А1 България беше отличена от американската технологична компания f5 като партньорът с най-бърз растеж през 2021 г. Признанието е в резултат на усилията на А1 в подкрепа на корпоративните клиенти с решения за надеждна защита на техните уебсайтове и приложения чрез високотехнологичната услуга, базирана на продукт на f5.

А1 Web Application Firewall (WAF) предоставя надеждна и сигурна защита за компании, чиято дейност изисква поддържането на уебсайт, електронен магазин, приложение за онлайн банкиране или други онлайн услуги за техните потребители. A1 WAF осигурява филтриране и наблюдение на трафика между уеб-услугата и интернет, идентифициране и неутрализиране на заплахите и в криптиран трафик. А1 предоставя услугата на абонаментен принцип от свой сертифициран център за данни, което улеснява компаниите, защото отпада необходимостта да правят инвестиции в хардуерна инфраструктура. Решението се имплементира и управлява от сертифицирани специалисти по сигурност на информацията на А1, които изпълняват конфигурация на услугата и висококвалифицирана поддръжка.

Признанието за динамичното развитие на А1 в сферата на ICT услугите, получено от f5, идва само месеци след като DELL Technologies също отличиха компанията в категория Rising Star по време на своите традиционни награди за партньори заради отличните постижения в ранен етап на партньорството. Портфолиото от услуги за киберсигурност, които А1 предоставя на бизнеса, включват професионални решения за защита от целия спектър киберзаплахи за данните, ИТ инфраструктурата и мрежата на клиентите. За да предоставя възможно най-добра защита, А1 си партнира с едни от водещите технологични компании в света, сред които Cisco, SAP България VMWare, DELL Technologies, IBM и други.

Пред Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като национален компетентен орган в транспорт, инфраструктура и цифрови услуги, също стои предизвикателство по организирането на надеждна и доверена среда, в която могат да работят тези сектори, допълни Андреана Атанасова. Тя изрази убеденост, че добрата координация с експертите по въпросите на отбраната ще помогне за решаване на тези въпроси, тъй като повечето достижения на технологиите са започнали своето развитие от военната индустрия.

Министър Желязков подчерта ролята на България в дейността на Международния съюз по далекосъобщения в Югоизточна Европа. Двамата разговаряха още за актуалните въпроси, пред които е изправен секторът, както и за бъдещи съвместни инициативи. Разговорите между Хоулин Зао и Росен Желязков се състояха в рамките на провеждащата се в периода 8-10 април Световна среща на върха по въпросите на информационното общество в Женева.

В рамките на форума, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков проведе официална среща с президента на Международната интернет организация за имена и адреси (ICANN) Йоран Марби. Двамата изразиха задоволство от ползотворното сътрудничество между двете организации. Те обсъдиха запазването на правата на потребителите в интернет, въвеждане на 5G, реформата на базата данни WHOIS във връзка с Общия регламент за защита на личните данни и други.

Министър Желязков изрази мнението, че крайните потребители трябва да имат свобода на достъпа и ползването на услуги и приложения в глобалната мрежа. „Интернет трябва да запази технологичната си неутралност“, добави още министърът.

Желязков информира Марби за особеностите на телекомуникационния пазар в България, условията за крайните потребители по отношение на предоставяне на мобилни услуги и фиксиран и мобилен интернет, както и за необходимостта от освобождаване на радиочестотния спектър. Йоран Марби изрази мнение, че има възможност някои оператори от Северна Европа да проявят интерес за навлизане на българския пазар.

Акцент в разговора се очертаха ограниченията, които Общият регламент за защита на личните данни създава пред безпрепятственото функциониране на базата данни WHOIS, която на своя страна е сравнително прозрачна. Йоран Марби информира за интензивната комуникация на ICANN с Европейската комисия за разрешаване на възникналите предизвикателства за въвеждането на регламента по отношение на предоставянето на информация за идентификация на потребителите в интернет. В тази връзка, министър Желязков предложи съдействие, като ще поиска становище от българската Комисия за защита на личните данни по възникналия казус.

В рамките на днешния ден от Световната среща на върха по въпросите на информационното общество, министър Желязков ще вземе участие и в Министерска кръгла маса.

Организатор на конференцията беше Националната браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ, а партньори са Военната Академия „Г. С. Раковски“, Софийския Форум за Сигурност, Българско ядрено дружество, „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ ЕАД, ЕнергоСервиз АД и EVN България. Списание „Ютилитис“ беше специализиран медиен партньор на конференцията.
С кратки изказвания в откриването се включиха Стийв Пърсър, Ръководител звено „Ключови операции“ в ENISA (Агенцията на ЕС за Сигурност на информацията); Делян Добрев – Председател на Комисията по енергетика към НС; Петър Курумбашев – Член на Европейския парламент и Андрей Ковачев – Член на Европейския парламент.

Към 2020 година Европа ще се изправи пред недостиг на хиляди квалифицирани експерти по киберсигурност. Ето защо е важно да инвестираме повече в подготовка на специалисти с високи цифрови умения, каквато цел има и новата програма „Цифрова Европа“. Предвиждаме 2 милиарда да бъдат отделени за сферата на киберсигурността, като 700 милиона евро от тях за обучение за високи цифрови умения. Това заяви българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на конференцията.

