AББ обяви, че ще инвестира около 200 млн. долара в производствените си мощности за оборудване средно напрежение в Европа през следващите три години. Целта е разширяване на производствения капацитет, ускоряване на прехода към следващо поколение технологии за електроразпределение и подобряване на доставките за клиенти, които модернизират своята електроенергийна инфраструктура. Сред тях са електроразпределителни и електроснабдителни дружества, индустриални предприятия и бързо развиващият се пазар на центрове за данни.

Според Международната агенция по енергетика делът на електроенергията в крайното енергийно потребление се очаква да нарасне от около сегашните 20% до почти 30% до 2030 г., което подчертава необходимостта от бързо и мащабно разширяване на електроразпределителните мрежи.

„Тази инвестиция от 200 млн. долара ще увеличи производствените и технологичните възможности на AББ в областта на средното напрежение в Европа и ще подпомогне клиентите ни в условията на нарастващо търсене на електроенергия и развитие на електроразпределителните мрежи“, заяви Мортен Виерод, главен изпълнителен директор на AББ. „Търсенето се стимулира от основни структурни тенденции – от модернизацията на мрежите и интеграцията на възобновяеми енергийни източници до растежа на центровете за данни и прехода към по-устойчиви технологии. Тези инвестиции ще ни помогнат да разширим капацитета, да подобрим наличността на продуктите и да съкратим сроковете за доставка за клиентите в Европа и извън нея, като им дадем възможност да се адаптират към променящата се енергийна среда.“

Инвестиции в производствени мощности в Европа

Инвестицията повишава капацитета на компанията да доставя ключови технологии за комутационна апаратура средно напрежение и автоматизация на електроразпределителните мрежи. Това включва изграждането на нова производствена база за 100 млн. долара в Далмине, Италия, която ще отговори на нарастващото търсене на въздушноизолирана комутационна апаратура и решения без SF₆.

Допълнителни 100 млн. долара ще бъдат инвестирани в разширяване на капацитета на заводите на AББ в Раковски, България, Вааса, Финландия, Ратинген, Германия, Шиен, Норвегия и Пшасниш, Полша. Инвестициите ще увеличат производството на технологии като газоизолирана комутационна апаратура (GIS), вакуумни прекъсвачи и релета, допринасяйки за по-надеждно и устойчиво електроразпределение.

Програмата надгражда и неотдавнашните инвестиции на AББ във Великобритания и Унгария. В Кешкемет, Унгария, инвестиция от приблизително 15 млн. долара добавя капацитет за научноизследователска и развойна дейност и производство на конекторни технологии, повишавайки надеждността на мрежите средно напрежение и разширявайки портфолиото на AББ от решения за устойчивост на електроразпределителните мрежи за електроснабдителни дружества и клиенти от сектора на възобновяемата енергия.

В Нотингам, Великобритания, AББ инвестира около 35 млн. долара за разширяване на производството на технологии за заземяване и мълниезащита, които защитават от мълнии и електрически пренапрежения критична инфраструктура и сгради, центрове за данни, комуникационни и транспортни мрежи.

Взети заедно, тези действия отразяват ангажимента на AББ към изграждането на устойчиви производствени възможности за технологии, които свързват и защитават развиващата се електроенергийна мрежа.

Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 5.2 пункта в резултат на песимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях има намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността и персонала през следващите три месеца.

През последния месец се засилва неблагоприятното влияние на фактора „несигурна икономическа среда“, който измества на второ място затрудненията на предприятията, свързани с недостига на работна сила.

Относно продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.

През март съставният показател „бизнес климат в строителството“ се увеличава с 1.4 пункта, което се дължи главно на благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение има известно увеличение на получените нови поръчки през последния месец, като и очакванията им за строителната активност през следващите три месеца се подобряват.

Анкетата регистрира засилване на негативното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“, като 52.2% от мениджърите го посочват като основен проблем за дейността си. На второ и трето място остават затрудненията, свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша.

По отношение на продажните цени мениджърите прогнозират те да запазят своето равнище през следващите три месеца.

Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ спада с 6.6 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките от доставчиците (както от вътрешния, така и от външния пазар) през следващите три месеца също са по-резервирани.

Конкуренцията в бранша продължава да е основният проблем за развитието на бизнеса. Регистрирано е и нарастване на негативното влияние на фактора „несигурна икономическа среда“, който измества на трето място затрудненията, свързани с недостатъчното търсене.

По отношение на продажните цени по-голяма част от търговците очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.

През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ намалява с 3.1 пункта, което се дължи на резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като леко намалена, докато очакванията за следващите три месеца са благоприятни.

Основните фактори, затрудняващи дейността, остават свързани с конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостига на работна сила. Същевременно последната анкета отчита увеличение на неблагоприятното въздействие на фактора „недостатъчно търсене“.

Относно продажните цени в сектора на услугите мениджърите предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца.

В изказването си зам.-министърът отбеляза нуждата от привличане на частни инвестиции  в изпълнението на публични проекти за постигането на ефективни политики. Николова обърна внимание, че за бъдещото градско развитие ще са нужни устойчиви  проекти, предопределени от три предпоставки – правилно структуриране,  фокусиране на заинтересованите страни за изпълнението им и едва като следваща стъпка – финансирането.  Компонентите, генериращи приходи, са важен елемент за постигане на устойчивост, коментира още тя.

Зам.-министър Николова участва и в дискусия за устойчивото развитие, иновативното управление на многофамилни жилища, разработването и внедряването на жилищни стратегии. Пред участници от близо 20 държави от целия свят тя представи българския опит и постигнати резултати от изпълнението на програмите за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради  в България. Това за пореден път показва, че опитът на страната ни е сред признатите в световен мащаб  и може да бъде сочен като добър пример за постигнати резултати  в енергийната ефективност. Според  анализите мерките, които се реализират в България, водят до спестяване между 40 и 60% в потреблението на енергия.

Проектът на компанията цели разширяване и модернизация на производството посредством закупуване на нова производствена база в с. Леденик, община Велико Търново и внедряването в експлоатация на нови производствени мощности и оборудване. Размерът на инвестицията възлиза на обща стойност 6 479 000 лева, финансирани със собствени средства, а като резултат от него ще бъдат открити 150 нови работни места.

Икономическият заместник – министър подчерта, че  инвестициите и разширението на производството на все повече компании е доказателство, че България е атрактивна дестинация за инвеститорите. Лъчезар Борисов изтъкна, че страната ни е с най-висок кредитен рейтинг в региона и макроикономическа стабилност, като това я превръща във все по-добро място за правене на бизнес.

Заместник – министър Борисов подчерта, че се отчита положителна тенденция за увеличаване на броя и размера на проектите, осъществявани в страната, както от чуждестранни, така и от местни компании, което е доказателство за добрия бизнес климат. По думите му се работи и за допълнителни стимули за инвеститорите.

Инвестиционният проект на „Каолин” ЕАД, който получи сертификат за инвестиция клас „А“ е свързан с  изграждане на предприятие за производство на продукти от индустриални минерали в гр. Дулово, обл. Силистра. Размерът на инвестицията възлиза на над  60 млн.лв., като се очаква да разкрие нови  120 работни места.

Проектът на „Никвец” ЕООД в сферата на хуманното здравеопазване е за района на град Сливен и е на обща стойност 11 млн.лв., като ще бъдат открити 40 нови работни места.

Третият проект, получил сертификат за инвестиция клас „А“ е на „Карготек България“ ЕООД. Той е за разширяване на центъра за бизнес услуги на финландската компания в град София. Инвестицията е близо 1 млн. лв., като ще бъдат разкрити 172 работни места.

Последният проект, сертифициран за инвестиция клас „А“ е на „Търговска лига- Глобален Аптечен Център“ АД и е свързан с изграждане на многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“, гр. Бургас. Проектът е на стойност над 9 млн.лв. и ще открие 200 нови работни места.

