Министър Василева връчи наградата в категория Индустрия и производствен сектор, която бе присъдена на Девня цимент.

Елица Николова от Президенството на Република България връчи наградите за отличилите се в категория Енергетика, технологии, IT услуги. Победител в категорията е Алтерко АД.

Конкурсът се проведе за пета поредна година, като тази година за първи път беше добавена категория „Био индустрия и зелен бизнес“, в която стана призьор Макс Европа, а също и наградата за журналисти с най – интересни материали на зелена тематика „Зелено перо“, която бе присъдена на Павел Владимиров от Нова ТВ. Отличието за най-зелена медия грабна БНР с предаването „Ритъмът на столицата“.

По традиция специалната награда „Най-зелена личност на 2014“ беше определена след онлайн гласуване. Тази година неин носител стана Ралица Касимова, координатор в мрежата на Хранкооп и Фермерски пазари. Наградата е предназначена за личност, която е допринесла за популяризиране и налагане на „зелената идея“ в обществото.

b2b Media връчи и специална награда на МРРБ и Министерски съвет по повод Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

В девет категории своите “зелени“  политики и послания оспорваха компании от всички сектори на икономиката в България.

Ето и победителите в основните категории на конкурса:

•Автоиндустрия, транспорт, логистика и телекомуникации – Джи-Ка 1

•Енергетика, технологии, IT услуги – Алтерко АД

•Индустрия и производствен сектор – Девня цимент АД

•Рециклираща промишленост, управление на отпадъци – Фиерхаутен България ООД

•Обществени организации, общини и държавни структури – Община Пловдив

•Строителство, недвижими имоти, търговски площи, бизнес сгради – Фасилити оптимум България

•Финансови, банкови, счетоводни и правни услуги – Юробанк България АД

•Био индустрия, зелен бизнес – Макс Европа ЕООД

•Хранителна индустрия, сектор „услуги”, търговия и селско стопанство – Лидл България

Специалните награди на конкурса отидоха за:

“Принос към зелената идея”: Солвей соди; В категория “Зелена иновация” бяха отричени цели 4 компании: Горубсо-Кърджали, АЕЦ Козлодуй, Чериът Моторс, Био България; “Устойчиво развитие за „зелена” икономика”: МРРБ с Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Проучване сред над 100 инвеститори от Европейския съюз показва, че факторът на загриженост за околната среда в сферата на недвижимите имоти, става все по-актуален всяка година. Изследването е на експертите от международната юридическа фирма DLA Piper.

Инвеститорите държат сградите да задоволяват енергийните си нужди сами и да имат възможно най-малко въздействие върху околната среда.

Интересното е, че те отделят внимание не само на “зелените” характеристики на зданието, но и на средата, в която то е разположено. Например при жилищните сгради, наличието на градина, се счита за безспорно предимство и предприемачите не могат да го пренебрегнат.

Изследването показва, че 71% от европейските инвеститори са съгласни да похарчат повече средства за покупката на енергийно-ефективна сграда. Това, разбира се, не се дължи само на факта, че те са загрижени за околната среда, а се определя и от редица парзарни фактори.

Всъщност тези здания позволяват на собствениците им да спестят средства от експлоатацията и поддръжката им. Същевременно тяхната пазарна стойност ще запази високите си нива и в бъдеще в сравнение с конвенционалните сгради.

Проучването показва, че най-заинтересовани от “зелените” здания са инвеститорите от Централна и Северна Европа, както и от САЩ. Що се отнася до купувачите, които придобиват подобни имоти за собствено ползване, най-голям интерес се наблюдава при германците – 32% и англичаните – 20%. Купувачите от Испания, Норвегия, Унгария, Русия и Япония заемат последното място в класирането със показател от 1 процент.

Ина Папазян

Целта е да се определят основните мерки и дейности, които следва да бъдат изпълнени, за да може възлагането на зелени обществени поръчки да се превърне в реалност.

Зелените обществени поръчки се дефинират като „процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл”.

В плана са назовани продуктовите групи, предмет на зелени обществени поръчки, посочени са екологичните критерии, на които те трябва да отговарят, и са определени конкретни цели и мерки за тяхното постигане.

Съгласно целите на плана, възложителите от централната администрация следва да достигнат определен процентен дял на зелените поръчки при възлагане на:
копирна и графична хартия (60% през 2012 г., 80% през 2013 г. и 90% през 2014 г.);
офис IT оборудване (съответно 60%, 80%, 100%);
офис осветление (80%, 90%, 100%);
климатици (90%, 95%, 100%)
почистващи продукти и услуги (30%, 40%, 50%).

За възложителите, които са публичноправни организации, както и за тези от местната администрация, целите имат препоръчителен характер.

Планът включва и механизъм за мониторинг на възлагането на зелени поръчки.

Предвидени са и мерки за популяризиране на зелените поръчки и повишаване на капацитета на възложителите при тяхното прилагане.

Срещата се проведе на застрашена от застрояване градинка в столичния квартал Младост 1. Депутатът се ангажира да провери този казус, както и още няколко подобни случая, за които алармираха присъстващите граждани.

