С бюджет от 14.2 млн. евро, Европейската комисия ще разпредели 947 ваучера на принципа „първи кандидатствал — първи финансиран“, спазвайки географския баланс. За този четвърти конкурс няма да има максимален брой ваучери за всяка участваща държава.

Осемдесет и шест процента от българските общини вече получиха своите ваучери от проведените до този момент три конкурса. Общо за страната са привлечени 3 435 000 евро за изграждане на високоскоростни безжични връзки на обществени места. България е на първо място в ЕС по брой на общините, обхванати от инициативата WiFi4EU.

Изменението е предложено от Управляващия орган в резултат на извършен вътрешен анализ на изпълнението в периода май – юли 2019 г. С оглед постигане на целевите стойности на индикаторите се предлага преразпределяне на ресурс от приблизително 2,03 млн. евро от Приоритетна ос 2 „Младежи“ към Приоритетна ос 3 „Околна среда“. В резултат на изменението ще се финансират допълнително петте проекта, включени като резерви по Втората покана за набиране на проектни предложения. Това ще допринесе за постигане на заложените цели по Програмата за периода 2014-2020 г.

Промените са свързани и с промяна в начина на представяне на финансовите показатели към Рамката за изпълнение на Програмата.

Това се предвижда в предлаганите промени в Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитите и благоустройството и от областните управители.

За изпълнение на заявената от потребителя услуга общините получават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър електронен документ, таксата за него постъпва в бюджета на МРРБ, а общините разпечатват и предоставят на потребителя съответния документ на хартиен носител. Очаква се в резултат на изменението да се увеличи броят на общините, които желаят да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър, като по този начин ще бъде подобрено обслужването на потребителите, тъй като те ще могат да заявяват и получават услуги от кадастралната карта на удобно за тях място – в общинските центрове.

С измененията в Тарифата се регламентира държавната такса за официалните документи – скици, схеми и удостоверения да постъпва в държавния бюджет, чрез правоспособните лица по кадастър, които подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване.

В новия документ се предвижда промяна и в определянето на таксата за проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Досегашната отстъпка от 50 %, която се отнасяше за всички обекти в проект, който съдържа повече от 50 обекта, ще се прилага само за горницата над 50-тия имот. Това означава, че от 51-вия имот нагоре, след отстъпката в цената от 50 на сто, тя ще бъде 25 лв. за обект.

Така се цели постигане на по-справедлив начин на заплащане, тъй като при досегашното определяне на отстъпката за проекти, които съдържат до 50 имота крайната цена на таксата беше по-висока, отколкото крайната цена на таксата за проект, съдържащ повече от 50 имота.

С цел подобряване обслужването на гражданите и регламентиране работата на правоспособните лица по кадастъра се предлагат промени и в още две наредби – за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра.

С измененията в първия документ се определят условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по административно обслужване от лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Регламентирани са изискванията, на които трябва да отговарят правоспособните лица по кадастър, както и начинът и редът, по който се заявява пред АГКК желанието за административно обслужване и за отбелязване в регистъра на правоспособните лица, че ще извършват такава дейност.

В проектонаредбата са указани и правилата, които следва да прилагат правоспособните лица при предоставянето на услуги, както и видовете услуги, които ще предоставят на потребителите, чрез регламентиран достъп до административната информационна система – скица на поземлен имот, скица на сграда, схема на самостоятелен обект и удостоверение за наличие или липса на данни, както и приемане на заявления за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти. Изброените услуги ще могат да бъдат предоставяни за цялата територия на страната, за която има кадастрални карти и кадастрални регистри.

С промените в Наредбата за изпълнението на всяка услуга са посочени кои документи се получават по служебен път и какви данни и документи се предоставят от заявителя. Отпада и предоставянето на документ, който да удостовери, че новоизградените обекти са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Органите, въвеждащи обектите в експлоатация, извършват служебна проверка в кадастралната карта.

С измененията в Наредбата за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, се конкретизира съдържанието на регистъра, партидите и партидните досиета на правоспособните лица, като се допълва с данни за датата, на която правоспособното лице започва и/ или прекратява дейността по административно обслужване, номер и датата на документ за преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и номер и дата на застрахователна полица за сключена застраховка „Професионална отговорност“.