Сертификат за инвестиция клас „Б“ получи инвестиционният проект на „Термо Про“ ЕООД за изграждане на център за инсталация и сервизно обслужване на хладилни агрегати за мобилен температурен контрол“ в Индустриална зона София-Божурище. Инвестицията в производство на промишлено хладилно и вентилационно оборудване възлиза на над 2 млн. лв.

Инвестицията по сертифицирания проект е на стойност 5, 574 млн. лв., за разширяване на производството на завода на френската компания в икономическата зона в Радиново. С осъществяването му ще бъдат разкрити нови 35 работни места, към работещите вече близо 200 в производството. Целта на инвестиционния проект е стартиране на сглобяване на метални компоненти за носова част на самолет Airbus A350. Компонентите са нов тип продукт за дружеството, който не е произвеждан досега.

Икономическият заместник- министър изтъкна, че страната ни е с най-висок кредитен рейтинг на Балканите, финансова и макроикономическа стабилност, квалифицирани кадри, а това е предпоставка да дойдат все повече инвеститори в сектора.

Зам.-министър Борисов посети и Фабриката на “Шнайдер” в с.Радиново, край Пловдив, която получава официално статут на Smart Factory, на вътрешно ниво в рамките на групата Шнайдер Електрик. Този статут дава признание на завода като демонстрационна фабрика-модел, заради внедрените високи технологии.

По време на посещението беше подписано Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и фабриката на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД като демонстрационна фабрика относно Smart Factory технологиите в България. “Вашият пример днес помага за изграждането на международния облик на България като отлична страна за инвестиции във високотехнологични производства”, подчерта Борисов.

По думите му все повече компании в страната инвестират във високи технологии и роботизация, което повишава добавената стойност на продукцията. “България се изкачва с 11 места в класацията за дигитализация на бизнеса през тази година”, допълни той.

На събитието присъстваха още изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев, кметът на Пловдив Здравко Димитров и представители на френско-българската индустриална и търговска камара.

Началото на обекта е при 94-ти км след с. Благово в посока Монтана, а краят – при 101-ви км в Северната промишлена зона на Монтана, при пътния възел с обходния път на града. С изпълнението на проекта ще се възстановят технико-експлоатационните характеристики на отсечката, като се осигури оптимална скорост на движение и повишаване безопасността на движение.

Предвижда се полагане на нова асфалтова настилка, уширяване на пътното платно в стеснените участъци до достигане на габарита на пътя. Ще бъде укрепен участък от 120 м със свлачищен процес при 95-ти км, в непосредствена близост до язовир „Чернила“. Основно ще се ремонтира и моста при 98-ми км над река Огоста и жп надлеза при км 100, с дължина 64 м.

Индикативната стойност на строително-монтажните работи е 5 549 515 без ДДС, а срокът за изпълнението им е 12 месеца. Оферти могат да се подават до 13 януари 2020 г.

Прогнозната стойност за изпълнение на строителния надзор е 175 465 лв. без ДДС. Оферти ще се приемат до 20 януари 2020 г

„Акцент ще бъде кръговата икономика като политика, която се стимулира от ЕС. За да се постигнат амбициозни цели като намаляване на депонирането на отпадъците до 10% след 10-15 г., ще има нужда от много иновации“, подчерта министър Димов. Той изрази очакване науката да помогне много в този процес, тъй като той ще е съществена промяна на икономическата база. „Затова е необходима яснота в посоките на финансиране и баланса, който търсим“, каза министър Димов пред участниците в съвета. Той посочи, че в сектора на водите също е важно последващото използване на този ресурс.  По приоритет „Въздух“ се планира всички общини да имат достъп до финансиране, като основните мерки ще са насочени  към битовото отопление и електротранспорта.

По отношение на средствата за превенция от бедствия и аварии се предвижда заедно с общините бенефициенти да станат областните администрации, защото за устойчиви решения е необходимо да се разшири обхватът на проектите. Предвижда се разработване и на мерки за превенция срещу засушавания и пожари, съобщи ръководителят на управляващия орган на ОПОС Валерия Калчева. В приоритетна ос „Биологично разнообразие“ отново ще има мерки за изграждане и развитие на мрежата НАТУРА.

