Документът е показателен за отличното дългосрочно и ползотворно сътрудничество между нашите две държави и министерства. България и Република Северна Македония поддържат активни контакти във всички области от взаимен интерес, което е важно условие за развитие, просперитет и стабилност в Югоизточна Европа, каза министър Аврамова.

Меморандумът ще разшири възможностите за партньорство и обмяна на опит в регионалната политика, местното самоуправление, трансграничното сътрудничество, подобряване на свързаността и изграждане на стратегическа инфраструктура.

Двете страни се ангажират да осъществяват срещи по въпросите от взаимен интерес. Ще се организират също обучения, семинари, експертни работни групи и ще се  извършва регулярен обмен на информация. За целта се създава съвместна работна група.

Преди церемонията двете делегации се срещнаха с премиера на Република Северна Македония Зоран Заев. По време на срещата беше подчертана ангажираността на двете страни за реализацията на проектите, които ще подобрят свързаността в региона с фокус върху Коридор №8, както и трансграничното сътрудничество със средства от фондовете на Европейския съюз.

Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев благодари за голямата подкрепа, която Република България оказва по пътя на страната за членство в НАТО и Европейския съюз.

След подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави през 2017 г. беше активизиран политическият диалог и беше даден импулс за развитие на секторното сътрудничество. „Очевидно Европа оценява високо усилията ни, защото на нашите две страни се дава възможност да председателстват през предстоящата година Берлинския процес за Западните Балкани. Това може само да ни мотивира да работим усърдно по всички теми от взаимен интерес“, каза министър Аврамова.

Тя отбеляза и напредъка по програмата за трансгранично сътрудничество с Република Северна Македония. Вече са приключили 48 проекта на обща стойност над 10 милиона евро. В изпълнение са нови 17 договора за 5 млн. лв. в областта на опазването на околната среда, изменението на климата, подобряване проходимостта на реките, защита на местното население от наводнения и пожари, защита на културното наследство, развитието на туризма и др.

Регионалният министър подчерта, че от особена важност е ускоряването на трансевропейския коридор номер 8, който е най-късата връзка между Адриатика и Черно море. До момента България е направила немалко за реализацията му чрез изграждането на автомагистрала „Тракия“, в процес на строителство е и „Струма”. Сега пред нас стои предизвикателството за търсене на възможности за реализация на скоростния път Дупница-Кюстендил-Гюешево. „Нашето желание е двете столици – София и Скопие, да бъдат свързани с хубава магистрала, както и с бърза железница. Работи се и по отношение на  изграждането на нов ГКПП „Клепало“, който ще подобри икономическите връзки“, отбеляза Аврамова. През 2018 г. със средства на Агенция „Пътна инфраструктура“ бе извършен превантивен ремонт на приблизително 20 км от третокласния път Струмяни – Раздол – граница Република Северна Македония. За останалите 8,8 км се търси финансова възможност за проектиране и строителство.

Министърът отбеляза, че през следващите години страната ни ще разполага с повече средства за пътна инфраструктура, защото в процес на изграждане е електронна система за събиране на пътни такси за преминаване по републиканската мрежа.

Към 13 август водачи с регистрационни номера от Република Северна Македония са купили 85 000 е-винетки на обща стойност над 2 млн. лв., което нарежда страната на пето място по продажби на чуждестранни водачи, като най-бързият и удобен начин за плащане на електронните винетки е през интернет. Преди тях са Румъния, Турция, Германия и Гърция.

Очакваме отношенията ни да получат много по-мащабно развитие, съответстващо на близостта на нашите държави, каза министър Аврамова в заключение.

Министър Караниколов изтъкна задоволството от отличните икономически взаимоотношения между България и Китай и рекордния стокообмен за миналата година, като изрази увереността си, че през 2019 г. търговските показатели между двете страни ще бъдат още по-добри. Той подчерта също така възможностите, които нашата страна може да предостави за инвестиции в индустриалните зони, високотехнологичните паркове и сътрудничество в научно-изследователската дейност.

От своя страна г-н Сяо Дзие представи политиката на централното китайско правителство за развитие на Хайнан, която е най-младата китайска провинция, като широкообхватна пилотна зона за свободна търговия, постепенно изграждайки „свободно търговско пристанище с китайски характеристики“. По негови думи по този начин Хайнан ще се утвърди като пилотна зона за задълбочаване на реформите и отваряне към света, пилотна национална екологична зона, международен туристически център и национална стратегическа зона за логистични услуги. Основните стълбове в развитието на Хайнан ще бъдат туризмът, модерните услуги и високо-технологичните индустрии.

Министър Караниколов получи покана за участие в Международния икономическия форум в Хайнан, който ще се проведе през март следващата година.

Инициативният организационен комитет ще се състои от четирима представители на всяка от страните. Освен министрите, отговарящи за спорта или техните представители, като членове той ще включва по едно официално лице от всяка от страните и двама представители от националните футболни асоциации. Членовете на Инициативния организационен комитет се номинират от участващите страни при подписването на Меморандума за разбирателство.

Инициативният организационен комитет се ангажира с предварителната подготовка, свързана с подаването на съвместните кандидатури за домакинство на Европейското първенство по футбол на УЕФА през 2028 г. и на Световното първенство по футбол на ФИФА през 2030 г.

