Група от китайски компании искат да се включат в изграждането на логистичен и търговски център в Пловдив, където европейски и български продукти ще могат да се представят и изнасят на азиатските пазари, каза г-н Чангцинг Джанг. Също така партньорски шоу-рум центрове могат да бъдат открити в свободните зони в Китай. По думите му китайската държава залага много на бъдещето на електронната търговия, която се очаква да стане най-важният двигател на азиатската икономика. Много често в големите платформи за електронна търговия обаче се предлагат фалшиви европейски продукти, а чрез подобни центрове клиентите ще могат да се уверят в качеството на стоките, обясни г-н Чангцинг Джанг. Според него по този начин ще се избегне голямата верига посредници между европейските и китайските потребители.

В рамките на Евро-китайската зона за икономическо развитие в Пловдив китайската страна има намерение да изгради и зали за провеждане на форуми и срещи, както и евро-азиатски университет.

Г-н Чангцинг Джанг информира министър Лукарски за икономическия план “Нов път на коприната”, лансиран от китайския президент Си Цзинпин на Азиатския икономически форум в Боао, Хайнан в края на миналата седмица. Към плана, целящ да подобри търговските връзки с Европа е учреден фонд от 40 млрд. долара, в който България може да участва с проекти, посочи китайският бизнесмен.

Причината е, че докладът на районния кмет не е бил обсъден с граждани, обясни кметът Йорданка Фандъкова. Предстои плановете на общината да бъдат подложени на обществено обсъждане през следващите месеци.

„Такъв важен въпрос трябва да се обсъжда след като се вземат всички мнения на гражданите и не виждам проблем в следващите месеци да се направят сериозно обсъждания”, каза Фандъкова.

По думите й сградата на старата баня в „Банкя”, която е и паметник на културата, е в изключително тежко състояние, съобщи Агенция „Фокус”.

Централна минерална баня в Банкя от години е затворена и се руши. Плановете на общината са тя да бъде отдадена на концесия за реконструкция и изграждане на СПА център.

Тъй като част от парка около банята се води прилежащ към нея, предвиждаше концесионерът да може да построи в съседство и нов хотел с открити басейни, плажна зона, форум със сцена, подземен паркинг. Планираният срок на концесията беше 35 години, а очакваните приходи на общината в размер от 4 млн. лв.

Причината е, че единственият кандидат – консорциум между българската фирма „Нелко 22″ и регистрираната на Британските вирджински острови „Ем Ти Роуз Корпорейшън”, не е изпълнил исканията за представяне на подробни данни за дейността си и собствеността.

„Комисията е прегледала допълнителните документи, които бяха изискани, но те не са били достатъчно. Затова процедурата е прекратена. Възможно най-бързо ще обявим нова, след като има решение на СОС. Това вероятно ще стане през февруари”, обясни главният архитект на София Петър Диков.

Кметството предприе това, тъй като до първоначално обявената крайна дата – 17 септември, дори и единствената компания, закупила документи за участие, не подаде оферта.

Решението за концесия на т.нар. представителна част от парка беше взето през май, а процедурата по избор на концесионер стартира в началото на юни, припомня в. “Капитал”.

От бъдещия концесионер общината не очаква концесионни възнаграждения, но той ще трябва да се ангажира с минимум 2.7 млн. лв.за изграждането на атракциони, 2.7 млн.лв. за възстановяването на парковите площи и още 252 хил. лв. за играждането на спортни съоръжения.

Гражданското летище за обществено ползване Горна Оряховица включва концесионна територия с обща площ 2 115 405 кв.м. в местността Ашова, построените върху поземлените имоти сгради, както и сградите, съоръженията и оборудването, които ще бъдат изградени и/или монтирани от концесионера на негов риск и с негови средства при условия и по ред, определени с концесионния договор.

С обекта на концесията могат да се извършват дейностите на летищен оператор, дейностите на оператор по наземно обслужване и други търговски дейности, които са съвместими с предназначението на обекта.

Концесията се предоставя за срок от 35 години.

Срещу предоставеното право да ползва летището, концесионерът ще бъде длъжен да заплаща годишни концесионни плащания след изтичане на първоначалния гратисен период, определен с офертата на участника, но не по-дълъг от 4 години от влизане в сила на концесионния договор.

Концесионерът ще е длъжен да поддържа в наличност обекта на концесията на негов риск за целия срок на концесията при следните категории на летището: категория на летището – 4D; достигане на категория на аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване – 7; категория на обслужване на пътниците – С.

Потенциалният концесионер трябва да има регистриран основен капитал не по-малко от 1 000 000 евро и размер на балансовата стойност на активите не по-малко от 5 000 000 евро. Приходиходите му от дейностите по управление и/или експлоатация на граждански летища за поне 1 от последните 10 десет финансови години, считано от датата на подаване на офертата, в размер на не по-малко от 3 000 000 евро.

Кандидатът трябва да има и опит в дейности по управление и експлоатация на гражданско летище през последните 10 години, 1 година от които на летище с пътникопоток, надхвърлящ 200 000 пътници годишно или товарооборот, надхвърлящ 10 000 тона годишно.

Процедурата е отворена до 17.00 часа на 3 декември 2012 г.

Документацията за участие в откритата процедура може да бъде закупена на стойност 5 200 лв. в срок до 17.00 часа на 30 ноември 2012 г.

До края на настоящия програмен период 30 млн. евро ще бъдат вложени в цялостното обновяване на централната жп гара. Работата по проекта трябва да бъде приключена до края на 2014 г., когато е краят на настоящия програмен период по оперативна програма „Транспорт”. Финансирането ще дойде от неусвоени европари за изграждането на интермодалния терминал в столицата.

