Законопроектът предвижда въвеждането на нови, завишени изисквания спрямо познанията и квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които са непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти. Новите изисквания са диференцирани по области на познания и спрямо категориите на предлаганите застрахователни продукти.

Поставят се нови изисквания за повишаване квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които се занимават с разпространение на застрахователни продукти – чрез професионално обучение или развитие, не по-малко от 15 часа годишно. Повишава се минималният размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници.

Законопроектът въвежда регламентация на нова категория разпространители на застрахователни продукти – посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Те ще могат да бъдат регистрирани при спазване на ограничени изисквания за квалификация, които основно се свеждат до познаването на предлаганите застрахователни продукти и на правилата за разглеждане на претенции и жалби. Предоставя се възможност спрямо тази категория посредници да се прилагат и по-ниски нива на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници.

С проекта на закон се въвежда ново условие за регистрация на застрахователен посредник, касаещо разкриване на самоличността на лицата, които притежават повече от 10 на сто от капитала на посредника, както и на лицата, които имат тесни връзки с него. Предвидена е и възможност за подаване на заявление за регистрация като застрахователен посредник по интернет. Текстовете поставят и допълнителни изисквания по отношение на пакетните продажби и на продажбите на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти.

Със законопроекта се въвеждат нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него. Уредена е детайлна процедура по изпращане на уведомления между надзорните органи. Предлага се също така механизъм за разпределение на правомощията между надзорните органи на държавата членка по произход и държавата членка по седалището на клона на застрахователните посредници.

Промените ще създадат задължение за предоставяне на обективна информация относно застрахователните продукти, като се предвижда предоставянето на стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт при сключване на застраховки по общо застраховане. Предлага се доразвиване на уредбата в частта й по предоставянето на ползвателите на застрахователни услуги на информация върху траен носител, различен от хартия, включително и чрез интернет страница с изричното съгласие на конкретния ползвател.

Промените предполагат актуализирането актуализирането на минималните размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като досегашният размер от 10 000 000 лв. за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се увеличи на 10 420 000 лв., а досегашният размер от 2 000 000 лв. за вреди, причинени на имущество, да се увеличи на 2 100 000 лв.

Съществена част от промените е свързана с поетапно преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната и разработваната за целта централизирана електронна платформа. Предвид констатираната разнородна практика по прилагане на закона е предложено прецизиране на нормативната уредба, вкл. чрез подобряване на функциите и сътрудничеството между отговорните органи в тази област.

Централизираната електронна платформа обхваща целия процес на възлагане, като са предвидени разпоредби, които отчитат етапността на нейното въвеждане в експлоатация. Платформата ще е задължителна за използване от всички възложители. Допусната е възможност само централните органи за покупки да използват свои платформи, които трябва да отговарят на регламентираните към тях принципни изисквания за свързаност с националната платформа.

Във връзка с въвеждането на задължителна електронна комуникация се предлага промяна в реда за подписване, публикуване и връчване на електронни документи в хода на възлагане и изпълнение на поръчките, съответно в правилата за съхраняване на информацията. Подробните правила за провеждане на процедурите за обществени поръчки чрез използване на платформата ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.

Част от процеса на електронизация на обществените поръчки е и електронното разплащане. В тази връзка и в съответствие с изискванията на Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно електронното фактуриране при обществените поръчки е регламентирано задължение на възложителите за приемане и обработване на електронни фактури във връзка с изпълнението на договорите.

По-съществените промени, с които се цели развитие на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, са в следните насоки:

Предлага се повишаване на стойностните прагове в съответствие с новите регламенти на ЕК от декември 2017 г. – средно с около 5 на сто за доставки и стандартни услуги. Предвиденото по-значително увеличение на праговете за строителство и за социални и други специфични услуги цели доближаване до съответните европейски стойности.

С оглед осигуряване на по-голяма прозрачност в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките се предлага задължение за възложителите да публикуват на профила на купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените поръчки – информация за всички допълнителни споразумения към договорите.

Предложено е прецизиране на кръга на лицата, които са задължени да декларират т.нар. лични обстоятелства при участие в поръчки. Той се свежда до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите на управителни и надзорни органи. Когато в тези органи членуват юридически лица, обстоятелствата се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право и по пълномощие. Променени са съответните разпоредби, които уреждат допустимостта на замяна или включване на подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Предвидена е и санкция за неправомерна замяна на изпълнител или подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо страните по договора.

