Наръчникът за правителствата на държавите-членки как да комбинират безвъзмездните еврофондове с други финансови инструменти за проекти, по които парите не стигат, беше представен в Брюксел.

Част от преките помощи за България от европейския бюджет трябва да отидат при фирми, които инвестират в рискови начинания с висока добавена стойност като компютърните технологии, научните изследвания или енергийната ефективност. Брюксел се опитва този път проектите да са наистина ефективни и да носят ползи за реалната икономика. Затова финансирането се комбинира с банкови кредити, така че одобрението на проектите да не зависи само от политиците, но да почива на икономическата преценка на ЕИБ.

„Ако планирате строежа на магистрала без пътни такси, очевидно че най-естественият източник на пари са безвъзмездните еврофондове. Но когато има още нужда от финансиране за малките и средни частни фирми, както е в България, чрез финансови инструменти, можем да защитим техните интереси“, обясни схемата Юрки Катайнен, заместник-председател на ЕК.

„По този стратегически фонд нито ЕК, нито страните-членки оценяват и избират проектите – прави го Европейската инвестиционна банка“, добави eврокомисаря по регионалното развитие Корина Крецу.

Московски посочи, че Бургас е единственият град с толкова добре изградена транспортна инфраструктура. Заедно с кмета на града Димитър Николов обсъдихме проектирането на железопътна връзка с курорта “Слънчев бряг”. До месец проектът ще бъде готов и при наличие на финансиране го започваме. Така значително ще се намали трафикът към курорта, който през летния сезон е много интензивен, каза министърът.

Основен приоритет в сектора “Транспорт” за тази година е да изплатим дълговете на Българските държавни железници, посочи Московски. Започнали сме процедури за отдаване на концесии на трите летища – в София, Пловдив и Горна Оряховица, и със средствата от тях ще покрием дълговете на железопътния оператор. Това ще позволи да започнем процедура за купуване на нови влакове, добави той.

Обновяването на железопътната гара в Бургас е част от проекта “Рехабилитация на гарови комплекси по TEN-T мрежа” и е осъществено със средства от оперативната програма “Транспорт” 2007-2013 година. Договорът е на стойност 7 926 367,90 лева. След железопътната гара в Пазарджик, това е втората модернизирана гара с европейски средства. До март ще бъде завършена и Централна гара “София”.

В рамките на проекта в Бургас е направено пълно обновяване на гаровата сграда, изградена е нова търговска част, реставрирана е часовниковата кула и са запазени всички сградни елементи в стил необарок, отбеляза министър Московски.

Варна беше много активна по линия на инициативата, коментира регионалният министър и допълни, че откритата днес емблематична зала е отъпкала пътя за осигуряване на финансиране за спортната инфраструктура, за която в програмите не е бил предвиден достатъчен ресурс, а инструментът за финансов инженеринг е предоставил огромен потенциал.

Павлова припомни, че първоначалната инвестиция в инициативата JESSICA е била в размер на 66 млн. лв., като чрез привлечения ресурс е достигнала над 260 млн. лв., които са успешно инвестирани в проекти за градско развитие.

По новата програма сме предвидили 270 млн. лв. за фондове за градско развитие – за София и по един за северна и за Южна България, чрез които отново могат да бъдат финансирани такъв тип проекти, коментира министърът. Освен спортни обекти, чрез тях може да бъде финансирана и здравна инфраструктура, допълни тя. Имаме лечебни заведения, които не успяха да получат директно финансиране, тъй като не бяха в сектор онкология. По този начин те също можаха да получат финансиране, посочи Павлова. Регионалният министър информира, че чрез принципа на финансовия инженеринг са  финансирани и други проекти в областта на градската инфраструктура като паркинги, тържища, базари, атракциони, спортни и ледени пързалки, както и завод за автомобилни части. Той дава наистина дава голям диапазон и спектър от дейности, свързани с градско развитие, създаващи работни места, което е много важно, и в същия момент генериращи приходи и можещи да бъдат подкрепени по линия на регионалното развитие, каза в заключение тя.

Почти 2 млрд. лева бяха инвестирани в изграждането на важни пътни участъци и магистрали по ОП “Транспорт” 2007-2013 г., съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на отчета за напредъка на ОП “Транспорт” 2007-2013 г. “С финансирането по тази програма изграждаме и довършваме 300 км нови магистрали, изграждаме нови обходи, рехабилитираме пътни участъци; довършваме и Западната дъга, обходите на Габрово и Монтана, вече завършилият обход на Враца“, отчете тя и допълни, че по новата оператвина програма средствата са наполовина или малко над 1 млрд. лева. С този 1 млрд. лева ще довършим АМ “Струма”, уточни Павлова.

