„Малките и средните предприятия са двигателят на икономиката и за нас като банка е важно да ги подкрепяме в подобряване на конкурентоспособността и растежа. Очакванията ни са бизнесът да увеличи инвестициите си през тази година и повече сектори да търсят възможности за банково финансиране”,  каза Цветан Петринин, главен изпълнителен директор на компанията.

Средният размер на кредита за бизнеса е нараснал с 8% до 83 000 евро през 2015 г. спрямо година по-рано. С повишаването на финансирането нараства и средния срок на кредита до 44 месеца. За сравнение през 2014 г. бизнесът е предпочитал по-кратки срокове за изплащане на заемите – 30 месеца.

Най-активен в търсенето на банково финансиране е земеделският сектор. Близо 30% от бизнес кредитите през 2015 г. са взети от земеделски стопани, сочат данните.

В топ 3 на секторите, които са използвали кредит, за да инвестират в развитието си, са още услугите и търговията с около 20% от портфейла на банката. Общо 18% от заемите за малките и средни предприятия са отишли в производството и туризма.

Общините са получили уведомителни писма да изпратят свои инвестиционни предложения, с които могат да привлекат чужди капитали.

“Министерството ще има грижата да направи маркетинговото им оформление и да ги представя при международни участия”, коментира министър Николина Ангелкова по време на среща с представителите на смесени палати, камари, клубове и съвети в България.

Министърът посочи, че създаването на картата е част от стъпките за превръщането на Министерството на туризма в “one-stop-shop” за големи инвеститори в сферата на туризма. Целта е да се облекчат административните процедури при заявен интерес от стратегически инвеститори.

През последните месеци Ангелкова е провела срещи с представители на няколко световни хотелски вериги, пред които е представила възможностите за инвестиции у нас.

На срещата присъстваха представители на смесени палати, камари, клубове и съвети от САЩ, Румъния, Израел, Унгария, Франция, Русия, Азербайджан, Туркменистан, Иран, Италия, Катар, Полша, Швейцария, Германия, Македония, Турция Арабските страни и др.

Целенасочената инвестиционна програма се разработва в изпълнение на Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. и по-конкретно Приоритет 13.1.

„Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични, планински и полупланински слабо развити райони“. Поставената цел в областта на регионалната политика (Цел 1) е : „Повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите райони в страната“, се казва в технческата специфкация по поръчката.

Междинната и последващата оценка на основния стратегически документ за регионално развитие на Северозападен район (СЗР) – Регионален план за развитие на Северозападен район за периода 2007-2013 г., отчитат трайна тенденция на изоставане на СЗР сред районите от ниво 2, както в страната, така и в Европейския съюз (ЕС) по ключовите социално-икономически показатели.

Основни проблеми на СЗР са слабо развитата икономика, драстичното намаляване на броя на населението, ниското ниво на заетост и доходи, вкл. обезлюдяване и задълбочаващите се демографски проблеми. Постигнатият икономически напредък на СЗР през периода 2007-2013 г. е силно ограничен. Предприети са мерки и усилия за постигане на ефективни резултати, които обаче се недостатъчни като обем и недостатъчно ефективни като въздействие. Особено негативни са тенденциите в областите Видин, Монтана и Враца.

Първият етап от изготвянето на целенасочената инвестиционна програма, включващ Северозападна България, Родопи и Странджа, следва да завърши до 16 октомври 2015 г.

Вторият етап от изготвяне на целенасочената инвестиционна програма, включващ планинските, полупланинските и пограничните слаборазвити райони, следва да завърши до 30 ноември 2015 г.

Крайният срок за изпълнение на обществената поръчка е не по-късно от 30 ноември 2015 г. за представянето на завършен краен продукт по договора за изпълнение.

Място за изпълнение: офис на съответния Изпълнител. Консултациите със заинтересованите страни могат да се провеждат на територията на съответните райони. Срещите за координация на изпълнението на задачата се осъществяват в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, пограничните, планинските, и полупланинските слабо развити райони, която стратегически ще се фокусира върху специфичните проблеми на всеки от посочените географски райони.

Изпълнението на програмата ще допринесе за преодоляване на изостаналостта и на други специфични проблеми на районите, с което ще се намалят регионалните и вътрешнорегионалните различия.

Поканата и приложенията към нея могат да бъдат намерени тук.

Срокът за подаване на оферти за участие в процедурата е 24 март 2015 година.

