Според организацията сега действащият закон  в сила от 2007 г. се е оказал “силно лобистки”, което е довело до огромен спекулативен интерес, и от там до блокиране на процеса на инвестиции във ВЕИ. Реални проекти със сертификати за инвеститор Клас А отлежават по различните инстанции с месеци и с години – реално има неписан мораториум в МЗХ и в НЕК, посочват от КРИБ.

Бизнесът очаква новият закон да реши тези три проблема, и да предостави адекватна рамка за развитието на “зелени” проекти”. “Като цяло, смятаме че проектът за нов закон е добър и балансиран (поне беше такъв до преди седмица). Проектът отчиташе интересите както на инвеститорите, така и на потребителите и на мрежовите дружества”, се казва ще в позицията.

Основните промени от “последния час” според КРИБ са намаляване на срока на гарантирано изкупуване, което е „негативен сигнал към инвеститорите”. От друга страна, ДКЕВР определя цените на изкупуване на базата на направената инвестиция, срока на изкупуване (който се предвижда да се намали) така, че да се постигне нормална норма на печалба.

Бизнесът предлаг сроковете да не се намаляват, а намалената стойност на инвестицията да се отрази в цената на изкупуване която се определя от ДКЕВР. Необходимо е да има ясни правила по отношение на ценообразуването за да се съставят успешни финансови модели. По отношение на влезли в експлоатация енергийни обекти, базирани на ВЕИ трябва да се предвиди възможност да се запази досегашния модел на ценообразуване, смятат от конфередерацята.

Друга промяна е фиксиране на цената на изкупуване на енергията идва на твърде късен етап – към момента на приключване на инвестицията (Акт 15). Инвеститорите се предвижда да внесат и авансова цена за присъединяване в размер на 50 000 респ. 25 000 лева. на мегават още на етап предварителен договор (това е и предложение на КРИБ, насочено към изчистване на спекулативните проекти), и този депозит се губи, ако обявената на по-късен етап цена е такава, че обезсмисля проекта. Компромисното решение е цената да се фиксира не на етап “предварителен договор” и не на етап Акт 15, а на етап разрешение за строеж – даване на строителна линия и ниво, когато стойността на проекта е ясна и преди да започнат сериозните инвестиции. Едновременно с това, при съществена промяна в цените (напр. повече от 5%), и отказ на инвеститора, гаранционният депозит трябва да се връща, предлагат от КРИБ.

Третиране на заварените проекти в зависимост от фазата им на развитие е също част от промените в последния момент. Общата идея, която КРИБ подкрепя е, че проектите, за които няма сключен предварителен договор, се обезсилват. В последните изменения се оставя “бяло петно” по отношение на проектите, които имат подадено искане за предварителен договор, но такъв още не е сключен. Смятаме за разумно да остане в сила досегашната редакция т.е. всички инвеститори, които са стартирали процедура и са поискали сключване на предварителен договор да довършат процедурата по новия ред.

Четвъртата промяна, върху КРИБ акцентира е срокът за внасяне на гаранционната вноска. В законопроекта (по предложение на КРИБ) е въведена авансово гаранционно плащане на част от цената на присъединяване като начин за отсяване на несериозните проекти. Предвиденият срок е бил три месеца, но в последните изменения срокът за внасяне на гаранцията е намален на един месец. Предвид големите суми, които се изискват, от конфередерацията смятат за разумно срокът да бъде възстановен на 3 месеца.

От Управителния съвет предлагат след този срок да се направи широка обществена дискусия между всички заинтересовани страни и едва след това законопроектът да бъде внесен за обсъждане и приемане от Министерския съвет, се казва в съобщение, разпространено от КРИБ.

Според бизнеса Законът за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки е изготвен непрозрачно, без участието на представители на бизнеса.  Законопроектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма без за това да е информиран бизнесът, поради което времето за реакция е изключително малко за закон от такова важно за икономиката и обществото на България като цяло значение, се казва още в съобщението.

От КРИБ обясняват още, че предвид Великденските празници, предвидените 14 дни за обществено обсъждане практически са сведени до не повече от 7 дни и са недостатъчни.