“Тази седмица предстои на Национален съвет по туризъм да се приеме Програмата за реклама на страната за 2016 г. – нещо, което за първи път се случва толкова рано”, подчерта министър Ангелкова. По думите й, за да сме конкуренти, трябва да започнем отсега да рекламираме сезон Лято`2016, заедно с възможностите за зимен туризъм. Министерството ще продължи да акцентира върху потенциала за развитие на културно-историческия туризъм в страната, защото това може да ни направи разпознаваеми пред света. Плевен има много какво да предложи в това отношение. Градът е важна дестинация и е включен в един от културно-историческите маршрути, които Министерството на туризма разработи –  “Богатството на Северозапада”. „С маршрутите министерството няма желанието да се превръща в туроператор, а да фокусира внимание към определени обекти на национално ниво. Целта е общините да се асоциират с ключовите обекти в региона, като процесът ще е отворен и маршрутите ще продължат да се надграждат“, обобщи министърът на туризма.

Тя акцентира и върху друг важен момент в Националната програмата за реклама за 2016 г. – т.нар. лично отношение – известни личности да рекламират страната ни пред своите сънародници. Министър Ангелкова допълни, че по отношение на целевите пазари много важни са преди всичко българските туристи, следвани от съседните ни страни и останалата част от Европа. “В дългосрочна перспектива много важни са и Далечните пазари”, подчерта Николина Ангелкова.

По време на дискусията бяха обсъдени възможностите за развитие на културно-историческия туризъм в Плевен. На територията на общината се намират 9 музея, 116 археологически и над 200 паметника от времето на Освободителната война (1877-1878 г.), както и 12 военни паметника. Недвижимите културни ценности са 145, от които 15 с категория от национално значение. В града е изграден и действа Музей на виното, което може да се използва и за развитие на винения туризъм. Министър Ангелкова подчерта, че Плевен ще бъде включен във винените маршрути, по които се работи. Участниците в срещата се обединиха около мнението, че трябва да се надграждат постигнатите резултати за утвърждаването на Плевен като център за конгресен и здравен туризъм.

На МИП и МРР се възлагат съвместни функции по провеждане на държавната политика по устройственото планиране на територията и инвестиционното проектиране, съобщава в. “Строител”.

Министърът на инвестиционното проектиране ще осъществява конкретните правомощия по одобряването на общите и подробните устройствени планове. Министърът на регионалното развитие ще издава разрешенията за строеж.

От функциите на досегашното МРРБ към МИП преминават и дейностите по разработването на нормативни актове в областта на проектирането, изпълнението, експлоатацията и разрушаването на строежите и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз с оглед създаване на условия за изграждането на безопасни, енергоефективни и достъпни строежи с устойчиво използване на природните ресурси, дейностите по оценяване на съответствието на строителните продукти, държавната жилищна политика, строителния контрол, кадастъра, геодезията и картографията.

Идеята за разделяне на плажовете беше тема на обсъждане още в началот на миналата година. В крайна сметка обаче тя отпадна преди началото на активния сезон, защото възникнаха опасения, че това ще доведе до разделяне на плажовете на такива “за бедни и богати”.

Що се отнася до вариант за създаване на изкуствени плажове, от МРРБ смятат, че това е необходимо заради увеличаването на легловата база в морските ни курорти.

На Консултативният съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството проведе са обсъждани още проектите за изменение и допълнение законите за устройство на територията; за кадастъра и имотния регистър,    за водите и за движението по пътищата. Сред темите са разисквани и разработването на Национална концепция за пространствено развитие, подготовката на стратегическите програмни документи по Закона за регионалното развитие, както и стратегическото планиране и програмиране на Оперативна програма „Регионално развитие” за следващия програмен период 2014-2020 г.

В рамките на срещата се очаква Европейският съвет да даде политически насоки за формирането на нова енергийна стратегия на ЕС за периода до 2020 г. Ще бъде обсъдено по какъв начин може да се подкрепи преминаването към ефективна нисковъглеродна икономика и по-голяма сигурност на доставките. Ще бъдат определени насоки за подобряване функционирането на европейския енергиен пазар, по-специално по отношение на липсващи ключови връзки, за насърчаване на иновативни решения за устойчива енергетика, както и за осигуряване на ефективна координация и последователност на външните действия на Съюза в областта на енергетиката.

Ще бъдат определени насоки за подобряване функционирането на европейския енергиен пазар, по-специално по отношение на липсващи ключови връзки, за насърчаване на иновативни решения за устойчива енергетика, както и за осигуряване на ефективна координация и последователност на външните действия на Съюза в областта на енергетиката.

Дискусиите по отношение на иновациите ще бъдат съсредоточени върху начините за стимулиране на потенциала на Европа за посрещане на най-критичните обществени предизвикателства, пред които е изправена Общността. От Европейския съвет се очаква да определи насоки за доизграждане на европейското научноизследователско пространство, подобряване на рамковите условия за иновации, улесняване на достъпа до финансиране и опростяване и рационализиране на програмите на ЕС.

“Това е стандарт, който ще регулира пазара на недвижими имоти и участниците в него. Той се разработваше през последните 4 години от Европейската комисия по стандартизация и се прилага във всички страни членки на ЕС. В България е одобрен стандарта, но тепърва ще се разработва методика за прилагането му и да се получава той от самите агенти”, поясни Иванова.

По думите й този стандарт ще наложи високо ниво на образованост на брокерите и изискванията към тях ще се повишат, защото в момента няма закон, който да каже кой може да упражнява тази дейност.

Тя смята, че нововъведението няма да ограничи дейността на брокерите по някакъв начин и е в услуга на клиентите, защото създава прозрачност и възможност да избира по-доброто качество.