„Агенцията е стратегически обект и има голяма роля, както за икономиката на държавата, така и за националната сигурност“, подчерта още Аврамова.

Тя съобщи, че покритието на страната с кадастрална карта се изпълнява според заложените срокове. Вече почти е завършено преобразуването на картата на възстановената собственост в кадастрална карта, като до края на годината се очаква тя да покрие 95% от територията на страната.

Текат две нови обществени поръчки за изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър на урбанизираните територии в землищата на 10 общински центрове и на населени места на територията на още 36 общини, каза още Аврамова.

„Кадастърът ще продължи да се развива, като бъде надграждан с допълнителни слоеве за още видове подземни комуникации“, обясни министърът и подчерта, че целта е в кадастралната карта да бъдат отразени всички данни за всеки един имот, така че хората да разполагат с информация в системата за всичко, което им е необходимо на едно място.

„Освен развитието на кадастралните карти и регистри работим и за подобряване достъпа на гражданите и бизнеса до всички услуги и документи, предоставяни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър“, каза на събранието заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев. По думите му в момента практически всеки компютър, свързан с интернет, е точка за достъп до системата на агенцията. Работи се вече и за създаване на специализираните карти, стана ясно от думите на заместник-регионалния министър.

Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър инж. Виолета Коритарова изрази надежда да продължи да се развива сътрудничеството с местната власт и в бъдеще повече областни и общински администрации да започнат да предоставят услугите на агенцията.

Тя подчерта, че след направените през тази година нормативни промени нараства и броят на правоспособните лица, желаещи да получат право да обслужват гражданите и бизнеса от името на АГКК.

Заместник-регионалният министър обясни, че с промените в ЗРР се дава възможност за нов тип регионална политика и нов подход към нея с цел развитие на регионите и вземането на решения за тях. Тя подчерта, че страната със своите природни дадености и географско положение предполага диференциран подход за развитие и даде пример, че не можем да развиваме с еднакви политики и решения Дунавската равнина и Югозападна България. „Ето защо е нужен диференциран подход за инвестиции, за да насърчаваме характерните нужди на определен регион, да се възползваме от възможностите“, обясни тя. Новото райониране дава предпоставки за целенасочен модел на въздействие върху регионите, съобразен със спецификите и населението на всеки район и потенциалите за развитие , посочи заместник-министърът.

Друг важен акцент с промените в Закона за регионалното развитие е намаляване броят на стратегическите документи, които в момента са над 400, но не са „облечени” с финансиране. Въвеждат се три основни нива за стратегически документи – национално, регионално и общинско ниво, като местните власти ще разработват план за интегрирано развитие на общината.

„Целта ни е да има по-ясен ефект от нашите инвестиции, защото на ниво регион трудно постигаме ефекта на добавена стойност от проектите“, коментира Николова.  В момента част от населените места нямат достъп до европейско финансиране. За в бъдеще можем да  преодоляваме тези „бели петна“ като даваме възможност за реализиране на общи проекти между общините и областите.

Предвижда се и засилване на ролята на регионалните съвети за развитие, които като структура в момента са лишени в голяма степен от възможности за вземане на решения с влияние за инвестиции на регионално ниво. „Разширяваме възможностите на съвета и дефинираме рамка за оценка и вземане на решения за инвестиции на регионално ниво, за определяне на източници за финансирането им“, каза още Николова.

Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски  посочи по време на дискусията, че с новото райониране се изпълнява изискването на регламент 1059 на ЕС от 2003, който установява териториалните единици за статистически цели за районите от нива 1, 2 и 3. „За съжаление неблагоприятните демографски процеси у нас в последните години доведоха до намаляване на районите за планиране, които в момента са 6. С обособяването на 4-те нови района ние ще постигнем хомогенност на единиците, които наблюдаваме, за осигуряване на информация. Целта е да има равенство с единиците в целия  ЕС, това е основната функция на статистиката, за да са сравними данните в европейски мащаб“, коментира той. Цветарки обясни, че промяна в броя на районите от ниво 2 може да се прави веднъж на 3 години, като страната ни трябва да е готова с новото райониране до 1 февруари догодина.  Председателят на НСИ потвърди, че два от районите у нас – Северозападен и Северен Централен са с под минимално изисквания брой население от 800 хил. души. В същото време Югозападният район е с няколкократно по-висок брой население. „Четирите нови райони ще са устойчиви откъм население и няма да се променят пак в следващите 7-8 години. В перспектива в следващите 50 години няма да имаме район, който да отпадне от изискването за население. От днешна гледна точка това изглежда изключително устойчив вариант и няма да се налагат промени по него“, категоричен бе той.

