Министър Караниколов подписа договорите с Община Куклен, представлявана от кмета Мария Белчева както и с „Шпинер България“, представлявано от управителя Фатма Кая  за изграждане на елементи на общинска инфраструктура, в местността „Капсида”, до границите на имота. Инфраструктурата ще бъде собственост на Община Куклен и ще се ползва от всички предприятия в Промишлено-търговска зона Куклен, техните служители, доставчици и клиенти. Изграждането на новата инфраструктура ще подпомогне пътното движение, обслужвайки вече съществуващите предприятия в индустриалната зона, както и новите инвеститори.

Икономическият министър подчерта, че подобряването на инфраструктурната обезпеченост на зоната ще я направи по-привлекателна за нови инвестиции и ще спомогне за благоприятното развитие на целия регион. „България се утвърждава сред водещите страни по привлекателност като производствена дестинация, а правителството ще продължи да подпомага инвеститорите с изграждането на инфраструктура и индустриални зони в цялата страна, заяви министър Караниколов на церемонията.

Той проведе двустранни разговори с потенциални инвеститори, които имат интерес към България и отправи покана към тях да посетят страната ни и конкретни локации, които биха били подходящи за разкриване на техни производства.

Основана през 1927 г., FICCI е най-голямата и най-стара бизнес организация в Индия. Тя обслужва членовете си от индийските частни и публични корпоративни сектори и мултинационални компании, като достига до над 250 000 компании.

„Икономическата политика на България поставя акцент върху развитието на индустрии с висока добавена стойност като информационни технологии, автомобилната индустрия, машиностроенето, химическата и фармацевтичната промишленост, и можем да предложим добри възможности за индийски инвестиции в тези области”, посочи Александър Манолев. Той обърна внимание и на факта, че с инвестиция в нашата страна индийските компании ще получат достъп до единия европейски пазар, а стратегическото ни географско положение ни прави атрактивни и за локация за бизнес с трети страни от Близкия и Далечния Изток.

„Страната ни има ключови елементи, необходими за успеха на бизнес и инвестиционните проекти: финансова и макроикономическа стабилност, благоприятен данъчен режим, квалифицирани професионалисти, както и най-ниските оперативни разходи в Европа. Но най-важно от всичко са и редицата успешни примери на индийски компании, които оперират в страната ни”, подчерта Александър Манолев. Той се спря и на някои от реализираните инвестиции от Индия през последната година. Компанията Sutherland Global Services предлага аутсорсинг на бизнес процеси и оперира пет центъра в България, в които работят над 2000 високоплатени специалисти. Тя обслужва и клиенти от цял свят, сред които и Cisco, DELL, McAfee, Allianz, Google, Amazon и др., като планира да разраства дейността си у нас.

Друг добър пример е този на индийската ИТ компания „Феуджи (“Feuji” Inc), която откри център за аусторсинг и ИТ услуги, подпомагащ дейността на HP и компанията DXC в България. „Феуджи” обслужва от страната ни и американските компании “VMware” и “AGCO”.  Понастоящем за нея работят около 100 специалисти. Индийската „Синегранд” оперира 3 киносалона в България и планира да инвестира през следващата година още 3 млн. евро в откриване на нови обекти. Индийски компании имат инвестиции у нас и в туризма, медицината, фармацията, земеделието и др.

По време на срещата бяха представени и предимствата, които Национална компания „Индустриални зони” (НКИЗ) може да предложи в локациите, които оперира. Подписано бе и Споразумение за партньорство между Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ и Ракеш Бакши, член на Управителния съвет на FICCI, по силата на което организацията ще насочва своите членове, проявяващи интерес към България, към държавните индустриални зони.

Зам.-министър Манолев посети и една от най-големите фабрики за производство на обувки в Индия и разговаря с Пуран Давар, председател на „Dawar Footwear Industries” и регионален председател на Съвета за износ на кожи на Индия. Двамата разговаряха за възможностите за инвестиции в нашата страна. Александър Манолев акцентира, че България има традиции в производството на кожени дрехи и обувки и може да предложи редица предимства при дадена инвестиция. „Атрактивни за Вас биха били локации, които да дадат достъп до единния европейски пазар и същевременно удобни за внос и износ на суровини към трети страни”, посочи икономическият заместник-министър. Той представи два от проектите, по които работи Министерството на икономиката – за обособяване на индустриални зони при Кърджали и Сандански.

Приемането на законопроекта ще позволи да бъде продължено ефективното привличане и насърчаване на изпълнението на съществуващи и бъдещи значими за икономиката ни инвестиционни проекти с издаден сертификат по реда на Закона за насърчаване на инвестициите на територията на страната, посредством непрекъснатото предоставяне на финансови насърчителни мерки, които са важен инструмент на провежданата инвестиционна политика.

Втората цел е прецизиране на съществуващите изисквания на Закона за насърчаване на инвестициите за яснота за инвеститорите и за отразяване на настъпили промени в други нормативни актове, към които законът препраща. Това ще улесни инвеститорите, кандидатстващи за издаване на сертификат и изпълняващи сертифицирани инвестиционни проекти.

Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с регулаторни режими по отношение на стопански субекти. Приемането на законопроекта няма да доведе до икономически, социални, екологични и др. негативни въздействия.

Единодушно 132 депутати приеха законопроекта.

В договора, който ще бъде подписан с всеки инвеститор поотделно, е предвидено българската държава да предостави безвъзмездна финансова помощ за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка задължителни осигурителни и здравни вноски за работниците и служителите, заели новите работни места по проекта, за максимален период до 6 месеца (за един от проектите, осъществяван в община с висока безработица – до 12 месеца) от разкриването на работното място.

Проектите са за разширяване на дейността на съществуващи предприятия и за създаване на нови предприятия, основно в района на столицата, както и в градовете Пловдив и Нови Пазар. Те се осъществяват основно във високотехнологични дейности от сектора на услугите и от производствения сектор. С договора инвеститорите поемат ангажимент да поддържат заетостта по тези проекти за срок от най-малко три или пет години, в зависимост от категорията на предприятието. С осъществяването на проектите ще бъдат разкрити 1735 нови работни места.