„През ноември 2018 г. Европейската комисия прие дългосрочна стратегическа визия до 2050 г. за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика, наречена “Чиста планета за всички”, напомни той. По думите му тя изразява стремежа на Европа да има водеща роля в постигане на неутралност по отношение на климата с обединяване на усилията в индустриалната политика, научните изследвания и финансова стабилност.

Зам.-министър Борисов подчерта, че Министерството на икономиката разработва различни механизми в подкрепа на индустрията за постигане на енергийна ефективност и конкурентоспособност. Той даде пример с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), където има доста успешни схеми за реализиране на проекти за енергийна ефективност в индустрията. Той изтъкна, че в работата на министерството не са важни само тези проекти, но и процесите за подобряване на производствения капацитет, за внедряване на иновациите, защото всеки един такъв етап води до по-малка енергоемкост, а оттам до по-голяма конкурентоспособност.

В заключение, икономическият зам.-министър изтъкна, че екипът на икономическото ведомство работи съвместно с представителите на бизнеса по транспониране на Директива (ЕС) 2018/410 от 14 март 2018 г, с цел въвеждането на финансов механизъм за компенсиране на индиректните разходи за емисии на парникови газове е цената на електроенергията за индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от “изтичане на въглерод”. „Предприятията, които полагат усилия за постигане на енергийна ефективност и пестене на емисии на въглероден диоксид, трябва в пълна степен да са защитени от изтичане на въглерод, да запазят конкурентост и работните си места“, категоричен бе той.

Заместник-министърът напомни, че през 2017 г. Министерският съвет е одобрил „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. “Целта на настоящата Концепция е да се създадат предпоставки за модернизиране, автоматизиране и конкурентно позициониране на българската икономика в средносрочен до дългосрочен план (2017 – 2030 г)”, подчерта той.

Лъчезар Борисов каза още , че основата на стратегията стъпва на анализа на икономическата среда за развитие на цифровата трансформация, като стабилната макроикономическа обстановка и добре развит ИКТ сектор. “ИКТ секторът е сред основните сектори, които допринасят със своя растеж за динамиката на брутната добавена стойност – с ръст от 4.9%. През последните години, секторът на ИКТ в България отчита положителни тенденции и е един от най-бързо развиващите се в икономиката на страната. По данни на ЕВРОСТАТ брутната добавена стойност на ИКТ сектора е на стойност 1.43 млрд. евро и нараства с 28%. Също така средногодишното нарастване на добавената стойност произведена от ИКТ сектора е 28%”, добави той.

Икономическият заместник-министър бе категоричен, че индустриалната политика в България трябва да е базирана основно на развитие на конкурентните предимства на българската икономика, а именно ключовите местни активи, като добрата физическа и цифрова инфраструктура, уменията на работната сила, иновативния потенциал и стабилната макроикономическа среда. По думите му през 2018 г. се очаква реален растеж от 8,9% на инвестициите в структурата на БВП, като тази тенденция ще се задълбочи и през 2019 г., ръстът трябва да достигне 9,5%.

“Цифровизацията осигурява уникална възможност за привличане на допълнителни инвестиции в иновативни и бързо развиващи се цифрови и цифровизирани отрасли в България. “, каза още Борисов. Той посочи, че данните за развитието на българската икономика през последното десетилетие показват ясно, че тя следва световната тенденция на цифровизация на бизнес отношенията. “Своеобразен барометър за този процес е доколко развити в това отношение са секторите в българската икономика, както и потенциалът на българската индустрия да привлича повече високотехнологични инвестиции”, допълни Борисов.

„Обявените процедури от началото на програмния период са на обща стойност 1,57 млрд. лв. което е около 63 % от бюджета на ОПИК”, съобщи зам.-министър Манолев. В изпълнение са 880 договора, а близо половин милиард лева вече са усвоени от български предприятия, стана ясно още от неговото изказване. „Тези цифри превръщат ОПИК в една от най-добре работещите програми, а още по-важното е, че тези средства се инвестират за подобаване на конкурентоспособността на българските предприятия и за насърчаване на повече иновации в тяхната дейност”, допълни той.

По време на заседанието бяха обсъдени и двете ваучерни схеми, които предстои да стартират в следващите месеци. Едната от тях има за цел да се улесни достъпа на малките и средните предприятия до цифрови ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии. Предвижда се общият ѝ бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни.

По другата, малки и средни компании ще могат да се възползват от общо близо 4 млн. лв.  финансиране, за да излязат на фондовата борса. По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез процедурата компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си.

Участниците в заседанието обсъдиха и предстоящата процедура за набиране на проектни предложения “Насърчаване на предприемачеството”, която е с общ бюджет от 67 млн. лв. Взето бе решение обсъждането по нея да продължи в оперативен порядък в следващите седмици, за да се вземат предвид всички гледни точки. Одобрена бе процедурата „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите” с общ бюджет от 71 млн. лв.