Проф. Веселин Троева коментира, че системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие се променя заради търсения ефект да имаме по-малко, но стойностни документи, фокусирани върху приоритетите на страната и балансираното развитие, овързани с политиката за регионално развитие и останалите политики в страната. „Целта ни е да имаме по-ефективно използване на по-ограничените ресурси“, каза тя.

Заместник-министър Деница Николова подчерта, че отделянето на София като самостоятелен район за планиране ще има негативно последствие върху 2 млн. души, които живеят в столицата. „Така ще се скъсат функционалните връзки на София с останалите градове и ще има опасност за реализацията на ключови обекти и проекти, които са приоритетни за Югозападна България“, заяви тя. Заместник-министърът посочи, че заради включването на София в Югозападния район няма да се стигне до намаляване на европейското финансиране за останалите области, нито пък ще има ощетени области и общини. „Всички райони ще получат европейско финансиране, проекто-бюджетът за страната ни е вече обявен, предстои да бъдат проведени преговори на ниво Съвет на ЕС.

Дискусията за предлаганите промени в Закона за регионалното развитие се предаваше на живо в интернет, като зрителите също имаха възможност да задават въпроси и коментари. В нея участваха народни представители, областни управители, представители на управляващите органи на оперативните програми, на Националното сдружение на общините в Република България, синдикални и работодателски организации, академичната и научната общност, неправителствени граждански организации и министерства.

“Целта ни е вариантите за ново райониране на страната да получат широка подкрепа като устойчиви модели, които ще дадат основа за по-добри политики на национално ниво и нова посока за развитие на регионите. Търсим възможности за промяна на подхода за регионална политика, така че тя да е водеща за развитие на регионите, а европейските средства да се адаптират спрямо нея и конкретния регион“, каза зам.-министър Николова. Според нея, бъдещият подход на регионална политика трябва да дефинира по такъв начин инвестициите, че да постига регионален ефект за развитие на икономиката и страната като цяло.  Зам.-министър Николова напомни, че новото статистическо райониране на страната се налага поради факта, че Северозападният регион за развитие вече не отговаря на основното изискване за район от ниво NUTS 2, тъй като населението му е под 800 хил. души. До 2 години под изискуемия минимум ще е и Северен централен район. „С новото райониране ще дадем хоризонт за регионалната политика в следващите 20-30 години, като целим регионите да обхващат области с обща специфика и проблематика, географски принцип и свързаност, без да се закриват или променят съществуващите административни единици“, каза Николова.

Заместник-министърът коментира, че за Северозападна България с най-много предимства са първият и вторият от трите предложени варианта от Междуведомствената работна група. Вариант 1 предвижда към съществуващия Северозападен регион да се добавят областите Велико Търново и Габрово. Вторият предлага включването на всички области от Северна България в Дунавски регион. Този вариант е с много добра устойчивост в дългосрочен план по отношение на населението и възможност за хоризонтални връзки на общините и областите. Той разглежда и потенциала на река Дунав като основен  фактор за икономическо развитие на Северна България. Третият вариант разглежда обедняване на съществуващите Северозападен и Югозападен район, като София се изключи и се обособи в отделен регион. Според заместник-министър Николова излизането на София ще обособи моноцентричен район за планиране. „Ще остане като регион, който се развива сам за себе си, ще се прекъснат хоризонталните връзки на столицата с останалите области. Ще се създаде дисбаланс, дори ще се попречи на възможностите за бизнес“, коментира тя.

Заместник-регионалният министър обърна внимание, че решението за новото райониране е ключово за европейските инвестиции след 2020 г. по отношение на кохезионната политика. „То е ключово и навременно по отношение на нуждата от защита на ресурс на национално ниво след 2020 г. и ще допринесе за финансиране на подхода за регионална политика“, обясни зам.-министър Николова.

