Предстои създаването на национален план за действие, който да дефинира общата архитектура на системите в страната, тъй като те са все по-нужни, каза още той. Според него трябва да се осигури такава съвместимост, която да гарантира свързаността им с транзитните системи.

Асен Антов заяви, че на предстоящия за изграждане Лот 3 на АМ „Струма“ е предвидено освен метеорологични станции и обзорни камери да бъде реализиран и контролен център, който да поеме управлението на трафика. Предстои подписване на договор с изпълнителя на Лот 3.3 от магистралата, в напреднала фаза е процедурата за избор на строител на Лот 3.1, а тръжната процедура за определяне на изпълнителя на Лот 3.2 предстои да стартира, съобщи той. Директорът на НКСИП коментира, че участъкът, който преминава през Кресненското дефиле в продължение на много време е бил предвиден за реализация като дълъг тунел, в момента се разглежда алтернативен вариант, предстои да се избере вариант.

Антов поясни, че инсталирането на интелигентната система е допустима и ще бъде финансирана със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.

Той информира, че контролен център за управление на трафика е предвидено да бъде изграден и в източния край на оставащия за изграждане 250-км участък от АМ „Хемус“, което е предвидено да се реализира на отделни етапи.

До момента в него са регистрирани 28 организации от публичния сектор, които са публикували над 40 набора от данни, сред които – за регистрация по постоянен и настоящ адрес, демографска и бизнесстатистика, за качеството на водите, съобщава darikfinance.bg, позовавайки се на информация на БНР.

“Отворените данни и резултатите от тяхното ползване, усилията ни в посоката за изграждане електронното управление са най-видимият резултат и най-видимият знак за модернизирането на държавата ни и за модернизирането на управлението”, коментира вицепремиерът Румяна Бъчварова.

“Още в началото приехме решение за публикуване в отворен формат на 119 бази данни. В началото на този процес сме, надяваме се до края на годината да финализираме и тогава възможността за презентиране и за дискусии, за ползване на тази информация ще бъдат много по-големи”, подчертава Бъчварова.

Съветът ще анализира и преще бъде длага мерки за подкрепа на иновационни и инвестиционни дейности с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката. Неговите членове ще изготвят препоръки и ще консултират правителството по проблемите на общото икономическо развитие на страната, ще разработват и предлагат икономически и правни регулатори за насърчаване на инвестиционната дейност, ще организират, анализират и контролират взаимодействието между органите на изпълнителната власт, други държавни органи и представителите на бизнеса.

В състава на Съвета, който ще се председателства от министъра на икономиката, ще бъдат включени заместник-министри от различни ведомства и председателите на представените на национално ниво работодателски организации. Предвижда се в работата на Съвета да бъдат привличани и председателите на постоянните комисии към Народното събрание, както и ръководителите на парламентарни групи, ангажирани с изпълнението на управленската програма на правителството.

Проектът “Техностарт” бе насочен към студенти, докторанти и наскоро дипломирани. Той има стимулиращ ефект за предприемчивите млади хора, които желаят да създадат иновативни стартиращи фирми. Чрез проекта, Министерството на икономиката предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на до 20 000 лв на всеки одобрен бизнес план в областта на индустрията, IT услугите и научната и развойна дейност.

Сертификати получиха 19 млади предприемача, които вече са създали свои фирми и са готови сами да предложат на пазара своите продукти и услуги. Тя обърна внимание, че не по-малко важни са и тези 166 проекта, които не получиха финансиране. „Ние вярваме, че и тези млади хора вече мислят за пазарна реализация на своите идеи и също няма да спрат и ще регистрират свои фирми и развият проектите си“, допълни Везиева.

„С гордост мога да кажа, че обявяването на този конкурс активизира и привлече вниманието на голям брой млади хора в България, желаещи да стартират собствен бизнес. Доказателство за това е значителният брой кандидатури, които министерството получи – 185. За първи път поканихме български студенти и докторанти, учещи в чужбина, да представят своите бизнес планове и при успех, да регистрират фирма в България“, обяви зам.-министър Везиева. Тя изтъкна огромното разнообразие на идеите на младите хора, голяма част от които са в областта на информационните технологии, проекти свързани с предлагане на пазара на нови продукти и услуги, основаващи се на ново научно знание.

Основната цел на Плана е да допринесе за устойчивото развитие на България чрез прилагане на интегрирана рамка за управление на отпадъците, която да доведе до намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за управление на отпадъците, информират от пресцентъра на Кабинета.