Подписването на Меморандума е първата стъпка за създаването на Глобалния център за партньорство (ГЦП). С документа двете страни ще подкрепят създаването на ГЦП в София. Той ще има следните функции: да координира и провежда изследвания, които да допринесат за развитието на устойчиво икономическо сътрудничество и партньорство между участниците във формата „16+1“; да организира обучения и консултантски дейности и обмен с цел насърчаване сътрудничеството в областта на търговията, инвестициите и инфраструктурата; да оказва помощ на различните участници във формата „16 + 1“ , за да разберат по-добре законите и разпоредбите в Китай държавите от ЦИЕ и ЕС; да създаде мрежа от контакти между институции, търговски и бизнес асоциации, предприятия от държавите от ЦИЕ и Китай за улесняване на бизнес контактите и обмен на информация и др.

Сериозният интерес от тяхна страна е налице. Ще го материализираме с конкретен меморандум и споразумение, добави Нанков.

По негови думи отделно по линия на бъдещата тол-система и респективно държавния бюджет има възможност да се стартира със строителството в следващата година – година и половина като приключи обществената поръчка.

През септември тази година предсрочно ще бъде пуснат обхода на Габрово заедно с малкия тунел, мостовите съоръжения, уточни Нанков. В момента тече експертен съвет на колегите от АПИ за одобряване на идейната разработка, на базата на която ще се стартира процедурата за инженеринг – допроектиране плюс строителство, посочи още Нанков.

Целта на документа е правителствата да насърчат мобилните оператори да постигнат конкретни споразумения помежду си, които да доведат до трайното намаляване на международните тарифи на роуминг услугите в полза на близо 14 млн. граждани на двете държави.

Сърбия е втората държава от Западните Балкани, с която сключваме споразумение от този тип. Преди по-малко от месец България подписа споразумение с Република Македония за намаляване цените на роуминга.

Отпадането на роуминга на страните от Западните Балкани с ЕС е сред приоритетите на българското правителство и на българския еврокомисар Мария Габриел. То е част от мерките за подобряване на свързаността на всички равнища в региона, което пряко ще се отрази на контактите между гражданите и фирмите.

В момента те са едни от най-високите в Европа – между 2.99 лв. и 6.99 лв. на минута и около 25 лв. на мегабайт. Отпадането на роуминга на страните от Западните Балкани с Европейския съюз е сред приоритетите на българското правителство и на българския еврокомисар Мария Габриел.

То е част от мерките за подобряване на свързаността на всички равнища в региона, което пряко ще се отрази на контактите между гражданите и фирмите. Наред с политическата подкрепа за европейската интеграция на Западните Балкани, правителството е решено да подкрепи и редица практически решения, които да подпомогнат развитието на региона като общ пазар от 22 млн. души.

Министър-председателят Бойко Борисов и гръцкият премиер Алексис Ципрас също присъстваха на подписването на меморандума.

Българският премиер, който води официалната правителствена делегация, заяви, че с подписването на този проект “продължава съединяването на транспортните хъбове в региона”. Той добави, че с жп линията Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе, както и след присъединяването на Сърбия и Румъния към проекта, има голям шанс този документ от лист хартия в бъдеще да се превърне в много добро съоръжение.

Гръцкият премиер счита, че този договор представлява лост за развитие на целия регион. “Това е един много важен проект, който свързва Егейско море с Дунава”, заяви Ципрас.

Индикативната стойност на проекта в българския участък е от 1,070 млрд. евро, като транспортните съоръжения следва да бъдат изградени за около 10 години. Документът регламентира подготвителните работи и съвместното управление на коридора от двете държави. Проектът предвижда свързването на река Дунав, Черно и Егейско море със скоростен железопътен коридор, както и развитие на пристанищата, които са част от основната ТЕН-Т мрежа. Включено е изграждането на двойна електрифицирана жп линия с внедрена ERTMS система за управление на железопътния трафик. С изграждането на коридора ще се постигне пълна мултимодалност чрез комбиниране на пътен, железопътен, воден и речен транспорт. Проектът е с висока добавена стойност, като се очаква да привлече големи инвеститори от Близкия и Средния Изток, Китай, Русия и други големи пазари.

Транспортният коридор „Sea to sea” ще свърза гръцките пристанища в Солун, Кавала и Александруполис с българските в Бургас, Варна и Русе, с железопътна връзка през Свиленград. Ивайло Московски заяви, че целта на обособяването на този коридор е интегрирана свързаност, развитие на бизнеса и индустрията, както и оперативна съвместимост между две европейски държави, каквото са България и Гърция. Коридорът е смесица между железопътна и пристанищна инфраструктура, като в основната си част представлява железопътна интегрирана свързаност.  Ивайло Московски обясни, че се обсъждат вариантите и начините на финансиране на проекта за транспортния коридор. Според него проектът би могъл да се финансира от инвеститори, да бъде финансиран по плана „Юнкер“ или да провокира интереса на Европейската инвестиционна банка и други големи банки. Транспортният министър заяви, че проектът за транспортен коридор с Гърция създава алтернативи и не отнема възможността на другите транспортни трасета.

Меморандумът ще бъде подписан от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и от гръцкия министър на инфраструктурата, транспорта и мрежите Христос Спирдзис. На подписването бяха премиерите на България и Гърция Борисов и Ципрас.

Меморандумът дава възможност да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ от управляващи органи и бенефициенти по програмите, съфинансирани от ЕСИФ в сферите: подобряване на конкурентоспособността, комерсиализация на общинските услуги, водна реформа, реформа на енергийния сектор и енергийна сигурност, финансови инструменти.

Документът е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между правителството на България и международните финансови институции при изпълнението на проекти, финансирани със средствата от Кохезионната политика на ЕС по време на първия за страната програмен период 2007-2013 г.

Меморандумът влиза в сила след неговото подписване и без последващо утвърждаване. Упълномощен за подписването му е заместник министър-председателят Томислав Дончев.