Заместник-министърът отбеляза, че Северозападна България е във фокуса на правителството за развитие с политики и инвестиции. Тя даде пример, че само преди дни е взето решение за строителството на скоростния път с магистрални участъци Ботевград – Видин с инвестиция от 1.6 млрд. лв., която ще се реализира в следващите години.  Финансиране се осигурява и по всички възможни европейски програми, които се изпълняват в момента. Само по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“  в Северозападна България МРРБ подкрепя 13 града. „Това, към което се стремим е да търсим по-добър начин и стратегия за развитие на региона, а една от тези посоки е промяната на обхвата на районите от ниво NUTS 2, като възможност за бъдещо определяне на посоката на инвестиции и финансиране. Трябва да постигнем териториално разделяне, отчитащо всички специфики на региона, за да има по-голям ефект от инвестициите, които правим“, обясни Николова.

„Председателството на Дунавската стратегия е предизвикателство за България и всички държави, попадащи в обхвата на Стратегията, защото в момента страната ни е и ротационен председател на Съвета на ЕС. Тази централна роля е уникална възможност за изготвянето на силна европейска програма за постигане целите на Дунавската стратегия“, изтъкна в приветственото си слово зам.-министър Николова. Тя отбеляза, че участието на България в Стратегията е един от най-ценните и силни политически ангажименти, поети през последното десетилетие. По думите й, добавената стойност за България от това членство е възможността за изграждане на силни партньорства и подкрепа при осъществяването на съвместни стратегически проекти между страните с потенциал да допринесат за по-видими ефекти за икономическо развитие и териториално сближаване. Според нея, в контекста на формиране на новите европейски програми за периода след 2020 г., настоящата година е от решаващо значение за вземането на решения за ролята и въздействието на Стратегията върху регионалното развитие по поречието на река Дунав. „Днешната среща може да се ползва като ключова платформа за обсъждане на всички предизвикателства, пред които сме изправени и да очертае възможностите, които имаме като основни „двигатели“ за прилагането на Стратегията и по този начин да постигнем по-добри резултати“, каза Николова. Тя отбеляза и нуждата от конструктивна дискусия относно преразглеждане на Плана за действие на Стратегията и формирането на новата структура, която ще подпомогне управлението и изпълнението на Дунавската стратегия. Тези теми ще са във фокуса на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион.

Участниците в експертната среща представиха информация за дейностите на отделните държави по изпълнение на основните приоритети на Стратегията, коментираха предизвикателствата пред нея, обмениха опит при разработване на проекти и привличане на финансиране.

България официално пое председателството на Дунавската стратегия за срок от една година през октомври 2017 г. Серията от работни формати в него са планирани през първата половина на 2018 г., а водещите събития – Годишният форум и срещата на министрите, отговорни за туризма от региона, ще се проведат на 18 и 19 октомври в София.
Дунавската стратегия е приета през 2011 г. Тя обхваща 14 държави, с население от 100 милиона души, което е една пета от населението на ЕС. Стратегията залага на регионалния подход – насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции. Целта на Стратегията е да се развие огромният икономически потенциал на река Дунав, втората по дължина река в Европа (2850 км), която свързва страните от Централна Европа с Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия. В глобален план изпълнението на Дунавската стратегия трябва да превърне региона в привлекателно място за живеене, което предлага добри възможности за работа, чиста природа и богат културен живот. Фокусът е в сътрудничеството и оползотворяването на общите възможности, като например доизграждане на транспортни връзки, намаляване на замърсяването и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия, справяне с демографските промени и др.

Дунавската стратегията се основава на четири приоритета, наречени стълбове – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона. Те от своя страна съдържат 12 области на сътрудничество: „Мобилност и интермодалност“, „Устойчива енергия“, „Култура и туризъм“ в рамките на първия стълб, „Качество на водите“, „Управление на рискове“, „Биоразнообразие, ландшафти“, „Качество на въздуха и почвите“ във втория стълб, „Общество на знанието“, „Хора и умения“ и „Конкурентоспособност“ в третия и „Институционален капацитет и сътрудничество“ и „Сигурност“ в четвъртия. Всяка от областите има по две държави-координатори. България си партнира в приоритетната област 3 „Култура и туризъм“ с Румъния и по приоритетна област 11 „Сигурност“ с Германия.