От 10 юни А1 прекрати договора на ПП „Атака“ заради неплатени задължения. Задълженията им към телекома са на обща стойност над 130 000 лева, от които над 64 000 лева са дължими по договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги. ПП „Атака“ има просрочени задължения към телекома от почти две години, преди А1 да се принуди да прекрати своите взаимоотношения с тях. Въпреки желанието и многобройните опити от страна на А1 за намиране на решение, включително подписване на споразумение за разсрочено плащане, ПП „Атака“ отказва да заплаща за ползваните услуги, което налага и прекратяването на договорните отношения.
Решението на телекома е продиктувано изцяло от бизнес причини и липсата на желание от страна на ПП „Атака“ за погасяване на натрупаните задължения. Разпространените по-рано от ПП „Атака“ твърдения не отговарят на истината и имат за цел единствено да прикрият нежеланието на организацията да уважи договорните си отношения с А1.

През последните месеци А1 направи множество опити да достигне до взаимноизгодно решение на ситуацията, но липсата на желание за комуникация и намерения за погасяване на задълженията от страна на длъжника, правят невъзможно продължаването на предоставянето на услуги от страна на телекома.
А1 ще потърси отговорност по съответния законов ред за публичните изявления и действия на ПП „Атака“.

Средствата се предоставят на холдинга за погасяване на задълженията по Втория облигационен заем, сключен през 2007 г.

Освен това, всички държавни органи и общини, които изискват клиентите им да представят удостоверения за дължими данъци, ще получават тази информация от НАП отново по електронен път. Промените са записани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и влизат в сила от началото на 2018 г.

В момента над 100 закона и наредби изискват граждани и фирми да представят пред различни държавни и общински институции удостоверения за наличие или липса на задължения, като всяка година НАП издава около 400 000 документа на хартия.

Още през ноември 2016 г. НАП създаде нова електронна услуга, чрез която държавните органи могат да получат данните по електронен път, спестявайки на гражданите време и разходи. От началото на годината услугата е ползвана около 5 хил. пъти.

Това показват данните от публикувания днес анализ на Министерството на финансите за състоянието на българските общини през първото тримесечие на 2017 година.

Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 36 % (95 общини), като общият размер на намалението, реализирано от тези общини, е 36,6 млн. лв.

В същото време 69 броя общини (или 26 % от всичките) увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 28,8 млн. лв. Само 2 общини (Генерал Тошево и Нови пазар) запазват размера на просрочените си задължения без изменение в рамките на последната година. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 5,3 млн. лв. или 3,0 % от размера на просрочените задължения в бюджета.

Анализът на данните показва още, че  в редица общини се наблюдават тенденции за подобрение на финансовото състояние като цяло и усилия за елиминиране на рисковете от нарушение на фискалните правила, приложими за общините съгласно Закона за публичните финанси. Резултатите от направената оценка на данните в края на първото тримесечие на 2017 г., спрямо края на 2016 г., както и спрямо същия период на 2016 г., показват, че средният дял на приходите в общите постъпления за страната запазва относително постоянно равнище – 38,02 %, спрямо 37,94 % за същия период на миналата година и 40,07 % в края на 2016 г.

Приходите превишават разходите към края на 1-вото тримесечие на 2017 г. при 18 % от общините. Тази тенденция към края на 2016 г. е била в полза на разходите. Наличните в края на март 2017 г. задължения за разходи към годишния размер на разходите на национално равнище достигат 5,3 % (при 5,5 % към 31.03.2016 г. и 8,4 % към 31.12.2016 г.). Броят на общините, превишаващи средните нива за страната, е 75 (при 86 за същия период на миналата година и 70 към края на 2016 г.). Към 31.03.2017 г. в 30 общини задълженията за разходи към годишния размер на разходите надвишава 15 на сто (при 34 общини за същия период на миналата година и 37 в края на 2016 г.).