Общият размер на финансираното за българските общини от втория конкурс е на 945 000 евро.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като национален координатор на инициативата, поздравява местните общности за огромния интерес към инициативата. Благодарение на бързата реакция, предложенията бяха подадени в първите 60 секунди от отварянето на портала.

Общините, които все още не са се регистрирали, както и тези, които не са успели да получат ваучер от двата конкурса, ще имат възможност да го направят в следващия конкурс в рамките на тази година.

Конкурсът ще бъде отворен на 4 април 2019 г. в 14:00 часа българско време (13:00 ч. Централно европейско време). Този път бюджетът е 51 млн. евро и ще бъдат раздадени 3 400 ваучера. Максималният процент финансиране, който всяка страна може да спечели е увеличен от 8 на 15% от общите средства. Това означава, че всяка държава може да получи максимум 510 ваучера в размер на 15 000 евро. За сравнение, в първия конкурс, бюджетът беше 42 млн. евро, раздадени бяха 2 800 ваучера, като максималният брой за държава беше 224.

Конкурсът ще бъде отворен за участие до 17 часа на 5 април 2019 г. Продължава да важи принципът „първи кандидатствал, първи получил“ при спазване на географския баланс.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е в непрекъсната кореспонденция, както с общините, които спечелиха финансиране в първия конкурс, така и с потенциалните кандидати за втория етап.

От проведените до момента обществени поръчки и реализирани проекти са спестени около 41 млн. лв. От тях 24 млн. лв., с решение на комитета, могат да бъдат пренасочени за финансиране на допълнителни проекти, а останалите ще останат като резерв по програмата. Предвижда се да бъде дадена възможност и на Агенция  “Пътна инфраструктура“ също да се възползва от спестен ресурс за финансиране на още пътни проекти.

Пред участниците в 13-тото заседание на Комитета за наблюдение зам.-министър Николова отчете изпълнението на европейската програма като успешно. До момента са сключени 553 договора на стойност 2,5 млрд.лв., т.е. договорено е около  85% от наличното финансиране, което за програмния период е над 3 млрд. лв. На 50% са разплатени договорените вече средства, а 17% са отчетени към ЕК. „Това показва, че 2 години преди приключване на програмата вървим с големи темпове на изпълнение“, коментира тя. Регионалният заместник-министър призова бенефициентите да ускорят работата си по реализация на проектите в областта на културата, спорта и  културно-историческото наследство, които генерират приходи и се финансират с нисколихвено кредитиране от Фонда на фондовете и финансовите посредници.

До края на годината ще продължава договарянето на до 100% от ресурса по оперативната програма, а всички мерки са отворени за кандидатстване. Към днешна дата са реализирани и приключени 74 проекта за модернизиране на образователна инфраструктура, пътни отсечки, обекти от градската среда – паркове, велоалеи, градски транспорт, мерки за доставка на нови автобуси, тролеи и трамваи за Столицата. „Успехите ни дават надежда, че през новия  програмен период ще успеем да защитим поне същия ресурс за регионално развитие, включвайки и нови модели за обхващане на бизнеса и икономиката“, каза още Николова.

Пред журналисти заместник-регионалният министър коментира, че община Пловдив изпълнява с ускорени темпове проектите си, финансирани от ОПРР. „Към настоящия момент са договорени всички средства, за които общината кандидатства, постигнати са междинните резултати, което е сериозно постижение. Предстои да се финализират проектите за модернизация на градската среда, проектът за градски транспорт, ремонта на учебните заведения. Нямаме цялостно завършен проект, но проектите имаха обжалвания. Лошите метеорологични условия също не позволяват да се работи много бързо, а и тези проекти изискват време, не може да се пропускат инвестиционни стъпки в името на качеството, коментира зам.-министър Николова.

Министър Аврамова изрази очакване през 2020 г. тол системата заедно с е-винетките да  генерират достатъчно средства, за да може пътният сектор да се самоиздържа. Така финансирането, което сега се отделя от бюджета за ремонт и поддръжка на републиканската инфраструктура може да се насочи към общинската. „Това обаче е въпрос на широк дебат с Министерството на финансите. Ние сме готови да съдействаме“, коментира Аврамова.