В заседанието на Комитета за наблюдение, което се проведе в Боровец, взеха участие представители на Управляващия орган на ОПИК, на други институции и организации, бенефициенти, неправителствени организации и др.

В рамките на първия краен срок са набрани 844 проектни предложения с икономическа дейност в секторите на ниско-технологичните и средно ниско-технологичните производства. Размерът на заявената безвъзмездна помощ е над 435 млн. лева, което надхвърля приблизително 4 пъти предвидения ресурс по първия карен срок. От подадените проектни предложения се предлага да бъдат финансирани 202 проекта на стойност 116,5 млн. лева.

Поради изключително високия интерес към процедурата и по-специално към първия краен срок, броят на проектните предложения, които са преминали успешно техническа и финансова оценка, но за които не достига финансов ресурс е 498, съобщи министър Лукарски. Тези проекти са в списъка с резервни предложения, за които ще се търси възможност за увеличаване на бюджета на процедурата с приблизително 100 милиона лева. В случай, че бъде взето такова решение ще могат да бъдат допълнително финансирани още проекти от резервния списък.

Министърът на икономиката посочи, че от проектните предложения, които се предлагат да бъдат финансирани в категорията  „Микро предприятия“ попадат 38 проекта, с обща сума на безвъзмездна помощ на одобрените за финансиране проектни предложения – 11 571 488,90 млн.лв. В категория „Малко предприятие“ попадат 77 проекта, с обща сума – 40 708 080,23 лв., а в категория „Средно предприятие“ – 87 проекта, с обща сума на безвъзмездна помощ – 64 158 678,59 лв.

Отбелязано беше, че е изпълнена една от основните насоки на програмата за целенасочена подкрепа на Северозападния район, където се отчита повишаване на инвестиционния интерес. Броят на постъпилите проектни предложения, свързани с този район са 152. От тях предложени за финансиране са 63, като 53 са с единствено място на изпълнения Северозападния район, другите 10 имат част от дейностите на територията. За сравнение за целия предишен програмен период на броят на постъпилите предложения, които са заявени за изпълнение в Северозападния район е 233, а броят на договорите е 61, отбеляза министър Лукарски. За останалите райони разпределението на одобрените за финансиране проектни предложения е: Южен Централен район – 60 проектни предложения; Югозападен район – 27 проектни предложения; Югоизточен район – 32 проектни предложения; Северен Централен район – 24 проектни предложения и Североизточен район – 10 проектни предложения.

“В процес на оценка са проектите постъпилите по втория краен срок, които са 280 на брой и проектните предложения постъпили за третия краен срок, които са 203”, каза още Лукарски. “Проектните предложения за предприятията на високо технологичните и средно високо технологичните промишлени производства подадени по втория краен срок ще приключи през декември 2015 година, а сключването на договорите с одобрените за финансиране ще се извърши през януари 2016 година”, обясни той. По думите му, оценката е в рамките на 3 месеца, а не както е било досега 5 месеца. “Оценката на кандидатите в секторите на интензивни на знание и услуги ще приключи през януари 2016 година”, посочи той

Г-жа Ивелина Пенева Главен директор на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност допълни, че най-много проекти предложения има в секторите, свързани с производство на метални и неметални съоръжения, облекла, каучукови и пластмасови изделия, предприятия произвеждащи мебели и хранителни продукти.

Трети сме в Европа по брой археологически обекти и артефакти, които са над 40 хил. Категорично можем да подобрим позициите си като целогодишна туристическа дестинация, стъпвайки на тази база, подчерта Николина Ангелкова. Тя допълни, че страната ни разполага с огромно материално и духовно наследство от 7 епохи, а 11 обекта от него са включени в списъците на ЮНЕСКО. В България културният туризъм заема 11% в дела на всички туристически продукти. Проучванията сочат, че 80% от всички пътуващи посещават и културни забележителности у нас. В музеите ни влизат над 6 млн.  души годишно, като повече от половината са чужденци, съобщи още министър Ангелкова.

Тя подчерта, че съвсем основателно културно-историческият туризъм е водещ фокус в маркетинговата и рекламната политика на страната през тази и следващата година. Такива са и международните тенденции – според прогнозите на Световната организация по туризъм до 2020 г. културният туризъм ще бъде водещ в световен мащаб. Близо 60% от чуждестранните туристи избират културното наследство като причина да пътуват, а Европа е ключова дестинация за тях.