Акад. Александър Александров, почетен член на съвета, призова да се инвестира в решения за чиста питейна вода, както и търсене на водоизточници като горските водосбори. Директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов припомни, че членовете на съвета към министъра трябва да осигурят проектна готовност по отделните приоритети на бъдещата оперативна програма. Той посочи като примери проекти, които разработва сега институтът, в сферата на засушаването и адаптацията към климатичните промени. Деканът на Хидротехническия факултет в УАСГ доц. Ирина Костова обърна внимание на необходимостта от нови технологии за пречистване на питейни води. Сред участниците бяха още проф. Снежанка Мончева, директор на Института по океанология – БАН, проф. Яна Топалова от УНСС  и проф. Александър Драйшу, декан на Физическия факултет към СУ „Св. Кл. Охридски“.

Икономическият зам.-министър представи предимствата на България, както и мерките за насърчаване на инвеститорите, които страната ни предлага. „Можете да разчитате на Министерството на икономиката за пълна административна подкрепа по целия път – от първоначалния интерес до реализирането на конкретна инвестиция“, подчерта Иванова.

„Мерките, които предприемаме в подкрепа на бизнеса, подобряване на неговата конкурентоспособност и улесняване на достъпа му до международните пазари, дават възможност за сътрудничество с италиански партньори“, подчерта Иванова. По думите й в края на 2018 г. са отчетени преки чуждестранни инвестиции от Италия в България в размер на 2.526 млрд. евро. Това нарежда страната на 4-то място по размер на преките чуждестранни инвестиции в страната ни след Холандия, Австрия и Германия.

Заместник-министър Иванова заяви, че Италия е водещ външнотърговски партньор на България. Тя поясни, че това се потвърждава, както от непрекъснато увеличаващият се брой италиански фирми, опериращи на българския пазар, така и от ускорения темп на нарастване на търговския стокообмен между двете страни през последните няколко години. „За 2018 г. стокообменът между двете страни възлиза на 4 855.4 млн. евро, което нарежда Италия на второ място за периода като търговски партньор на България, след Германия, като износът е в размер на 2 433.4 млн. евро“, изтъкна Иванова.

Зам.-министър Борисов посочи, че в настоящия програмен период политиката на Министерството на икономиката е фокусирана върху иновациите, като основен фактор за устойчив растеж и повишаване добавената стойност в икономиката. По думите му визията за развитие на иновациите у нас са заложени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. „Една от основните цели в Стратегията е стимулиране на технологичната модернизация в производствения сектор, използваща ресурсоефективни/безотпадни технологии, намаляващи замърсяването при източника, намаляващи въглеродните емисии“, подчерта той.

Икономическият заместник-министър изтъкна, че основен финансов инструмент за реализация на заложените цели в Стратегията е Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ , по която се финансират проекти по приоритетни оси 1 „Технологично развитие и иновации“ и 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“.

„По първата приоритетна ос са в процес на изпълнение три процедури на обща стойност 217 млн. лева, като те са насочени към разработване и внедряване на нови продукти, процеси и бизнес модели в предприятията, съобщи Борисов. Той допълни, че по втората приоритетна ос се изпълняват три процедури на обща стойност 298 млн. лева, които са насочени към подкрепа за повишаване на енергийната ефективност в предприятията и подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за повишаване ефективното използване на ресурсите в предприятията и пряко допринасят към развитието на кръговата икономика и околната среда“.

Заместник-министърът на икономиката отбеляза и огромната роля на банките за финансирането за устойчиво развитие. „Те се явяват своеобразен проводник на трансформацията на икономиката в кръгова и са основен акцент на днешния форум за споделяне на добри идеи и успешни бизнес партньорства, които са довели до създаване и развитие на иновативни технологии, системи и решения с благоприятен ефект върху околната среда“, завърши той.