В законопроекта са предложени промени във функциите на специализирания орган, отговорен за методологията и предварителния контрол върху обществените поръчки – Агенцията по обществени поръчки. Те са свързани главно с осъществявания предварителен контрол и имат за цел да оптимизират вида и обхвата му, както и да прецизират съответните разпоредби, които регламентират неговото осъществяване.

Предлагат се промени, които целят по-ефективно сътрудничеството между АОП и контролните органи в областта на обществените поръчки. В тази връзка е променена основната задача на действащия Методически съвет, преименуван на Експертен съвет за сътрудничество. Съветът приема насоки по въпроси, свързани с прилагане на разпоредби от закона, които ще имат характер на експертно становище. Целта е да се подпомогне еднаквото разбиране и прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки. Независимо че отпада задължителният характер на насоките, контролните органи би следвало да ги съобразяват в своята практика. Предложени са промени в административнонаказателните разпоредби, които включват нови санкции за необхванати към момента нарушения, както и наказание за нарушения, извършени повторно.

Очакваните ефекти от приемането на закона са подобряване на системата на обществените поръчки в страната и оптимизиране работата на държавните институции, което ще доведе до положително въздействие върху процеса на възлагане.

Предвижда се и в срок до 30 дни от влизането му в сила всички сключени договори за концесия и наем на морските плажове и приложенията, и допълненията към тях да бъдат предоставени на Министерството на туризма. Тази информация е необходима, за да бъде обосновано подготвен и реализиран вторият етап на реформата – промяна в методологията за отдаване на концесия и наем на Черноморските плажове, която се планира да бъде готова до края на февруари 2016 г.

Концепцията за нейното реализиране вече бе представена на Министерски съвет, а министър Николина Ангелкова стартира серия от срещи с всички заинтересовани страни за обсъждане на предстоящите промени. С провеждането на реформата ще се постигне и стратегическата цел на Министерството на туризма за промяна в начина на управление и отдаване на плажовете на концесия и подобряване на услугите, които се предоставят на тях, което ще спомогне и за по-добро позициониране на страната ни на международния туристически пазар.

В подготвения законопроект се отстраняват някои несъвършенства в нормативната уредба, като се детайлизират предвидените глоби за неизпълнение на разпоредбите свързани с изискванията за стопанисването на морските плажове, както и хармонизиране с разпоредбите на Закона за концесиите. Промените предвиждат концесионерите и наемателите по сключени договори, към датата на влизане в сила на закона, да запазят правата и задълженията си при условията по тях, но те ще бъдат задължени да представят в Министерството на  туризма, в срок до 01.06.2016 г., искане за утвърждаване на нови схеми за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения. С цел гарантиране безпроблемното протичане на сезон Лято‘2016 е предвидено всички договори, които изтичат до 31 март на същата година, да бъдат автоматично удължени за една година, при съгласие от страна на концесионера или наемателя. Проектът на закон предвижда и служителите, които отговарят за тази дейност в Министерството на регионалното развитие и благоустройството да преминат към Министерството на туризма.

Във връзка с новите правомощия на министъра на туризма по отношение на морските плажове е предвидено и изменение и в Закона за туризма.

Предложени са изменения в задълженията на собствениците по отношение поддържането на сградата в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и да не се извършват строителни и монтажни дейности, които ще влошат състоянието на сградата.

С цел улесняване и подобряване на комуникацията в етажната собственост се въвеждат възможностите за кореспонденция по електронна поща, когато е налична такава и за получаване на съобщения чрез адрес в страната, посочен от собственика или ползвателя, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.

С оглед постигане на по-голяма яснота се прецизират правомощията на общото събрание относно възлагането и изготвянето на технически паспорт на сградата.

Предвидена е възможност правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) на етажната собственост и на сдружението на собствениците да бъдат възлагани на юридически лица за срок от 2 години, което ще позволи етажната собственост/ сдружението на собствениците да отстъпи управлението на общите части по свое желание на специализирани компании.

Въвежда се ангажимент за нововъзникнала етажна собственост да избира управителен съвет (управител) в 6-месечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация.

Измененията ще позволят да се регистрират сдружения на собствениците за няколко сгради в режим на етажна собственост, които са изпълнени при свързано застрояване по смисъла на ЗУТ. По подобие на освобождаване от прилагане на Закона за счетоводството сдружението, което извършва дейност само по чл. 25, ал.1 или не осъществява дейност, ще бъде освободено от прилагане на Закона за статистиката.

