България се нарежда на 55 място в света по производство на мебели в света за 2021 г. Данните бяха изнесени по време на Годишната конференция на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП). Събитието, което се проведе на 25 ноември в Боровец,  традиционно събра над 250 души от различни компании от сектори дървообработване и мебелно производство.

Конференцията откри председателят на БКДМП проф. д-р Васил Живков, в официалната част се включиха още заместник-министърът на земеделието Валентин Чамбов, заместник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов, изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция по горите инж. Стоян Тошев, председателят на УС на БСК Добри Митрев, изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов, ректорът на ЛТУ-София член-кореспондент проф. Иван Илиев, председателят на Европейската конфедерацията на мебелната промишленост (EFIC) Еди Снайдеро, председателят на фондация „За модерно образование“ Петя Евтимова. Президентът Румен Радев също изпрати поздравление по повод Годишната конференция и 30-годишния юбилей на Камарата.

Проф. д-р Васил Живков, председател на БКДМП, обяви актуални данни, според които производството на мебели за 2021 г. у нас възлиза на 600 млн. долара, като за сравнение през 2012  г. е било 397 млн. долара. Така страната ни се нарежда на 55 място в света. Над 85% от продукцията ни отива за износ заради доброто съотношение между качество и цена. По износ на мебели страната ни заема 38 място в света за 2021 г. Българска продукция се изнася основно за Румъния, Гърция, Франция, Германия, Чехия, Дания, Нидерландия и др. По потребление на мебели заемаме 66 място в света за 2021 г. с близо 420 млн. долара. Основно мебели у нас за периода 2021 г. са се внасяли от Китай, Полша, Турция, Германия, Италия, Румъния, Украйна и др. Според актуалната статистика на БКДМП в последните няколко години Европа се задържа на второ място с 23% от световната продукция. В топ 5 на производителите на Стария континент влизат страни като: Италия, Германия, Полша, Великобритания и Франция. Производството на мебели в света за 2021 г. се равнява на 513 млрд. долара, което е с 16,8% ръст спрямо 2020 г., когато е било 439 млрд. долара. Сред най-големите производители в световен мащаб са: Китай, САЩ, Германия, Италия, Виетнам, Индия, Полша и др.

По време на конференцията на БКДМП традиционно бяха раздадени и отличия за най-бързо развиващо се малко, средно и голямо предприятие. Призовете получиха съответно: Пъчков ООД, ЙАФ България ЕООД, Кроношпан България ЕООД. За износител на годината в сектор мебелно производство отличие спечели Ирим ЕООД. За износител в сектор дървообработване първото място бе завоювано от Кроношпан България ЕООД. Присъдени бяха също отличия за особени заслуги за развитието на бранша на Александър Палешутски от Средна гора АД, Илко Илиев от Мебел-Стил ООД, а за принос в организирането на научно-практическа конференция – приз получи Христо Йовчевски от Рико Стил ООД. ТЕД БЕД спечели награда в категория Инвеститор в младежта. За заслуги в развитието на професионалното образование бе отличена фирма Интериор-И ООД.

По повод 30 г. юбилей на Камарата, която е една от най-старите и големи браншови организации, бяха раздадени и почетни призове на председателите, които са управлявали БКДМП през годините: Калин Симеонов, Стоян Стоянов и Галин Господинов, а също и на изпълнителните директори: Геновева Христова, Стефан Ганев, Елица Виденова и Росица Пешева.

В конферентната част австрийският дизайнер Кристиан Крьопфел изнесе лекция на тема „Мебели с въглероден неутрален отпечатък“.  Интериорният дизайнер Мелтем Караоглу сподели с участниците ценен опит как се произвеждат мебелите по поръчка от висок клас и  на какви изисквания трябва да отговарят, за да отговорят на нуждите на клиентите за удобство, лукс и естетика. Обсъдени бяха също и  актуални и полезни теми за двата бранша: задържане и привличане на кадри (Manpower България), грижа за здравето и подобряване на условия на труд в компаниите (Служба по трудова медицина Ready EHSSP),  алтернативните разплащателни методи и увеличаване на продажбите (tbi bank), връзката между медии и бизнес (Дарик Радио).

