Община София кандидатства с проекта „Кремиковски манастир – духовният център на Софийската Света гора”. Той предвижда реставрация на стенописи, ремонт на покрива и дренажа на средновековна църква „Свети Георги“ и социализация на археологически структури. Ще бъде изградено Северно манастирско крило, в което ще се обособят информационен център, музейна експозиция, магерница, параклис и камбанария, манастирски работилници за производство на сладка и сиропи, обучение на лагерници и посетители в изработката на манастирски сувенири. Така ще се създаде цялостен нов туристически продукт, който да съчетае културните и духовни ценности с природните забележителности.

Проектът „Светът на траките“ на община Казанлък предвижда консервация, реставрация и социализация на тракийска гробница и култов комплекс „Оструша“ и изграждане на велосипедна алея от гр. Крън до гр. Шипка. Планирано е също изграждането на  туристически комплекс, който ще има функцията на информационен център и ще изпълнява ролята на „портал“ за посещение на Долината на тракийските царе. Той ще разполага с многофункционална зала с 3D виртуална реалност, с възможност за организиране на различни събития, занаятчийски ателиета и конферентна зала. В комплекса ще има и тронна зала – музей, за който ще бъдат доставени восъчни фигури на тракийски владетели.

Община Кърджали кандидатства с проект за консервация и реставрация на част от археологическия комплекс „Перперикон“ и изграждане на туристическа инфраструктура за неговата социализация. Целта е постигането на интегриран туристически продукт “Перперикон” и неговото популяризиране  чрез разпространение на информационни и рекламни материали, закупуване на интерпретативна техника и оборудване за посетителския център на комплекса.

Проектът на община Хисаря „Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в римската империя“, включва три обекта: южната порта на Диоклецианопол; Термите и североизточната ъглова кула. В тях ще бъдат изпълнени консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи за подобряване на цялостния туристически продукт с допълнени мерки за интерпретация и информация относно историята, значението и развитието на обектите.

Всички предвидени в проектите дейности, свързани с реставрация, консервация, опазване, експониране на недвижими културни ценности, както и реконструкция, ремонт или изграждане на техническа инфраструктура в техните граници, ще се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията и други нормативни актове.

По процедурата по-рано тази година бяха отпуснати 8,2 млн. лв. за реставрация, адаптация и възстановяване на Синагогата във Видин и околното ѝ пространство, с което комплексът ще бъде превърнат в атрактивна туристическа и културна дестинация.

Проекти за остатъка от ресурса в размер на 59 млн. лв. могат да се подават до 31 декември 2021 г. Съгласно Насоките за кандидатстване на Фондовете за градско развитие предложенията се разглеждат по реда на постъпването им, до изчерпване на разполагаемия безвъзмезден финансов ресурс, т.е. при разпределението на средствата се прилага принципът „първи по време – първи по право“. Затова всички потенциални бенефициенти, които биха искали да кандидатстват за комбинирана подкрепа (безвъзмездна финансова помощ и финансови инструменти), трябва да подготвят и подадат своевременно своите проекти пред Фондовете за градско развитие (финансовите посредници) по ОПРР, както и да изискват съответния номер и дата, идентифициращи поредността на входираното предложение.

Повече информация относно обхвата на мерките за финансиране, механизма на инвестиране, допустимия териториален обхват и допустимите крайни получатели, са посочени в обявените от Фондовете покани, публикувани на следните адреси:

–           „Регионален фонд за градско развитие“ АД (ФГР за Северна България) –  http://jessicafund.bg/bg/fond-sever/;

–           ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ (ФГР за гр. София и Южна България) –https://www.citiesfund.bg.

По програмата се обновяват 448 обекта на образователната инфраструктура на стойност над 642 млн. лв. Сред тях са 122  детски градини, 308 училища,  5 обединени детски комплекса, 13 университета.  „Това е огромна подкрепа в реализацията на основния приоритет на правителството за модернизация на българското образование и подобряване на качеството“, коментира Николова.

