Новият тунел е финансиран изцяло от Швейцария, като цената му възлиза на около 10,3 млрд. долара. Когато съоръжението отвори за обслужване на пътници, времето за пътуване между Цюрих, Лугано и Милано ще бъде скъсено с един час. Влаковете ще се движат през тунела със скорост от повече от 240 км/ч. Това е възможно, защото нивото на тунела е почти изцяло гладко през цялата дължина, пише Money.bg.

От 1999 г. около 2000 служители са се трудили ден и нощ, за да издълбаят 31 милиона тона земя далеч под планините. По трасето има две точки за авариен достъп.

Тунелът е толкова голям, че работниците използват малки сгъваеми колела, за да стигнат от едно място до друго.

Към момента проектът върви по график и няма закъснения в строежа. Тестването на релсите, вентилацията и комуникационните възможности ще започнат през октомври.

Макар пътуващите да оценят значително по-краткото преминаване на участъка, със сигурност ще изпуснат някои възхитителни пейзажи на Алпите.

Тунелът Готард ще бъде открит официално с фестивал през юни 2016 г., като само 1000 от 500 000 посетители на събитието ще се сдобият с билети за първото пътуване.

На проверката присъстваха и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Вицепремиерът и двамата министри се ангажираха да окажат пълно съдействие за издаването на разрешенията за строеж, с което да се ускори завършването на проекта.

Изграждането на тунел под Шипка (Фаза 2 от проекта) ще се финансира по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. „Вярвам, че след провеждането на тръжните процедури за другите пътни проекти ще реализираме икономия на средства, които ще насочим към изграждането на тунела”, уточни Московски. Трансевропейски транспортен коридор №9, е от изключителна важност за България и наш приоритет е да развиваме транспортната инфраструктура по това направление, част от което са обходният път и тунелът под Шипка”, допълни министърът.

Министър Павлова посочи, че предстои да се изградят най-сложните съоръжения от обекта, които са изцяло ново строителства – 4 моста, тунел с дължина 540 м, както и два пътни възела. През следващите месеци  другото основно предизвикателство е отчуждаването на необходимите имоти, тъй като през миналата година не е предприето нищо, каза още вицепремиерът. Предстои уведомяването на около 600 собственици и изплащане на обезщетенията.

Проектът „Път III-5004 „Обход на гр. Габрово” се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. Той включва строителството на участък от 23,25 км, етапна връзка на обхода със съществуващия път І-5 (3,1 км) и изработването на разширен идеен проект за тунел под връх Шипка.

Изпълнението на първият участък – рехабилитацията на 7,6 км от съществуващия път, завърши в края на 2013 г. Участъкът започва от кръстовището след село Донино, от което обходният път се отделя от път І-5 Велико Търново – Габрово и завършва преди пътен възел „Поповци” на път II-44 Севлиево – Габрово. На обекта са извършен ремонт на пътната конструкция, ремонтирани са моста над река Янтра и надлеза с общинския път за село Велковци. Подобрено е отводняването на пътната настилка. По цялото трасе е положен нов асфалтобетон, поставена е нова хоризонтална маркировка, монтирани са нови пътни знаци.

Съществено са завършили строително-монтажните работи и по втория участък с дължина 3,2 км. Извършена е рехабилитация и реконструкция на съществуващия път. Трасето минава западно от кв. „Войново” и завършва при с. Чехлевци. Третият, четвъртият и петият етап са изцяло ново строителство. Третият участък /5 км/ е от пътното кръстовище с път III-4404, с. Чехлевци до п. в. „Дядо Дянко” в Габрово. Четвъртата отсечка /4,1 км/ е от п. в. „Дядо Дянко” до кв. „Радецки”. Предвижда се и изграждането на етапна връзка на обходния път на Габрово с Шипченския проход /3,1 км/. В петия етап е строителството на участък от 10,5 км – пътна част с 6 виадукта и 5 тунела, включително и  тунела под Шипка с дължина около 3,2 км. Той е предвиден за периода до 2020 г.

Обходният път на гр. Габрово е част от Трансевропейски транспортен коридор ІХ Букурещ – Русе – Димитровград – Александруполис и е възлова точка при движението в посока Север – Юг. Чрез него се осъществява преминаването през Стара планина в централната част на България. Основните транспортни направления, които ще обслужва обектът са: Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа).

За нас е много важно да успеем да стабилизираме и икономиката, и енергетиката, за да върнем доверието на инвеститорите, да направим бизнес средата предвидима и за тях, и за българските предприемачи, подчерта Щонов.

Според него усилията на страната трябва да са насочени към секторите с добавена стойност, за да се гарантира стабилен ръст в икономиката.