С подписването на този договор се осигуряват допълнителни средства, с които ще се подпомогне усвояването на средствата от фондовете на ЕС чрез частично покриване на българския принос във финансиране изпълнението на инвестиционни схеми по оперативните програми, одобрени от Европейската комисия за програмния период 2014-2020 година. По този начин ще се гарантира изпълнението на проектите, по-специално в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда, както и избрани транспортни схеми, одобрени в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). По искане на правителството на Република България и след анализ и одобрение от ЕИБ, във финансовия договор е предвидена също така и възможност за ползване на средства от заема и за останалите Оперативни програми.

Преди церемонията по подписването министър Владислав Горанов заяви, че днешното споразумение е добра основа за бъдещото сътрудничество с ЕИБ и изрази надежда, че съвместната подкрепа занапред ще продължи, както досега, но с разширена роля на банката в частния сектор. Министърът на финансите отбеляза, че основното предизвикателство пред България е свързано с начините за увеличение на инвестициите, „за да генерираме потенциал за растеж през следващата година“, и обясни, че най-удачният вариант е това да се случи чрез управлението на европейските фондове. Министър Горанов отбеляза, че българското правителство разчита също така и на техническата експертиза, която банката може да предостави, и по-конкретно на инструментите за финансов инженеринг, които, по думите му, са доста напреднали. От своя страна, заместник-министърът на финансите Карина Караиванова изрази очакване, че страната ни ще получи авансовото плащане по договора до края на настоящата година.

Това е вторият структурен програмен заем, който ЕИБ предоставя с цел подкрепа на правителството на Република България при усвояването на средствата от фондовете на ЕС. През 2007 г. бе подписано Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и ЕИБ за финансиране на проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.“ в размер до 700 млн. евро. Със средства от него е осигурено националното съфинансиране на важни инфраструктурни проекти в областта на транспорта, околната среда и регионалното развитие.

„Вярвам, че днешното решение на ЕК ще затвърди общественото доверие в Първа инвестиционна банка. Банката представи стабилен план за възстановяване на ликвидността и списък от ангажименти, които гарантират, че Fibank ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план.”, коментира комисарят, отговарящ в ЕК за политиката на конкуренцията, г-жа Маргрете Вестагер.

Европейската комисия установи, че ликвидната подкрепа е в съответствие с всички правила на ЕС за държавна помощ. Планът на Fibank (Първа инвестиционна банка) гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план без нарушаване на конкуренцията в Единния европейски пазар.

След паническото теглене на депозити през м. юни 2014 г. българската държава предостави на Първа инвестиционна банка ликвидна подкрепа в размер на 1,2 млрд. лева като част от Българската схема за ликвидност, одобрена от Европейската комисия. Поради тогавашните ограничения в държавния бюджет този депозит беше с кратък срок, падежиращ на 28 ноември 2014 г. Fibank (Първа инвестиционна банка) връща 300 млн. лв. от предоставената сума на падежа, а България кандидатства за удължаване на срока на останалите 900 млн. лева за 18 месеца, считано от тази дата.

Европейската комисия установи, че удължаването на ликвидната подкрепа, предоставена на Първа инвестиционна банка до 28 май 2016 г., отговаря на изискванията за държавна помощ на банките, както и на по-строгите изисквания на Съобщението за банките от 2013 г.

На 12 ноември 2014 г. Първа инвестиционна банка предостави на ЕК план за възстановяване на ликвидността. Банката се ангажира да погаси ликвидната подкрепа на предварително заложени в плана дати. Fibank пое ангажименти за укрепване на ликвидността, усъвършенстване на структурата на корпоративно управление и политиките за управление на риска. С цел ограничаване на всякакви изкривявания на конкуренцията, предизвикани от помощта, Първа инвестиционна банка също така се ангажира с няколко ограничения за периода на ползването на подкрепата, в това число да не изплаща дивиденти, да не прилага агресивни търговски практики и да не извършва придобивания.

Независим надзорник ще наблюдава прилагането на плана за преструктуриране и ще предоставя редовни отчети на Европейската комисия.

С ПМС 19/2014 са одобрени проекти на министерства и ведомства на обща стойност 210,3 млн. лв. Общата икономия от тях възлиза на 103,5 млн. лева. Към 17.09.2014 г. окончателно са завършени и разплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура” на обща стойност 22,1 млн. лева. Изпълняващите се в момента проекти, за които към 17.09.2014 г. има сключени договори с изпълнители на министерствата и ведомствата, са на обща стойност 119,9 млн. лв., от които са разплатени 20 млн. лв. и се очаква до края на годината да бъдат разплатени 64,7 млн. лева.

