Тя отчете, че с инвестициите по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., която в условията на криза беше единствен източник на средства за бизнеса, са възстановени 114 туристически атракции и паметници на културата, изградени са 118 центъра за настаняване от семеен тип и 17 защитени жилища, рехабилитирани са над 1100 км републикански пътища, инвестирани са почти половин милиард лева в нови 257 автобуса и тролейбуса, светофарни уредби, системи за управление на трафика, 192 пожарни и 6 спасителни автомобила, а 44 български града са вече с изцяло променена среда, от които се ползват над 3,4 млн. души.

„Предишният програмен период започна без готови проекти, без ясна визия и стратегия, без допълняемост“, припомни  министър Павлова. Тя коментира, че уроците от него вече са научени и са довели до изграждането на необходимия капацитет. „Затова днес, когато новата ОП „Региони в растеж“ е факт, тя се базира на дългосрочна стратегия и ясни интегрирани планове за градско развитие на общините, като проектите им са с добра проектна готовност”, заяви министърът. Общините се доказаха и затова вече са междинни звена по програмата, допълни тя. Регионалният министър коментира, че предложените от местните власти проекти, с които те ще кандидатстват по ОПРР имат допълняемост не само по между си, но и с другите оперативни програми. Затова ще се знае къде  в какво ще инвестира, както и къде са зоните за икономическо развитие, защото бизнесът е не само изпълнител, но и партньор“, допълни тя.

Министър Лиляна Павлова информира, че в новата оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. основният фокус е насочен към провеждане на целенасочена политика за устойчиво и интегрирано градско развитие в 39 големи и средно големи градове с финансов ресурс в размер на 1,644 млрд. лв..

„Със стартов капитал от 370 млн. лв. ще се създаде фонд за финансов инженеринг и така ще се увеличи наличния ресурс за инвестиции, информира още министър Павлова. За реализацията им ще се разчита на бизнеса, каза още тя. За тази цел ще се стъпи на базата на опита чрез инициативата „Джесика“, по която разполагаемите близо 66 млн. лв. бяха утроени и с тях бяха реализирани 33 общински проекта.

През новия програмен период се предвижда създаването на пет фонда – за София, за Северна, за Южна България, гаранционен фонд и фонд за развитие на туризма, туристическата инфраструктура и атракции, информира министърът. В новия период туристически атракции ще се финансират основно с финансов инженеринг. Капиталът във фонда ще е около 200 млн.лв., обясни тя.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството съобщи още, че със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ ще бъдат подкрепени реформата в спешната помощ и в образователната сфера заради необходимостта от подкрепа на професионалното обучение, което ще осигури нужните на бизнеса кадри.

100 млн.лв. ще бъдат инвестирани в центрове за настаняване на деца с увреждания, деца без родители и възрастни, каза още тя и допълни, че 350 млн. лв. ще се инвестират в републикански пътища, които дават достъп до туристически обекти.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството управлява 12 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество, които се изпълняват основно в пограничните райони. Те са с общ бюджет 600 млн. евро, включително на чуждите партньори, затова общините трябва да са активни, за да реализират успешни проекти, каза в заключение министър Павлова.

54% от ресурса на Програмата ще бъдат разпределени между градовете от 1-во до 3-то ниво, спрямо Националната концепция за пространствено развитие  2013-2015, които са конкретни бенефициенти по първата приоритетна ос. С тях те ще изпълняват ключови проекти в областта на градското развитие, енергийна ефективност, образователна и социална инфраструктура. Финансирането им ще се осъществява въз основа на Инвестиционна програма за всеки град, чрез която бенефициентите ще дефинират приоритетните проекти.

Проектните предложения могат да бъдат подавани текущо до 31 май 2019 г., като до 31 май 2016 г. всеки бенефициент е длъжен да подаде пред Междинното звено проектни предложения в размер на минимум 50% от бюджета на града по настоящата процедура.

Заместник-министърът обясни, че през този програмен период на общините са делегирани много повече правомощия по линия на Оперативна програма „Регионално развитие“. Така например проектните предложения по първата приоритетна ос ще се оценяват от специализирани структури в самите общини, наречени Междинни звена. Инструкциите за определянето на структурата и състава им са разработени и публикувани от Управляващия орган на Програмата на 10 юли т.г. До 21 август т.г. общините трябва да представят в МРРБ своите предложения за структурите на Междинните звена, информира Деница Николова. Тя уточни, че при необходимост, по приоритетната ос за техническа помощ, на общините могат да бъдат предоставени допълнително средства за обезпечаване работата на Междинните звена и от наемане на външни експерти за оценка на проектите.

Цел на настоящата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е да се подкрепи реализацията на Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, насочени към устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на икономически, природни и социални проблеми в 39 града от 1-во, 2-ро, 3-то йерархично ниво в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г.

Конкретни бенефициенти са общините на 39 града от 1-во до 3-то йерархично ниво от националната полицентрична система, а общият бюджет на предоставената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 1,3 млрд.лева.

УО на ОПРР определи за Междинни звена общините на 39 града от 1-во до 3-то йерархично ниво от националната полицентрична система, като им делегира права за избор на операции съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) №1301/2013 и по-специално подбора на проектите за финансиране от Инвестиционната програма по настоящата процедура.

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на Инвестиционна програма и проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение ИСУН 2020.