Общинският дълг и общинските гаранции към 31.03.2017 г. възлизат на 1 237,5 млн. лв., в т.ч. 564,8 млн. лв. вътрешен (45,6 %) и 672,7 млн. лв. външен дълг (дългът на Столична община формира 51,7 % от общия размер на дълга). Спрямо края на 2016 година, размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 11,5 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешните заеми с 11,4 млн. лв. и на намаление на размера на външните заеми с 4,1 млн. лв.

Комплексният анализ на показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност, просрочени задължения, поети ангажименти и задължения за разходи за първото тримесечие на 2017 г. показва и кои са общините на този етап са с най-добри параметри на тези показатели. Информацията за тези общини и данните за техните финансови показатели са отразени подробно в материалите, аналогично на общините в процедура по финансово оздравяване.

За класираните въз основа на критериите по чл. 130а от ЗПФ в началото на 2017 г. 32 броя общини, които са в процедура по финансово оздравяване, данните към 31.03.2017 г. са следните:

Просрочените задължения по бюджета са в размер на 113,3 млн. лв., като при 30 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава законовото ограничение от 5 на сто. Увеличението в размера на просрочените им задължения спрямо същия период на миналата година общо с 5,4 млн.лв. е в резултат на увеличението в 14 броя общини общо с 14,6 млн. лв. и намалението в 18 броя с 9,2 млн. лева. Спрямо края на 2016 г. е налице намаление на просрочените задължения на 32-те общини с 1,9 млн. лв., което е в резултат от намаление с 8,4 млн. лв. при 15 от тях и увеличение с 6,5 млн. лв. при 17 от тях. Задълженията за разходи са в размер на 123,1 млн. лв., като при 22 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава законовото ограничение от 15 на сто. Задълженията им за разходи са намалели спрямо същия период на миналата година с 5,0 млн. лв. (при 12 от тях има увеличение със 7,8 млн. лв., а при 18 – намаление общо с 12,8 млн. лв.). Спрямо края на 2016 г. намалението е 19,5 млн. лв., като е реализирано в резултат на намалението с 21,0 млн. лв. в 10 от общините и увеличението с 1,5 млн. лв. в останалите 22 от тях. Поетите ангажименти са в размер на 199,4 млн. лв., като при 7 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава законовото ограничение от 50 на сто. Поетите ангажименти са намалели със 105,1 млн. лв., спрямо същия период на миналата година, в резултат на намалението със 142,4 млн. лв. в 19 от общините и на увеличението с 37,3 млн. лв. при 13 от тях. Спрямо края на 2016 г. намалението е с 1,7 млн. лв., произтичащо от намаление с 8,9 млн. лв. в 14 от общините и увеличение със 7,2 млн. лв. в останалите 18.

От началото на 2017 г. на основание чл. 130е, ал. 4 във връзка с чл. 130ж от ЗПФ министърът на финансите е съгласувал планове за финансово оздравяване на 5 общини – Перник, Белово, Тетевен, Септември и Велинград. Плановете на общините Велинград и Септември са съгласувани през месец април 2017 г., когато са предоставени и заеми за финансово оздравяване на тези общини, а на Тетевен – в края на м. март, поради което на този етап не може да се даде категорична оценка на наблюдаваните показатели и финансово състояние на тези три общини.

Общият финансов ефект от оздравителните планове следва да се реализира ефективно средносрочно в периода 2017 – 2019 г., като към края на всеки отчетен период общините са поели конкретни ангажименти за постигане на определени целеви стойности на финансовите си показатели, които следва да реализират и отчитат в Министерството на финансите.

