Тя присъства на официалното подписване на споразумението за реализация на Инвестиционната програма на Столична община, финансирана по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Споразумението бе подписано от столичния кмет Йорданка Фандъкова и заместник-министърът и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” Деница Николова. На церемонията присъства и заместник-кметът на общината с ресор „Инвестиции и строителство” Ирина Савина.

Министър Павлова уточни, че това е най-голямото споразумение за директно финансиране с безвъзмездна финансова помощ от програмата. Като най-голям бенефициент Столична община получава и най-големия дял от инвестициите за градско развитие и градска среда в размер на 238 млн. лв. Средствата са за директно целево финансиране в проекти за подобряване на градската среда, градския транспорт, образователна, културна и социална инфраструктура и др. Заедно със собственото финансиране Инвестиционната програма на столицата надхвърля 280 млн.лв., допълни регионалния министър.

Отделно от това столицата е бенефициент и по другите оси на европейската програма, които ще финансират проекти за пътна, социална, здравна инфраструктура, деинституционализация и обновяване на учебни заведения. Министър Павлова отбеляза, че над 15,3 млн. лв. допълнително ще бъдат вложени в основен ремонт и закупуване на ново оборудване за 15 професионални гимназии. С пари от програмата ще се обновят общо 30 училища и гимназии, 11 детски градини, 11 висши учебни заведения по линия на оста за образование, която е на стойност 36 млн. лв. „Сериозна част от ОП „Региони в растеж” отива в ресор образование и приоритетно в София, където има най-голям брой висши и средни учебни заведения”, обобщи Павлова. Тя допълни, че отделно ще се финансират 9-те спешни медицински центъра в столицата, които са заложени в реформата за спешна помощ, която се финансира  със 160 млн.лв. от програмата.

София е не само прекрасен град, благодарение на усилията на кмета Фандъкова и екипа й, но вече е част от мрежата на големите европейски столици. Столицата попада в други нива на развитие на инфраструктурата и брутния вътрешен продукт. Това е причината това да е последния програмен период за инвестиране на средства от ЕС в този вид, като част от Югозападния район за планиране. От 2020 г. вече ще е самостоятелен обект за инвестиции по линия на градско развитие, коментира още регионалният министър.

Лиляна Павлова информира още, че успешно приключваме Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. Всички проекти са завършени, отчетени и верифицирани и съгласно регламента до края на месец април програмата ще бъде затворена. Всички средства са договорени и разплатени на 105%, отчете министърът. Павлова добави, че оттук насетне всички усилията са насочени към изпълнение на новата ОП „Региони в растеж”.

Към днешна дата са създадени и одобрени 39 междинни звена в големите и средно големи градове, бенефициенти на програмата. Одобрени са 21 инвестиционни програми, а останалите ще получат одобрение до края на месец май. С това програмата вече е отворена на 75% за финансиране на проекти с бюджет от 2,6 млрд. лв. До края на годината тя ще бъде отворена на 100% за всички бенефициенти с достъп до ресурс от 3 млрд. лв.”, обяви Павлова. По думите й вече има стартирани проекти на етап тръжни процедури. „Влагаме максимални усилия за реализация на проектите, за да изпълним до 2018 г. целите, които сме заложили, така че не загубим нито едно евро, отбеляза регионалният министър.

От своя страна кметът Йорданка Фандъкова поздрави министър Лиляна Павлова и зам.-министър Деница Николова заради отварянето на Оперативната програма „Региони в растеж” и каза, че това се дължи на доверието което имат европейските институции към екипа на министъра. Според Фандъкова с подписването на Инвестиционната програма се осигуряват средствата за положителната промяна на градската среда на столицата.

Кметът на София посочи, че в инвестиционната програма на столицата са заложени проекти в образователната инфраструктура – модернизация на 26 училища и детски градини, заедно с дворовете и спортните площадки. По отношение на социалната инфраструктура ще обнови Центъра за временно настаняване и възстановяване. В програмата са заложени и проекти за модернизация пак „Заимов” и Западен парк. Ще се финансира и втора фаза на проекта за интегриран столичен градски транспорт, в която се залага да се инвестират повече пари в трамвайната мрежа. Предвижда се реконструкция на релсите по бул. „Цар Борис III” и замяната им със зелени. Другото трасе е по ул. „Каменоделска” до Орландовци. Инвестиции ще се правят и в район „Сердика”. По думите й, в инвестиционната програма е заложено и закупуването на 13 нови трамвайни мотриси. Продължава интелигентната система за управление на трафика с доставка на нови 220 електронни табла.

