Представители на фирма, занимаваща се с производство на полуфабрикати от зеленчуци са били преди дни в крайморския град, за да огледат възможностите да разкрият фабрика в бившия стол на Професионалната земеделска гимназия. Имотът е бил харесан и евентуалните инвеститори са споделили с кмета впечатляващ бизнес план за следващите три години, предвиждащ разкриване на 140 работни места за жителите на крайморската община, съобщава agro.bg.

Обещаваната стартова заплата е прилична. Допълнително предимство е и обстоятелството, че земеделската гимназия разполага с двор от 150 дка. Преди години в него са били отглеждани зеленчуци. Това производство може да бъде възстановено и продукцията да се изкупува от бъдещата фабрика, съобщава „Добруджанска трибуна“.

Предстои фирмата, която Нина Ставрева на този етап се въздържа да обяви, да внесе инвестиционното си предложение за обсъждане в Общинския съвет. Според Ставрева идеята е изключително перспективна, още повече, че Каварненския регион е с традиции в зеленчукопроизводството. Новият кмет на Каварна е провел срещи и с други фирми, проявяващи интерес да инвестират в общината.

В момента 75 на сто от населението в България е съсредоточено в големите и средноголемите градове. Наличието на целенасочена политика за устойчиво градско развитие може да противодейства на негативните териториални процеси и да доведе до разработване, укрепване и разширяване на функциите и ролята на градовете за балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие, каза министър Павлова.

По думите й подобрените функционални характеристики на по-малките и средни градове, дават възможност за развитието на нови икономически дейности, които разнообразяват местната икономика и намаляват рисковете по отношение на безработицата и доходите, включително подобряване на работните условия.

Регионалният министър посочи, че България има приета Национална концепция за териториално развитие 2013-2025. Документът представя националната и регионалната пространствена политика, както и политиката за устойчиво градско развитие.

Форумът в Париж се провежда под егидата на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс. На едно място министри, кметове, представители на бизнеса, НПО и академичните среди от цял свят обсъждат съвременните политики относно възможностите за развитието на регионите и градовете.

Трябва да отключим потенциала на малките и средните градове и точно сега е времето да превърнем думите в действия, в противен случай ще имаме поредната декларация, без конкретни мерки и инструменти за нейната реализация, каза още в изказването си министър Павлова. Тя изрази позицията на България за запазване на структурата на Декларацията от две части, втората от които специално е насочена към ролята на малките и средните градски райони.

България подкрепя Декларацията и е съгласна с основните послания в нейния текст. Приемането на единен политически ангажимент от държавите-членки по отношение продължаване на разработването на Градския дневен ред на ЕС е от изключително значение към постигане на общата цел за по-ефективни и координирани действия за устойчиво и интегрирано градско развитие на всички нива, посочи регионалният министър. Според нея трябва да се запази концепцията за полицентрично развитие на целия ЕС.

В подкрепа на изразената позиция е и цялостната политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в подкрепа на малките градове в по-слаборазвити и периферни райони на страната в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие (НКПР). НКПР определя полицентричното развитие на българската територия като най-подходящ сценарий и основа за устойчиво балансирано развитие. Балансираното развитие на територията на европейско ниво също е отчетено като приоритет в предложената Декларация, в която е отделено специално внимание на малките и средните градски райони и тяхната водеща роля и голям потенциал за цялостното европейско териториално развитие в социално-икономически аспект. Ролята на тези градове е обслужваща и стабилизираща за районите и разположените там по-малки населени места. Значението на малките градове е ключово за поддържане на устойчиво и балансирано териториално развитие и за постигане на икономически растеж. В тази връзка, в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, също е отделено внимание на по-малките градски райони. Те са включени в специална приоритетна ос, насочена към подкрепа за малките градове – опорни центрове на националната полицентрична система, съгласно НКПР.

Министър Павлова посочи, че България има високи нива на емиграция от страната, най-вече по отношение на млади и добре образовани професионалисти. Тези негативни процеси се засилват от установеното през последните години моноцентрично развитие на територията на страната и от растежа на големите градове за сметка на по-малките градове в периферните райони, аргументира се министър Павлова. Считаме, че целенасочената подкрепа за тези райони, вкл. чрез възможностите на Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г., ще бъде ключов фактор за намаляване на негативните миграционни процеси в ЕС.