Засега нещата са готови на ниво идеен проект, уточниха от Националната компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). До края на 2012 г. трябва да бъде подготвена апликационната форма и реалното строителство да започне от 2013 година.

На концесия евентуално ще бъде дадено предгаровото пространство, но след като бъде уточнена собствеността. На този етап не се разглежда вземането на заема за БДЖ от Световната банка. Първоначално сумата от 460 млн. лв. трябваше да послужи за преструктуриране на дълговете на дружеството и извършване на неотложни ремонти. Финансовият министър обаче спря вземането на заема, тъй като железницата не можеше да гарантира държавно гарантирания дълг със собствени приходи. Само преди дни от БДЖ спряха движението на още 19 влака поради недостиг на локомотиви, а в същото време 30-тина от печалната 32-ра серия се спират от движение.

Вече се концентрираме върху предстоящите 300 млн. евро по ОП „Транспорт”, с които нашата железница ще купи изцяло нов подвижен състав, каза Московски. Той допълни, че БДЖ още тази година ще стане бенефициент по оперативната програма, за да подготвят техническата си документация, и още от 1 януари 2014 г. дружеството ще поръча новите влакове.

По време на изложението министърът шофира последователно електромобил, електровелосипед и електрическа моторетка, като най-много си хареса колата. Той заяви, че след 2014 г. предстои да кандидатстваме по допълнителни програми на Европейската комисия, чрез които ще се заделя значителен ресурс за т.нар. интелигентни транспортни системи – алтернативи на сегашните транспортни средства.

Наши разработчици на електромобили обясниха, че цената им пада три пъти, когато вместо литиево-йонна батерия се използва оловна, но и нейният капацитет е значително по-слаб. Соларни панели на покрива обаче добавят напълно безплатна енергия.

Московски допълни, че в рамките на идната година ще се търсят начини да се дадат облекчения за всички, които биха произвеждали и ползвали електромобили, ще се търсят начини новият вид енергия да намери място в публичния транспорт.

Министърът посочи, че е разработен проект на национален план за действие, чиято цел е да насърчава развитието на устойчиво ориентиран транспорт, включително и на електрическа мобилност в България за периода 2012-2014 г. Предстои този проект да бъде разгледан, съгласуван и внесен в Министерския съвет, съобщава Монитор.

Редактор: Ина Папазян

„Програмата на правителството предвижда отдаването на пристанищата и летищата на концесия за срок от 35 години, тъй като в националния бюджет няма достатъчно средства, за да бъдат направени необходимите инвестиции“, каза министър Московски по време на срещата. Той запозна проф. Шойрле с възможностите, които предлага страната ни за публично–частно партньорство и изрази увереност, че германските фирми ще се включат в процедурите. „В момента подготвяме процедурата за концесия на пристанище Варна и се надявам операторът в Хамбург да прояви интерес“, каза министър Московски. По думите му се подготвя публично-частно партньорство за още 4-5 пристанища по Дунав, както и за летищата в София и Пловдив“.

Според проф. Шойлре германските компании ще проявят интерес, което ще помогне още повече за подобряване на двустранните отношения между двете страни. Той представи опита на Германия при въвеждането на електронната ТОЛ система за събиране на такси при автомобилния транспорт и изрази готовност да окаже съдействие на България.

Министър Московски определи като безпрецедентни инвестициите в железопътната инфраструктура на България. „В момента се инвестират над 600 млн. евро в железопътна инфраструктура, най-вече по направленията, които са част от европейските транспортни коридори“, каза министър Московски. По думите му тя ще позволява скорост от 160 до 200 км./ч. Той изрази увереност, че през следващия програмен период 2014-2020 „БДЖ – Пътнически превози“ ще бъде бенефициент по Оперативна програма „Транспорт“ и ще може да кандидатства за над 300 млн. евро за закупуване на нов подвижен състав.

Правителството потърси разрешение от Брюксел за концесионирането на Летище София заради това, че част от модернизацията и изграждането на Терминал 2 беше направено за 50 млн. евро, дадени по програма ИСПА. Освен това държавата изтегли и заем от близо 90 млн. евро.

Идеята на министерството на транспорта е евентуалният бъдещ концесионер на аерогарата да поеме и непогасените задължения.

„Да те казват, че при консултации с Европейската комисия, ако те са съгласни с назначения от нас концесионер, няма проблеми”, обясни Кичев. Предстои да бъде направен анализ и тогава ще стане ясно дали ще бъде концесионирано летището.

Припомняме, че в края на миналата седмица „Ръководството на въздушно движение” на летище София подписа договор с „Главболгарстрой” за строителството на нова летищна контролна кула. Тя ще струва близо 15 млн. лв. и трябва да бъде готова след девет месеца.

Изграждането на новата контролна кула е свързана с реконструкцията и разширението на летище София и се явява естествено продължение на развитието на летищния комплекс. От друга страна чрез новата летищна контролна кула ДП РВД ще обезпечи подобряване на качеството и ефективността на аеронавигационно обслужване в зоната на летището.

Българският концесионер е поискал от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията договорът да бъде прекратен по вина на държавата. Функциите на концесионера ще се поемат от държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” в Русе до провеждане на нов избор за пристанищен оператор.

До определянето на нов български превозвач превозите по линията ще се поемат само от румънския превозвач.

Фериботната линия е изградена с европейски средства по програма ФАР за трансгранично сътрудничество. Ако проблемът не намери решение, България и Румъния ще трябва да възстановят на Европейския съюз 10 милиона евро.