Целта на проекта е създаване на една или повече електронни административни услуги, чрез които на заинтересуваните целеви групи (централни, общински администрации, граждани и бизнес) да се предоставя голям обем информация по отношение на националните изисквания за употребата на строителните продукти, изисквания за тяхното оценяване и оправомощени за оценяването им органи, информация за издадени сертификати и протоколи, за звена за контакт, установени в останалите държави-членки на ЕС, за органи, упражняващи контрол на пазара и строителната площадка.

С реализирането на проекта Министерството на инвестиционното проектиране цели да осигури бърз достъп до достоверна информация на целеви групи с голям мащаб и различен национален произход, качествено и прозрачно обслужване, което следва да доведе до подобряване конкурентоспособността на българската икономика. От МИП си поставят няколко конкретни задачи:

– Електронно предоставяне на информация за националните и европейските изисквания за строителните продукти. Тази информация е от изключително голямо значение за всички икономически оператори – производители, вносители и дистрибутори на строителни продукти, които осъществяват дейност на пазара на Република България, както и за проектанти, строители и органи, упражняващи контрол в строителството, които следва да изпълняват нормативните изисквания, когато изработват и одобряват инвестиционните проекти, изпълняват, контролират или приемат строежите. Непознаването и неспазването на националните и европейските изисквания в областта на строителните продукти може да доведе до големи загуби на бизнеса.

– Осигуряване на достоверна и лесно достъпна информация на бизнеса, органите за надзор на пазара и контролните органи в строителството по отношение на фирмите, които са получили разрешение да оценяват строителни продукти и за издадените от тях документи от оценка. Наличието на такава информация ще позволи бърза и надеждна проверка на строителния продукт, предоставен на пазара не само на територията на Република България, но и на единния пазар на Европейски съюз. Органите за надзор на пазара не биха могли да упражняват ефективен контрол за извършеното оценяване на строителните продукти, ако не разполагат с информация за издадените при оценяването им документи.

– Създаване на възможност за електронно разплащане на административните услуги по отношение на строителните продукти, когато това е предвидено с действащите нормативни актове.

– Електронната административна/и услуга/и да е системно интегрирана и оперативно съвместима със системите в държавната администрация.

– Осигуряване на ефективна национална мярка за прилагането на Регламент (ЕС) 305/2011 и на Регламент (ЕС) 764/2008.

Целевите групи, които се очаква да ползват реализираната в изпълнение на проекта електронна/и административна/и услуга/и на МИП са:

– икономически оператори на строителни продукти: производители, вносители от цял свят и дистрибутори, които пускат/предоставят на пазара на Република България строителни продукти;

– националните контролни органи, одобряващи инвестиционните проекти, упражняващи строителен контрол и издаващи документите за въвеждане в експлоатация на строежите;

– органите за надзор на пазара;

– строителен надзор, проектанти и строители;

– всички инвеститори, които възлагат проектиране и строителство;

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Общият размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проекта е 328 780,07 лв. Одобреният проект е с продължителност 18 месеца.

Социалният сграден фонд ще се изгражда не само в София и в градовете, където има прираст на населението и икономически растеж, но и в други селища на територията на страната. Целта е да се реши проблемът с демографската криза и борбата с бедността по региони, както и да се интегират социално слабите слоеве на обществото.

Регламентите за ползване на социални жилища предстои да бъдат разработени. Идеята е да се предоставят облекчени условия за жилищно настаняване на всички нуждаещите се групи от обществото: младежи, семейства с ниски доходи, възрастни хора и други лица в неравностойно положение.

Представителите на малцинствата също ще могат да ползват социалния сграден фонд, но предимно онези, които работят и имат възможност да изплащат наемите или вноските за ползване или покупка на социалните жилища.

Обсъжда се възможността социалният сграден фонд да се изгражда чрез съвместни инвестиционни инициативи между общините, държавата и частни инвеститори. Експертите на МИП са в етап на проучване на нуждите на общините от социални жилища, както и на държавната и общинска собственост, която може да се предостави за съвместни инвестиционни инициативи. В момента се уточняват и условията, които могат да бъдат предоставени на бизнеса, за да бъде привлечен в инвестирането в социални жилища.