Със  121 млн.лв. лв. се реновират  542 социални жилища. Над 53,4 млн.лв. са фокусирани в обновяване на 66  сгради на общинската и държавната администрация. По програмата се санират и обновяват  37 Районни и Гранични полицейски управления, в които се влагат почти 17 млн. лв.  Над 9,4 млн. лв. се инвестират в ремонта на 26  Районни служби „Пожарна безопасност и защита на населението“.  С мерки за енергийна ефективност се обновяват и 602 жилищни сгради, като инвестицията надхвърля 142, 6 млн. лв.

Зам.-министър Деница Николова отчете още, че с над 434 млн. лв. от програмата се реализират над 333 обекта на градската среда. Ремонтират се и се изграждат нови паркове, градини, междублокови пространства, детски и спортни площадки, площади, булеварди, улици, пешеходни зони, велоалеи. В резултат се облагородяват 4 045 454,56 кв. м незастроени площи, включително 10,4 хектара площ на рехабилитираната земя в зони с потенциал за икономическо развитие.

Почти 350 км ще бъдат подобрените трасета на обществения транспорт, в който се инвестират близо 278 млн. лв. Обновяват се 3 депа, 53 спирки, доставят се 263 информационни табла, изграждат се 25 интелигентни пешеходни пътеки, 50  светофара, внедряват се 9 интелигентни транспортни системи и се купуват 96 нови транспортни средства в големите български градове.

Близо 165 млн. лв. се влагат за модернизиране на спешната помощ в страната. С парите се предвижда около края на годината да започне основен ремонт и преоборудване на  235 обекта на спешна медицинска помощ, купуване на 400 нови линейки и др.  Зам.-министър Николова посочи, че въпреки забавянето на проекта за реформа в спешната помощ, вече се отчита добър напредък. Сключени са договори за доставка на линейки за по-голямата част от страната, като се водят дискусии за преодоляване на трудностите за осигуряване на автомобилите с висока проходимост. През месец февруари е публикувана процедура за  избор на изпълнител за доставка на оборудване и апаратура, като офертите са в етап на оценка. Подготвят се за обявяване всички поръчки и за избор на фирми за ремонта на  центровете за спешна медицинска помощ.

С над 418 млн.лв. се реконструират  или рехабилитират 505 км пътища от републиканската мрежа.

Зам.-министър Николова отчете още, че се работи с ускорени темпове по сертификация на средствата. Разплатени са над 1,3 млрд.лв. по сключените договори, или около 52% от общия размер сключени договори. Сертифицирани към ЕК са 25% от средствата по всички договори в изпълнение по програмата.

С добри темпове се изпълнява и другият голям проект, който се финансира от ОПРР – интегрираният градски транспорт на София.  Вече се ремонтира трамвайното трасе по улица „Каменоделска“ към „Орландовци“.  Има сключен договор за  монтаж на 220 ел. табла по спирките на градския транспорт в София. В процедура е реконструкцията на трасето на трамвай №5 по  бул. „Цар Борис III”. По спирките на обновеното трасе ще се изгради и система за видеонаблюдение.  Ще се доставят и 13 ниски подови трамвая, а първите 6 се очакват  до края на месец август.

До края на годината предстои да бъде дадена възможност за кандидатстване  по програмата в размер на  14 млн. лв. за 28-те по-малки общини, бенефициенти на програмата, които ще се инвестират в мерки за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, информира още Николова.

„Работим активно и по подготовка за бъдещия програмен период – 2021-2027 г.“, каза още зам.-министър Николова. Основната посока е въвеждането на териториалното измерение на инвестициите с възможността да се фокусират мерките по-целенасочено, с изпълнение на интегрирани проекти на регионално ниво, включващи дейности с финансиране не само от програмата за регионално развитие, но и останалите програми. „Готвим и основните стратегически документи, необходими за бъдещото структуриране на програмата – актуализация на национална концепция за регионално развитие и регионалните планове. Предстоят обсъждания на подхода за фокусиране на инвестициите  в регионите спрямо нуждите им и спецификата. Преодоляваме паралелно и риска от наличие на т.нар. „бели петна“, за да няма населени места без достъп до европейско финансиране, коментира още заместник-регионалният министър.