Това може да се постигне чрез определяне на териториални цели на Стратегията „Европа 2020“, която е с изключително секторен подход и по-добрата й координация с Териториалния градския дневен ред.

Предложението за разработване и приемане на Градски дневен ред на ЕС е по инициатива на Холандия от 2013 г., като отговор на необходимостта от създаване на нови форми на сътрудничество, с акцент върху градските проблеми с общоевропейско измерение. Тези проблеми са свързани с теми и европейски приоритети, като енергетика, заетост, жилищна политика, развитие на вътрешния пазар, намаляване на бедността и на негативните миграционни процеси и др.

Декларация е разработена по инициатива на Латвийското председателство, в тясно сътрудничество с останалите две страни-членки от председателското трио (Италия и Люксембург) и отразява позицията на държавите-членки за засилено участие в процеса по развитието на Градския дневен ред на ЕС. Декларацията е естествено продължение на редица европейски документи в областта на териториалното развитие и градската политика, около които са обединени всички държави-членки, най-важните от които са Териториалния дневен ред на ЕС, Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове (Лайпциг 2007 г.), Декларацията от Толедо и други документи, включително Стратегия „Европа 2020“- Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

До момента проектът на Декларация е претърпял няколко основни редакции, при които са редуцирани част от текстовете, а останалите са оформени като кратки ключови политически послания. В допълнение, в провежданите дискусии (вкл. и на срещата в Рига от 6-ти май 2015 г. на Генералните директори по териториално сближаване и градски въпроси) няколко държави-членки изразиха резерви по отношение на цялата част II от декларацията, свързана с малките и средните градски райони и предложиха съответните текстове да бъдат оформени като отделни приложение (анекс) към Декларацията. Сред тези държави са Испания и Белгия.

Същевременно, редица други държави-членки, сред които Италия, Ирландия, Кипър, Австрия, Словения, Словакия и Литва, изразяват позиция за запазване на Декларацията във вида с включена втора част, посветена на малките и средните градски райони.

Министър Лукарски посочи, че двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Италия се развива изключително динамично, като същевременно създава предпоставки за реализиране на проекти от взаимен интерес в редица области. По думите на министъра такива възможности има в сферата на авто и електромобилостроенето, електрониката и електротехниката, информационните технологии, химическата и фармацевтична промишленост, хранително-вкусова индустрия, туризма, логистиката и енергетиката.

Позитивна индикация за ролята на италианските инвестиции у нас е постоянно увеличаващия се брой италиански фирми, които оперират на българския пазар. За периода 1996 – 2014 г. Италия се нарежда на 10-то място по размер на преките инвестиции в България, като размерът им достига 1,49 млрд. евро. Към момента дружествата, регистрирани на българска територия с италиански капитали са над 1000 с общо 25 000 работни места.

Пред представители на италианския бизнес министър Лукарски очерта основните предимства на страната ни, сред които провеждането на активна инвестиционна политика по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), поддържането на благоприятна данъчна политика и най-ниските оперативни разходи в ЕС. Не на последно място високо ценен от чуждестранните инвеститори фактор е и наличието на квалифицирани кадри. По думите на министър Лукарски от 2004 г. досега по реда на ЗНИ са сертифицирани проекти с италианско участие на стойност 1,3 млрд. лв. В резултат от тях са разкрити над 670 нови работни места.

Министър Лукарски коментира, че възможности за сътруднчество ва съществуват по отношение на обмяната на опит в изработването на механизми за ефективното усвояване на европейските фондове, сътрудничеството по линия на насърчаването на малките и средни предприятия и междуфирменото коопериране и формирането на клъстери, както и привличането на италиански компании в реализацията на крупни проекти с общоевропейско и национално значение, свързани с енергетиката, инфраструктурата, транспорта, околната среда, телекомуникациите и др.

„Пречистените води ще се отвеждат на една морска миля навътре в морето, близо 2,5 км”, обясни Василева. По нейните думи българското Черноморие предлага уникални възможности за туризъм, като обясни, че става дума не само за летните почивки, но и за културно-исторически туризъм. Самата тя това лято щяла да почива край Бургас.

Според министъра на екологията, съчетаването на този потенциал и развиването на възможностите ще засили значението на българското Черноморие.

„Осигуряването на чистото море е фундаментът, който привлича туристи”, заяви министърът. Общата сума за проектите, които ще бъдат пуснати в експлоатация, възлизат на близо 300 млн. лева.