На въпрос дали има интерес от общините да получат от държавата участъци от републиканските пътища в населени места, министър Аврамова отговори, че вече има такива искания, като някои общини дори са готови да преместят знаците за начало и край на населеното място. По този начин гражданите няма да плащат винетни такси, но общините трябва да поемат поддръжката на шосето. „Някои общини искат само поддръжката на пътищата, а други искат преобразуването им от публична-държавна собственост, в общинска. В момента се водят разговори с АПИ, след които се очаква решение на казуса“, каза Аврамова.

Министърът отговори и на въпроси, свързани с изменението на стратегическите документи, новите европейски приоритети и ролята на местните власти в тяхното осъществяване. „Новите европейски приоритети предвиждат засилена роля на местните власти в изпълнението на политиката по сближаване. Новата цел в кохезионната политика след 2020 г. е „Европа по-близо до гражданите“ и това ни дава възможност да се фокусираме върху специфичните нужди и потенциала на конкретните територии чрез изпълнението на интегрирани териториални стратегии. Водеща роля за разработването на стратегиите и за подбора на мерките, които да бъдат финансирани ще имат съответните градски, местни или други териториални органи или организации“, коментира Аврамова. Тя допълни, че през 2019 г. предстои актуализация на действащата Национална концепция за пространствено развитие, която ще даде визия за развитието през следващите години, ще определи основните приоритети на политиката за пространствено развитие и целевите територии за подкрепа и ще послужи като основа за програмирането на следващия програмен период.

Предвиждаме в новата оперативна програма за регионално развитие, чийто управляващ орган ще бъде МРРБ, средствата да бъдат разпределени по два основни приоритета – с градско направление и с регионално направление. Инвестициите ще се осъществяват в съответствие с интегрирани териториални стратегии, разработени с широко гражданско участие. Търсим по-широко териториално измерение за реализация на общи проекти между две общини или области. Такъв например е идеен проект на общините Сливен и Ямбол за четирилентов път между двата града, по който да се обособи и икономическа зона. „Това е добър пример за интегриран подход при решаване на регионални проблеми“, коментира тя.

В рамките на форума заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова отговори на въпроси за напредъка в изпълнението на Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014-2020 г. Тя коментира, че в резултат от общите усилия, значително се е повишило нивото на подадените и обработени искания за плащане. Вследствие на това вече са постигнати голяма част както от индивидуалните междинни цели на бенефициентите, така и от етапните цели по програмата. Особено положителни са резултатите по проектите за градска среда, както и по проектите за енергийна ефективност в малките населени места. „Очакваме още по-голяма активност от общините – бенефициенти по проекти за социална инфраструктура по Приоритетна ос 1 и по Приоритетна ос 5 „Регионална социална инфраструктура“, както и от общините, които се очаква да подадат проекти за културна и спортна инфраструктура, изпълнявани с финансови инструменти.

Пред медиите министър Петя Аврамова коментира подписания договор за строителство на тунел „Железница“ от АМ „Струма“ с „Джи пи груп“. “Една извървяна процедура, изцяло по Закона за обществените поръчки. Има избран изпълнител, класиран на първо място, който не е заявил писмено пред Агенция “Пътна инфраструктура“, че се отказва от реализацията на проекта. АПИ е действала по законния начин. Поканила е за подписване  класирания на първо място „Джи пи груп” за сключване на договор. Нямаме писмен отказ, така че договорът е факт”, коментира Аврамова. Министърът обясни, че ако класираната на първо място фирма се беше отказала от договора и при липса на подновяване на офертата от класирания на второ място, каквото се случи на практика, трябваше да се обяви нова процедура, а това щеше да постави проекта под риск от загуба на средства.

Местните администрации от Североизточния район са най-успешни в конкурса – 49% от всички общини са получили ваучери в размер на 15 хил. евро. На второ място е Югозападният район. 46% от общините там получават финансиране. Третото място в конкурса заема Северен централен район с 44% общини, успели да се класират в инициативата. В Южен централен район ваучери получават 41% от общините, а в Югоизточен район – 36%.

Русе е областта с най-голям брой общини, които спечелиха ваучер -безплатен безжичен интернет ще се изгради в 75% от общините. В област Шумен 70% от общините успешно се включват в инициативата, а в област Плевен – 64% от центровете на местна власт.

14 от областните градове са сред първите, които ще изграждат мрежи за високоскоростен безжичен интернет на обществени места. Най-малкият от тях по брой население е Чавдар, а най-големият е Пловдив.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията продължава да оказва съдействие на общините, които ще участват в следващите конкурси, предстоящи до 2020 г.