Министърът на регионалното развитие обърна внимание, че за последните 5 години не само са реализирани важни пътни проекти, но е изградена и визията за това как трябва да се развива пътната инфраструктура. По думите ѝ, усилията ще са насочени към добрата инфраструктура и добра пътна безопасност. “Задръствания по празничните дни доказаха, че асфалтът не се яде, но без него не може. Очевидно ни трябват много повече пътища и магистрали, за да може трафикът да има добра проводимост”, заяви Павлова.

“Следващите дни вече и първият проект по новата оперативна програма ще е факт, когато ще сключим договор за първите участъци от Лот 3 на АМ “Струма”, обяви Лиляна Павлова. „Бюджетът ще ни стигне основно за АМ “Струма”. Ще доизградим и части от АМ “Хемус” и тунелът под Шипка“, заяви тя и допълни че, за да бъде изградена напълно автомагистрала “Хемус” са необходими 1,8 млрд. лева. “Още от следващата година ще започнем преговори за осигуряване на финансиране от международни финансови институции, за може и Северна България да получи шанса и развитието, да има добър достъп, защото това осигурява икономическо развитие, заетост и работни места”, каза още министър Павлова.

Лиляна Павлова разясни, че освен „Хемус“  новата програма “Европейски транзитни коридори” включва и стратегическите направленията Русе-Велико Тръново, София-Калотина, София-Видин. Тя обясни, че част от финансирането, например сумата небходима за доизграждането на АМ „Хемус“, може да бъде набавено чрез приходите от новата система за пътните такси, така че да не натоварва бюджета. Според нея тежкотоварните автомобили над 3,5 тона, минаващи през републиканските пътища, ще плащат тол такси според изминато разстояние.

Проектът в Кърджали покрива целия воден цикъл – водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води. Пречиствателната станция осигурява чистотата на река Арда. С изграждането на това сложно съоръжение се изпълняват и национални ангажименти. В експлоатация е система, която осигурява пълно механично, биологично пречистване и обеззаразяване на водите. Над 48 000 души са присъединени към ПСОВ. Изградена е и близо 41 км линейна инфраструктура, която подобрява качеството на ВиК услугите.

ОПОС е програмата, насочена изцяло към обезпечаването на екологичната инфраструктура през периода 2007-2013 г., за която имаше налични близо 3,5 млрд. лв. Започна изпълнението на новата ОП, за да надградим постигнатото, да обезпечим населените места с модерна ВиК инфраструктура и пречистване на отпадъчните води, което създава условия за привличане на инвестиции и развитие на туризма, каза Василева.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Съвместната Европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските области – JESSICA.

Вече са приключени проектите за оборудване на Първа МБАЛ – София, Първа АГ болница и за Четвърта МБАЛ – София, на обща стойност 1,5 млн. лева. С новото оборудване България ще има завършен цикъл, посочи министър Павлова.

Министър Павлова поясни, че финансовият инструмент е създаден с частично финансиране по линия на ОП “Регионално развитие”. Инвестирахме 33 млн. евро, които бяха разпределени във Фонд за градско развитие на София и Фонд за градско развитие за останалите 6 най-големи градове на територията на страната, подчерта тя.

Чрез Фонда за устойчиво градско развитие на София по линия на “JESSICA” ще привлечем допълнителен ресурс. С около 80 млн. лева инвестираме в проекти за подобряване на градската среда, обясни министърът.

В новия програмен период с 370 млн. лв. ще бъдат създадени 5 фонда за развитие.  С трите от тях – за София, за Южна България и за Северна България, всички болници в 39-те големи града ще могат да кандидатстват за аналогични проекти, с които да получат дългосрочно кредитиране.

По ОП “Регионално развитие 2007-2013 г.” предоставихме безвъзмедно финансиране на различни проекти, включително и в сектор „Здравеопазване“. Около 280 млн. лева инвестирахме в държавните болници за доставка на високотехнологично оборудване с фокус върху онкологията. Предоставихме и средства за ремонт и оборудване на бившите онкодиспансери, съобщи още Павлова.

Подписаният днес договор прави възможно закупуването и инсталирането на изключително модерен линеен ускорител. Освен всички методи за конвенционална лъчетерапия апаратурата дава възможност и за стереотаксична лъчева хирургия, както на статични, така и на подвижни цели. Новият линеен ускорител осигурява висок комфорт на пациентите, благодарение на бързината и качеството на лъчетерапевтичните процедури и предоставя възможност за лекуване на над 60 души дневно.

