Докладът за равнопоставеността между половете отразява и резултатите от изпълнението на политиките за повишаване на участието на жените на пазара на труда, насърчаването на равенството в процесите на вземане на решения. Сред приоритетните области в документа са още борбата с насилието, основано на биологичния пол и промяната на обществените стереотипи спрямо жените и мъжете.

В доклада се посочва, че през 2018 г. средногодишният брой на безработните лица на възраст 15-64 навършени години е 170 800 души. От тях 100 200 са мъже, а 70 600 са жени, което е с 33 400 по-малко от 2017 г. Броят на безработните жени се е понижил с 21 000.

Акцент в доклада е поставен върху изпълнението на Закона за равнопоставеност между мъжете и жените, който регламентира институционалната рамка, стратегическите и оперативни документи за управление на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете и върху представянето на темата по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Докладът отчита също дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, който е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.

Заплащането на труда в еврозоната се увеличи през периода април – юни с 1,9% на годишна база, след повишение с 1,8% през първото тримесечие на годината.

В рамките на ЕС растежът на заплатите през второто тримесечие обаче се забави до 2,6% от 2,7% през трите месеца до края на март. В същото време часовите разходи за труд (включващи данъци, заплати и други разноски) в еврозоната нараснаха през второто тримесечие с 2,2% след повишение с 2,1% в началото на годината, отбелязвайки най-голямо повишение от третото тримесечие на 2012 година, докато за ЕС растежът се забави до 2,6% от 2,8%.

Данните на Евростат за България показват ускорен растеж на заплащането на труда през второто тримесечие до 8,3% спрямо първите три месеца на годината, когато растежът на заплатите се забави до 6,3% от 13,0% през последните три месеца на предходната година. Само в четири от останалите страни – членки на ЕС е отчетен по-голям растеж на заплатите: в Унгария (с 12,5%), следвана от Латвия (с 10,2%), Хърватия (с 10,0%) и Литва (с 9,8%).

Общите часови разходи за труд в нашата страна през второто тримесечие нарастват с 8,5% след повишение с 6,8% в началото на годината, след ръст с 13,2% през последните три месеца на 2017 година.

Данните на Евростат показват, че най-голям ръст на заплатите в България през периода април – юни 2018 година е отчетен в строителството (с 10,2% на годишна база), следвано от индустриалния сектор (с 9,8% на годишна база) и сферата на услугите (с 6,8% на годишна база).

Общите часови разходи за труд също регистрират най-голям ръст в строителството (с 10,5% на годишна база), следвано от индустрията (с 10,0% на годишна база) и сектора на услугите (със 7,0% на годишна база).

В нея са заложени 2 494 000 лв. за обслужване на приватизационния процес и следприватизационния контрол. Средствата са за заплащане на посредници по приватизационните сделки, за консултантски услуги, за изготвяне на приватизационни оценки, правни анализи, информационни меморандуми на дружествата, които подлежат на приватизация, за осъществяване на дейности по следприватизационния контрол, за събиране на вземания по присъдени обезщетения, глоби, санкции и неустойки в резултат на дела, водени от Агенцията.

Обезпечаването на процеса на приватизация и следприватизационен контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала ще осигури постъпления от приватизация за 2012 г. в размер на над 124 млн. лв.

Плевнелиев заяви, че всички тези въпроси предстои да бъдат изяснени на специална работна среща с всички заинтересовани институции до края на този месец.

Идеята е да се използва експертния опит на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, за да се ускори работата по различните проекти, финансирани от оперативните програми у нас.

В началото на август Бойко Борисов и президентът на Световната банка Робърт Зелик подписаха  меморандум за разбирателство за активизиране на сътрудничеството в областта на развитието на инфраструктурата на България. Тогава Зелик поясни, че смисълът на споразумението е да се преструктурират заемите от банката така, че да подпомогнат усвояването на еврофондовете. Крайната цел на тази мярка е да се обучи по-добре административните кадри у нас, които ще могат да почерпят добър опит от международните си колеги. Очаква се така да се подобрят шансовете на страната за по-добро усвояване на евросредствата през следващия финансов период 2014-2020 г.

Само 5.1% е делът на възстановените средства от ЕК по изпълнени и одитирани проекти у нас към началото на септември тази година, показват данни на Генерална дирекция Регионална политика. Това са инвестиции от Кохезионния фонд и Европейския фонда за регионално развитие. Общата сума по тях, която България би могла да използва до 2013 г., възлиза на 5,488 млрд. евро.