Идеята е държавата да участва чрез безвъзмездно предоставяне на терени за строителство или нисколихвени кредити за строителство, като за целта се предвижда създаване на финансов жилищен фонд. Бизнесът пък ще участва в строителството, управлението и поддържането на социалния жилищния фонд, като инвестира собствени средства, срещу което ще получава определени права.

До момента това беше в компетенциите на министъра на регионалното развитие, съобщиха от правителствената информационна служба.

Предметът на дейност на търговските дружества съответства на отрасловата компетентност на МИП. То провежда държавната политика в областта на строителния контрол, упражнява ръководството и контрола по цялостната дейност във връзка с кадастъра, геодезията и картографията и осъществява държавната политика по разработването на нормативни актове в областта на благоустройството, проектирането и строителството и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз.

МИП ще подпомогне всяка община със 70% от стойността на договореното задание за изработване на ОУПО. Това е част от първия етап за подпомагане на изработване и одобряване на ОУП на общините.

Редът и условията за достъп до частично финансиране бяха изготвени от Министерството на инвестиционното проектиране съвместно с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Съдействието на местното самоуправление при изработване и одобряване на общи устройствени планове е основен приоритет на МИП. Финансовата и методическа помощ, която експерите от МИП оказват на местната администрация, ще продължи и през втория етап за подпомагане на изработване и одобряване на ОУП, когато общините ще имат възможността да кандидатстват за финансиране за изработване на проект за ОУП.

Поименен списък на общините, които ще бъдат частично финансово подпомогнати при изработване на задание за общ устройствен план на община (ОУПО), може да намерите на интернет страницата на МИП.

С тях общият брой на дадените разрешения за строеж от МИП става девет. Миналата година зелена светлина получиха шест проекта. Това са проектите на община Несебър за реконструкция на ПСОВ „Равда”, гр. Ахелой за 48 млн. лв., на община Стамболийски за инженеринг на ПСОВ Община Стамболийски” на стойност 14,4 млн. лв., на община Варна за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Варна (34,4 млн. лв.), на община Кърджали – ПСОВ за 25,5 млн. лв. и на община Бяла, област Варна – „Изграждане и реконструкция на ВиК инфраструктура на гр. Бяла, местност „Глико” и „Чайка”“ на стойност 12 млн. лв.

Интегрираният воден проект на град Казанлък – Реконструкция на ГПСОВ също получи разрешение за строеж (17.7 млн. лв.).

С новите разрешения за строеж общата сума на одобрените от МИП общински проекти става 235.2 млн. лв.

В момента се разглежда документацията на още три проекта – за реконструкцията на Централна гара София, на пречиствателна станция във Видин и трети обект на Несебър по водния цикъл.

В ход е и нова инициатива на МИП и общините за съвместно представяне на проекти на изложения в Западна Европа. Проектите са за индустриални зони, а в инициативата вече са се включили обшините Айтос и Радилово.

Експерти на Министерство на инвестиционното проектиране подготвят критериите, по които ще се разпределят определените 6.3 млн. лева от Държавния фонд за развитие на регионите. Идеята е да се стимулират социално значими за общините проекти и такива, свързани с благоустройството на малки общини.

Голямото предизвикателство пред МИП е инициирането и създаването на система от закони в целия строителен бранш – проектиране, строителство, реализация, контрол, с която да се гарантират сигурността и предвидимостта на инвестиционния процес и да се стимулира развитието на регионите.

Целта е да се изгради, поддържа и управлява жилищен фонд, който да обхваща най-уязвимите социални групи. Законът ще регламентира осигуряването на достъп до социални жилища.

Той ще предоставя и повече правомощия на общините при подпомагането на гражданите и намаляването на разходите, свързани с жилищата им – наем, енергийно потребление, поддръжка, потребление на вода и други. В закона ще бъде заложена и идеята за създаването на жилищен фонд за целево финансиране.

От МИП отправят покана към браншовите организации да дават мнения и предложения по законодателната инициатива на министерството.

Сред законовите инициативите в помощ на инвеститорите са промени в закона за публично-частното партньорство, които да облекчат инвеститорите, гарантиране на прозрачност при обществените поръчки, както и намаляване на регулаторната тежест в инвестиционния процес чрез законодателни промени под формата на „Единен кодекс за строителство“. Предстоят промени и в Закона за устройство на територията.