Министър Ангелкова акцентира и върху важността на Черноморския регион за устойчивото развитие на туризма в България и за утвърждаването й като разпознаваем туристическа дестинация за четири сезона. По думите й отминалият летен сезон наистина не е бил лесен, но най-мрачните предварителни прогнози не са се потвърдили. „Вече направихме своите изводи и работим активно за Лято 2016 паралелно с подготовката на приближаващата зимна ваканция. Изключително много разчитаме на черноморските райони на България за развитие на конкурентоспособен туризъм, който съчетава летния отдих с възможностите за опознаването и на културно-историческото богатство на страната“, каза още Ангелкова.

България заема далечното 54 -то място. Преди нас е Румъния, която в предходния индекс беше 59-а. Конкурентоспособността на руската икономика също се подобрява и от наш съсед в класацията преди, сега Русия е на 45-та позиция.

Проучването прави оценка на способността на страните да създават просперитет за своите граждани, съобщава Дарик. Освен това индексът се определя от продуктивността на дадена икономика и използването на наличните ресурси.

Глобалният индекс за конкурентоспособност също така отчита структурата на институциите, политиките и факторите, които определят устойчивите тенденции за икономически просперитет.

Според доклада основен фактор за конкурентоспособността са технологичните иновации, които са единственият начин в дългосрочен да се подобрява стандартът на живот.

Той посочи, че по ОПРКБИ в периода 2007 – 2013 г. проектните предложения от Северозапада са били едва 6,17% от общия брой проекти, докато само за първата процедура от настоящия програмен период относителният им дял е над 18%. „Фактор за този засилен интерес са допълнителният брой точки, които проекти с място на изпълнение в най-бедния регион в Европа получават“, посочи министър Лукарски. Той заяви, че тази преференция за Северозапада е част от поетия от Реформаторския блок ангажимент за насърчаване на икономическото развитие в региона и първите резултати от изпълнението му са вече факт. По негови думи се очаква делът на тези проекти да се повиши при следващите процедури, които ще бъдат обявени по ОПИК.

Министър Лукарски каза, че само в рамките на първия обявен срок за приемане на проекти за подобряване на производствените процеси в ниско и средно нискотехнологични предприятия по ОПИК кандидатите са 844. В момента се прави оценка на предложенията, като се очаква първите договори да бъдат подписани през декември т.г. „Правим всичко възможно, за да приключим разглеждането и оценката на проектите в рамките на 90 дни, което е с месец по-кратък срок от допустимото от ЕК“, поясни министър Лукарски. По същата процедура на 8 септември 2015 г. приключи срока за подаване на проекти от високо технологични и средно технологични фирми, като предложенията са 280. В момента се приемат предложения на кандидатите от секторите на интензивните на знание услуги, за които срокът е до 9 ноември 2015 г.

По предишната ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 г. до момента 90% от договорите са изпълнени, но все още има дейставщи и отчитащи се проекти. До 15.09.2015 г. договорените средства по програмата са 101,87 % от бюджета или  2 315 532 070 лв. Изплатените средства са 89,21 % от бюджета на стойност  2 027 929 328 лв., а сертифицираните средства  са 81,48% или 1, 852 078 309 лв., обобщи министър Лукарски. В процес на изпълнение са 349 договора за безвъзмездна финансова помощ от общо сключени по програмата 3 154.

До края на годината предстои отварянето на първата процедура е насочена към осигуряване на подкрепа за внедряване на иновации в предприятията, като допустими бенефициенти по нея са както стартиращи предприятия, така и фирми с история, включително големи предприятия. Предвиденият бюджет по процедурата е в размер на 50 млн. евро, като той ще бъде разпределен по категории предприятия (микро, малки, средни и големи) и по фаза на развитие (новосъздадени предприятия и предприятия с история). Обявяването на процедурата е обвързано с официалното приемане на Стратегията за интелигентна специализация, посочи Ивелина Пенева, главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на икономиката. Процедура „Енергийна ефективност в МСП“ е планирана за обявяване през месец декември 2015. Предвиденият бюджет е 50 млн. евро. Допустимите кандидати са микро, малки и средни предприятия. Размерът на финансирането е от 50 000 лв. до 1 500 000 лв.

„През 2016 г. са предвидени за обявяване 7 процедури по 4 приоритетни оси, съгласно публикуваната индикативна работна програма за 2016 г.“, съобщи Ивелина Пенева. Те включват подкрепа за предприятия, насочена към разработване на иновации, развитие и укрепване на управленския капацитет за малки и средни предприятия, създаване и развитие на клъстери в България и енергийна ефективност в големи предприятия.

Миглена Добрева, представител  на дирекция  „Европейски фондове за конкурентоспособност“ съобщи, че бюджетът по новата ОП “Инициатива за малки и средни предприятия” е на стойност 102 млн.евро. Основната цел на програмата е предприятията да имат подобрен достъп до кредитиране.  Програмата е с подобрени условия спрямо подобната от предишния програмен период ДЖЕРЕМИ, като покрива 80% от кредитния риск за МСП и не изисква национално съфинансиране.