Поради съдебни спорове или липса на достатъчно време за финализиране на проектите, няма да бъдат разплатени до края на 2014 г. 35,1 млн. лв., които ще се разплащат през следващата година за сметка на бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет. Проектите, които се прекратяват, са на обща стойност 66,5 млн. лв., тъй като няма сключен договор с изпълнител до 17.09.2014 година. Това са проекти на министерствата на здравеопазването, на околната среда и водите, на младежта и спорта, на инвестиционното проектиране, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на регионалното развитие, на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Медицинския университет в Плевен. От договорени по-ниски цени по сключените договори се реализира допълнителна икономия от 1,9 млн. лева.

За проекти и обекти на общините бяха одобрени 289 087 хил. лв. Средствата са за 368 проекта в 173 общини. В рамките на одобрените суми окончателно завършени и разплатени са 68 проекта на обща стойност 33 972,8 хил. лева. Изплатените до момента средства за проекти, които са в процес на изпълнение и имат сключени договори с изпълнители към 17.09.2014 г., са 70 957,0 хил. лв., а до края на годината се очаква да бъдат разплатени още 168 852,4 хил. лева. Средствата за завършените проекти и проектите, които са в процес на изпълнение са в размер на 273 782,2 хил. лева. Икономията по проекти на общините възлиза на 15 304,9 хил. лева. От тях 9 976,5 хил. лв. са от проекти, за които няма сключени договори с изпълнител към 17.09.2014 г. и те се прекратяват, а от договорени по-ниски цени по сключените договори, вкл. от завършените проекти, се формира икономия от 5 328,4 хил. лева.

Министър Терзиева коментира, че подобрената бизнессреда е ключов фактор за развитието на регионите, паралелно с държавните инвестиции в базисна инфраструктура.

„Като министър на регионалното развитие се радвам да присъствам на откриване на нови производства, където хората ще работят и съм сигурна, че този завод ще допринесе за икономическия растеж на района”, каза Терзиева. По думите й откриването на новата мощност е доказателство за положителната бизнес среда в България.

„Правителството продължава да работи последователно и за намаляване на административните тежести, за насърчаване на инвестициите и създаване на условия за икономически растеж, откъдето ще дойдат и работни места”, каза Терзиева и подчерта, че на първо време се разкриват нови 60 работни места. „Това е много нужен завод за пътното строителството и се радвам, че на пазара ще се предлагат български мантинели”, допълни регионалният министър.

Годишно на територията на страната се монтират около 600 км пътни ограничителни системи /мантинели/.

В събота ще бъде открит първият проект, завършен със средства от ПИП, това е спортната зала “Арена Ботевград” в гр. Ботевград – съобщи Чобанов. Той уточни, че по Програмата са финансирани и проекти, които са били пред завършване, за да може да се пуснат по-бързо в употреба и да се използват от хората. Надявам се всички средства по ПИП да бъдат усвоени, каза министърът и припомни, че предстои да бъде разгледан напредъкът на общините в усвояването на средствата. Ресурсът от проекти,  които не се стартирали, ще се преразпредели към нови, за да бъдат парите усвоени до края на годината.

„С Програмата обхванахме всички региони на страната и подпомогнахме общини, които бяха трайно пренебрегвани и не им беше отпускан допълнително капиталов ресурс, а видяхме, че инвестиционните потребности са наистина много големи“ – коментира още Чобанов.

Общинските проекти, получили финансиране от Програмата, са близо 400 и са разпръснати по територията на цялата страна. Финансовият министър още веднъж изрази позицията си, че инвестициите в местна инфраструктура са много важни и те са част от икономическото развитие, защото създават условия за генериране на местна заетост и ще осигурят по-добра среда за живот. През следващите години на мандата сме предвидили да има подобен ресурс, за да може започнати проекти да бъдат довършени и да се стартират нови – категоричен е финансовият министър.

Родната администрация и бизнеса и положителните ефекти от направените промени за функционирането на  единната сметка са сред основните теми, които финансовият министър обсъди с бизнеса на Пазарджик. „Бизнесът поиска от правителството предвидима среда за развитие, да не се повтарят проблемите от миналото и да има разбиране и чуваемост“ – допълни министър Чобанов. Сред обсъжданите теми е развитието на електронното правителство. „Вървим към използване на това, което имаме в момента, целта е да се предоставят повече електронни услуги в публичната сфера, а при приходните администрации нашите приоритети са да се увеличат услугите и да са по-достъпни и по-ефективни за гражданите и бизнеса“, каза Чобанов.

