За финансиране могат да кандидатстват общините: Ботевград, Берковица, Белоградчик, Генерал Тошево, Девин, Елхово, Златоград, Ивайловград, Крумовград, Козлодуй, Карнобат, Мездра, Малко Търново, Никопол, Нови пазар, Нова Загора, Поморие, Попово, Пещера, Провадия, Разлог, Сандански, Свиленград, Самоков, Севлиево, Троян, Тутракан и Червен бряг.

Процедурата е насочена към продължаване и надграждане на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност в обществени и жилищни сгради. Всеки кандидат по нея може да подаде до три проектни предложения. Няма ограничение в броя и вида на обектите на интервенция в едно предложение. Проектите може да включват както многофамилни жилищни сгради, така и публични. Допустими са сгради на държавната и общинската администрация, както и общински от образователната, културната и социалната инфраструктура. Предимство се дава на жилищните блокове, като по програмата вече могат да кандидатстват и такива с над 35 самостоятелни обекта в тях.

Очаква се в резултат от изпълнението на проектите да се подобрят енергийните и експлоатационните характеристики на одобрените за финансиране здания, което ще позволи устойчивото им управление и поддръжка и намаляване на крайното потребление на енергия. Спестените в следствие на приложените мерки вредни емисии ще доведат до подобряване на средата в малките градове.

Срокът за кандидатстване е 27.03.2020 г. Минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ по всеки проект е 200 000 лева, а максималният не може да надхвърля 1 500 000 лева.

Насоките за кандидатстване и необходимите документи могат да бъдат намерени на интернет страницата на МРРБ и на сайта на оперативната програма.

Това се предвижда в предлаганите промени в Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитите и благоустройството и от областните управители.

За изпълнение на заявената от потребителя услуга общините получават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър електронен документ, таксата за него постъпва в бюджета на МРРБ, а общините разпечатват и предоставят на потребителя съответния документ на хартиен носител. Очаква се в резултат на изменението да се увеличи броят на общините, които желаят да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър, като по този начин ще бъде подобрено обслужването на потребителите, тъй като те ще могат да заявяват и получават услуги от кадастралната карта на удобно за тях място – в общинските центрове.

С измененията в Тарифата се регламентира държавната такса за официалните документи – скици, схеми и удостоверения да постъпва в държавния бюджет, чрез правоспособните лица по кадастър, които подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване.

В новия документ се предвижда промяна и в определянето на таксата за проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Досегашната отстъпка от 50 %, която се отнасяше за всички обекти в проект, който съдържа повече от 50 обекта, ще се прилага само за горницата над 50-тия имот. Това означава, че от 51-вия имот нагоре, след отстъпката в цената от 50 на сто, тя ще бъде 25 лв. за обект.

Така се цели постигане на по-справедлив начин на заплащане, тъй като при досегашното определяне на отстъпката за проекти, които съдържат до 50 имота крайната цена на таксата беше по-висока, отколкото крайната цена на таксата за проект, съдържащ повече от 50 имота.

С цел подобряване обслужването на гражданите и регламентиране работата на правоспособните лица по кадастъра се предлагат промени и в още две наредби – за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра.

С измененията в първия документ се определят условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по административно обслужване от лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Регламентирани са изискванията, на които трябва да отговарят правоспособните лица по кадастър, както и начинът и редът, по който се заявява пред АГКК желанието за административно обслужване и за отбелязване в регистъра на правоспособните лица, че ще извършват такава дейност.

В проектонаредбата са указани и правилата, които следва да прилагат правоспособните лица при предоставянето на услуги, както и видовете услуги, които ще предоставят на потребителите, чрез регламентиран достъп до административната информационна система – скица на поземлен имот, скица на сграда, схема на самостоятелен обект и удостоверение за наличие или липса на данни, както и приемане на заявления за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти. Изброените услуги ще могат да бъдат предоставяни за цялата територия на страната, за която има кадастрални карти и кадастрални регистри.

С промените в Наредбата за изпълнението на всяка услуга са посочени кои документи се получават по служебен път и какви данни и документи се предоставят от заявителя. Отпада и предоставянето на документ, който да удостовери, че новоизградените обекти са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Органите, въвеждащи обектите в експлоатация, извършват служебна проверка в кадастралната карта.