Промените са залегнали в приетата от ЕС Карта на регионалните помощи за периода 2014 – 2020 г., съобщава в. “Сега”

С пари по програмата фирмите могат да купуват нова техника, да санират предприятията и цеховете си или да получат средства за собствено изобретение. Досега фирмите получаваха безвъзмездно финансиране за 50% от стойността на проектите си. С новите правила този процент ще падне драстично, съобщиха от Комитета за наблюдение на програмата.

Така за дружествата от Югозападния регион праговете ще се свият на 25% безвъзмездна помощ за големи предприятия и на 35% за средни предприятия. Микро- и малките фирми ще получават до 45% безвъзмездно финансиране.

“Освен фирмите от столицата на по-малко пари ще разчита и бизнесът от Софийска област, както и в Благоевградско, Кюстендилско и Пернишко”, обясни заместник-министърът на икономиката Любен Петров.

За останалите области се предвижда 50% грант за големи предприятия с възможност за допълнителни 10% увеличение за средни предприятия (до 60%) и 20% увеличение за микро- и малки предприятия (до 70%).

Засега не е ясно как точно ще сработи мярката, тъй като тя може да доведе до изкривяване на пазара. Възможно е голяма част от фирмите, които искат европари, да се пререгистрират в други райони на страната, за да участват с по-малко собствени средства при финансирането на проекта си.

“В момента експертите работят по насоките за кандидатстване”, добави Петров. В края на миналата година той обяви за готвените промени, но така и не даде подробности за новите правила.

“Приоритетно ще се занимаваме с бизнес средата на северозападните райони, така че те да достигнат стандартите на по-развитите райони в страната”, обясни неотдавна зам.-министърът при посещение във Враца.

“Голяма част от гръбнака на икономиката е съсредоточен в столицата и затова предполагам, че около 40% от фирмите от София, които иначе биха кандидатствали по програмата, ще се откажат. Все пак не бива да се забравя, че това не е решение на правителството, а евродиректива, с която България трябва да се съобрази”, каза зам.-председателят на Асоциацията на консултантите по европейски програми Ангелина Добрева.

По думите й е важно как орязаното съфинансиране ще бъде разписано в насоките за кандидатстване.

“Така ще се види дали то ще важи за фирмите по седалище или по изпълнение на проекта”, добави тя.

Ако е по седалище, предприемачите може да регистрират фирмата си във Варна или в Русе, но да развиват дейността си в София и на практика да заобиколят изискването на ЕС и да вземат по-голяма субсидия.

От 1 януари 2021 година всички нови жилищни сгради у нас трябва да са с близко до нулево потребление на енергия. Това означава енергоразпределителното дружество или Топлофикация трябва да им доставя много малко енергия, а останалото им нужно количество те да си осигуряват сами от възобновяеми източници, включително такива разположени на сградата или в близост до нея. За обществените сгради този срок е от 1 януари 2019 г., съобщи арх. Здравко Генчев, директор на центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект” по време на конференция за пасивните домове.

Иска или не България, трябва да се съобрази с новите норми, защото те са заложени в европейската директива. Добрата новина е, че всяка страна членка на ЕС сама определя какво означава близко до нулевото потребление. Това право е дадено заради различните климатични условия и нивото на икономическо развитие. В момента се води дискусия на експертно ниво колко високо трябва да бъде вдигната летвата за България.

Според арх. Генчев за новите сгради у нас трябва да се заложи ниво от 25-30 киловатчаса на кв. м, за да се брои една сграда за такава с близко до нулевото потребление. За съществуващите сгради пък то трябва да е 35-40 квтч, пише вестник “Монитор”. Арх. Генчев не посочи каква инвестиция трябва да бъде извършена, за да се постигна такава енергийна ефективност на сградата. Всичко според него зависи какъв срок на живот има тя. За една нова къща, която има повече от 100 г. живот може би е оправдано да се вложат дори 100 евро на квадрат, но за някоя стара къща и 20 евро може да са много, посочи той.

По думите му има погрешно схващане в обществото, че изграждането на такива пасивни сгради е много по-скъпо. Не е вярно, че пасивните сгради са много по-скъпи от другите.