Комисарят наблегна, че повечето компании днес нямат свои собствени експерти по киберсигурност, а гражданите също не са експерти по киберсигурност. „Всеки, който използва цифрово устройство, трябва да е наясно с рисковете за киберсигурността и да прилага достатъчно добро ниво на киберхигиена. Кампанията SaferInternet4EU, която стартирах през февруари, е много добър инструмент за повишаване на киберхигиената на всеки потребител чрез публикуваните материали, които дават стъпка по стъпка най-важните правила за лична киберзащита“, посочи Мария Габриел.
През последните няколко години ЕС финансира изследователски и иновационни проекти в областта на киберсигурността. Планира се публично-частно партньорство, което да инвестира 450 милиона евро до 2020 г., като индустрията ще добави три пъти повече. Тази подкрепа цели да вкара повече технология в устройствата, които са на пазара. Българският еврокомисар напомни, че наскоро Европейската комисия предложи да се създаде Европейски център за компетентност по киберсигурност, който да събере цялата съществуваща в държавите членки експертиза. Поставено беше и началото на мрежа от национални центрове за компетентност, като през ноември ще бъде стартирано с пилотен проект на обща стойност 50 милиона евро.

През последните няколко години ЕС финансира изследователски и иновационни проекти в областта на киберсигурността. Планира се публично-частно партньорство, което да инвестира 450 милиона евро до 2020 г., като индустрията ще добави три пъти повече. Тази подкрепа цели да вкара повече технология в устройствата, които са на пазара. Българският еврокомисар напомни, че наскоро Европейската комисия предложи да се създаде Европейски център за компетентност по киберсигурност, който да събере цялата съществуваща в държавите членки експертиза. Поставено беше и началото на мрежа от национални центрове за компетентност, като през ноември ще бъде стартирано с пилотен проект на обща стойност 50 милиона евро. Мария Габриел отбеляза и значението на това да се създадат стимули за компаниите, които да вграждат в устройствата повече сигурност. За да се постигне това, потребителите трябва да могат да определят колко сигурен е един продукт, а когато това се случи, компаниите сами ще искат да покажат, че техните продукти са безопасни. Това ще стане възможно с новата европейска рамка за сертифициране на продуктите, която Европейската комисия предложи, а в момента българският еврокомисар води преговорите с Европейския парламент и Съвета, като целта е постигане на споразумение до края на годината.

„Ние имаме все повече свързани устройства и затова от общите ни усилия зависи да гарантираме тяхната сигурност. Това важи в пълна степен и за електрическата мобилност и енергийната инфраструктура. Опазването на системите в тези сфери от кибератаки означава опазване на енергийната ни сигурност. Инвестициите в киберсигурност са инвестиции с висока възвръщаемост за институциите, критичната инфраструктура, гражданите, бизнеса“, заяви българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

В специализирания първи панел на събитието – „Киберсигурност в електрическата мобилност и цифрова трансформация в енергийната инфраструктура“, се включиха представители на енергийни компании и институции. Владимир Янков, Ръководител звено „Защита на класифицираната информация“ в Министерство на енергетиката, представи основните аспекти на киберсигурността в енергетиката.

Според представените от г-н Янков данни, кибератаките струват на световната икономика над $600 млрд. годишно и заплашват всякакви организации. Същевременно, според данните на европейскит институции, съществуващите способности не са достатъчни, за да се гарантира високо ниво на сигурност на мрежите и информационни системи в Съюза.

В България пострадалите от кибератаки може да се обърнат към Националния център за действие при инциденти в информационната сигурност (CERT Bulgaria), както и към организации като Българска асоциация „Корпоративна сигурност“ (БАКС).

Според г-н Янков, всяка организация трябва да прилага мерки за физическа и информационна сигурност на активите си – материални, човешки, информационни, интелектуални, а физическите системи за сигурност трябва да осигуряват защита в дълбочина и да предотвратяват неоторизиран достъп до критичните активи, оборудване и информация. Чрез анализ и оценка на риска трябва да се определят критичните активи и степента на сигурност, която е необходима за защитата на активите и инфраструктурата на съответната организация, като е необходима оценка на ефективността на съществуващите системи за сигурност на организацията и последващо надграждане и модернизация чрез периодичен контрол и проверки.

В панела се проведе дискусия с експерти по темата, които дискутираха необходимите мерки на институционални и корпоративно ниво и споделиха опита си с конкретни казуси. Изказвания направиха Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията, Иван Пиронков – представител на Westinghouse за България, Стефан Апостолов – член на УС на ИКЕМ и Димитър Симидчиев – Председател на McAfee Data Loss Prevention CAB.

Както отбелязаха повечето от панелистите, проблемът с киберсигурността е колкото технологичен, толкова и зависим от човешкия фактор. Кражбата на пароли е основният риск за безопасността на корпоративните данни, като 75% от мрежовите атаки са станали възможни поради ненадеждни или откраднати пароли.

Във втория панел беше проведена дискусия „Образователен модел Киберсигурност в електрическата мобилност” с представители на образователни и неправителствени организации.