с коректни оразмерителни параметри. На нейна основа трябва да се проведат спешно конкурси за представяне на технологична концепция и строителство „до ключ“ за съответната агломерация. По този начин ще се даде възможност за прилагане на съвременни решения и използването на нови строителни материали, обясни Бърдарска. Те пък ще съкратят пусковия срок до 8 месеца от датата на подписване на договора, добави изследователят от Икономическия институт.

Етапите сега на пред-инвестиционни проучвания, идеен,  работен проект и строителство създават предпоставки за размиване на отговорностите между институции, организации и фирми. Изпълнителят  се оправдава с некоректно подадени оразмерителни параметри от предишните етапи на проектиране.  Проектантът пък обвинява изпълнителя за недобре свършена работа или експлоататора в невъзможност да подържа съоръженията. Накрая, никой не е виновен, че не се спазват стандартите за пречистване на битови отпадъчни води, смята Бърдарска. Според нея, за да се поемат ясни отговорности, е необходимо проектирането по определена технология и строителството да се възлага на един изпълнител.
Друг недостатък на построените по традиционните технологии пречиствателни станции у нас е, че са близо два пъти по-скъпи от съвременните, изтъкна изследователят от БАН.

Д-р Бърдарска е на мнение, че правителството показва воля за промени, които да отложат санкциите във водния сектор, заради неизпълнени ангажименти. Да се направи коректен преглед на новите станции за отпадъчни води и идейните проекти, за да се изяснят пречките пред изграждането на икономически и енергийно ефективни пречиствателни системи в кратки срокове, предлага тя.