В Института ще се извършват научни изследвания в областта на туризма, базирани на съхранени изворови източници, представляващи информационни ресурси на туризма, артефакти и недвижими културни ценности.

Институтът ще задоволява потребността от създаване на информационна среда в туризма, спомагаща за изготвянето на анализи и прогнози в администрирането на туристическите организационно-управленски и изпълнителски структури.

Текстовете – внесени от депутати от повечето парламентарни сили, начело с Красимир Велчев от ГЕРБ, предвиждат необходимата оценка да може да се извършва и от експерти, назначени на щат в общините.

Липсата на становище – както в случая с “преизграждането” на Къщата с ягодите, ще се смята за “мълчаливо съгласие”. Така градовете сами ще одобряват допустимите намеси, които могат да им донесат милиони евро за консервация и реставрация по европроекти – нещо, което отваря широко вратата за произвол.

Досега всяка намеса задължително минаваше през становище на експертите от НИНКН, макар и Министерството на културата да можеше да го пренебрегне. Щатът на института обаче в последните години бе многократно смаляван и в момента около 50 души трябва да обслужват между 3000 и 5000 преписки  на година. Решенията логично се бавят – поради което общините искат да поемат контрола в свои ръце и да “децентрализират” процеса. Законопроектът просто щял “да отпуши” процедурите до преустройството на Института.  Самото Министерство пък прие с готовност ограничаването на подопечната му институция.

“Институтът е като “Къщата с ягодите” – нито искат да направят конструкцията да не падне, нито да разрешат да я ремонтираме”,  каза в залата зам.-министърът и археолог доц. Бони Петрунова, въпреки че вече година не организира конкурс за смяна на спорната и.д. директорка на института Даниела Джуркова, нито огласява резултати от проверката й за нарушения от миналата есен.

Петрунова и Тодор Чобанов, в качеството му на представител на Сдружението на общините, се изказаха единствено срещу идеята за мълчаливото съгласие. Чобанов предложи и новите експертни съвети да са не на общинско, а регионално ниво. Според двамата конфликт на интереси няма, тъй като финалното решение отново ще бъде на Министерството на културата. А то и досега можеше да не се съобрази становището на НИНКН – както в случаите с Ларгото и Къщата с ягодите.

Първи и “горещо за” новото решение се изказа дошлият на обсъждането директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който обяви, че се блазни, че публичните му изяви са повлияли на авторите на законопроекта. “Това ако стане, ще улесни много работата върху, да го речем, реставрацията, възстановяването на паметниците на културно-историческото наследство, която сега недопустимо се забавя,” коментира той, а по-нататък предложи архитекти като Юлий Фърков (авторът на проекта с арките за Ларгото) и Пламен Цанев (автор на плана за издигане на двореца на Асеневци върху хълма Трапезица) да станат оценяващи към общините. “Те при това живеят при паметниците, познават ги отлично, за разлика от служителите на НИПК (старото име на НИНКН – бел. ред), които нямат пари да пътуват”, допълни той, макар по-рано да заяви, че корупционната им тарифа била публична тайна.