Усилията на Министерството на финансите продължават в посока да се подобри и ефективността на управление на общинските разходи и да се запази положителната тенденция за подобряване на приходната част в общинските бюджети и през 2017 г. Препоръчително е общините да приемат и изпълняват оздравителни планове при наличие не само на три или повече от показателите по чл. 130а от ЗПФ, но и при индикации за достигане на критичните стойности по един или повече от всички наблюдавани показатели. Така ще преодолеят и елиминират своевременно риска да нарушат фискалните правила и параметри по ЗПФ, които през 2017 г. са задължителни за общините, след тригодишния преходен период, необходим за привеждане в съответствие с изискванията на закона. Министерството на финансите периодично информира общините, при които се наблюдават проблеми във финансовото управление и негативни тенденции в индикаторите за финансовото им представяне.

Не така стоят нещата с таксите, където повече общини са решили да ги увеличат през 2017-а – примерно една пета от общия брой, но има и такива, които намаляват размера – на таксите за битови отпадъци, за детски ясли, за детски градини. Малко са на брой, но има и такива.

Емил Савов обясни, че основното предизвикателство за финансовата политика на местните власти е балансът между просрочени задължения и просрочени вземания.

Логично би било при толкова неразплатени разходи, по-точно просрочени, да се увеличават данъците, само че решението е малко по-различно. Ние, общините, колкото имаме просрочени задължения, горе-долу толкова, даже и по-голям е размерът на просрочените вземания – тоест на неиздължени данъци и такси. И когато прегледахме – с особен интерес, дебатите, общественото обсъждане (на общинските бюджети – бел. ред.) основните усилия на общините са към повишаване на събираемостта – тоест това е основният акцент на общинските бюджети през 2017-а. И това е начинът, по който общините се стремят да разплатят старите си задължения.

Савов уточни, че най-голямо увеличение има на такса битови отпадъци, като повишението е средно около 10 процента спрямо миналата година. Той отбеляза, че процесът на финансова децентрализация не е особено напреднал у нас, а извънредните трансфери от централния бюджет за определени общини са практика, която се затвърждава вече около 20 години. Критериите за общини, заплашени от фалит, обаче засега не се прилагат.

Засега няма реално приложение на новата глава от Закона за публичните финанси, която беше прието през пролетта на миналата година – знаете, бяха вкарани в закона показатели, по които би трябвало обективно да се мерят кои са общините (заплашени от фалит – бел. ред.). Бяха избрани 36 общини, на които би трябвало по силата на закона да се помогне. До момента на приемане на общинските бюджети за 2017-а на нито една община не е оказана помощ.

И аз, и колегите в сдружението (НСОРБ) се чудим защо беше необходим въобще новият регламент, при условие че даже и към момента на приемането на бюджета тези 36 случая нямат никаква яснота ще получат ли в крайна сметка това , което законът повелява да получат или не.

Според други реформи в текста, министърът на финансите ще има правомощието да нарушава изискванията за структурен дефицит, ако прецени, че средствата ще бъдат насочени към достатъчно голяма инвестиция. Това означава, че, ако текстът в този си вариант се приеме, годишният дефицит на на правителството ще може да надхвърля досегашния таван от 3%.

„Досега допускането на промяна в структурния дефицит беше дефинирана само при провеждането на значителни структурни реформи. В момента се въвежда възможността това отклонение да бъде в следствие на еквивалентни на тези структурни реформи инвестиционни проекти. В проектозакона директно е записано, че те трябва да бъдат с положителен ефект върху фискалната устойчивост в дългосрочен план. Цялата тази формулировка създава притеснение и неопределеност, защото не е ясно на каква база инвестиционните проекти са калкулирани да доведат до положителен ефект“, коментира предложенията икономистът Юлиан Войнов.

Промените в текстовете ще позволят на правителствата да увеличават разходите през съответната текуща финансова година, а дълговете да се акумулират за сметка на следващото управление. „Начинът, по който е записано в закона, създава усещане за висока доза субективност и по-скоро отразява настоящата ситуация в държавата, че правителството насочва сериозно желание и усилия за изразходване на европейските средства, включително на общинско равнище“, заяви Юлиан Войнов.