В Плана е включена първата за България Национална програма за предотвратяване образуването на отпадъци за периода 2014-2020 г. Заложени са мерки по изпълнение на Програмата за достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло. Включени са и мерки за достигане на целите на още няколко програми – за биоразградимите отпадъци, в т.ч. за биоотпадъците, за рециклиране и оползотворяване за строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради, за рециклиране и оползотворяване на масово разпространените отпадъци, за подобряване на йерархията на управление на другите потоци отпадъци и намаляване на риска за околната среда от депата за битови отпадъци, за подобряване капацитета на институциите за управление на отпадъците, за подобряване качеството на информацията, подпомагаща вземането на информирани управленски решения, за подобряване информираността и участието на населението и бизнеса относно дейностите по управление на отпадъците.

С Националния план се предвижда да бъдат изградени съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане на биоразградими отпадъци. Ще бъдат създадени съоръжения за оползотворяване на битовите отпадъци с цел намаляване и предотвратяване на емисиите на парникови газове; депа, претоварни станции и съпътстваща инфраструктура към тях за депониране на остатъчните битови отпадъци в региони, които все още не са изградили или не са в процес на изграждане на такива съоръжения.

Планът предвижда още осигуряване на инвестиции за рекултивация на депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания и са с прекратена експлоатация, и закупуване на съдове за разделно събиране и техника за транспортиране на биоотпадъците.

Източниците за финансирането на дейностите са държавният бюджет, оперативните програми, ПУДООС и др.

След срещата си с премиера Пламен Орешарски, Александра и Виктор Жекови, министър Георгиева сподели част от плана за изграждането на нов Национален стадион като се разграничи от идеята съоръжението да съвпадне с проекта на стадион „Славия” и немските инвеститори, предаде Дарик.

„В никакъв случай не правим компилация от това, което върви като усилие от страна на Славия и БФВ по отношение на проекта на немските инвеститори. Първо това е техен проект и второ – това е терен собственост на Славия, а не на държавата.

Кабинетът Орешарски когато приемаше работно решение на заседание миналата година за подкрепа на БФС с оглед домакинството Евро`2020, беше уточнено, че става дума за Национален стадион и че оглеждаме терен около зала Арена Армеец. В никакъв случай не сме се скрили или не сме под крилото на проекта на Славия и немския инвеститор. Това го казах и на Конгреса на БФС”, каза още проф. Георгиева.

По думите й проектът трябва да бъде готов до края на годината. Все още обаче не е избран конкретен терен за изграждането на съоръжението, не са ясни и бъдещите му параметри.

С проекта за нов стадион България има намерение да участва в надпреварата за провеждането на Европейското първенство по футбол през 2020 година. Тогава шампионатът по футбол ще се състои в над 10 града в Европа. Очаква се до 26 април страната ни да представи кандидатурата си за първенството пред УЕФА.

Благодарение на средствата от програмата в страната ни ще има възможност да се извършва прогноза в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива за водните ресурси. Изграждането му ще се осъществи на 3 етапа.

Проблем е обаче, че нуждите в основните сектори, които ще се покриват от програмата са в пъти по-големи от наличния по програмата ресурс от 1 271 млрд. евро, отбеляза Александров.

Необходимо е изграждането на нови 130 хидрологични станции, 280 нови дъждомерни пунктове, нови 80 снегомерни пунктове, отбеляза експертът. За наблюдение на подземните води в страната е наложително изграждането на 300 тръбни кладенеца, със средна дълбочина за различните водни тела между 15 и 150 метра и с обща дължина повече от 15 000 м.

Александров набляга и на възможността за използване на съществуващите тръбни кладенци след тяхното възстановяване и прочистване.

Засега е предвидено бенефициент по този проект да бъде Министерство на околната среда и водите. Впоследствие наблюденията и поддръжката ще се изпълняват от НИМХ и ИАОС, каза още Александров.

Експертът обясни, че в сектор “Отпадъци” към настоящия момент бенефициенти могат да бъдат общинските администрации, юридически лица (за дейностите, за които ще се прилагат финансови инструменти) и Предприятието за управление на  дейностите по опазване на околната среда.

В сектор “Води” (приоритетна ос 1 “Води”) бенефициенти могат да бъдат общини, ВиК-оператори, Асоциации по ВиК, ПУДООС /за дейностите за изграждане на ВиК инфраструктура/, структурите на  МОСВ, които са свързани с мерките за мониторинг на водите и за дейностите.

Иновациите са най-важният приоритет, който държавата трябва да следва, ако цели да постигне просперитет, стана ясно от близо 30-минутно изказване на президента. По думите на Плевнелиев те са тези, които носят добавена стойност и ще ни помогнат да се справим с най-големите предизивкателсва на днешния ден – доходите, демографията, социалните системи, за обезкуражените и напускащи страната ни млади хора.