Основните партньори на Годишната конференция на БКДМП бяха: Ready EHSsp, tbi bank, ВИА ЛОГИСТИК, Електросаунд, timber-B2B.bg, а медийни партньори съответно:   сп. DMT и сп. „Мениджър“.

Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.5% от износа за държавите – членки на ЕС.

През декември 2019 г. износът за ЕС намалява с 4.7% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 548.4 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2019 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (19.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (4.6%).

Вносът на България от ЕС през 2019 г. се увеличава с 3.1% спрямо 2018 г. и достига 41 143.0 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания.

През декември 2019 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, се увеличава с 4.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 206.5 млн. лева.

При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2019 г. в сравнение с 2018 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (27.9%).

Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (16.5%).

Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с ЕС за 2019 г. е отрицателно и е на стойност 2 363.5 млн. лева.

Икономическият заместник- министър посочи, че се повишава износът не само към ЕС, но и към трети страни, което е една изключително добра тенденция. „Структурата на външната ни търговия продължава да се подобрява и българските фирми продават все повече готови продукти с по-висока добавена стойност за икономиката“, допълни Иванова.

Заместник-министърът на икономиката  изтъкна, че износът на България в посока ЕС расте  през първите четири месеца на настоящата година със 7,3%, като основни търговски партньори за ЕС са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.3% от износа ни за Съюза. По думите й  в посока на трети страни експортът нараства с над 14%, а водещи партньори на страната ни  са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Руската федерация и Република Северна Македония.

Като основни цели в съвместната работа с посланиците и Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) тя открои освен насърчаване на българския износ и привличане на качествени чуждестранни инвеститори в България. “Само за последната година бяха открити заводи за над 600 млн. лв. чуждестранни инвестиции, които очакваме да създадат над 7000 работни места“, посочи тя.

Заместник-министър Иванова подчерта, че активният диалог между ресорните икономически ведомства, дипломатическите служби и бизнес средите е от съществено значение за провеждането на успешна външноикономическа политика, насочена към разширяване на пазарното присъствие, подпомагане на българските производители и износители, подобряване на условията за достъп до чужди пазари и привличане на чуждестранни инвестиции.

Зам.-министър Борисов посочи, че едно от важните направления на сътрудничество с Република Корея е развитието на двустранния стокообмен. „Тенденцията на нарастване на двустранната търговия продължава и през 2019 г., като за периода януари-май 2019 г. тя расте с над 5% до 178 млн. лв.“, заяви Борисов.

В изказването си той акцентира и върху инвестициите като изтъкна, че страната ни е лидер в региона на Централна и Източна Европа по отношение на съчетанието от три основни макроикономически показателя: кредитен рейтинг, финансова стабилност и най-нисък държавен дълг като дял от БВП.

Икономическият заместник-министър подчерта, че интересът на корейския бизнес към България е довел до реализирането на мащабни проекти в страната ни. „Високо оценяваме дейността на корейските компании в България и сме готови да разширим подкрепата си за бъдещи корейски проекти тук, каза той и допълни, че може да се постигне много повече по отношение привличането на корейски инвестиции в България, които за периода от 1996 до 2018 г. възлизат на над 210 млн. евро“.

На събитието присъстваха още изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции г- н Стамен Янев, посланикът на Република Корея у нас Н.Пр. Джънг Джингю и председателите  на Корейско-българската асоциация за приятелство г-н Ким Чул Су и г-н Калин Дамянов.

Икономическият министър изтъкна, че сътрудничеството между България и Китай в областта на търговията устойчиво нараства. Българският износ за Китай през последните години се е увеличил десетократно, като през 2018 г. е достигнал рекордно високо ниво на износа ни от близо 882 милиона щатски долара. По думите му двустранната търговия през 2018 г. е стига стойности от близо 2 милиарда и 440 милиона щатски долара, като отбеляза ръст от близо 22% спрямо 2017 г..