Зам.-министър Деница Николова отчете още, че успешно се  изпълняват и  12-те програми за трансгранично и териториално сътрудничество към МРРБ.  Общо 500 са финансираните проекти с български партньори, а основният фокус са ТГС- програмите, които допринасят в голяма степен за подкрепа на пограничните територии. Предстои да се направи анализ за спестените средства, които да се пренасочат за целите на постигане на индикаторите и приоритетите по програмите.  По програмата с Гърция до 14 юни е отворена мярка за допълнително финансиране на малки и средни предприятия  за директна подкрепа в подобряване на конкурентноспобността, доставка на оборудване и мерки за разширяване на капацитета.

416 учебни заведения, в които учат 255 269 деца и младежи, се реконструират и модернизират с 624 млн. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова при посещението си във Видин днес. В областния град тя участва в дискусията „Европа в нашия дом“.

Министърът посочи, че това е сериозен финансов ресурс, който е  насочен към образованието. Имаме ясното съзнание, че ползите от него ще се видят след години, защото от това в какви условия растат деца ни, къде учат и къде спортуват, зависи какви хора ще станат, каза тя.

През 2019 г. ще продължи обновяването на българските градове, болници и паркове с финансиране от програмата. Със средства от ОПРР 2014-2020 бяха създадени три фонда за градско развитие, които заедно с привлечения ресурс управляват около 600 млн. лв. От тях 210,4 млн. лв. са за Северна България. Тези средства са вече достъпни и могат да бъдат използвани от общините под формата на нисколихвени кредити и банкови гаранции в проекти за подобряване на градската среда и туризма.

Апелът към общините е да бъдат активни. Добрата новина е, че през декември 2018 г. във Фондовете за градско развитие постъпиха и първите проектни предложения. Едно от тях е за реставрация и адаптация на синагогата във Видин и превръщането й в културен център.

През последните две години в областта има сериозен напредък и в подобряване на енергийната ефективност, кадастъра и трансграничното сътрудничество. Предстои да бъде реализирана една от големите инвестиции – за над 25 млн. лв. в отрасъл ВиК. Проектът включва реконструкция на 1,5 км главен канализационен колектор в гр. Видин и реконструкция на 15,57 км довеждащи водопроводи. Той ще се реализира по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. През месец март „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД ще внесе формуляра за кандидатстване в Министерството на околната среда и водите.

Пред медии министър Аврамова коментира напредъка по проекта за пътя „Видин – Ботевград“. Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя обществена поръчка за строителството на участъка от Видин до Ружинци, която ще бъде обявена през пролетта.

Работи се в синхрон с общините, които процедират парцеларните планове. Докато се извършват отчуждителните процедури, ще върви обществената поръчка, за да не се губи време. Вече има изготвени технически проекти за трасето от Видин до Монтана.

За участъка от Мездра до Ботевград  вече са отворени шест оферти за строителството на Лот 2, а процедурата за Лот 1 се обжалва. На 14-ти КЗК разгледа казуса, очаква се решението. Амбицията на министерството е реалното строителство по проекта да започне през 2019 година.

Петя Аврамова подчерта значението на пътната инфраструктура за развитието на регионите. Искаме Северозападния регион да има по-ускорено икономическо развитие, каза тя и обърна внимание, че инвеститорите искат хубави пътища, за да вложат парите си, и обучени кадри.

При посещението си във Видин министър Аврамова инспектира работата на служителите на Националното тол управление на входа от Румъния. На Дунав мост 2 са продадени електронни винетки на обща стойност 50 234 лв.

Това заяви днес заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова при откриването на реновираната учебна сграда.

Радвам се, че заедно с Министерството на образованието и науката намерихме подходящия подход да финансираме университетите, които създават най-значимите кадри, които след време ще допринасят за това да показваме България, коментира заместник-министърът.

В рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 с ресурс малко над 3 млрд. лв. са заделени близо 600 млн. лв. за сферата на образованието, като това е един от знаковите обекти, напомни Деница Николова. Допринасяме за инвестиции в още 12 университета и стотици детски градини и училища на територията на страната. Надявам се, че чрез тях ще подкрепим бъдещето на страната по най-подходящия начин и ще създадем условията за хората, които се обучават и работят в тези институции да покажат най-доброто и да работят в името на България, каза още заместник министърът.