Президентът коментира наскоро излязлото изследване на PISA според 15-годишните ни ученици са на 47 място от 65 държави по грамотност. Според Плевнелиев това е моментна картина на ситуацията в държавата ни, която може само да ни амбицира да се придвижим по-нагоре. Това обаче може да стане само стъпка по стъпка, пише money.bg.

Ако през следващата година мотивираме учителите и зададем посоката след 11 години ще имаме други резултати. Според Плевнелиев освен държавна подкрепа за добра среда в иновациите е задължително да има върховенство на закона и да няма корупция.

Плевнелиев обърна внимание и на електронното правителство, което по думите му, все още не е работещо. Вече 15 години не можем да направим един от най-важните инструменти който да подкрепи иновациите и растежа, посочи държавният глава, визирайки забавянето на проекта за е-правителството. След 15 години ние вече можем да кажем, че електронното правителство не е иновация, а необходимост.

Като добър пример за подкрепа на иновациите и малките предприятия, президентът даде кредитната линия от ЕС JEREMIE, по която микро, малки и средни предприятия получиха финансиране. В тях работят над 25 хил. души, допълни Плевнелиев.

Президентът изрази загриженост за бъдещето на проекта София ТехПарк, чийто първи етап европейската комисия финансира с 50 млн. евро. По думите на държавния глава, в момента няма яснота за бъдещето на втората фаза от проекта, който трябва да стане център за развитие на иновациите и взаимодействие между бизнеса и държавата. Няма яснота и за Агро Тех в Пловдив, където трябва да се развиват земеделски и хранително-вкусови научни проекти, допълни Плевнелиев.

Той призова институциите да създадат Национален иновационен борд, който да стане координационно звено по въпросите за научните разработки и образованието. Ако скоро никое министерство не направи това, то аз ще бъде “принуден” да го направя в Президентството.

Плевнелиев връчи призове на най-добрите предприятия в седем категории:

– Пазарно лидерство (иновативен продукт, наложил се на международния пазар)
– Иновационен център (процесна иновация, реализирана при поредица от клиенти)
– Качество на живот (иновация, имаща потенциал или довела до подобряване качеството на живот на потребителите)
– Зелена иновация (иновация в областта на устойчивото и екологично съобразено развитие)
– Устойчиво иновативно поведение (наличие на иновативна дейност през последните минимум 6 години)
– Социално-икономическо въздействие върху регион (иновация, имаща потенциал или оказала положително въздействие върху развитието на даден географски регион)
– Нова категория!: Иновативно новостартирало предприятие (до три години от създаването)

Наградите получават фирми, които са приложили успешно в практиката си иновации или български научни достижения, трансформирайки дейността си и постигайки траен икономически ефект. Конкурсът се провежда за 9-ти път, а началото му е поставено през 2004 година.

В конкурса могат да участват всички активни български фирми, които имат успешно разработена и внедрена иновация за последните три години (след януари 2011 г.).

От ведомството са решени да изпълнят и двата проекта, като този на зимното съоръжение ще може да започне в най-скоро време.

Държавното участие в строежа на стадиона, необходим за кандидатурата за домакинство на четири мача от европейското първенство по футбол през 2020 г., все още не е определено и зависи от планираното публично-частно партньорство. По думите на Георгиева грубите сметки показват, че стадионът може да струва над 100 млн. евро.

Нейните заместници допълниха, че според модерната европейска практика сметката излиза по 2500 евро на седящо място.

“Кабинетът Орешарски пое отговорност да се пристъпи към изграждане на нов национален стадион по най-високите критерии на УЕФА. Той ще е с минимум 30 хиляди места и със съответното изграждане на инфраструктура. Все по-убедено ще работим за изпълнението на този ангажимент”, обясни министърът.

България ще се конкурира с още 31 страни за 13 домакински квоти и трябва да подаде окончателната си кандидатура за Евро 2020 до 25 април догодина, а за момента остава неясно къде ще бъде построен стадионът.

“Ангажиментът за нов национален стадион не е скромен. Все още не са уточнени категорично детайлите за терена. Все още коментираме и формата на публично-частното партньорство, което все още е в заготовка. Не мога да си припиша пионерството да го съобщя. С оглед на това ще се парцелира ангажимента на държавата и като финансов ресурс”, допълни министърът.

Залегналият като приоритет на кабинета “Орешарски” ремонт на Зимния дворец би могъл да започне след получаването на доклада от проверката на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), проведена през миналата седмица.