Новото предложение за овластяването на Министерството на финансите да осигурява ликвидна помощ за общините, освен това ще вкара огромна доза морален риск в системата, която, ако текстовете бъдат приети, може да доведе до увеличаване на разходите на населените места с идеята, че финансовото им състояние така или иначе ще бъде спасено от държавата, коментират икономисти.

Просрочените задължения на БНТ са в размер на 11,9 млн. лева, а на държавни университети – 8,4 млн. лева. Правосъдното министерство има просрочени задължения в размер на 5,9 млн. лв., 2,3 млн. лв. са задълженията на Министерството на спорта.

Към 31 май 2015 г. невъзстановеният данък добавена стойност от държавата към фирмите е в размер на 113,6 млн. лева, пояснява министърът.

“Невъзстановеният данъчен кредит е на лица, по отношение на които са започнали ревизионни производства, като в тези случаи данъкът се възстановява след приключване на ревизионното производство”, уточнява Горанов и уверява, че НАП спазва стриктно сроковете за възстановяване на ДДС.

Браншът е разочарован от празните обещания на политиците и от лошото управление на еврофондовете. Заради корупция и бюрокрация в обществените поръчки две от европрограмите – “Околна среда” и “Регионално развитие”, са блокирани. По оперативни програми се изпълняват дейности за 1.429 млрд., а от бюджета – за 900 млн. лева, пише “Сега”.

“През август неплатените пари към строителите бяха 1 млрд. евро. После бюджетът преведе по екологични и регионални проекти съответно 244 млн. и 70 млн. лв., но въпреки тази глътка въздух за последните два месеца, през които фирмите работят, отново са натрупани към 1 млрд. лева задължения към бранша”, обясни изпълнителният директор на камарата инж. Иван Бойков.

Вицепремиерът Екатерина Захариева обяви вчера, че се надява до края на месеца да бъдат възстановени плащанията по двете програми.

Близо 90% от строителите отчитат сериозно намаление на оборотите, а над 15% от малките фирми са замразили дейността си. В момента в професионалния регистър има 4202 предприятия. Новите попълнения са малко, а през 2013 г. са отписани близо 500. Много от тях пак работят, но вече в сивия сектор.

Има опасност големи проекти да останат замразени, защото фирмите не могат да работят без заплащане. Цените на строителните дейности по договорите са изпилени до минимум, а фирмите имат разходи за машини, изплащане на кредити и заплати. Заради замразени проекти улиците в градовете ще останат разкопани, а страната ни може да получи санкции от ЕС.

Забавените договори обикновено водят до плоска корекция от 25%, обясниха експерти. Така страната ни може да загуби средства заради забавянето. Представител на управляващите или на бъдещия служебен кабинет спешно трябва да отиде в Брюксел и да преговаря за размразяване на средствата по програмите, за да не фалира бизнесът, а и общините, заявиха строители.

Проблем според тях има и с Публичната инвестиционна програма на кабинета “Орешарски” на стойност 500 млн. лв. за реализацията на общински проекти. Според строителите през последните месеци кабинетът е възложил обществени поръчки за 700 млн. лв., като едва половината са финансово обезпечени. Камарата на строителите и представители на общините искат среща с правителството, за да се намери решение на проблема.

Искания на стойност 57 315 212 лв. за изпълнени поръчки в сферата на строителството са постъпили в Българската банка за развитие. От тях 37 074 242 лв. вече са разплатени. Общо разплатените задължения чрез банката са на стойност около 99 млн. лв.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало 31 удостоверения за 30 млн. лв.. В момента се обработват 39 заявления на стойност 5,1 млн. лв., а чакащите са две на стойност 3,7 млн. лв., съобщи министър Плевнелиев по време на срещата.

В срещата за обсъждане на механизма за разплащане на задълженията на държавата към бизнеса чрез Българската банка за развитие и срещаните проблеми в този процес участваха представители на Министерството на финансите, Българската банка за развитие, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Камарата на строителите.