Проектни предложения се подават текущо до 31 май 2019 г., като до 31 май 2016 г. всяка община следва да подаде проектни предложения за минимум 50% от бюджета на града по процедурата.

Пакетът документи за кандидатстване е публикуван на интернет-сайта на ОПРР, в меню: Кандидатстване, под меню: Актуални схеми

Това е втората по ред схема по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, свързана с изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие.

Обща цел на програмата е подобряване качеството на живот и работната среда с по-добър достъп до основните услуги и нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие, изграждане на устойчиви и динамични градски центрове, свързани с техните по-слабо урбанизирани периферни територии, осигуряване на по-добър достъп до пътни, ИКТ и енергийни мрежи за изостаналите райони.

Чрез схемата се цели и повишаване на регионалния туристически потенциал за развитие и маркетинг на устойчиви, диверсифицирани, специфични за региона туристически продукти с по-висока добавена стойност, както и мобилизиране на регионалните и местни технически и институционални възможности и ресурси за осъществяване на политики за регионално развитие.

Финансират се дейности като:

– Изготвяне на Интегриран план за градско възстановяване и развитие с времеви хоризонт до 2020 г.;
– Изготвяне на екологична оценка (ЕО), съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и оценка за съвместимост (ОС), съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и подзаконовите нормативни актове, когато е преценено като необходимо от компетентния орган;
– Разработване на предпроектни проучвания за проекти, включени в Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.

Конкретни бенефициенти по настоящата схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са 31 общини на градове от ниво 3 и ниво 4, съгласно одобрената Национална концепция за пространствено развитие на Република България до 2025 г.

Общият размер на финансирането е 7 100 000 лева.

Кандидатстването по настоящата схема се осъществява изцяло по електронен път чрез Модула за електронни услуги на Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН).

Краен срок за подаване на проектни предложения: 30 април 2013 г, 16:00 ч.

Средствата ще се отпускат за проекти, свързани с ремонт и изграждане на улици, булеварди, паркове, площади, велоалеи, тротоари, подобряването на енергийната ефективност на сградите, въвеждането на екологичен градски транспорт, развитието на културата, туризма и много други.

Ще успее ли обаче България да се възползва от тази възможност? Това до голяма степен зависи от новите интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които се подготвят в 36-те големи града в страната. Проекти, които не са вписани в интегрираните планове няма да могат да се преборят за европейско финансиране, предупреждават експертите.

Интегрираните планове трябва да предложат цялостни визии за бъдещото развитие на градовете до 2020 г., отчитайки всички аспекти на градската среда – инфраструктура, зелена система, публични пространства, производствени зони, културно-исторически паметници и т.н. Целта е да бъдат синхронизирани всички частни и публични проекти, които се планират на дадена територия.

По този начин ще се прекрати строителството „на парче” с разпилени из града отделни реализации, съжителстващи със занемарени сгради и пространства. Ще се реализират само последователни и координирани проекти за подобряването на градската среда.

Така, например изграждането на пътищата ще върви паралелно с това на инженерната инфраструктура, на сградите и публичните пространства. Вече няма да се стига до фрапиращи случаи, като например, да се разкопават току що обновени улици, за да се ремонтира канализацията под тях.

Звучи обещаващо! Без съмнение българските градове спешно се нуждаят от строги интегрирани планове, който да хармонизират и съгласуват различните им териториални потребности. Но дали новите документи ще успеят да изпълнят тези амбициозни цели?

Въпреки че България има дългогодишна практика в устройственото планиране и добри урбанисти, тя не може да се похвали с голям процент на реализация на готовите планове. Една от причините е липсата на добра междуведомствена координация при изпълнението на програмите за развитието на градовете.

Да се надяваме, че този път интегрираните планове няма да останат просто едни пожелателни документи, събиращи прах в нечие чекмедже, а ще намерят конкретно приложение в бъдещото развитие на градовете.

Интегрираният план на София, например вече е в доста напреднала фаза, като изпълнителите от Обединение “София ХХI” са определили т. нар. „зони за въздействие” в града.

Избрани са три зони, в които ще се развиват социални функции (това са главно крайните квартали), две територии за икономическо развитие (в момента занемарени райони с промишлен характер) и една зона за публични функции с обществена значимост (централната градска част заедно с парковете).

Все още обаче не са изготвени конкретните проекти, които реално ще променят визията на тези територии. Очаква се това да се случи на по-следващ етап от разработката на интегрирания план. Критиците на документа са категорични, че в момента той не дава реални решения за промяна в облика на София.

Предстои да разберем дали авторите на плана от Обединение “София ХХI” ще успеят да избягат от типичния стил на министерските програми и стратегии, обичайно изпълнени с много общи приказки и нереалистични цели. И ще предложат конкретни решения и практически начини за постигането им.

Радостина Попова

Схемата беше беше публикувана на 4 август 2010г, и са одобрени всички проектни предложения, които ще се финансират.

Проектите са насочени към изработване на интегрирани планове за градско развитие за устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на икономически, природни и социални проблеми в центровете на агломерационни ареали.

Общата стойност на одобрената безвъзмездна финансова помощ (100%) по схемата възлиза на 21 369 645,99 лв., от които 18 164 199,09 лв. съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (85%), 2 136 964,60 лв. съфинансиране от националния бюджет (10%) и 1 068 482,30 лв. задължителен собствен принос на бенефициентите (5 %).