Проф. д-р Димитър Цанев – ректор на висшето музикално училище, благодари на управляващия орган на програмата, защото никога досега академията не е имала тези условия, които вече има с модерното инфраструктурно обзавеждане и оборудване.

При обновяването на остарялата инфраструктура на учебната сграда със средствата от оперативната програма е монтирана изолация на всички външни стени, подменена е конструкцията на покрива, монтирани са термопанели. Ремонтирани и обновени са 56 учебни и 2 концертни зали, като са изпълнени специални акустични мерки, набелязани с обследване. Изпълнени са всички мерки за пожарна безопасност и осигуряване на достъпност на средата. Подменена е отоплителната инсталация, осигурени са енергоспестяващо осветление и видеонаблюдение. Доставени са 18 пиана и съвременна озвучителна техника.

Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова при посещението си в Перник в навечерието на празника на града. Там тя откри „Парк на предизвикателствата“ и ремонтирания мост над р. Струма при ул. „Струма“. Министърът поздрави кмета Вяра Церовска и екипа й за тяхната иновативност в подбора на проектите и мисленето, с което превръщат Перник в модерен европейски град.

„Паркът на предизвикателствата“ и мостът над р. Струма са част от проекта на общината „Подобряване на градска среда в град Перник“, който е финансиран от управляваната от министерството програма.

Паркът е изграден на над 20 декара, със съоръжения за отдих и игра на малки и големи деца. С атракционите за развлечение ще е едно прекрасно място за жителите и гостите на Перник, където да прекарват свободното си време, посочи регионалният министър. В „Парка на предизвикателствата“ са обособени също зона за катерене, „скаутска зона“, трасета за маунтинбайк и зона “Търсене на философския камък”, където има възможност за логическа игра.

При ремонта на моста над река Струма при ул. „Струма“ са подобрени транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на съоръжението и пътната настилка и е осигурено надеждно отводняване.

По проекта на община Перник за подобряване на градската среда на стойност почти 4 млн. лв. са реновирани над 32 000 кв. м площи, в които е извършено строителство или рехабилитация. От обновената градска среда ще се възползват близо 88 хил. души, като е осигурена достъпност за инвалиди или семейства с малки деца. Като част от проекта вече беше благоустроено междублоковото пространство в кв. „Тева“.

В Перник министър Аврамова съобщи, че индикативната дата за приключване на аварийно-възстановителните работи по АМ „Люлин“ е 22 октомври. След като магистралата бъде отворена за движение в двете посоки, ще започне ремонт на първокласния път през Владая.

Информационните дни започват на 9 октомври във Видин. От 11.00 часа в Заседателната зала на Общинския съвет ще се проведе информационна кампания за популяризиране на инвестициите в туризма и градската среда с участието на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова, представители на Министерството на културата, Министерството на туризма, „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ и др.

За участие в информационните дни са поканени кметове на общини, допустими за подкрепа по програмата, участници в Регионалните съвети за развитие, представители на работодателски и синдикални организации, неправителствени организации, културни институции и туристически сдружения. Участие могат да вземат и представители на бизнеса и частните инвеститори. Целта на кампанията е всички заинтересовани от програмата да получат разяснения на място за  възможностите за финансиране на туристически обекти и обекти, генериращи приходи в сферата на културата, спорта и др. атракциони в рамките на градовете с финансиране и подкрепа на ОПРР.

До края на месец ноември информационни дни са планирани да се проведат на 12 октомври в Казанлък, на 23 октомври в Сливен, на 1 ноември във Велики Преслав, на 20 ноември в Свищов и в края на ноември в гр. Кърджали.