Въвежда се текст при промяна на собствеността върху самостоятелен обект членството в сдружението да се прехвърля на новия собственик, като за задълженията към сдружението, станали изискуемите преди промяната на собствеността, отговаря старият собственик, освен ако при промяната на собствеността не е уговорено друго.

Прецизирани са текстовете относно извършването на неотложен ремонт. Въведен е ред за осигуряване на достъп от собствениците за реализиране на дейности по чл. 6, ал. 1, т.12 от сега действащия ЗУЕС, които са свързани с извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство или обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата.

В допълнение, с проекта на закон са въведени нови административно-наказателни разпоредби.

Целите на предлаганите промени са свързани с намаляване регулаторната тежест в областта на инвестиционното проектиране и строителството. Включени са редица мерки за усъвършенстване и оптимизиране на процедурите, свързани с инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите, включително съкращаване на сроковете за тези процедури. Въвеждат се единни стандарти за някои процедури чрез Наредба на министъра на инвестиционното проектиране, като например издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, което по досегашния ред е било определяно чрез наредби на общинските съвети за всяка една община.

Предлагат се изменения, с които се цели облекчаване на административните пречки пред бизнеса и гражданите, включително и намаляване на финансовата тежест, при гарантирана защита и на обществения интерес.

Предлаганите допълнения към текстовете от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, в сила от 26.07.2013 год. са изключително важни за прецизиране на правомощията на министъра на инвестиционното проектиране с цел избягване на противоречиви тълкувания при допускане и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж.

Предлаганите промени целят постигането на ефективна защита на интересите на обществото посредством гарантиране на професионалните качества, квалификация и опит на лицата, участващи в инвестиционния процес и повишаване качеството на инвестиционните проекти, чрез по-активно привличане на браншовите организации.

Предлага се прецизиране и допълване на текстове с оглед еднозначно тълкуване и привеждане в съответствие с други закони.

Законопроектът и мотивите към него бяха публикувани за обществено обсъждане в интернет страницата на Министерството на инвестиционното проектиране.

Разходите се осигурят за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2014 г., се казва в съобщение на Портала за обществени консултации.

Като причина за допълнителното финансиране се посочва “необходимост от промяна на одобрения инвестиционен проект”, което води до извършване на редица строително-монтажни работи, които не са предвидени в първоначалния проект и не са възложени за изпълнение. Без извършването на допълнителните строително-монтажни работи, сградата не може да бъде въведена в експлоатация, се казва в съобщението.

Националният музеен комплекс в квартал “500” в сърцето на София, станал известен като българския “Лувър”, трябваше да е готов през тази година. Средствата за ремонта му в размер на 27 млн. лв.са осигурени по линия на ОП “Регионално развитие”. След смяна на правителството обаче, новият министър на културата Петър Стоянович съобщи, че са открити редица нарушения, заради които вероятно откриването на сградата ще се забави.

С предлаганото преструктуриране на проекта крайната дата за приключване на дейностите по него се удължава с 6 месеца до 30 юни 2014 година, а общата стойност се намалява на 49,7 млн. евро – заемът от Световната банка на 37,25 млн. евро, а съфинансирането от държавния бюджет съответно на 12,45 млн. евро. Първоначалната обща стойност на проекта е 54,6 милиона евро, от които 40,9 милиона евро заем от Световната банка. След първото преструктуриране през 2012 г. общата му стойност се намали на 52,7 млн. евро, а заемът от 40,9 на 39,5 млн. евро.

Изменението има за цел осигуряване на пълното завършване на строителните работи за рехабилитацията и реконструкцията на най-големия граничен пункт в Европа ГКПП Капитан Андреево и свързването му с последния пътен участък от магистрала „Марица“, изграждането на новия митнически терминал в Свиленград, както и постигане на добри постижения при покриването на осъвременените цели за развитие на проекта. Предвижда се отпадане на част от дейностите по Компонент 1 за ГКПП Брегово, Връшка Чука, Станке Лисичково и Златарево (малки ГКПП) поради забавяне при изпълнението, повлияно от бюджетните ограничения и финансовата криза. Част от финансирането, предвидено за четирите малки ГКПП, се пренасочва за осигуряване на достатъчно средства за завършване на ГКПП Капитан Андреево.

Очакваните ползи от проекта са – подобрена ефективност на граничния контрол на ключови ГКПП и по-ефикасна обработка на международни търговски и транспортни документи. Това ще доведе до подобрено и ускорено преминаване на трафика и намалено време за контрол и проверка на товари и камиони. Тези ползи ще бъдат постигнати чрез съвременни физически съоръжения, подкрепящи модернизацията на процедурите. Очаква се значителните спестявания да доведат до по-ниски транспортни разходи, а в крайна сметка и до повишена конкурентоспособност на България на регионалните и глобалните пазари. В стратегически план ползите ще са повишаване качеството на трафика и търговските дейности както за страната, така и в международен аспект.

