По новата схема ще може да кандидатства всяка малка или средна фирма у нас, която подготви проект за увеличаване на енергийната ефективност, за пестене на ресурси или комбинация от двете. Има обаче едно условие, че реализацията на проекта трябва да доведе до икономия на поне 5% от разхода на енергия или ресурс преди реализацията на проекта. За целта всяко такова предприятие ще може да получи по ОПИК от 50 хил. до 1.5 млн. лв., в зависимост от предвидените в проекта мерки. Самите суми пък ще могат да покрият разходите за между 35 и 90% от реализацията на мерките за енергийна ефективност.

“Приоритет ще се дава на проекти, които ще доведат до по-голяма икономия на енергия. Те ще получават и повече точки при кандидатстването по процедурата”, обясни Мерачева, цитирана от econ.bg.

За кандидатстването по тази схема на ОПИК всяко предприятие ще трябва да премине и през енергиен одит. Данните от него ще трябва да бъдат приложени към документите за кандидатстване. Именно на база на получените резултати от обследването ще се изчислява какъв точно ще бъде ефектът от мерките за модернизация и дали ще се постигне условието за поне 5% икономия на изразходваната преди това енергия.

По-голям приоритет ще се дава и на по-големи инсталации. Така например, дори дадено предприятие да кандидатства за мерки, които ще доведат до 10% икономия на енергия, а друго да има проект за 5%, второто ще получи повече точки, ако реалната икономия, която ще се постигне, бъде по-голяма като количество енергия, стана ясно от думите на Мерачева.

Към края на годината подобна процедура по ОПИК ще бъде обявена и за големите предприятия. Там обаче за един проект ще могат да бъдат отпуснати евросредства в размер между 500 хил. и 2.5 млн. евро.

Ако енергийната интензивност през 2007 г. се беше запазила на нивото от 2000 г. , страната ни би трябвало да консумира близо 7 милиона тона нефтен еквивалент повече енергия от реалното първично потребление, посочи Ерменков. Повишаването на енергийната ефективност е равностойно на използването на нов енергиен източник с по-голям дял от всички използвани сега у нас други енергийни източници, при това без внос на горива и без вредни емисии в околната среда, допълва той.

В момента у нас се реализира национален план за действие, според който до 2016 г. страната трябва да спести 627 хил. тона нефтен еквивалент. Целите на ЕС в по-далечна перспектива са още по-амбициозни – до 2020 г. трябва да се подобри с 20 процента енергийната ефективност при крайното потребление, добави той.

Ерменков посочи, че в България са въведени индивидуални цели за спестяване на енергия от големи търговци на енергия, сгради и компании, които консумират значителни количества енергия и изпълнението на тези цели ежегодно се отчита. Въведени са проверки за енергийна ефективност на котли и климатични инсталации, а реализирането в определен срок на мерките за енергоспестяване, предписани в енергийните обследвания, е задължително, коментира още Ерменков. Той посочи, че се подготвя въвеждане на изисквания за енергийна ефективност при обществените поръчки.