Припомняме, че на 20 септември 2018 г. бяха подписани Оперативните споразумения между Фондовете за градско развитие – финансови посредници по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. С това Управляващият орган на ОПРР дава реален старт на инвестициите, заложени за изпълнение чрез финансови инструменти в ключови направления на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Посредниците, които управляват средствата за Фондовете за градско развитие са:

• За Южна България – Обединение ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“, което включва ОББ, Фонд ФЛАГ, Фонд за устойчиво градско развитие и Българска консултантска организация, с финансов ресурс в размер на 220,5 млн. лв., от които 135,5 млн. лв. са от ОПРР 2014-2020 и 85 млн. лв. съфинансиране от обединението.
• За гр. София – Обединение ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“, с финансов ресурс в размер на 142,4 млн. лв., от които 87,4 млн. лв. от ОПРР 2014-2020 и 55 млн. лв. съфинансиране от обединението;
• За Северна България – „Регионален фонд за градско развитие“, собственост на Сосиете Женерал (мажоритарен акционер), Елана Инвестмънт, Елана Холдинг и Болкан Адвайзърс, с финансов ресурс в размер на 210,4 млн. лв., от които 130,4 млн. лв. от ОПРР 2014-2020 и 80 млн. лв. съфинансиране от Фонда за градско развитие.

Финансовите посредници ще инвестират предоставеното от ОПРР 2014-2020 финансиране и своя собствен принос в допустими проекти по програмата в следните направления: градска среда, спортна и културна инфраструктура, енергийна ефективност в еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития, зони с потенциал за икономическо развитие и интегриран градски транспорт, както и обекти на културното и религиозно наследство от национално и световно значение. Финансовите продукти, предлагани на крайните получатели от ФГР, ще бъдат заеми и вградени гаранции, насочени към голям брой потенциални бенефициенти: общини и общински предприятия, частни компании, публично-частни партньорства и др., като по част от направленията за подкрепа по оперативната програма е предвидено комбиниране на финансови инструменти с безвъзмездна финансова помощ в рамките на две отделни операции на ниво проект.

Предстои сформирането на оценителна комисия, която в рамките на 3 месеца следва да разгледа подадените в срок проектни предложения и да предложи одобрените проекти за финансиране. Изпълнението на процедурата се извършва чрез подбор на проектни предложения.

От началото на програмен период 2014-2020, Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., в МРРБ  е обявил общо 16 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 3 млрд.лв. Подадените проектни предложения по програмата са 604. Към момента са сключени 512 договора, на обща стойност от 2, 309 млрд. лв.

Едва ли има по-реален пример за добрата работа, добрата координация и за общите усилия между държавна и местна власт най-вече за европейската солидарност от това, което виждаме днес, каза в Габрово днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, където заедно с кмета Таня Христова откриха обектите и засадиха дърво. На церемонията присъстваха още областният управител Невена Петкова, председателят на Общинския съвет Лена Георгиева и други. Министърът допълни, че паркът и междублоковото пространство са прекрасни, като в направеното личи ръката на добрия стопанин и добрите архитекти.

Регионалният министър обърна внимание, че Габрово е отличник не само по Оперативна програма „Региони в растеж“ и напомни, че основите на успешната работа са положени от вицепремиера Томислав Дончев като градоначалник и сега продължава чрез денонощните усилия на настоящия кмет Таня Христова. Убеден съм, че и за в бъдеще Габрово ще е най-добрият бенефициент на европейски средства в България, защото общината се грижи по прекрасен начин за добрите условия, които предоставя на жителите и гостите града, заяви Николай Нанков. Министърът изрази очакване бързо да стартира работата по останалите проекти, които предстои се изпълняват в общината и областта и пожела успех.

По проекта за обновяване на градската среда в Габрово са обновени асфалтови и пешеходни настилки, монтирани са парково оборудване, включително стойки за велосипеди, и паркинг елементи, изградени са нови детски площадки, система за видеонаблюдение и подпорни стени. Подменено е уличното осветление и са озеленени прилежащите зелени пространства. Изграден е сух фонтан, а в тунела на Източната градска улица е подменена асфалтовата настилка и е монтирано осветление.

Общо 318 семейства в Севлиево живеят в обновените сгради с повишена енергийна ефективност. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която заедно с кмета на града д-р Иван Иванов участва в церемонията за успешното завършване на проекта, посочи, че за първи път се откриват едновременно толкова много обновени по Оперативна програма „Региони в растеж“ сгради.

