Според Георги Павлов, изпълнителен директор на АДРЕС, основната опасност за задлъжнелите към банките е вероятността жилището им да отиде на публичен търг. В този случай имотът може да бъде продаден на цена, с над 60% по-ниска от тази, за която е закупено. От друга страна публичната продан е бавна процедура и носи след себе си редица допълнителни такси и разходи, които отново се натрупват към дълга на кредитополучателя. Затова и навременната продажба се превръща в най-добрата превенция от този неизгоден за длъжниците вариант.

Финансовите затруднения са причината за над 45% от продавачите за периода април – август 2011 г. да се разделят с апартамента си, сочат данни на компанията. Затрудненията при погасяването на ипотечен кредит са накарали 24% от тях да продадат жилището си. Също толкова са решили да потърсят купувач за имота си поради трудности в погасяването на потребителски кредит. Имотът е бил излишен за 36% от продавачите през това лято, а закриването на инвестиция е накарала около 13% от тях да пристъпят към продажба, сочи още анализът на Адрес.

Сделки
Най-активни и през летните месеци са били сделките в столичния комплекс Люлин. По-голямата част от тях са били за двустайни и тристайни жилища и са били на стойност от около 620 евро на кв. м.

Интензивен е бил пазарът на имоти и в Надежда, където квадратният метър през лятото е струвал средно около 600 евро. Сделките в този комплекс обаче са били за по-малки имоти – гарсониери и двустайни.

За около 800 евро на квадрат пък са се продавали жилищата в Манастирски ливади. С около 100 евро по-евтино са се сключвали сделките в друг активен столичен квартал – Младост.

Сред най-активните за пазара на имоти квартали във Варна са Бриз, където кв.м е струвал около 750 евро през лятото, Левски със средна стойност на квадрат 730 евро, Младост – 580 евро, Окръжна болница – 850 евро. Около 890 евро пък е била цената в Цветния квартал на Морската ни столица, докато в Аспарухово кв.м се е търгувал за около 600 евро.

Цялото проучване четете в рубрика Статии

Към днешна дата по седемте оперативни програми са платени около 1,755 млрд. лв. или около 11.3 на сто от планираната сума.

По думите на Дончев резултатите от всички тези инвестиции в областта на социалната политика, инфраструктура, околна среда и други ще се видят след 1-2 години. „С европейските средства няма как да се покрият всички нужди. Целта на финансирането е да се формулира политика, да се използват като стръв, която да привлече и други финанси“, допълни министърът.

Потенциалът за опростяване на процедурата по еврофондовете е изчерпан и страната се нуждае от принципно нов процес, смята още той. По думите му, елемент от него е електронното кандидатстване и отчитане, което ще е факт в средата на годината.

по отношение на ОП „Конкурентноспособност“ министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че до края на годината ще бъде отворен целия бюджет по програмата и изрази увереност, че ще се изплатят 100 млн. евро на бенефициентите.

Към 31 март по нея са платени 462 млн. лв. или 20,32 % от средствата, сключени са 959 договора за 940 млн. лв, отчете още той.