Първите проекти, които ще се реализират до края на тази година, касаят модернизацията на училищата и детските градини, каза кметът на София.

„Вярвам, че 2015 година ще бъде запомнена като пикова година. 5 милиона тона асфалт бяха положени за 1 година. Това е много работа и много усилия“, заяви министър Павлова. „Благодаря за тази работа, тя беше изпълнена добре“, допълни тя. По думите ѝ, 2016 година няма да е лека в областта на пътното строителство, защото се явява преходна между двата програмни периода. „Няма да е чак толкова пикова. 2016 година бих нарекла година на презареждането.

От гледна точка на управление и администрация на пътния сектор това ще е година на едно ново начало, на преструктуриране на управлението в сектора. Националната компания за стратегически проекти ще се слее с Агенция „Пътна инфраструктура“, така че следващите месеци ги отдавам на преструктурирането на сектора с един нов модел в управлението на стратегически пътни проекти“, обясни регионалният министър. Тя за пореден път подчерта също, че магистралите „Струма“ и „Хемус“ остават приоритетни за тази година.

„Представителите на изпълнителната власт сме длъжни да създадем предпоставки, за да може икономиката, бизнесът, предприятията  да функционират и да създават работни места. Убедена съм, че и за напред ще си сътрудничим, както и досега с Търговско-промишлената палатата в това отношение. Имаме много предизвикателства пред себе си”, заяви министър Павлова.

Министърът  открои като важна стъпка за подкрепа на бизнеса създаването на стабилно правителство, управление и политическа стабилност, което е важна предпоставка за растежа на икономиката.  “Първите резултати са видим и като икономически растеж и като повишаване на приходите. Икономиката има нужда да знае, че правителството работи и няма да си променя решенията и данъчната политика. Все фактори важни за икономиката”, каза още министър Павлова.

Тя изброи усилията на Министерството на регионалното развитие, които са насочени в подпомагане, улесняване и стимулиране на бизнеса, включително и в привличането на чуждестранни инвестиции.  Доброто  стратегическо планиране и създаване на нормативна уредба, от която имат нужда инвеститорите са важен акцент в тях. В тази връзка се работи за облекчаване процеса за изготвяне на подробни устройствени планове,  строителния контрол, разрешения за ползване и усъвършенстване на Закона за устройство на територията, което по думите й не е лек процес.   Усилено се работи и за изграждането на единен кадастър и покриване на по-голяма територия от страната с кадастрална карта.

Пред участниците във форума министър Лиляна Павлова посочи и приоритетите на правителството и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързани с водния сектор, пътната инфраструктура и енергийната ефективност.

Амбицията за водния сектор е да се подобрят ВиК – услугите в страната и качеството на питейната  вода с насочване на повече инвестиции. Завършване на магистралния пръстен на държавата е фокусът в пътното строителство, с оглед  извеждане на тежкотоварния  и транзитния трафик по първокласни пътища и магистрали, което ще облекчи малките пътища  и ще намали пътно-транспортните произшествия. Над 3 млрд. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“  са насочени за подобряване на градската среда, като 1 млрд. лв. от тях са за обновяване на  пътната инфраструктура, като индиректна подкрепа за бизнеса.

Програмата за енергийна ефективност  също е приоритетна, с възможността за саниране на малки и средни предприятия, публична сгради и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, финансирани от европейските фондове и бюджета.

