<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>иновативен европроект &#8211; Stroimedia</title>
	<atom:link href="http://stroimedia.bg/tag/%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://stroimedia.bg</link>
	<description>Портал за строителство, архитектура и градоустройство</description>
	<lastBuildDate>Wed, 06 Jun 2018 16:47:58 +0000</lastBuildDate>
	<language>en-US</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.0.4</generator>

<image>
	<url>http://stroimedia.bg/wp-content/uploads/2025/01/cropped-favicon-32x32.png</url>
	<title>иновативен европроект &#8211; Stroimedia</title>
	<link>http://stroimedia.bg</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Водеща роля на България в иновативен европроект</title>
		<link>http://stroimedia.bg/2018/06/07/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b5/</link>
					<comments>http://stroimedia.bg/2018/06/07/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b5/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Petia Ralcheva]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 07 Jun 2018 08:43:48 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Иновации]]></category>
		<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[европроект]]></category>
		<category><![CDATA[иновативен европроект]]></category>
		<guid isPermaLink="false">http://stroimedia.bg/?p=32342</guid>

					<description><![CDATA[Европейците са постоянно в движение. Всеки ден повече от 30 000 полета минават през територията на Стария континент, а динамиката по пътищата е още ]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Европейците са постоянно в движение. Всеки ден повече от 30 000 полета минават през територията на Стария континент, а динамиката по пътищата е още по-голяма. Статистиката сочи, че около 291 милиона автомобила или средно по две коли на човек кръстосват пътните артерии в Европа. Лесното придвижване е неразделна част от живота ни, а двигателната сила, която прави всичко това възможно, е енергията.</p>
<p>И ако приемем, че енергията е живителната сила на модерното общество, то тръбопроводите, пресичащи територията на Европа, са своеобразните артерии, които захранват България и други държави с ресурси като сурови горива, природен газ и петролни продукти. Надеждността на тези тръбопроводи е от изключително значение за енергийната сигурност на всяка държава, което обосновава сериозния интерес на Европейския съюз (ЕС) към тази тематика. Ето защо, ЕС инвестира в редица инициативи в енергийния сектор. В рамките на един от тези проекти, група български учени изиграва ключова роля, довела до значителни подобрения в сигурността на европейските тръбопроводи.</p>
<p>Пълното име на проекта – „Иновативни безразрушителни тестове и напреднал съставен ремонт на тръбопроводи с дефекти на обемни повърхности&#8221; (INNOPIPES) – може да звучи като скоропоговорка, но важността на резултатите, които проектът постига, не подлежи на съмнение. INNOPIPES получава финансиране по програмата на ЕС „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA), която подкрепя професионалното развитие иобучение на изследователиот цял свят, като по този начин стимулира конкретни резултати в сферата на съвременните научни предизвикателства. Проектът продължава от септември 2012 г. до август 2016 г. и е финансиран по схемата за обмен на персонал в областта на научноизследователската дейност и иновациите (RISE), която има за цел да подпомогне взаимодействието между водещи организации от академичните и неакадемични среди.</p>
<p>Един от основните партньори по проекта е Институтът по механика към Българската академия на науките. Учените от Института си сътрудничат с академици и представители на индустрията от Полша, Латвия, Румъния, Беларус, Украйна и Русия. Професор Митко Миховски, който координира българския екип, сподели, че професионалният обмен е донесъл ценен опит на него и колегите му. „България подобри осезаемо подхода си към разработването и изследването на нови съставни материали за ремонтни дейности на тръбопроводи“, изтъкна проф. Миховски. „Освен това, успяхме да проведем обучения в сферата на безразрушителните тестове, използвайки иновативни методиза тестване на тръбопроводи“, допълни той.</p>
<p>Според българския учен проучванията, осъществени в рамките на проекта, са дали възможност да се подобри ефективността и безопасността на газовите трансмисии. „Този опит несъмнено ще ни бъде от полза при оценяването и ремонтните дейности на тръбопроводите в България“, подчерта проф. Миховски.</p>
<p>Професор Барканов от Техническия университет в Рига (Латвия) смята, че техниките, разработени по време на проекта, биха могли чувствително да удължат експлоатационния срок на тръбопроводите, пестейки не малко средства на данъкоплатците и държавните бюджети.</p>
<p>В рамките на четири години проектът INNOPIPES постигна конкретни резултати, които доведоха до усъвършенстване на вече съществуващите методи и разработване на нови такива, насочени към откриване и отстраняване на дефекти и повреди по тръбопроводите. INNOPIPES създаде нова процедура за установяване издръжливостта на ремонтираните тръбопроводи, както и нови методи за оценяване ефективността на извършените ремонтни дейности по повредени тръби. Всичко това допринася за по-безопасния и ефективен пренос на енергия, което може да бъде от голяма полза за България. С редица амбициозни енергийни проекти в ход, включително междусистемната газова връзка Гърция – България и газовия хъб „Балкан“, България се позиционира като двигателна сила на промените в енергийния сектор на Балканите и в Европа.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>http://stroimedia.bg/2018/06/07/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b5/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
