По думите му България би могла да усвои 92-93% от финансовата помощ за първия програмен период до края на тази година. Още миналата седмица в рамките на парламентарния блитцконтрол той обяви пред депутатите, че лично за него това би бил голям успех за страната, като подчерта, че нито една страна-членка няма да постигне 100% усвояване на парите от ЕС. Дончев отчете, че до края на годината страната ни трябва усвои още около 2 млрд. евро от ЕК, но част от тях вече са платени, така че реално остават за разплащане още около 1,4 млрд. евро.

“Дали е възможно тези пари да бъдат разплатени до последния евроцент? Това е една ужасно предизвикателна цел. Няма държава, която в първия си програмен период да е успяла да плати 100%.”, коментира той, цитиран от iNews. И допълни, че към момента раплащанията по стари оперативни програми за се движат според годишния план и се надява страната ни да приключи с максимално възможния резултат.

Средствата по новата програма „Околна среда” са 1,77 милиарда евро, от които 1,5 милиарда евро са по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд и се допълват от национално съфинансиране. Тя предвижда редица конкретни мерки в подкрепа на по-нататъшното преминаване на България към по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, съответстваща на високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и ефикасно използване на ресурсите.

Целите по програма „Околна среда”, които трябва да бъдат постигнати до края на програмния период са:

– Обслужване на 1,5 милиона души допълнително чрез подобрено третиране на отпадните води;

– Обслужване на 200 000 души допълнително чрез подобрени водни доставки;

– 285 000 тона по-малко отпадъци, насочвани към сметища;

– По-чист въздух за 1,3 милиона души;

– 4,4 милиона хектара с видове и местообитания по НАТУРА 2000 с подобрен природозащитен статус;

– Защита от наводнения и намаляване на риска от свлачища за 2,8 милиона души.

Средствата по програмата „Региони в растеж”са на стойност 1,3 милиарда евро и са финансирани от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 1,5 милиарда евро.

„Програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия в страната. Тя ще допринесе за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване“, съобщават от ЕК.

Предвижда се средствата по ОП „Региони в растеж“ да се разпределят според стратегии, разработени от кметствата и общините. „Пряка роля в управлението на средствата от ЕС ще имат 39 градски центъра в България. От изключително значение ще бъде наличието на ефикасна администрация, която получава подкрепа”, допълват от Брюксел.

Дончев добави, че една от оперативните програми е одобрена – „Развитие на човешките ресурси”. Вицепремиерът посочи като приоритет да положат всички усилия, за да може програмите да бъдат одобрени най-скоро. Той предупреди, че тези оперативни програми, които не бъдат одобрени до края на годината, подлежат на одобрение едва през юни следващата година. „Това е опасен детайл предвид опасността пълното полугодие да се окаже без плащания въобще”, коментира Дончев, цитиран от “Фокус”.

Той поясни, че разчита поне половината от програмите да бъдат одобрени до пролетта на тази година, а амбицията е да има плащания да има в първото полугодие на следващата година. „Разработен е алтернативен сценарий някои от схемите да бъдат авансово финансирани със средства от бюджета”, заяви Дончев.

По отношение па Програма за развитие на селските райони Томислав Дончев разясни, че нещата са по-сложни и има дълъг списък от теми, но усилията, която се полагат е ПРСР също да бъде одобрена максимално скоро

По думите й сумата е налична е в бюджета и разплащания могат да се направят. Министърът на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране обаче е разпоредила пълен анализ за финансовото състояние на държавата по отделни сектори. “До края на другата седмица се надяваме да имаме пълния анализ…от петък на всички министерства и второстепенни разпоредители са изпратени отчетни таблици, които са със срок за попълване до сряда, разбирате, че са доста неща, не само състоянието в бюджета, висящи обществени поръчки, сключени договори, финансово обезпечени ли са, на какъв етап са за изпълнение, висящите обществени поръчки, има ли осигурени средства за тях, знаете, че в последния ден буквално бяха стартирани доста обществени поръчки в АПИ за много големи суми и не само там, така че искаме да узнаем на какъв етап са, има ли осигурени средства за тези обществени поръчки, които така ударно бяха обявени и за това ще ни трябва до сряда срок”.