По думите на Пехливанов законодателно нещата изглеждат почти перфектни. От 2008-ма година действа Мораториум върху строителството в междублокови пространства, има и два големи закона – Закон за устройство на територията и Закон за общия устройствен план на София. Действително обаче забраненото в единия закон е позволено в другия. „И решението на кой от двата да се позовава остава в ръцете и съвестта на общинската власт. И така заради отворени вратички – за някои са се оказали порти – всичко уж е уредено, но на практика гражданите и техните интереси не са защитени от закона”, описва ситуацията депутатът.

Вратичките според Пехливанов са предимно в разпоредбите на ЗУТ, който позволява частични изменения на действащите устройствени планове след реституция на земя в междублокови пространства. Термини като „планирани и нереализирани дейности” дават възможност на всеки, който преследва частни икономически интереси, да превърне горичката пред блока ви в 5, на места дори 8-етажен блок.

„Този проблем е трябвало да бъде решен още през 2007-ма година, когато в Закона за общия устройствен план на София е записано, че в 6-месечен срок всички реституционни практики трябва да бъдат ревизирани от кмета и областния управител. За съжаление и до момента не съм видял документ, който свидетелства, че дейността е извършена”.

Законодателната промяна, внесена от Пехливанов, ще спре частичните изменения на плановете на кварталите с комплексно жилищно строителство. Още когато са били създавани, тези планове очевидно са предвиждали изпълнение според разбиранията на специалистите за „нормална среда за живот на хората” – с достатъчно въздух, зеленина, зони за отдих и игра на децата.

„Белите петна, които се появяват след частичните изменения, изглеждат кръпки дори на неспециалистите, защото на практика са точно такива. Това трябва да спре и на обществото да стане ясно, че частната собственост е свещена, не частният интерес. В едно демократично общество свещен би трябвало да е само общият интерес на гражданите. А този интерес е да живеем в добре устроена среда с необходимата инфраструктура, градини, алеи, пътища”, смята Пехливанов.

За да спре унищожаването на зелената система на София, която за годините на прехода е намаляла почти наполовина, трябва не само да бъдат забранени последващите промени, но да бъде спряно и изпълнението на вече отредените за сгради, но все още незастроени зелени площи.
Промените бяха внесени в парламента в понеделник (16 май 2011 г.).

Инвестицията в новото предприятие на „Инкотекс” в Ботевград възлиза на около 10 млн. евро. В него се планира да бъдат открити до 100 нови работни места.

Министър Трайков изрази задоволството си от възраждането на микроелектрониката в България, защото това е сектор, в който страната ни разполага с конкурентни предимства и тя е сред браншовете, които искаме да развиваме. „Развитието на такова модерно производство, което създава висока добавена стойност е пътят да достигнем средния БВП на глава от населението на богатите икономики от ЕС”, подчерта министърът.

В България годишно за осветление се изразходват 3.6 млн. мегаватчаса електроенерия, което е приблизително половината от производството на един блок в АЕЦ „Козлодуй”. Светодиодните лампи спестяват около 80 % от необходимата енергия. „Тоест, ако цялото осветление в  България се осъществява по такъв екологичен и енергоефективен начин, биха се освободили около 40 % от капацитета  на АЕЦ „Козлодуй”, които можем да използваме за износ или за насърчаване потреблението на електромобили например”, подчерта министър Трайков.

То е направено сред 185 ръководители на компании за имоти в Германия, Франция и Великобритания, а резултатите му показват тенденцията на инвеститорите към развитието на нови зелени сгради, и реновирането на съществуващи сгради с фокус върху енергийната ефективност.

Проучването показва, че 64% от компаниите са включили в своята инвестиционна стратегия фактор„устойчивост”. Въпреки сътресенията на пазара на имоти поради финансовата криза инвестиционният интерес към „зелените” сгради в Европа расте, като общо 62% от интервюираните заявяват, че планират да инвестират значително повече в зелени сгради в бъдеще. Това е особено характерно за френските инвеститори.

55% от всички участници смятат да инвестират в развитието на нови зелени сгради през следващите 12 месеца, а 52% планират да реновират съществуващи сгради в своето портфолио като заложат и на зелени характеристики. Половината от запитаните заявяват, че това ще стане част от корпоративната политика на компанията им.

„В сравнение с предишното проучване сега инвеститорите са много по-осведомени за икономическите възможности, свързани с усточйвото строителство“, казва д-р Райнхард Кутчър, председател на борда на директорите на Union Investment Real Estate GmbH. Общо 54% от участниците в анкетата смятат от този тип сгради печелят както потребителите, така и инвеститорите печелят.

Според проучването показва, че по отношение на предлагането също се наблюдава позитивна тенденция. Общо 40% от инвеститорите са на мнение, че в тяхната страна вече се оформя пазар за зелените сгради, в сравнение с едва 26% миналата година.

От страна на потребителите, едва 33% от инвеститорите смятат, че на пазара има по-мащабно търсене за този вид сгради, като този дял се дължи главно на френските инвеститори, при които той е 45%.  Във Франция проучването отчита изключително силен фокус върху бизнес аспекта на устойчивост. Също така потенциалът за оформяне на зелените сгради като отделен клас активи във Франция е значително по-висок в сравнение с останалите пазари.