Така като такива се определят и непредвидените разходи за строителни и монтажни работи в размер до 10% от стойността на договора за строителство, при условие, че са уговорени между страните.

С  приетите от Министерския съвет изменения и допълнения на Постановлението за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПРР се създават нови разпоредби, определящи за допустими по ОПРР разходите, свързани с придобиване на ограничени вещни права, както и разходите за покупка и изграждане на съоръжения и оборудване, които е необходимо да бъдат инсталирани за постоянно ползване при изпълнението на проекта.

Измененията предвиждат включване като допустими по ОПРР на разходите за услуги за разработването на устройствени схеми и планове, както и разходите, свързани с реализацията на дребномащабни инфраструктурни мерки за предотвратяване на наводнения и свлачища.

С оглед включване на всички елементи на подземната техническа инфраструктура по отношение на изграждането/рехабилитацията/реконструирането на зони за обществен отдих, са добавени и разходи, свързани с изграждане/реконструиране на свързаните с обектите на интервенция ВиК мрежи, както и изместване на елементите на техническа инфраструктура във връзка с рехабилитацията/реконструирането/изграждането на зони за обществен отдих, улични мрежи, пешеходни и велоалеи и др.

С проекта на постановление като допустими по ОПРР се включват и разходите за изграждане, реконструкция, ремонт на телекомуникационна инфраструктура и инфраструктура за широколентов достъп до интернет по съвременни технологии в отдалечени и слаборазвити райони.

По отношение на специфични случаи за допустимост на разходите в областта на жилищната политика е конкретизиран обхватът на разходи за ремонт и възстановяване на съществуващата конструкция на жилищни сгради.

В съответствие с изискванията на Наредбата за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, са предвидени като допустими и разходи за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания до и в общите части на сградата.

Предвидено е изменение на постановлението, което цели ясно дефиниране на текстовете, касаещи проекти, генериращи приходи, и изключване на текстовете, касаещи „лихви върху предоставени аванси по сключени договори”.

Форумът бе открит от заместник-министъра Ивайло Московски, който представи накратко изпълнението по програмата като обясни, че до този момент има 40 одобрени проекта, което представлява около 30% от общия й бюджет или близо 594 млн. евро. Разбираме, че най-големите предизвикателства стоят пред ОП „Транспорт”, но това ни амбицира да работим по-усилено и да поемаме конкретни ангажименти, допълни заместник-министър Московски.

Представителите от Европейската комисия подчертаха важността на програмата за развитието на инфраструктурата в България. За да бъде успешна реализацията й обаче, трябва да бъде направена равносметка до къде е стигнала работата и какво може да бъде свършено до края на програмния период, допълниха те.

На заседанието бе подчертано, че въпреки множеството ясни сигнали от Европейската комисия и взетите мерки от страна на Управляващия орган в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, все още липсва реакция от страна на двата големи бенефициента – Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Друга мярка, която бе препоръчана и приета на форума бе разширението на обхвата на ОП „Транспорт”. Бяха включени нови проекти по всички приоритетни оси, като целта е тези, които са най-напред в подготовката да се реализират с европейски средства. Главният архитект на София Петър Диков представи проекта „Изграждане на автомагистрала „Калотина – София”. Той обясни, че общината съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура” вече активно работят по него.  Проектът е с индикативна стойност 350 млн. евро и бе включен в приоритетна ос 2 – „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основни национални транспортни оси”.
От докладите на бенефициентите представени пред Комитета за наблюдение стана ясно, че до края на годината ще бъдат обявени тръжни процедури за железопътната линия „София – Пловдив”, автомагистрала „Марица” и VTMIS система за управление на корабния трафик. Активно се работи и по възможността железопътният проект „Пловдив – Свиленград” да бъде довършен със средства от оперативната програма.

Участниците в заседанието обърнаха внимание на положителните сигнали свързани с изпълнението на ОП „Транспорт”, което бе признато и от ЕК в началото на тази година, когато бе дадена оценка за съответствие на програмата. Дискутираха се и проектите, които са в изпълнение. Работата по разширение на метрото в гр. София е достигнала 35 % от предвидените си дейности. В средата на миналия месец бе направена „първа копка” на железопътната линия „Свиленград – турска граница”, а в началото на следващата седмица ще стартира и речната информационна система. Работата по автомагистрала „Тракия” също върви по график.

Днес представителите на Европейската комисия ще направят обиколка на строителната площадка на втория метродиаметър в София, за да видят как се реализира един от най-големите инфраструктурни проекти финансирани с европейски средства у нас.