Бившият министър и депутат от АБВ ще съветва германския комисар по въпроси, свързани с приходите в европейския бюджет и връзките с Европейския и националните парламенти.

В предишното коалиционно правителство на Бойко Борисов, Ивайло Калфин беше евродепутат, член на комисията по бюджета в Европейския парламент, вицепремиер и външен министър в правителството на Сергей Станишев.

Той е представлявал ЕП в групата по бюджета или т.нар. група Монти.

Гюнтер Йотингер пое ресора бюджет след напускането на българския комисар Кристалина Георгиева, която се завърна в Световната банка.

На нейното място е възможно да бъде изпратен евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Мария Габриел и най-вероятно тя ще е новият български еврокомисар.

По думите му около 2 млрд. евро от средствата, които ще получим за следващия период (2014 – 2020 г.), ще отидат за изграждане на инфраструктура. Само тунелът в Кресна обаче струва близо 1 млрд. евро. Калфин каза, че ЕС ни насърчава да отделим по-голямо внимание на жп инфраструктурата, която е в лошо състояние и не се ползва достатъчно.

Той припомни, че за следващия период имаме 7 млрд. евро за регионално развитие и още толкова за селско стопанство.

Чак след две години ще разберем какви пари сме загубили за този програмен период, посочи Калфин. До края на годината може да загубим между 300 и 500 млн. евро, каза евродепутатът, цитирайки данните на правителството. Тези пари са най-вече в областта на екологията, конкурентоспособността и селските райони. “Правят се усилия да се спасят тези средства, но това е пожарникарска работа в края на периода”, коментира той.

Според него е задължително да започнем да усвояваме европарите по-ефективно – “не просто да харчим пари, а да променяме държавата си”.

Приемането на бюджета на ЕС за 2014 – 2020 г., което се бави, най-вероятно ще забави старта на периода с няколко месеца. Това не означава, че ще спрат проектите. Двата периода се застъпват, успокои Калфин.

Като основни проблеми на България той изтъкна значителните регионални различия, неадекватното образование, трудното въвеждане на иновации в малките фирми, които са 99,8% от всички, ниското ниво на ползване на интернет от гражданите (малко над половината), ниският капацитет за управление на големи проекти.