Министър Павлова представи и новият подход  за развитие на публично –частното партньорство при реализацията на инфраструктурни проекти, като добра възможност за бизнеса. В това отношение  МРРБ предвижда  сериозна инвестиция, чрез  безвъзмездната финансова помощ от европейската солидарност  за създаване на специален фонд.   В 39 големи и средно големи градове е предоставен ресурс от 380 млн.лв., като възможност за привличане на частни инвеститори.  “Тези пари ще отидат  подобряване на градската среда,  чрез създаването на търговски и спортни центрове, тържища и всякакъв вид инфраструктура, която генерира приходи в подкрепа на бизнеса и създаване на работни места”, добави тя. Отделно от това се предвижда  създаването на гаранционен фонд,  който да подкрепя бизнес инициативи за реализация на различни проекти.  Амбицията е да се създаде и фонд с ресурс от ОП „Околна среда”, за реформа  във водната инфраструктура с начален капитал около 200 млн. лв.

Според министър Павлова най-голямото предизвикателство е създаването на подобен фонд за пътна инфраструктура при изграждането и стопанисването на пътища. „Много са възможностите и перспективите. В лицето на правителството и МРРБ имате партньор. Отворени сме за диалог, дискусии и съвестна работа, за да реализираме всички идеи на практика“, категорична бе министър Лиляна Павлова.

По време на форума министър Лиляна Павлова връчи специална награда – сертификат за отличие на фирма „МТМ“ ЕООД, номинирана от Търговско-промишлената палата за „Най-бързо развиващо се предприятие“ .

Амбицията ни е още следващата сряда процедурите за концесия на „Корал“ да бъдат внесени за одобрение от Министерски съвет. Сред изискванията към бъдещите концесионери ще бъдат всички преместваеми обекти по тях да са от екологично чисти материали, да имат повече свободна площ и др.

„За първи път правим различна процедура за концесия, с която да наемем концесионер за еко плаж“, заяви министър Павлова. „Ще дадем възможност за дългогодишна концесия на еко плажа, а концесионерът ще има право да извършва само  екологични дейности“, коментира Павлова. По думите й, ако следваща сряда МС одобри стартирането на концесионна процедура, до есента може да бъде избран концесионер, с който ще се сключи договор от 1 януари 2016 г., съгласно който плаж „Корал“ ще се стопанисва като еко плаж за 15 години. До тогава плажът ще има стандартен наемател.

Министърът подчерта, че в момента е обявена процедура за отдаване под наем на плаж „Корал“ . Целта е да има стопанин на плажа, който да осигури медицинско обслужване, водно спасяване и поддръжка за предстоящия летен сезон и докато тече процедурата по концесия, която отнема шест месеца.

„Процедурата за Корал в момента е само за отдаване под наем, като е записан срок за 5 години или до влизане в сила на договор за концесия, който автоматично прекратява договора за наем“, подчерта министърът на регионалното развитие и благоустройството.

„Позицията ни, както за „Корал“, така и за къмпинг „Юг“ е, че става дума за  незаконно издадени разрешения за строеж от главния архитект на община Царево през 2012 г.“, коментира още министър Павлова и добави, че те още тогава са спрени с актове на ДНСК,  заради липса на ОВОС и липса на договори за присъединяване към електрическата и ВиК мрежа. „За съжаление в единия случай съдът е потвърдил нашите решения – че се спира строежа, а  в другия случай е отменил нашата заповед. Не коментирам решенията на съда. Това, което съм предложила са промени в Закона за устройство на територията, които предвиждат процедурата за обжалване на становищата на ДНСК да стане двуинстанционна, за да можем в случай като този да имаме втора инстанция, на която да обжалваме и да изкажем нашите възражения, защото досега беше едноистанционно“, каза Лиляна Павлова.

Тя обясни, че специализираните карти на морските плажове са били възложени още в предишния мандат на кабинета „Борисов“ и през декември  2012 г. са били утвърдени. “Имаше дълъг процес по одобряване, след което е трябвало да са окончателно потвърдени и качени на сайта. Това не се е случило цели две години и разпоредих да се случи през  ноември м.г. Те са качени, но не в пълнота. Затова сменихме и ръководството на Агенцията по кадастър, защото имахме проблеми”, каза Павлова. „Разпоредих  още вчера да се качат всички специализирани карти, както и да се направи проверка за липсващи, за да са достъпни и всеки гражданин да има достъп до тях“, заяви министър Павлова.