Договорът предвижда още предоставяне и разширение на софтуера за лъчева хирургия, което ще даде възможност на лекарите да извършват хирургични лъчеви интервенции не само на глава, но и на цяло тяло.

“Реализацията на този проект стана възможна както благодарение на енергията лично на министъра на културата г-н Рашидов и неговия екип, така и благодарение на европейската солидарност и Програмата за регионално развитие“, подчерта Павлова.

„Радвам се, че можем да експонираме богатото ни културно-историческо наследство на такова прекрасно място“, сподели регионалният министър – „безспорно инфраструктурата е важна, но най-важното е, че България има какво да покаже. Една сграда трябва да е добре изградена, но най-важното е да можем да я напълним със съдържание, а ние има с какво да се гордеем“.

Националният музеен комплекс е изграден с инвестиция от 27 млн. лева по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 година. В него беше открита първата представителна изложба, чиято концепция е дело на академик Светлин Русев.

Регионалният министър посочи, че един от приоритетите на правителството е намаляване на различията между регионите, тъй като в последните години диспропорцията се е задълбочилa. Eдин от основните финансови инструменти, които ще се използват за това, е Оперативна програма „Региони в растеж”. Нейният стратегически фокус е насочен към политиката за градско развитие чрез използване на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие в 67 града от първо, второ, трето и четвърто ниво, предаде Кросс.

На въпроси на медиите тя разясни, че влизаме в официалните преговори с ЕК, отстоявайки 67 града. Разработена е концепция за т. нар. модел за умерено полицентрично развитие и много европейски страни подкрепят този модел. „Не виждам пречка да започнем преговори с ЕК за 67 града”, категорична бе Терзиева.

Според министърa на регионалното развитие има възможност преди официалното одобрение на оперативните програми да се стартират схеми. „Надяваме се преговорите да приключат до края на месец август, а и такава е тенденцията”, заяви Терзиева. Ние избързахме с един месец, организирахме се, така че да внесем оперативните програми преди края на май. Имаме готовност по ОП „Региони в растеж” да отворим схеми в рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, за подкрепа на първи, втори и трети клас пътища с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура”, както и за инвестиции в образованието и опазване на културно-историческото наследство.

Министър Терзиева коментира, че подобрената бизнессреда е ключов фактор за развитието на регионите, паралелно с държавните инвестиции в базисна инфраструктура.

„Като министър на регионалното развитие се радвам да присъствам на откриване на нови производства, където хората ще работят и съм сигурна, че този завод ще допринесе за икономическия растеж на района”, каза Терзиева. По думите й откриването на новата мощност е доказателство за положителната бизнес среда в България.

„Правителството продължава да работи последователно и за намаляване на административните тежести, за насърчаване на инвестициите и създаване на условия за икономически растеж, откъдето ще дойдат и работни места”, каза Терзиева и подчерта, че на първо време се разкриват нови 60 работни места. „Това е много нужен завод за пътното строителството и се радвам, че на пазара ще се предлагат български мантинели”, допълни регионалният министър.

Годишно на територията на страната се монтират около 600 км пътни ограничителни системи /мантинели/.

Бенефициент по проектите е Министерството на здравеопазването (МЗ).

Одобрените проекти са за “Изграждане на регионален център за ранна диагностика на онкологични заболявания в МБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД“ гр. Стара Загора”, размер на БФП  – 5,5 млн.лв. и “МБАЛ Габрово АД – изграждане на регионален център за ранна диагностика на онкологични заболявания – Габрово”, размер на БФП – 5,5 млн.лв.

Договорите бяха подписани от министъра на здравеопазването Таня Андреева и ръководителя на Управляващия орган на програмата Снежина Славчева.

Финансираните държавни лечебни заведения в градските агломерации вече са 15, а бюджетът на безвъзмездната финансова помощ по тази схема вече се изчерпва, каза министър Терзиева по време на церемонията.

Тези проекти са изключително адекватни на фона на все по-острия обществен проблем – онкологичните заболявания. Те са водеща причина за смъртност в обществен мащаб, каза още регионалният министър. Добрата превенция и своевременното диагностициране на заболяването във възможно най-ранната фаза са ключът към запазването на стотици човешки животи, допълни тя.

Регионалният министър съобщи, че Управляващият орган на ОПРР е одобрил и проекта на Министерството на здравеопазването за „Доставка  на високоенергиен медицински линеен ускорител за УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ на стойност близо 6 млн.лв. Договор за предоставяне на безвъзмездна помощ ще бъде сключен след освобождаване на финансов ресурс по схемата.