Измененията в закона се правят след активен диалог в обществото. Граждани и организации имаха възможност да направят своите предложения по въпроса. Към момента 26 организации са представили своите идеи, а конкретните писмени предложения за промени в ЗОП са 297.

Целите, които правителството си поставя с промените в закона, могат да бъдат обобщени в седем групи.

Първата включва радикалното намаляване на бюрократичната тежест върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и избягване на ненужния формализъм.

Втората група цели се отнася до насърчаването на малките, средните и новосъздадените предприятия и премахването на изкуствените административни бариери пред участието им в обществените поръчки. Акцентира се върху статута на подизпълнителя, гарантирането на неговите права и защитата на интересите му.

На трето място е прецизирането на някои процедурни правила и изясняване на дефиниции, като целта е да се намали административната тежест върху бизнеса и на субективизма при оценяването.

Четвъртата група цели са свързани с повишаването на капацитета на администрациите, прилагащи закона. Това ще се реализира чрез повишаване на правомощията и на отговорностите на Агенцията за обществени поръчки, както и чрез обезпечаване и гарантиране на професионалната специализирана експертиза, която е необходима на възложителите при подготовка на предложенията за оценката и на офертите.

На пето място се акцентира върху установяването на контрол не само върху прилагането на закона, но и върху изпълнението на сключените на негово основание договори.

Шеста цел на законопроекта е пълната публичност и прозрачност на дейностите по възлагане на обществени поръчки, както и по изпълнение и приключване на сключените договори.

Седмата основна цел е закрилата на труда.

Всички разпоредби в законопроекта имат за цел намаляване на административната тежест и чрез прецизиране на процедурите – предлагане на конкуренция и шансове – за малките и средни предприятия, за бизнеса като цяло, за разкриване на нови работни места, за подобряване на ефективността и целесъобразността при използването на обществени средства.

Законопроектът е приет на вносител.

Процедурата за приемане на подобни проекти за промяна на режимите на планове за управление на паркове предвижда предложенията да бъдат разгледани от Висшия експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ – колегиален орган към министъра на околната среда и водите. Конкретните предложения на Община Банско за промени в режимите ще бъдат публикувани за обществен достъп на интернет страниците на МОСВ и Дирекция НП „Пирин” най-малко 20 дни преди датата на заседанието на Висшия експертен екологичен съвет. При положително решение съветът предлага на министъра да внесе проекта за промяна в Плана за управление на парка за приемане от Министерски съвет, а при установени неточности или недостатъчна информация, го връща за доработване.

Ако предложенията на общината бъдат приети от Министерския съвет по съответната процедура, изготвените впоследствие планове и конкретни инвестиционни предложения ще бъдат подложени на Екологична оценка и Оценка за въздействието върху околната среда, включително и Оценка за съвместимост с НАТУРА зоната „Пирин”, които подлежат на процедура за широко обществено обсъждане.

Законопроектът цели да предложи необходимите законодателни промени, с които да се определят ясни правила за собственост върху водната инфраструктура, да се засили отговорността на държавата при осигуряване достъп до питейна вода за населението и да се повиши ефективността на ВиК операторите чрез икономия на мащаба при предоставяне на ВиК услугите при социална поносимост на цената.

Предложените промени са насочени към подобряване на качеството, обхвата и устойчивостта на предоставяните ВиК услуги за потребителите в дългосрочен план; регулирането на обществените отношения, свързани с планирането на изграждането, управлението и оперирането на ВиК системите и съоръженията и постигане на оптимизация на работата във ВиК дружествата. Измененията целят и подобряване качеството и ефективността на предоставяните ВиК услуги в съответствие с европейските практики, както и защита на обществения интерес чрез предвиждане на ясна регламентация на ВиК услуги като дейности от обществен интерес.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите има за цел чрез уреждане на обществените отношения в отрасъла “Водоснабдяване и канализация” да улесни изпълнението на проекти за изграждане, рехабилитация и/или модернизация на ВиК мрежите и съоръженията чрез извършване на инвестиции от страна на държавата в активи – държавна собственост.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите е публикуван на интернет страницата на МРРБ www.mrrb.government.bg в раздел Нормативни актове/ Проекти на нормативни актове.