„Разработваме програма с конкретни мерки за подкрепа и развитие на слабо развитите региони. В нея ще бъде заложена ясна и конкретна визия за целенасочени инвестиции в регионите, които изостават в своето социално-икономическо развитие.“ Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на заседание на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура към Президента на Република България в Смолян.  Темата на изнесеното заседание беше: „Държавна политика за насърчаване на икономическата активност в слаборазвитите и необлагодетелстваните региони на България. Алтернативи на традиционните производства“.

„За три месеци вече проведохме две заседания на Съвета за регионална политика. Първата част от разработването на тази стратегия вече е факт – направен е анализ и са идентифицирани проблемите в Северозападния регион, Родопите и Странджа. Във втората си част до края на годината към стратегията ще бъдат добавени пограничните, планинските и полупланинските региони“, посочи Павлова. Според нея ако се изключи София, всички останали региони са еднакво лоши. „ Ако погледнем показателите извън седемте големи града, фактите и статистиката са припокриващи се и еднакви, и близки. Затова не можем да си позволим да ги пренебрегнем, трябва да ги развиваме заедно“, обясни министърът. По думите й анализирайки проблемите и мерките, програмата ще бъде съпътствана с детайлен финансово – икономически план. „Ще преценим за кои проекти на какво финансиране ще можем да разчитаме – европейско, публично-частно партньорство, държавен бюджет и т.н.“, добави още Павлова.

През новия програмен период три са основните цели оттук нататък във фокуса на подкрепата и развитието на Смолян и Смолянския регион. Това са развитие на транспортната инфраструктура, на туризма и създаване на предпоставки за подобряване на общинската инфрастурктура по линия на енергийната ефективност.

„Смолян беше от първите градове и с най-добрите проекти от демонстрационния проект за саниране на домовете. Тук се постигна до 70 на сто спестявания от отопление“, подчерта регионалният министър.

Пред участниците в заседанието Лиляна Павлова подчерта, че през изминалия програмен период инвестициите в региона са били по-малко от 160 млн. лв., което „е крайно недостатъчно“, беше категорична тя. Новата Оперативна програма „Региони в растеж“ предвижда минимум 30 млн. лв. за Смолян. Средствата са предназначени за развитие на градската среда, за развитие на транспорта, за подобряване на публичната инфраструктура – образователна, здравна, културна. Според министър Павлова има огромен потенциалът за развитие на региона и по линия на Програмата за Трансгранично сътрудничество България – Гърция. Със средствата от нея може да се подобри пътната инфраструктура и да се положат усилия за откриването на граничния пункт Рудозем – Ксанти.

АМ София-Калотина е подадена в пакета проекти за финансиране, с които страната ни кандидатства за финансиране по Плана „Юнкер”.

България и Сърбия ще продължат да развиват двустранното сътрудничество в областта на инфраструктурата. По досегашната програма за трансгранично сътрудничество за настоящата година България не губи средства по правилото N+2. България e изпратила в Европейската комисия за одобрение още през септември проекта за новата програма за Трансгранично сътрудничество. Коментарите на експертите от Брюксел препоръчват сръбската страна да направи публични консултации на екологичната оценка на програмата, каза Павлова.

Министърът на транспорта Ивайло Московски повдигна въпроса за съвместни усилия във връзка със стимулиране на процеса за изграждане на проекти по механизма за свързване на Европа. В тази връзка беше обсъдена и реализацията на проекти за модернизиране на пътната и железопътната инфраструктура по направлението София – сръбска граница.

Министър Московски подчерта, че България е отворена за диалог и сътрудничество в сферата на аеронавигационното обслужване в контекста на инициативата „Единно европейско небе”.

Като трети приоритетен проект за ПЧП министър Павлова посочи връзката между Русе и Велико Търново. Стратегически и важен и приоритетен както за България, така и за Сърбия е проектът, минаващ по коридор 10. Това е автомагистрала АМ „София-Калотина“, посочи регионалният министър. Като важен проект, който е връзка към три европейски коридора, е проектът за автомагистрала „Рила“, обясни Лиляна Павлова. Тя подчерта, че през територията на България минават 5 от десетте европейски коридори, които са пряка и бърза транспортна връзка на Европа с Азия.

