По време на срещата бяха дискутирани професионалното образование и обучение, което да осигури възможности за работа на младежи в градовете и селските райони.

Основна цел на новия подход в регионалната политика е създаването на модел на планиране, който ще отчита нуждите на хората и който на принципа „отдолу-нагоре“ ще може да генерира проектни идеи, които в своята цялост да решават комплексно проблеми на по-голяма част от територията на страната, обясни още Атанасова.

В рамките на предложения нов интегриран териториален подход се предвижда всички населени места да бъдат с осигурен достъп до ресурси. В това число попадат и малките населени места, като стремежът е намаляване на дисбалансите, които съществуват в момента.  Целта на тази инициатива е да няма непокрито място в България и така наречените „бели петна“, които нямат достъп до финансиране от европейските фондове, да изчезнат.

По този начин ще се подобри качеството на живот и ще се създадат условия за развитие на младите и образовани хора чрез създаване на благоприятни условия за училищно и университетско образование, здравословен начин на живот, за тяхното професионално, социално и личностно реализиране. “Следващият програмен период ще целим много по-комплексен ефект от инвестициите. Това може да бъде постигнато чрез разработване на интегриран проект – такъв, който включва в себе си не само за ремонт и реконструкция на дадена сграда, а предвижда и допълващи „меки“ мерки в образование и създаване на работни места“, коментира още тя.

Цветелина Атанасова призова младежките организации да бъдат активни, като дадат своето мнение по отношение на трудностите и проблемите в своите населени места, за да могат да бъдат търсени съвместни решения за тяхното разрешаване.

„И след 2020 г. ще продължим да работим по подобряване на свързаността в региона, като фокусът ни е насочен към Северна България и трансграничните връзки“, посочи министър Желязков. Той отбеляза, че основният елемент в сектора остава железопътният транспорт, като в следващия програмен период е предвидено да бъдат включени железопътните връзки от София до границите със Северна Македония и Сърбия. „Предстои да направим проучване за необходимостта и алтернативите за развитие на жп инфраструктурата по направлението „Север-Юг”, коментира още министър Желязков.

„В пътния сектор ще бъде поставен акцент върху изграждане на транспортните връзки в Северна България“, заяви Росен Желязков и допълни, че към момента ОПТТИ финансира подготовката на два пътни проекта, като целта е те да бъдат изградени след 2020 г. Това са автомагистралата „Русе-Велико Търново“ и скоростният път „Видин- Монтана-Враца“.

Според транспортния министър, новите разширения на Линия 3 на софийското метро вече имат висока проектна готовност. „В новата програма ще предложим за финансиране участъците до ж.к. „Васил Левски“ и до бул. „Цариградско шосе“, обясни Росен Желязков.

Пред представителите на медиите министър Желязков заяви, че текстовете на новия Закон за пътните превозни средства са готови и предстои проектът да бъде публикуван за обществено обсъждане. Най-важните промени са свързани с безопасността, регистрирането на автосервизите, създаването на необходимите бази с данни, техническите прегледи и квалификацията на хората, извършващи сервизна дейност. Министърът подчерта, че тези промени не се правят с цел да защитават определени интереси, а да гарантират конкуренцията в секторa, безопасността и екологичността на пътните превозни средства, както и да защитят правата на потребителите и участниците в пазара.

По темата с предстоящото заседание на Европейския парламент и опасенията на превозвачите, че Пакетът мобилност I ще бъде включен в дневния ред, министър Желязков коментира, че на 25 март предстои лидерите на парламентарните групи да определят окончателно дали Пакетът ще бъде включен за разглеждане в заседанието на 27 март. Министърът обяви, че на 18 март ще проведе работна среща с представители на българските превозвачи, на която ще бъде обсъдена темата преди предстоящото гласуване в Европейския парламент. Той беше категоричен, че българската държава стои зад превозвачите и не е променила позицията си по този въпрос.

„Националната програма за енергийна ефективност не е спряна. Имаме осигурено финансиране за саниране на 2022 блока в следващите две години със сключени договори, коментира регионалният министър Николай Нанков. Той уточни, че до момента по програмата са обновени 800 жилищни блока в страната. „Това е една от най-успешните като логика политики, защото съчетава много ползи – икономически, социални, екологични. Тя е за хората, но за съжаление се политизира твърде много“, уверен бе регионалният министър. Той отбеляза, че на Народното събрание още през месец юни са предоставени всички видове отчети, разчети и документи, касаещи програмата. „Обновяваме над 90 млн. кв. м разгъната жилищна площ, ще спестим огромни количества парникови газове, ще спестим много енергия, ще подобрим средата на живот на 350 хил. граждани, над 150 000 домакинства, които ще имат обновени жилища и ще спестяват разходи за отопление. Това са най-важните постижения“, категоричен бе той. Според него създаването на нова парламентарна комисия по темата е безсмислено, защото така допълнително се политизира програмата. Николай Нанков отбеляза, че са въведени множество контролни механизми при осъществяване на строителните дейности, а там където има пропуски,  са за сметка на строителните фирми.

Тя участва в дискусия в морския град. Освен нея за форума в Бургас пристигнаха още министърът на околната среда и водитеИвелина Василева, на земеделието -Десислава Танева и на труда и социалната политика – Зорница Русинова.

Павлова поясни, че ще бъдат подпомогнати три ключови реформи. Това са образователната, здравната и в областта на пътна инфраструктура.

За първата от тях са заделени 130 млн. лева. Ще бъдат подкрепени професионалните училища чрез изграждането на модерни лаборатории и база така, че бизнесът да може да обучава учениците за нуждите на трудовия пазар.

В здравната реформа ще бъдат финансирани спешните центрове в 28 областни града и 188 малки населени места. Това включва покупката на 400 линейки, посочи Павлова.