Индустриалните зони дават отлична възможност за икономическо развитие и намаляване на регионалните различия в страната чрез насърчаване на инвестициите и създаване на нови работни места, каза още министър Щонов. Той допълни, че  предвид заявения инвеститорски интерес, Икономическа зона София – Божурище е най-големият проект на Национална компания „Индустриални зони“  и най-големият проект в България за нова икономическа зона през последните години.

Икономическа зона София – Божурище е с площ 2 550 000 кв. м. и се развива на два етапа – фаза 1 (581 000 кв. м.) и фаза 2 (1 914 000 кв. м.).

Близо 10 млн. лева ще инвестират за дна година високотехнологични родни компании в Икономическата зона “София-Божурище”, стана ясно по време на официалното й откриване. Към момента са привлечени близо 60 млн. лв. инвестиции, като само собственикът Национална компания “Индустриални зони” е вложил 7,5 млн. лева. В същото време още преди откриването на “София-Божурище” зоната е привлякла над 50 млн. лв. от инвеститори, които ще развиват различни производства, съобщава “Стандарт”.

Най-голямото от тях вече е на финала и е на германската компания “Behr-Hella Thermocontrol”, която реализира инвестиция в развоен и производствен център за оборудване и системи за управление на климатични инсталации за автомобили и камиони. Паралелно от началото на годината в Икономическа зона “София-Божурище” инвестиционни намерения са заявили шест високотехнологични български компании, които ще развиват производство. Очаква се за целта да бъдат отворени около 400 нови работни места.

Наред с това започва и ударно кърпене на дупките по улиците, които се появиха след тежката зима, коментира Павлова.

Освен ленти ще режем и кабели, припомни Павлова. Тя говори за приоритетите на правителството от гледна точка на строителството и припомни, че в град с население над 10 хил. жители не трябва да има кабели по въздуха.

Най-важното е, че дадохме старт Лот 4 на изключително важния проект на магистрала “Струма”, коментира министърът. След още едно лято ще се пътува до Солун по магистрала, обясни тя.

По въпроса със санирането, строителният министър припомни, че ние сме страната с най-ниска енергийна ефективност в Европа. Опитваме се да обясним на хората за ползите от санирането. Даваме 50% подарък за саниране. За средностатистически апартамент съфинансирането е около 5 хил. лв. Избрали сме банка, която да дава кредити, каза Лиляна Павлова.

Плановете на министерството са санирането да започне на 1 юли.

В раздел “Сгради” участваха 22 проекта, а в раздел “Градоустройство” – 9.

В категория “Сгради” първа награда взеха арх. Невена Гашарова с проект “Предприятие за производство на стерилизирани храни за деца”. Втора награда беше спечелена от арх.Владимир Колев участвал с проект “Жилищна сграда”, а трета награда получи арх.Иван Иванов с проект “Пасивна сграда с.Мухово, общ. Ихтиман”.

В категория “Градоустройство” първа награда получи арх. Петко Йовчев и екип с проект “Реконструкция, благоустрояване и озеленяване на пешеходна зона – гр. Бургас”. Втора награда спечели арх.Деница Атанасова – проект “Столипиново”. На трето място с равен брой точки бяха класирани два проекта. Екип арх. Величка Тименова и арх. Весела Мантова с проект “Жилищен комплекс с обществено обслужване, гр.Пловдив”, и арх. Десислава Димитрова с проект “Екоселище Елена – математиката на природата”.

Районна Колегия София-град връчи две специални награди. В Категория “Градоустройсто” тя беше спечелена от екип арх. Спас Смиленов, ланд. арх. Антоанета Йорданова и арх. Владо Цветанов за конкурсния им проект “Нов живот за панелните комплекси”. В категория “Сгради”, беше спечелена от арх. Цвятко Пенев и арх. Драганинска за офис сграда към Градински център в жк “Младост” – София.

Журито бе съставено от представители на различни водещи системи и организации за оценка на устойчиво строителство – арх. Весела Вълчева – експерт по LEED, арх. Андрея Момерин – експерт по BREEAM, Уорд Милър – LEED, арх. Лило Попов – зам. председател на САБ, ланд. Арх. Елена Попова – BREEАM, инж. Ваня Ботева – DGNB и арх. Николай Гълъбов – Build it green, КАБ.

Първото издание на конкурса бе организирано от Камара на Архитектите в България във връзка с честването на 20-тата годишнина на Съвета на архитектите в Европа (АСЕ) през 2010 година.  Печелившият проект от България бе изложен в сградата на Европейския Парламент редом с проекти от цяла Европа.