По време на срещата министър Караниколов даде заявка за задълбочаване на двустранните взаимоотношения между двете страни, като подчерта, че за България инициативата „16+1“ е важен механизъм за стимулиране на търговско-икономическите връзки с Китай и ще продължим активно да участваме във всичките й формати.

Китайският посланик и икономическият министър обсъдиха още предстоящото Експо за търговия и инвестиции Китай – Централна и Източна Европа в гр. Нинбо, както и Второто издание на Китайския международен панаир за вносни стоки в Шанхай.

Анализаторите на банката отчитат, че според данните на НСИ, през 2018 г. реалният БВП нарасна с 3.1% на годишна база, което бе под очакваното, поради слабо трето и четвърто тримесечие на годината.

„От страна на търсенето, за положителната динамика на икономиката през 2018 г. повлия главно вътрешното търсене, което бе движено както от потреблението с ръст от 6.0%, така и от инвестициите, които се увеличиха с 6.5%. При външното търсене, износът през 2018 г. спадна с 0.8% на годишна база при ръст от 5.8% за 2017 г. От друга страна, увеличението на вноса също се забави до 3.7% (7.5% за 2017 г.), вследствие на което нетният експорт се сви, преминавайки в отрицателната област, като вече не допринасяше за ускоряване, а за задържане ръста на БВП“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП имаха не само услугите, които се увеличиха с 3.9% на годишна база, но и индустрията, включително строителството, която също нарасна, макар и относително слабо – с 1.9% през годината. На този фон селското стопанство увеличи продукцията си значително със 7.8%.

„Структурата на брутната добавена стойност през 2018 г. показа известно изменение спрямо тази от 2017 г. В нея услугите заемаха относителен дял от 68.4% (+1.5 пр.п. спрямо 2017 г.), индустрията 27.4% (-1.0 пр.п.), а селското стопанство 4.2% (-0.5 пр.п.).“, допълни Калчев.

„За същия период наблюдаваме сериозен ръст на българската икономика. Трудно е това да бъде измерено точно, но ако вземем данните за ръста на БВП ще видим, че за 10 години той е нараснал с около 30 млрд. лв.“, посочи зам.-министър Манолев. По думите му в топ 10 на страните, за които реализираме износ, има само една държава, която е извън Европейския съюз – съседна Турция. „Въпреки добрите връзки с всеки от съседите ни, все още имаме неизползван потенциал в икономическата сфера“, подчерта Александър Манолев и даде пример със Северна Македония, където тази година бе възстановено Търговското ни представителство.

Икономическият заместник-министър се спря и на темата за следващата индустриална революция, в която навлиза човечеството – т.нар. „Индустрия 4.0”. „В икономическата сфера единственият начин да бъдем от страните, които ще спечелят от нея, а не от тези, които ще загубят, е да създаваме много, още по-силни връзки със съседните ни държави“, каза още той и поздрави организаторите, че поставят фокус върху регионалното партньорство и глобалните тенденции.

Днешната конференция е 15-то издание от серията тематични конференции „Конкурентоспособност на българската икономика“, които Институтът за икономическа политика организират заедно с Фондация „Ханс Зайдел“. Форумът се фокусира върху две макротенденции – начинът, по който автоматизацията и дигитализацията поставят на изпитание парадигмата за евтината работна ръка; и какви са потенциалните последствия от сътресенията в глобалната търговия върху малки отворени експортноориентирани икономики като България. Сред лекторите са експерти от България и чужбина.

„Няма по-лесен и достъпен инструмент за подкрепа на българския експорт от дигитализирането на малките и средни предприятия и увеличаване на дела на електронната търговия”, посочи Александър Манолев. По думите му това може би не е толкова централна тема, колкото внедряването на иновации и модернизация на производството, но в никакъв случай не трябва да бъде подценявана. Затова и Министерството на икономиката се стреми активно да си партнира с бизнеса и с глобалните лидери в сферата на информационните и комуникационни технологии. Икономическият заместник-министър даде пример за съвместните обучения организирани с Google в рамките, на които са били обучени над 26 000 души в областта на цифровите умения. „Стартираме обучителна програма и с ebay, която ще е насочена към малките и средни предприятия, и стартъпите в България”, съобщи Александър Манолев.