С измененията в Наредбата за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, се конкретизира съдържанието на регистъра, партидите и партидните досиета на правоспособните лица, като се допълва с данни за датата, на която правоспособното лице започва и/ или прекратява дейността по административно обслужване, номер и датата на документ за преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и номер и дата на застрахователна полица за сключена застраховка „Професионална отговорност“.

Форумът се ръководи от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова в присъствието на представители на Европейската комисия, кметове на общини, представители на държавни органи, неправителствени организации и др.

Зам.-министър Николова уточни, че общините ще могат да кандидатстват с проекти към края на годината, като сумата може и да се увеличи, тъй като ще се направи актуализация на спестените средства и резерви непосредствено преди обявяването на поканата за проекти предложения.  Ще се финансират мерки за повишаване на енергийна ефективност на сградите, като целта е да се постигне 60% спестяване на енергия, намаляване на разходите за отопление, обновяване фасадите на сградите и повишаване на срока на експлоатация и др. Мярката ще позволи повече обновени сгради в България, а и балансирано регионално развитие между по-малките и големи общини. За средства по нея могат да кандидатстват: Ботевград, Берковица, Белоградчик, Генерал Тошево, Девин, Елхово, Златоград, Ивайловград, Крумовград, Козлодуй, Карнобат, Мездра, Малко Търново, Никопол, Нови пазар, Нова Загора, Поморие, Попово, Пещера, Провадия, Разлог, Сандански, Свиленград, Самоков, Севлиево, Троян, Тутракан и Червен бряг. Припомняме, че в началото на годината бяха отпуснати още близо 33 млн. лева спестен ресурс от програмата за 32 проекта на 19 средни и малки общини отново в подкрепа на мерки за енергийна ефективност.

Решено бе и 39-те големи общини, бенефициенти по програмата, да ползват спестения ресурс за финансиране на нови проекти или за намаляване на собствен принос по проектите.  С решение на комитета се удължи и срокът, в който общините могат да кандидатстват с проекти по мерките за културна инфраструктура и обновяване на студентски общежития. Проектите могат да се подават до 31.12.2020 г., а целта е да се постигнат максимални ефекти от реализиращите се проекти, като същевременно се даде достатъчен период за подготовка.

Междувременно в рамките на Комитета за наблюдение експерти от Европейската комисия, начело с Аурелио Сесилио – началник отдел в Генерална дирекция “Регионална и градска политика” в ЕК, инспектираха  част от проектите на община Пловдив, които се изпълняваха с финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.  и проведоха среща с кмета на общината Иван Тотев. Представителите на ЕК останаха впечатлени от изградения център за социална закрила на жени, пострадали от домашно насилие, който се помещава в сграда на БЧК. По проекта „Подобряване на социалната инфраструктура в община Пловдив“  с малко над 2 млн. лв. е обновена цялата сграда и е обособен център за временно настаняване на жени и деца в риск с капацитет 17 души. В него застрашени жени от общината получават закрила в близка до семейната среда в срок до 6 месеца. Благодарение на инвестицията е обновено и модернизирано и дворното пространство.

Комисията инспектира и част от реализиращия се в момента проект за подобряване на градската среда в Пловдив, който се финансира с над 24,1 млн.лв. от ОПРР. Мащабното задание включва обновяване на улици и площади, тротоари, ново градско обзавеждане, енергоспестяващо улично осветление, озеленяване, модернизиране на междублокови пространства, изграждане на спортни и детски площадки, автоматизирани поливни системи и др. Експертите посетиха новоизграждащата се зона за отдих  по южния бряг на река Марица, където са обособени модерни алеи с ново градско обзавеждане, детски и спортни съоръжения, LED осветители, ново озеленяване, спортни и детски площадки и др.

Комисията се запозна и с проекта за модернизация на Университета по хранителни технологии в Пловдив, който им бе представен от заместник-ректора по проектна и информационна дейност проф. д.т.н. инж. Николай Менков. В реновирането му са вложени близо 3 млн. лв. от ОПРР, като е изградена модерна отоплителна система с  природен газ, обновени са корпуси и е обособена модерна конферентна зала. Беше дадена висока оценка за осъществяваните мерки и инвестиции.