Тя допълни, че през този период освен мобилизация, се прави и подготовка, като се извършва допълнително изкърпване на проблемни участъци и се подобрява се маркировката в най-критични участъци, включително високопланинските проходи.

Министърът информира, че в момента се провеждат национални заседания по области, на които се докладват мерките и се прави план за реализация на превантивните подготвителни дейности за зимата. Във всяка област са идентифицирани най-критичните места, като тунели по магистралите и подходи към планинските проходи, допълни тя.

Тунелите, магистралите и виадуктите се обхождат с цел оглед всеки ден, каза Павлова. Факт е че тунелните съоръжения у нас не са в състоянието, в което ни се иска да бъдат, защото цялостни ремонти по тях не са правени, заяви тя и информира, че е започнат такъв в периода 2005-2006 г. на тунел „Ечемишка“. Средствата за него са платени авансово, но са откраднати от изпълнителя, като изолация така и не  е направена, съобщи регионалният министър. Тя допълни, че разследването от страна на прокуратурата по случая продължава и до днес и специално за този тунел изпълнение на такъв тип дейности не може да се възложи докато не приключи разследването на вещите лица.

Ежегодно за тунелите се осигурява минималното поддържане – преасфалтиране и запълване на дупки, освежаване на маркировки, осветление, информира министърът и подчерта, че такова има на всички тунели. Тя заяви, че на места може да има единични изгорели крушки, но няма неосветени тунели.

По отношение на тунелите на Витиня Павлова обясни, че се намират в много влажен участък, като по скалата се стичат подпочвени води и настилката, особено през есента, е хлъзгава, което усложнява движението. Неспазването на дистанция често води до инциденти, каза още тя.

Павлова разясни, че в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ има осигурени средства за превантивен ремонт на тунелите, но те не са достатъчни за цялостен ремонт, в който да се включи подмяна на електроинсталацията и на изолацията. Такива инвестиции не са правени от 25 години, каза още тя и допълни, че тези дейности могат да бъдат възложени при поетапно осигуряване на средства от бюджета. Само за петте тунела в значими пътни участъци са необходими 60 млн. лв., информира министърът. Надяваме се, при добро изпълнение на бюджета, да бъдат осигурени средства за тунелите, така че и те да бъдат ремонтирани постепенно, така, както беше направено с магистралите, каза тя. По тях, заедно с виадуктите обаче, има още участъци, които се нуждаят от ремонт и за които ще бъдат изразходвани стотици милиони, за да ги приведем към минимално изискуемите норми за безопасност, каза още министърът.

По думите й, по Черноморието има много общини, които от години работят по устройствените си планове и не са напреднали по тях. „Имаме обезлюдяване на Странджа. Имаме населени места с почти никакъв растеж, с изключение на района на Черноморието, който пък е обект на най-големи притеснения от природозащитниците. Очевидно „Странджа” ще бъде първият случай, в който ние, като модерно общество, което спазва нормите на европейското законодателство, ще трябва да намерим решението”, каза министър Михайлова.

Тя посочи, че в момента МОСВ много активно подготвя позицията си по повод наказателната процедура срещу България за съществуването на депа за отпадъци, които не отговарят на европейските изисквания. Закриването им е трябвало да стане през 2009 г., но поради липса на средства към 2012 г. все още има 130 такива депа. Сега са 113. Ангажиментът, поет от страната ни, е към 2015 г. да бъдат изградени 24 нови депа, за момента са само две. „Активно готвим позицията си. Убедена съм, че в лицето на Комисията ние нямаме само наказателен отряд, а колеги”, каза министър Михайлова. По думите й, санкциите по процедурата са много строги – при доказано нарушение само първоначалната вноска е около няколко стотин милиона евро.

Въпреки проблемите, ОПОС успя да се справи със загубите, посочи министърът на околната среда. Тя каза, че очакваните през юни м. г. загуби за над 200 млн. евро са сведени до 27 млн. евро в края на годината. Средствата са усвоени за рекултивация на депа, сключване на нови договори, форсиране на плащанията по проекти, реализиране на проектите за софийското метро и трамваи и спасяването на проекта за столичния завод за отпадъците.

Министър Искра Михайлова коментира и темата за предстоящия КСНС при президента на тема европейски фондове: „Малко съм разочарована защо точно сега, но волята на президента е такава и ние ще се съобразим”, посочи тя.

2014 г. е ключова за промяна на методиката за определяне на такса смет, каза още министър Михайлова. От следващата година тя трябва да се изчислява не на база данъчната оценка на сградата, а върху количеството изхвърлян боклук. „Щом 90% от държавите са намерили такава формула, ще я намерим и ние”, коментира екоминистърът. По думите й, това е и един от начините да променим мисленето си по отношение на оползотворяването на отпадъците.