Общо 8 общини са заявили желание да бъдат подпомогнати, като 5 трябва да допълнят документацията, каза още министърът.

Тя информира, че от 265 общини в страната 75 разполагат с приети и актуални общи устройствени планове (ОУП) за цялата си територия. През 2015 г. са сключени 34 споразумения с общини със срок на изпълнение до изтичане на 2018 г., като той е удължаван на два пъти. През 2016 г. са сключени 113 споразумения със срок – края на бюджетната 2018 г. Други 4 са сключени през 2017 г. със срок за изпълнение края на 2019 г. и 6 са сключени през тази година със срок – края на 2020 г.

Изоставането в изпълнение на споразуменията е основно заради забавянията на обществените поръчки за избор на изпълнител, набавяне на изходна информация и съгласуване по реда на Закона за културното наследство. Общините, които не успеят да изпълнят договорите си за финансово подпомагане за изработване на ОУП през тази година, ще сключат анекс за удължаване на срока. Предвижда се процесът на подпомагане да приключи до края на 2021 г.

Още 800 000 лв. ще бъдат осигурени от бюджета на МРРБ за мерки за подобряване на качеството на питейната вода в Свиленград, информира още министър Аврамова във връзка с изграждането на пречиствателни станции за манган в общините от Хасковска област, разположени по поречието на р. Марица. В момента там със средства от бюджета на министерството се подменят 4,9 км водопроводна мрежа и над 400 сградни отклонения. От бюджета на МРРБ през 2015 г. са инвестирани над 11 млн. лв. за изготвяне на прединвестиционно проучване за пречиствателна станция за гр. Симеоновград и за съседните села, а през 2016 г. са предоставени още над 900 хил. лв. за проучване на водоизточници, които могат да се използват за подобряване на качеството на водата. През 2017 и 2018 г. се предостави допълнително финансиране в размер на 3,6 млн. за общини от Хасковска област. Продължаваме да работим за осигуряване на средства за справяне с проблема, подчерта регионалният министър.

От трибуната на Народното събрание тя информира още, че участъкът между селата Пъстрово и Съединение от третокласния път ІІІ-608 може да бъде включен за ремонт в програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2020 г.

При подходящи метеорологични условия до края на годината могат да бъдат ремонтирани участъците от републиканската пътна мрежа, които се използваха като обходни, докато течеше ремонтът на моста на р. Ботуня на територията на община Криводол. При направения по тях обход са установени единични повреди на настилката, повредени са и две дъждоприемни шахти. Индикативната стойност на ремонтните дейности е 25 000 лв.

В кратък срок ще бъдат изготвени инженерно-геоложко проучване и проект за ремонт на участък от пътя Бургас – Малко Търново в местността „Босна“, където има констатирани улягания на пътното платно. При наличие на финансиране, строително-монтажните работи могат да бъда направени през следващата година.

Засегнат от свлачищен процес участък от републиканския път между с. Бяла – гр. Сливен е включен в проектното предложение, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ кандидатства за финансиране от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. За укрепване на трасето има одобрен проект от Експертен технически съвет на агенцията и при осигуряване на необходимия ресурс, който е в размер на близо 3 млн. лв., той ще бъде изпълнен, информира също министър Петя Аврамова.

Създаването на туристическите региони в България през 2015 г. е резултат от желанието на държавата да специализира отделните територии в конкретни видове туризъм. За Дунавският регион, с център град Русе, са предвидени културен и круизен туризъм (с плавания по река Дунав), като възможностите се допълват още от градски и шопинг туризъм, приключенски и екотуризъм, винено-кулинарен и поклоннически туризъм. От идейния проект, приет през 2015 г. до сегашното състояние на пазара имаме сравнително бавен ръст, нещо като “с потенциал за развитие”.

Първият въпрос е свързан с територията на региона. Хората като цяло се обединяват около географското припознаване “между река Дунав и Предбалкана” (82%). Това изглежда логичен избор, въпреки че по административни и прагматични причини десетина от общините в периферията на региона решиха, че искат да бъдат част от съседни “по-богати региони”. В крайна сметка сега Дунавския туристически регион включва около 60 общини (20% от територията на България), което го прави най-голям, но от друга страна има най-малко приходи от туризъм – под 3% от целия сектор за страната.