Тази програма е с основен фокус върху хората, тя е изключително важна, защото тези проекти до намаляване на разходите за енергия, подобряват качеството на живот и околната среда от спестените вредни емисии. 23-те многофамилни сгради ще пестят по 3 млн. киловатчаса енергия, а обновените домове ви карат да се чувствате по-добре в средата, допринасят и за намаляване на разходите за ремонт и поддръжка, каза още Николова. Тя отбеляза, че със средства от оперативната програма предстои да се санират общо 500 сгради в страната, в които ще бъдат инвестирани около 400 млн. лв. Европейската програма е съпътстваща на националната програма за саниране, по която влагаме 2 млрд. лв. за 2022 сгради. Със същите темпове ще продължим да променяме средата и качеството на живот. През август ни предстои нов прием на проектни предложения в посока повишаване на енергийна ефективност на административни и многофамилни жилища. Надявам се на още добри резултати по програмата, които да допринесат  за подобряване на средата, заяви заместник-министър Николова.

За повишаване на енергийната ефективност на обновените 23 жилищни сгради в Севлиево външните стени, покриви и подове са топлинно изолирани, подменени са дограма и осветителни тела с енегроспестяващи и е изградена мълниезащитна инсталация.

С оглед обезпечаване на всички сключени договори по инвестиционен приоритет „Образователна инфраструктура“, УО на ОПРР предлага преразпределяне на ресурс в рамките на приблизително 210 млн. лв. между тематични цели 4 и 10 по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, без да се променя общата стойност (бюджет) на приоритетната ос.

В резултат на изменението, инвестиционните програми на общините в частта образователна инфраструктура ще бъдат подкрепени в максимална степен, което е в синхрон с националния приоритет на правителството на Република България за подобряване на сектор „Образование“.

Промените са свързани и с намаляване на целите на индикаторите по инвестиционните приоритети за енергийна ефективност и за социалната инфраструктура.

Одобрената промяна на ОПРР ще създаде условия за подобряване на изпълнението на програмата.

Проектите ще се осъществяват посредством комбинация от финансиране с безвъзмездни средства и с финансов инструмент под формата на нисколихвено кредитиране, след извършване на оценка на проекта и бизнес плана от страна на съответния Фонд за градско развитие, избран от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД.  Комбинираното финансиране е предназначено за проекти, които нямат потенциал да генерират достатъчно приходи, за да се финансират изцяло чрез финансови инструменти и се нуждаят от безвъзмездно финансиране, за да са финансово жизнеспособни. Потенциални бенефициенти са Министерството на културата (за обекти държавна собственост, управлявани от Министерство на културата), общини за общинска собственост (или за държавна собственост с предоставено право за управление на общините), институции на вероизповеданията и техни местни поделения, които са юридически лица (за обекти собственост на съответните институции и техни местни поделения).

Кандидатстването  за финансиране ще се осъществява на принципа „обслужване на едно гише“, при който кандидатът подава пред финансовия посредник проект и бизнес план. Мерките могат да включват отделни компоненти или цялостни проектни решения и да бъдат съчетани с безвъзмездна финансова помощ при доказани нужди, на базата на оценка на бизнес плана. Максималният размер на безвъзмездна помощ по проект може да достигне до 85% от общата стойност на комбинираното финансиране в зависимост от извършения от финансовия посредник анализ на бизнес плана. Крайният срок за кандидатстване по процедурата е 31.12.2021 г. Пакетът документи за кандидатстване е публикуван на интернет-сайта на ОПРР, в меню: „ОП „Региони в растеж“ 2014-2020“, под меню: Актуални процедури и в ИСУН 2020.

С отварянето на процедурата бюджетът на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е отворен на 100 %. От началото на програмен период 2014-2020 УО на ОПРР е обявил 16 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 3 млрд.лв. като с тях се цели постигане на растеж и заетост в българските региони.

Към моментa по ОПРР 2014-2020, са отворени за кандидатстване 5 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Сред тях са „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“ с общ бюджет 1,373 млрд. лв., „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“ с общ бюджет 38,2 млн. лв., „Регионална здравна инфраструктура“, с общ бюджет 163,5 млн. лв., „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания“ с общ бюджет 41,4 млн. лв. и „Развитие на туристически атракции“ с общ бюджет 98,5 млн. лв.