Министър Павлова използва повода и благодари на инвеститорите, които са част от китайската делегация за една от най-големите инвестиции в България, стартирана преди три години и завършена през настоящата – тази на територията на Девня цимент. Тя е на стойност около 150 млн. евро. Регионалният министър използва възможността да покани и други представители на китайския бизнес за съвместни инициативи през следващата година.

Министър Лиляна Павлова обясни, че новото правителство на България е формирано от преди месец и има за цел да стабилизира политически и икономически страната. Като втора цел министърът определи изграждането на инфраструктура. Тя посочи, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е институцията, която дава строителни разрешения, осъществява контрол на строителството, както и планирането на инфраструктурата. МРРБ също е отговорно за изграждането на пътната инфраструктура чрез Агенция „Пътна инфраструктура“, посочи Павлова.

Трите са основните приоритети на ведомство – целенасочена политика за най-слабо развитите, периферните и най-бедните региони, водната реформа, осигуряване на безопасно движение по пътищата и в частност подготовка на национална стратегия за подобряване на пътната инфраструктура и безопасно движение, заяви министърът.

Във фокуса на работата на ведомството е отблокиране на спряното еврофинансиране по оперативна програма “Регионално развитие”, максимално разплащане на всички по всички договори, за да се минимизират загубите по оперативната програма, а през март да стартират първите покани за предоставяне на финансиране по новата програма, предаде БТА.

Деница Николова ще е заместник-министър с ресор регионално развитие, тя ще се занимава с управлението на всички програми, финансирани със средства от ЕС. Иван Аспарухов ще е заместник- министър с основен ресор регионална политика и планиране на регионите. Той ще и ръководител на Съвета за регионална политика – междуведомствен съвет, който се създава от днес, каза министърът. Николай Нанков ще е заместник-министър с ресор устройство на територията и управление на държавната собственост.

Милка Гечева и Лазар Лазаров остават ръководители съответно на ДНСК и АПИ.

Ако не платим сега, ще загубим средствата завинаги, а оттук ще намалим и завинаги ресурса по програмата за следващия програмен период, уточни тя. Министърът съобщи, че към момента под риск от загуба, по ОПРР, към края на 2014г., са 106 млн.евро.

Пред представителите на КСБ тя представи сроковете, в които трябва да приключи сливането между Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. До 7 декември трябва да е факт процесът по сливането, дотогава имам уверението на колегите от Министерския съвет и от Народното събрание, че за целта ще бъдат преработени 67 закона, за нас остава работата по над 100 наредби, посочи още Павлова. Тя увери присъстващите, че след закриването на МИП в правомощията на местните власти ще бъдат върнати решенията за инвестициите на териториите им.

Разчитам на вас да помогнете да направим Закона за обществените поръчки работещ, така, че да въведем типизираните договори и да избегнем в максимална степен прилагането на субективните критерии, заради които в момента са наложени множество финансови корекции, призова регионалният министър. КСБ поеха ангажимент за съдействие при съгласуване на промените в ЗОП и поднормативната му уредба.

Представителите на КСБ повдигнаха въпроса с по-бързото възстановяване на ДДС и за възстановяване на разплащанията по Оперативна програма „Околна среда“. Павлова ги увери, че след „размразяването“ на плащанията от ЕС по ОПОС ще бъде възстановен ритъмът на плащанията.

Няма никаква причина да се водят преговори с частни инвеститори за публично-частно партньорство, категорична е Лиляна Павлова. По думите й това ще отложи реализацията на проекта във времето и означава, че той ще бъде с платен достъп, и то с такса на входа. Това е недопустимо и не трябва да се приема, категорична е депутатът.

Според нея строежът на тунела под Шипка може да започне в новия програмен период, но на този етап той не е сред приоритетните проекти на правителството по Оперативна програма „Транспорт“.

По повод възможността за навлизането на китайски инвестиции в България Лиляна Павлова каза: “Тези инвеститори искат три неща, с които нашата държава не може да се съгласи. Първото е заемът да е с държавна гаранция, второто е те да посочат фирмата, която ще изпълнява. Ние сме членове на ЕС и трябва да има обществени поръчки. И третото – едва ли не те да кажат кой проект искат. Да, но ние имаме закон, който казва, че трябва да го обявим на открита процедура”.