Едно от важните неща за такава голяма територия е да се разбере кой е местният символ, който обединява хората. На първо място се оказа “Белият Дунав” (31%), следван от “Дунавския римски път” (25%) и “Европейската културна традиция”, дошла по реката у нас (20%). Ако сравним представите на румънци (“Долен Дунав”) и на сърби, унгарци, словаци и австрийци (“Синия Дунав”), то можем да приемем, че символичния бял цвят на реката, може да се приеме за водещ символ, включващ в себе си и римското наследство, и европейската културна традиция. На този фон 70% от анкетираните определят град Русе като естествен център на региона – лидер по население, икономика и приходи от туризъм.

Дълги години река Дунав бе възприемана като естествената северна граница на България, идентично с Дунавския лимес – северната граница на Римската империя. След 2007 г. и влизането ни в ЕС, постепенно реката започна да се превръща в мост за икономическите и туристически връзки на север. Румънските туристи вече представляват сериозна част от чуждестранните туристи у нас, но и те, както и много от българите, все по-често предпочитат Северна Гърция, преминавайки транзитно през Дунавския регион. Опитахме се да разберем защо това е така.

Нека видим какви са транспортните връзки през реката. В момента държавата лансира проект за Дунав мост 3, който да дублира стария “Мост на Дружбата” при Русе. Хората обаче мислят по съвсем различен начин. Над три четвърти от тях смятат, че най-доброто място за нов мост е при Оряхово (28%), Свищов (25%) или Силистра (24%). Едва 13% от отговорите съвпадат с плановете на правителството за нов мост при Русе. Още преди построяването на Дунав мост 2 при Видин, имаше алтернативен проект за мост при Оряхово, откъдето преминава най-късото транзитно трасе на товарите от София за Западна Европа и Русия. В момента имаме нов мост при Видин, но все още няма удобни пътища към него, нито ефективен железопътен транспорт.

Основен проблем покрай Дунав е липсата на добри пътища. На места трасето на стария римски път прилича на състоянието му от епохата на римляните, а скоростта на придвижване рядко надвишава тази на римска колесница. Подобни инфарструктурни проблеми създават все по-голямо напрежение сред населението на региона. Това обяснява и разминаването на мнения между правителство и граждани за мястото на нов мост над река Дунав.

В момента ако някой иска да пътува от Видин до Силистра с лека кола, е по-разумно да премине през Румъния, а от Русе се стига по-бързо до Благоевград, отколкото до Видин. Ние зададохме въпрос за алтернативното придвижване по реката чрез различни туристически атракции. Почти всеки втори от анкетираните би предпочел плаване с круизен кораб (47%), докато останалите хора биха предпочели гребане с каяк (21%), каране на електрически велосипед по маршрута на “Дунав ултра” (15%) или панорамен полет с балон (14%). Всички тези алтернативни възможности вече са факт благодарение на различни инициативи и организации. Единственият проблем е с круизните кораби, които от доста години не се поддържат в българския участък на реката за вътрешни туристи. Единственият наш туроператор с круизни кораби от Русе предлага плавания по Дунав в горното течения на реката. Очевидно е, че потенциала е голям за подобна услуга, но от това в момента могат да се възползват алтернативните услуги, сред които се открояват полетите с балон (Бизнес център Видин) и възможностите за плаване с каяк по реките Дунав и Янтра (Туристическо дружество “Приста”- Русе). Интересни са и някои други регионални предложения, като например плаването със сал при Тутракан.

Ако трябва да се доверим на държавната стратегия за развитие на Дунавския туристически регион, освен круизен туризъм, в нашия фокус трябва да поставим и културните дадености. Както видяхме, при круизните плавания имаме огромно желание и никакво предлагане. Друга е обаче картината по отношение на културния туризъм, който може би е сред положителните неща във визитката на региона.

Под култура се разбират много и различни неща. Ние се опитахме да ги обединим в няколко различни направления, свързани с етнографски групи, музикални събития, кулинарни фестивали и възможности за пътешествия сред природата. Както вече стана ясно, региона е голям, пътуването в него е до голяма степен затруднено поради лоши пътища и липса на удобен обществен транспорт. Но тези проблеми за някои туристи изглеждат като добри възможности, защото те могат да бъдат откриватели.