От МИП обещават съдействие на местното самоуправление и местната администрация при изработване и одобряване на общи устройствени планове и усвояването на европейски средства. С 6 млн. лв. ще се финансира изработването на общи устройствени планове на общините. Към момента около една трета от 264-те общини у нас имат такива планове. Повечето от УП се нуждаят от малко средства за завършване, финансирането приоритетно ще се насочи към тях, се казва в съобщение на министерството. В плановете влиза и създаване на „банка“ от социално значими проекти.

Ускоряване на дейността по създаване и поддържане на кадастралните карти и регистри, което гарантира и защитава собствеността на гражданите,  е друг приоритет на новото министерство. В краткосрочен план ведомството ще се фокусира върху изготвянето на кадастрални карти за територията на цялата страна, за което има заделени 10 млн. лв.  Към Агенцията по геодезия и кадастър ще се създаде електронен регистър и цифров архив на съществуващите географски, картографски и кадастрални данни. Ще се разработи и специализиран софтуер за управление на процеса – т. нар. “смарт” технологии (Smart Geospatial Technologies) за интегрирано събиране, натрупване, архивиране и обработка на данни на цифровия архив на Геокартфонда.

През 2014 г. ще започне създаването на кадастрална карта за последните осем района на София (Слатина, Подуяне, Илинден, Изгрев, Красно село, Възраждане, Лозенец и Триадица), както и за землищата на 13 общински центрове и за други 27 населени места.

От ведомството на Иван Данов обещават и нови стандарти в проектирането и строителството. Планира се въвеждането на нов стандарт в проектирането – т.нар 3D building info models, който намалява грешките в проектирането. Ще бъде завишен и контрола по законосъобразността на разрешеното и извършвано строителство, облекчаване на процедурите по получаване на разрешение за строителство на сгради Г-6 категория.

Сред въпросите, които предстоят да бъдат решени е и налагането на съвъвременен подход в жилищната политика. За целта ще бъде изработена цялостна концепция на жилищната политика на страната и дългосрочен план за реализация. Предстои изработването на нов “Жилищен кодекс” и ЗУТ.

От МИП планират и създаване на фонд от сглобяеми жилища, които да бъдат лесни за транспортиране при аварии или природни бедствия.

Като друг проритет от ведомството посочват управление на качеството на предоставяните услуги за гражданите и бизнеса. Предстои и оптимизиране на процесите и непрекъснато повишаване на квалификацията на служителите на министерството.

Това ще доведе до откриване на нови работни места, максимално усвояване на средствата, отпускани по Европейски фондове и ще помогне за по-бързо съживяване на икономиката.

Към настоящия момент 7 общини са представили инвестиционни проекти за одобрение и издаване на разрешения за строеж. Пет от тях вече са одобрени.

Намаляването на регулаторната тежест в инвестиционния процес е първостепенна задача на МИП, според министър Данов. В ход е изготвяне на окончателно предложение за Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), което да бъде внесено за обсъждане в НС.

Към АГКК се създава електронен регистър и цифров архив на съществуващите географски, картографски и кадастрални данни. Ще се разработи и специализиран софтуер за управление на процеса – така наречените “смарт” технологии (Smart Geospatial Technologies) за интегрирано събиране, натрупване, архивиране и обработка на данни на цифровия архив на Геокартфонда. Това е част от идеята за т.нар. електронно правителство (възможност гражданите да ползват електронни услуги и електронно разплащане).

Това е и начин да се гарантира и защити собствеността на гражданите.

Предвидени са целево допълнителни 10 милиона лева, които да послужат за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за нови територии. През 2014 г. ще стартира създаването на кадастрална карта за последните осем района на София – Слатина, Подуяне, Илинден, Изгрев, Красно село, Възраждане, Лозенец и Триадица, за землищата на 13 общински центрове и за други 27 населени места.

Синхронизирането на българското строително законодателство с Европейската нормативна уредба ще доведе до уеднаквяване на стандартите, които се прилагат в процеса на планиране, проектиране и строителство. Такъв стандарт в проектирането са т.нар 3D building info models, които намаляват до 25% фактора на грешки в проектирането.

В ход са дейности по проучване и изграждане на нова материална база за социални жилища, включително и по въпросите, свързани с малцинствените групи, както и изработването на нов „Жилищен кодекс“, каза още министър Иван Данов.

Договорът на инж. Лазаров е прекратен по взаимно съгласие, считано от 7 октомври.

Мотивите за напускането му са лични, се казва в съобщението.