Пред местните фирми министърът на финансите обобщи предприетите мерки от правителството за подобряване на условията за правене на бизнес в страната – възстановяването на ДДС в срок и по поредност на заявката,  възможността фирмите, които имат просрочени данъчни задължения, да бъдат разсрочени във времето, намаляването на административната тежест и това, че при проверка сега НАП не изисква информация и документи, с които вече разполага.

За тези проекти ще има възможност за финансиране след 10 юни т. г., когато Междуведомственият съвет ще обработи информацията за проведените процедури по ЗОП за одобрените общински проекти. Проектите, по които не са проведени процедури по ЗОП и няма договаряне ще се прекратят, а освободеният от тях ресурс ще се пренасочи към подадени проекти с готовност за реализация.

Министър Чобанов съобщи още, че на срещата е постигнато споразумение за усъвършенстване на Публичната инвестиционна програма, защото според изказаното общо мнение това е по-добър подход от досега прилаганите. „Имаме критерии за оценка на проектите и яснота за нуждите на общините от публичен ресурс“, уточни министър Чобанов. Два са критериите за отпадане от Програмата на одобрен за финансиране проект – ако до 10 юни няма проведена процедура по ЗОП и ако до началото на месец септември т. г. няма сключен договор по проекта.

Финансовият министър подчерта, че Публичната инвестиционна програма ще има и през следващите години. През есента на тази година ще се съберат новите предложения на общините и към края на 2014 г. се очаква да има яснота кои ще са проектите, които ще се финансират от бюджета за 2015 догодина. Министерството на финансите ще предостави на НСОРБ пълния списък на изпратените от областните управи проекти до Междуведомствения съвет. На срещата бяха обсъдени и въпроси, поставени от кметовете по координацията с Междуведомствения съвет за по-бързото усвояване на средства и за предоставяне на навременна и коректна информация от общините за изпълнението на проектите. Сдружението направи и предложение за разширяване на състава на Междуведомствения съвет с включване на допълнителни членове от квотата на НСОРБ.

„Програмата е подходящ модел за прилагане на европейския принцип за преглед на публичните разходи“, каза още министър Чобанов. Според председателя на УС на НСОРБ Тодор Попов „ПИП е стъпка в правилната посока, ресурсът по Програмата е значителен, а общините ясно са заявили своята необходимост от 2 млрд. лв. публични средства за инвестиции“.

Т.нар. “Междуведомствент съвет“ ще се ръководи от министъра на финансите, а негови членове са министърът на икономиката и енергетиката, министърът на регионалното развитие, министърът на инвестиционното проектиране, министърът на транспорта, информационните технологии и на съобщенията, министърът на околната среда и водите и председателят на Националното сдружение на общините в Република България.

Членовете на съвета ще оценяват, обсъждат, подбират, приоритизират, приемат и предлагат на Министерския съвет за одобрение списък, съдържащ проекти и програми, чието изпълнение да бъде финансирано със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“.

Със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ могат да се финансират проекти и програми от следните сектори:
1. ВиК, управление на отпадъците и други свързани с околната среда дейности;
2. транспортна инфраструктура;
3. социална и културна инфраструктура (училища и обучителни центрове, болници и здравни звена, спортни зали и съоръжения, културни, обществени и други публични сгради);
4. други сектори, подкрепящи социално-икономическото развитие.

Набирането и номинирането на конкретни проекти/програми с регионално и местно значение се извършва от областните управители въз основа на предложения от органите на местното самоуправление и местната власт от съответна област. Те предлагат проектите и програмите за оценка, приоритизиране и подбор на Междуведомствения съвет. Проектите/програмите се представят във вид на проектно предложение с попълване на апликационна форма.

Проектите ще се оценяват и класират от Междуведомствения съвет въз основа на набор от критерии като съответствие с програмата на правителство; очаквани ефекти от изпълнението, връзка между заложените в проекта цели, планираните за изпълнение дейности и очаквани резултати; връзка между резултата и размера на разходите, необходими за постигането му (реалистичност на заложеното финансиране); принос за икономическото развитие на национално, регионално или местно ниво; принос за подобряването на жизнената среда на национално, регионално и местно ниво и др.

С предимство се ползват проекти и програми с регионално или национално въздействие, които не могат да се възползват от други източници на финансиране.

Финансирането на проектите ще се одобрява с постановление на Министерският съвет, а областните управители ще следят за изпълнението им.  По предложение на Междуведомствения съвет кабинетът може да прекрати финансирането на даден проект.