Към края на месец май изплатените средства по програмата надхвърлят 1,91 млрд. лв., което представлява 84.36% от бюджета. В това отношение ОПРКБИ се класира на трето място в сравнение с останалите оперативни програми. Сертифицираните средства са в размер на над 1,75 млрд. лв., представляващи 77.26% от бюджета.

Най-много договори в процес на изпълнение са по приоритетна ОС 1 – 286 от общо 556 договори в процес на изпълнение за цялата програма, което представлява 9,06% от всички договори в процес на изпълнение по първа приоритетна ос. Общо за програмата договорите в процес на изпълнение са 17,63%.

Лукарски увери, че в края на програмния период тече интензивен мониторинг и верификация по договорите в процес на изпълнение. ”Това от своя страна позволява регулярно проследяване на статуса на всеки отделен договор за безвъзмездна финансова помощ”, допълни още министърът.

Отчетът по дейността  на програмата показва, че от началото на годината до момента са одобрени 648 отчета на бенефициенти на обща стойност 191 380 851 лв. ”С особено внимание третираме двата ключови проекта – „Създаване на научно-технологичен парк“ и „Изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия”, за които има предвидени средства и през настоящия програмен период.”, подчерта Божидар Лукарски.

Министър Лукарски посочи, че към настоящия момент наддоговарянето в първа приоритетна ос на програмата е в размер на 24.77%. ”Това налага да се извърши изменение, като се увеличи ресурсът на приоритетна ос 1 “Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности”, област на въздействие 1.1 “Подкрепа за иновационни дейности в предприятията” чрез пренасочване на неусвоен финансов ресурс от останалите приоритетни оси на програмата”. Той допълни, че това би осигурило оптимално използване на средствата

Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 (ОПИК) е основният програмен документ на национално ниво, очертаващ помощта за българския бизнес от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Основната цел на Програмата е постигане на динамична и конкурентоспособна икономика чрез развитие на иновациите, предприемачеството, капацитета за растеж на малките и средни предприятия (МСП), енергийната и ресурсната ефективност на предприятията.

Общият бюджет на ОПИК 2014-2020 е в размер на 1,39 млрд. евро, като финансирането от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) е близо 1,18 млрд. евро (85% от бюджета), а националното съфинансиране се равнява на 209 млн. евро (15% от бюджета).

Ресурсът на ОПИК е разпределен в пет приоритетни оси: Технологично развитие и иновации – 250 млн. евро от ЕФРР (21,24% от бюджета); Предприемачество и капацитет за растеж на МСП – 593 млн. евро от ЕФРР (50,17% от бюджета); Енергийна и ресурсна ефективност на предприятията – 264 млн. евро от ЕФРР (22,35% от бюджета); Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ – 38,2 млн. евро от ЕФРР (3,24% от бюджета); Техническа помощ – 35,4 млн. евро от ЕФРР (3% от бюджета). В рамките на Приоритетна ос 1, Приоритетна ос 2 и Приоритетна ос 3 е предвидена подкрепа под формата на финансови инструменти, като гаранции по банкови заеми и дялови инвестиции, представляващи близо 25% от ресурса на Програмата.

Основният фокус на Програмата е съсредоточен върху МСП. За част от мерките, подкрепяни по ОПИК, допустими бенефициенти ще бъдат и големите предприятия. Предвидена е и подкрепа за клъстери, офиси за технологичен трансфер и технологични центрове, София Тех Парк, различни агенции и ведомства, предоставящи услуги в полза на бизнеса. Приоритетна ос 4 е насочена към премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ.

Основните очаквани резултати от изпълнението на ОПИК са да бъдат подпомогнати повече от 9 000 предприятия чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти, да се мобилизират повече от 1 млрд. евро частни инвестиции, да се увеличи делът на иновативните предприятия, да се увеличи производителността на МСП и да се допринесе за намаляването на енергийната интензивност на икономиката.

Чрез фондовете ще бъде подобрен достъпът до финансиране на малките и средните предприятия, ще бъдат финансирани стартиращи предприятия, идеи от жени предприемачи, млади предприемачи, както и на хора над 50 години, които искат да започнат свой бизнес, уточни Лукарски.

Към момента в Министерството на икономиката се изпълняват общо четири проекта за насърчаване на предприемачеството, уточни още той. По тях са създадени 20 тренировъчни компании, през които са преминали общо 1 900 ученици.

Според икономическия министър предстои и реформа, която да намали бюрокрацията. С помощта на промяната нова фирма ще може да бъде регистрирана в рамките на 3 дни, а всички необходими лицензи и разрешителни за дейността ще се получават в рамките на един месец.