В последните три години Белоградчик направи сериозен скок в своя туристически имидж чрез оперния си фестивал в партньорство със Софийската опера. Това показват и данните за желанието на хората да посетят опера на открито в региона през 2019 г. Цели 42% искат да усетят магията на “Опера на върховете” на Крепостта над Белоградчик. След това се нарежда Велико Търново (26%) и Видин (14%), където през тази година гостуваха постановки от Стара Загора и Русе. Заявените наскоро планове в Русе да се организира за първи път през 2019 г. подобно събитие вече събира 17% интерес. Не бива да забравяме, че формално Велико Търново е столица на съседния Старопланински туристически регион, но там няма оперен театър. Единствено в Русе има постоянно действаща опера, която тепърва ще развива своя потенциал. Очевидно високата култура се възприема добре край река Дунав. За справка, ръстът на туристите на годишна база в Белоградчик за последните три години след старта на оперния им фестивал е приблизително 70% в сравнение с 2015 г.

Интересно е да се видят данните и за интереса да се посети историческа възстановка през 2019 г. Така наречения “реенактмънт” е хит в Западна Европа в последните години. У нас все още се формират нагласите на публиката към подобен род събития. Дунавският регион предоставя най-добри възможности за подобен род възстановки, свързани с античността и римското наследство. Голям интерес би предизвикало подобно събитие на крепостта Баба Вида във Видин (38%), където вече се организира средновековен фестивал. След него са Нове край Свищов (29%) и Никополис ад Иструм край село Никюп (20%), две от местата с фестивали на античното римско наследство. Най-малко предпочитано е събитието на Античния керамичен център край Павликени (8%). Сред другите места с възможности в региона са крепостта Червен, античния град Абритус в Разград, Русе, Тутракан и Силистра. Хубавото на този род събития са, че те имат добре подреден календар и могат да се посетят повечето от тях в рамките на една година.

Скритото богатство на региона са природните дадености и възможностите за общуване с дивата природа много близо до градовете. Зададохме въпрос какво влиза в плановете на хората като цел на посещение през следващата година. Най-много предпочитания получи биосферен резерват “Сребърна” край Силистра (35%), следван от Белоградчишките скали (29%) и Природен парк Русенски лом (21%). И трите природни обекта са близо до туристически центрове, където се организират и културни събития. Може би само Силистра е все още длъжник като място за културен туризъм, което притежава потенциал да се развива.

За да има развитие в един регион, важни са местните хора. Покрай река Дунав не могат да се оплачат от липса на традиции. Сред етнографски групи се открояват четири, които организират събития, а ние попитахме доколко те са интересни за масовата публика. Изненадващо е, че торлаците събраха най-висок резултат (40%) и вероятно могат да се радват на завидна публика в Чупрене или Салаш през 2019 г. След тях се нареждат банатските българи с 25% интерес ( Фършанги в Бърдарски геран и кулинарния фестивал в Асеново). Следват ги капанците (Паламарца, Разград) и алианите (Демир баба теке, Руйно) с по 11 %. Сред другите етнографски групи резерви крият власите и гребенците (13%).

Градовете са за хората, но и в селата все още има живот. Тази максима е особено валидна за Дунавския регион, където селския туризъм с 32% предизвиква интереса на всеки трети сред публиката, докато градския шопинг туризъм привлича всеки пети бъдещ гост на региона (20%). Половината от гостите биха се насочили към екологичен (защитени територии, орнитология, риболов – 23%) или алтернативен туризъм (каяк, колело, скално катерене- 24%). Като цяло тези данни са показателни какъв огромен ресурс има в близката околност на градовете покрай Дунав и как селския туризъм като цяло се подценява от Министерството на Туризма.

И накрая, за да има устойчив туризъм, трябва и чиста природа. Дилемите пред бъдещето на ядрената ни енергетика с проекта за АЕЦ Белене предизвикват широка обществена дискусия. Ние зададохме въпрос как би се отразило на туризма покрай Дунав изграждането на подобна нова ядрена мощност. Половината анкетирани считат, че ще се отрази негативно (32% са умерени песимисти, докато 17% виждат катастрофа за туризма при нова АЕЦ). Една трета от хората са умерени оптимисти (9 % виждат ползи от нова АЕЦ за туризма, докато 22% не виждат разлика). Всеки пети няма мнение по този въпрос, което показва все пак голямата обществена мобилизация по този проблем.