Според представената от него статистика, за последните 10 г., чрез ОП „Конкурентоспособност” и ОП „Иновации и конкурентоспособност” са инвестирани над 1 млрд. евро в подкрепа на малките и средни предприятия. „Голяма част от тези средства са били именно за внедряване на иновации и технологични решения”, каза зам.-министър Манолев. Той обърна внимание и на предимствата, които страната ни има като акцентира, че добавената стойност от сектора, обхващащ от компоненти до софтуерни продукти, възлиза на над 1.4 млрд. евро и нараства с 22% през 2016 г. Според Евростат, около 65 хил. души работят ĸaтo cпeциaлиcти в него, а всяка година над 4 хил. студенти се дипломират в такива специалности в българските висши учебни заведения.

През периода януари – септември 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 46 154.3 млн. лв. (по цени CIF), или със 7.5% повече спрямо същия период на 2017 година. През септември 2018 г. общият внос на стоки се увеличава с 9.5% спрямо същия месец на предходната година и е 5 162.7 млн. лева.

Външнотърговско салдо през периода януари – септември 2018 г. по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) е отрицателно и е в размер на 3 090.6 млн. лева. През септември 2018 г. външнотърговско салдо по цени FOB/FOB е отрицателно и е в размер на 112.4 млн. лева.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.1% за първите осем месеца на годината и достига 24 917.5 млн. лева, сочат данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.0% от износа.

През разглеждания период най-голям ръст е отбелязан в секторите “Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (26.7%) и “Храни и живи животни” (23.5%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите.

През август износът на стоки за ЕС нараства с 13.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3307.1 млн. лева.

Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – август 2018 г. се увеличава с 8.7% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 26 369.1 млн. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През август 2018 г. вносът на стоки в България от държавите – членки на ЕС, намалява с 6.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2970.6 млн. лева.

Износът на стоки от България за страните извън ЕС намалява с 21.3% за първите девет месеца на годината в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 11 649.3 млн. лева, сочат предварителните данни на НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 53.1% от износа за трети страни.

През периода януари – септември 2018 г. при износа на стоки от България за държавите извън ЕС ръст има само в сектор “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (54.0%). Най-голям спад се наблюдава в секторите “Минерални горива, масла и подобни продукти” (51.4%) и “Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (39.3%).

През септември 2018 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 481.7 млн. лева.

Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – септември 2018 г. се увеличава с 6.1% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 16 554.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През септември 2018 г. вносът на стоки в България от държави извън ЕС се увеличава с 19.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 932.1 млн. лeвa.

При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – септември 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо увеличение е отчетено в секторите “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (23.2%) и “Химични вещества и продукти” (17.3%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор “Храни и живи животни” (2.7%).

Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – септември 2018 г. е отрицателно и е в размер на 3 491.6 млн. лева. след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки.

Още в първите дни на изложението български фирми са осъществили множество директни продажби и контакти с потенциални  китайски партньори – дистрибутори на козметика, храни и напитки. Подписани са вече няколко предварителни договора за трайна дистрибуция.

Министър Караниколов подчерта, че страната ни участва в Първото издание на Китайския международен панаир, с цел лансиране на българските продукти на китайския пазар. Икономическият министър благодари на китайската страна за поканата за участие на български компании  в Изложението, както и за отличната организация на събитието. „Считаме, че има още възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ. Надявам се вашият пример да е основа за задълбочаване на партньорството с Китай“, допълни той.

В първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки участват над 130 държави, а българското национално участие се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/ към Министерство на икономиката. Над 3 600 международни компании ще проведат дискусии и B2B срещи с над 400 000 търговски компании от Китай и страни отвъд океана.