Експертът даде за пример първата пасивна детска градина у нас. Тя е в Габрово и откриването й предстои. Анализът показал, че тя е с 6-7% по-скъпа, което ще се изплати за 6-7 г. Икономиите са колосални, тя ще функционира почти без отоплителна система, посочи арх. Генчев. За панелните блокове такава инвестиция определено си струва, смята експертът. За целта обаче трябва да им се направи качествено саниране. Това означава да не се слага по 5 см външна изолация, а поне 15-20 см. Същото важи и за качеството на дограмата. Ако няма достатъчно средства, това може да става поетапно през няколко години, както вече се практикува в Европа, обясняват специалистите. При такова цялостно саниране може тръбите на парното да станат от вертикални хоризонтални и да се спре с междусъседските парно проблеми.

Здравко Генчев обаче призна, че това няма как да се случи у нас, защото такъв мащабен ремонт на блока означава всички живущи да излязат на квартира за определено време.

По данни от последното национално преброяване (1.02.2011 г.) жилищните сгради в страната са 2 060 745. Жилищни сгради са тези постройки, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване и се състоят от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата площ на сградата и имат застроена площ не по-малка от 20 квадратни метра.

Жилищни сгради в градовете са 766 438 от тях, като жилищни блокове и кооперации съставляват 69 397. В национален план броят на сградите е намалял с 3.0%, в сравнение с предишното преброяване от 2001 година. Намаление в броя на жилищните сгради има в селата – 6.5%, докато в градовете сградите се увеличават с 3.5%. Този фактор, съчетан с намаляващото свободно градско пространство и миграцията към големите градове, показва ясна тенденция към увеличаване на броя на сградите в режим на етажна собственост, която ще се запази в краткосрочен и дългосрочен план.

Въпреки че жилищният фонд на България е сравнително млад (около 30% е с възраст под 30 г., почти половината е под 40 г. и само 4% е наследеният отпреди 1919 г. фонд), по данни на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, поне 700 хил. жилищни сгради в България имат нужда от обновяване, като за целта са необходими около 7-8 млрд. лв., сочат изчисленията на ведомството.

През последните години пазарът на професионални услуги по управлението на етажната собственост непрекъснато расте. Според проучване на Асоциация управление на етажна собственост България, в момента около 5% от сградите в режим на етажна собственост се управляват от професионални домоуправители, но се очаква в следващите години този процент да нараства с бързи темпове.

Съгласно последното изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър от м. юни 2014 г. скиците и схемите за недвижимите имоти, предоставени на нотариусите чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър, имат силата на официален документ, издаден от АГКК, и могат да бъдат ползвани за нотариалното производство.

Разработена е функционалност, която дава възможност на нотариусите, използвайки достъп до информационната система на кадастъра, да получават официални документи, необходими за нотариалното производство.

Функцията е тествана с група нотариуси и от 1-ви септември услугата ще е достъпна за всички нотариуси. Тази услуга ще съкрати времето за реализиране на сделките с недвижимите имоти, ще повиши сигурността на данните за собствеността и ще доведе до намаляване на задълженията на гражданите и бизнеса в този процес.

Във връзка с усъвършенстването на обслужването на гражданите, в АГКК е създадена и възможност официални документи да могат да бъдат заявявани и получавани от гражданите във всяка една точка на страната, независимо от местонахождението на недвижимия им имот. Също така разглеждането на обекти в кадастралната карта може да бъде извършвано и чрез интернет, безплатно.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2014 г. със стоманобетонна конструкция са 77.9%, с тухлена – 18.1%, с друга – 3.1%, и с панелна – 0.9%. В сравнение със същото тримесечие на 2013 г. се наблюдава намаление на относителния дял само на тухлените сгради.

Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям дял имат къщите (66.5%), следвани от жилищните кооперации (19.1%). В сравнение с второто тримесечие на 2013 г. броят на жилищните кооперации, сградите от смесен тип, вилите и сградите за колективни домакинства се увеличава, докато новопостроените къщи намаляват.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас – 104 сгради с 1 027 жилища в тях, Варна – 86 сгради със 781 жилища, и Пловдив – 74 сгради с 258 жилища.

Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2014 г. е 228.0 хил. кв. м, или с 11.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Жилищната площ също се увеличава (с 9.1%) и достига 145.4 хил. кв. метра. Същевеременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 82.3 кв. м през второто тримесечие на 2013 г. на 79.3 кв. м през същото тримесечие на 2014 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Силистра – 234.0 кв. м, и Благоевград – 190.0 кв. м, а най-малка – в областите Перник – 42.9 кв. м, и Монтана – 57.5 кв. метра.