Министърът на икономиката Емил Караниколов е провел среща с представители на бизнеса и работодателските организации, на която са били обсъдени мерки за облекчаване на административната тежест, недостига на човешки ресурси и насърчаване на икономическия растеж.

Предвижда се да се ускори издаването на визи на чужди работници до седем дена от подаването на искане от работодателя. Очаква се да отпадне изискването за представяне на документи за правоспособност, квалификация и превод на диплома, ще се изискват само паспорт и договор с работодател, също така работодателят ще декларира, че ще осигури жилище на работника, но няма да има пряк ангажимент към това, пише в съобщението.

Ще отпадне и изискването работодателят да представя копие на обяви за търсене на персонал в националните и местни медии, а документи за работа ще могат да се подават не само в София, но и във Варна и Бургас. Обсъжда се също така и удължаване на срока за работната виза до 5 месеца за сезонна заетост, като са концентрирани усилия към подобряване условията на труд и привличане на сезонните работници. На срещата са били осъждани плащанията на задълженията към общините и бюджета и е прието това да става в НАП по места през ПОС терминали.

В изпълнение му са изработени законопроекти за изменения и допълнения на 49 действащи закона, с които се предвижда облекчаване на административното регулиране на инвестиционния процес. Направени са предложения за отмяна чрез обединяване на административни производства или трансформирането им във вътрешни на 242 административни услуги. Според предложенията, трябва да бъдат облекчени 158 действащи режима за административно регулиране на инвестиционния процес.

Предвижда се максимално съвместяване на регулаторните режими в множество закони с административните производства на основните регулаторни режими в Закона за устройство на територията.

Наред с това са извършени оценки на въздействието на всички режими и всички законопроекти за намаляването на административната тежест за бизнеса, гражданите и администрацията. Като ползи от промените са изведени намаляването на общата продължителност на реализация на инвестиционните проекти за бизнеса, намаляването на предпоставките за корупция, подобряването на инвестиционния климат, екологичното и социалното им въздействие.

Създадена е платформа, чрез която се осигурява възможност за упражняване на регулаторната дейност в инвестиционния процес, като електронни административни услуги (ЕАУ) в условията на единна среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД).

За да се гарантира прозрачност, е създаден специализиран софтуер, чрез който е проведена обществена консултация на законопроектите чрез интернет. По този начин е осигурен неограничен достъп до законопроектите. В обсъждането са били персонално поканени на електронните им адреси 778 лица – представители на различни целеви групи на участниците в инвестиционния процес.

С използването на резултатите от изпълнението на проекта ще бъде постигнато повишаване на качеството на административното обслужване.

Използването на резултатите от проекта могат да поставят основата за съществено подобряване на инвестиционния климат в България, което е стратегическа задача и приоритет в Управленската програма на правителството.

С приетите промени се постига облекчаване на административните процедури и намаляване на административната тежест, като едновременно с това се повишава ролята и отговорността на неправителствения сектор, представен от проектантските браншови организации на архитектите и инженерите в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.

С предвидените изменения и допълнения в Закона за устройство на територията, касаещи правомощията и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и на общинските администрации, се осигурява изпълнение на основните им функции и още по-ясно разграничение на правомощията им. Предложени са и изменения на разпоредби от ЗУТ, с оглед преодоляване на противоречива или установена съдебна практика, която не позволява ефективното изпълнение на контролните функции на ДНСК.

Създават се условия за оптимизиране на геозащитната дейност и се въвежда строг контрол при извършването на строителство в свлачищни райони. Предложено е допълнение на чл. 87, съгласно което се забранява строителството в свлачищни райони, в които не е изградена канализация.

Постигнато е отстраняването на неточностите и непълнотите в действащите разпоредби, натрупани в резултат на измененията и допълненията на закона, приети след 2012 година.

На първо място е опростяване на процедурата за отдаване на концесия на морски плаж, защото към момента тя е изключително сложна, тромава и е възможно да демотивира понякога заинтересованите лица. На второ място е определянето на цени, които понякога е непосилно да бъдат реализирани, отбеляза Лиляна Павлова и допълни, че в момента Законът не дава шанс тя да бъде намалена много, едва до 50%.

В тази посока се настоява за гъвкавост на цените, за да може на практика един не толкова атрактивен плаж (по Северното ни Черноморие има плажни ивици от 8 км например) също да стане атрактивен за наематели или концесионери.

Според изискванията на всеки 100 метра трябва да има спасителен пост с двама водни спасители, на определени места да има тоалетни, съблекални, душове с течаща вода, медицински пункт с необходимото оборудване. “Всичко това оскъпява изключително много стопанисването на един такъв плаж”, коментира Павлова, цитирана от Фокус.

По думите й има желание за облекчаване на процедурата, без това да е за сметка на чистотата и сигурността, а с идеята да е изгодно и да бъдат привлечени повече желаещи да управляват тези морски плажове. Връзката на управлението на морските плажове с областни управители и кметове има своите положителни и отрицателни страни, коментира регионалният министър.

По думите й практиката и статистиката сочат, че през изминалите години морски плажове, отдадени на концесия от областни управители, не са били достатъчно инспектирани за спазване на условията за управление поради различни причини. Затова се настоява за още една законова промяна. 50% от таксите, които се събират, независимо дали става въпрос за наем или концесия, тези средства да се връщат обратно и да се предоставят на общините. Целта е доразвиване на довеждащата инфраструктура до плажа, за да могат да се облагородяват тези места. Също тези средства да могат да се използват и за неохраняемите плажове.

“Нашата идея е да дадем възможност отново с промените в Закона кметът или областният управител, което е въпрос на преценка и преговори, да могат да назначават поне един воден спасител”, каза Лиляна Павлова. Става дума за назначаване на водни спасители на неохраняеми плажове, така че хората, избрали да плажуват там, да се чувстват предпазени, допълни регионалният министър.

Това съобщи премиерът на страната Бойко Борисов след среща с ръководството на холдинга “Шишеджам”, който откри петия си завод в стъкларския комплекс на “Тракия Глас България” в Търговище.

Представителите на “Шишеджам” искат по-специално третиране на големите инвестиции в размер на 200-300 милиона долара, което има своето основание, заяви премиерът.

Какви ще бъдат облекченията обаче не стана ясно.

В новооткрития четвърти завод на стъкларския комплекс са инвестирани повече от 25 млн. долара и се осигурява заетост на близо 130 души. В завода ще се произвеждат автомобилни стъкла на производители като “БМВ”, “Ауди”, “Форд”, “Рено” и “Пежо”.

С пускането в експлоатация на новия завод общите инвестиции на “Шишеджам” в България ще достигнат 405 млн. долара.