Като приоритет Захариева посочи усвояването на средствата и разплащането на парите на строителите и на общините. “Общините са обезкървени, те наистина нямат никакви налични средства, спряно е и мостовото финансиране по фонд ФЛАГ, това е един механизъм, по който се осигуряваше мостово финансиране на общините, докато им се възстановят средствата от оперативните програми. Те се опитваха да се оправят известно време със собствени ресурси, които съвсем не са големи. Така че там също е проблем, там също трябва да осигурим средства за мостово финансиране и на самите общини”, добави вицепремиерът.

Конкурсът е отворен и не поставя никакви ограничения за възраст, националност и професионален ценз. Изискванията към кандидатите са минимални и всеки желаещ може да участва като:
– изработи проект на лого и слоган в програма за векторна графика
– представи цветен и черно-бял вариант на изображението на български и английски език
– представи предложението на хартиен и на електронен носител
– представи кратко описание на замисъла и идеята на изображението
– изпрати предложението си на адреса на Министерски съвет в срок до 17:00 часа на 1-ви октомври 2013 г.

Предложенията ще бъдат оценявани от комисия, състояща се от представители оперативните програми, Съюза на българските художници, Съюза на българските журналисти и т.н. Оценка на предложенията ще се прави и от широката общественост чрез Фейсбук, допълни Златанова.

Постъпилите предложения ще бъдат публикувани на 2-ри октомври в специално създадена галерия във Фейсбук профила на сайта.

Наградени ще бъдат общо четири предложения:
– 1 място – 5000 лв. и тридневно пътуване за двама до Брюксел
– 2 място – 3000 лв.
– 3 място – 1000 лв.
– Награда на широката общественост (Фейсбук) – 500 лв.

Златанова отбеляза още, че общата стойност на инициативата ще бъде между 15 и 20 хил. лв. Според нея сега е моментът да опитаме да създадем най-оригиналното лого в целия Европейски съюз с възможно най-ниска цена. Имаме много примери за лога на стойност стотици хиляди и дори милиони лева, коментира тя и призова присъстващите представители на медиите да се включат активно и безвъзмездно в популяризирането на тази национална кауза.

Инициативата се организира от Централния информационен офис в дирекция „Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет. Конкурсът се осъществява в рамките на проект № 0103-ЦИО-3.1 „Популяризиране на добри практики по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, и подготовката на програмен период 2014-2020 г.” Проектът се финансира от Оперативна програма „Техническа помощ”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

„България отстоява позицията си, съгласно параметрите и изискванията на новия регламент. Ние сме кандидатствали, и разписваме своите програми в по-голям бюджет – така, както разписваме следващата Оперативна програма „Регионално развитие” да е минимум 4 милиарда лева. Това е нашето желание и чисто формално, ние отговаряме на изискванията да получим повече пари”, добави министърът, цитирана от Фокус .

„Друг е въпросът за глобалния дебат на ниво Европейски съюз и желанието на страните-нетни донори да намалят целия обхват на кохезионните средства, но това не означава, че България задължително ще получи по-малко пари за пътища или за регионално развитие. Ако се вземе едно такова решение – да се намаляват средствата, с което България категорично не е съгласна, това би означавало общият размер на европейските фондове – европейския кохезионен фонд, регионалния фонд – да бъде в по-малък мащаб, а ще зависи от самите нас как разпределяме, в кои сектори искаме повече средства и повече финансиране”, каза министър Лиляна Павлова.

В последната година усилията ни бяха съсредоточени в това правилата да станат по-ясни и прозрачни, и по-близо до нуждите на тези, които ги ползват, добави Дончев, цитиран от БТА.

Той посочи мерки за облекчаване на кандидатстването, сред които въведените срокове, в които управляващите органи са длъжни да отговарят на поставените от бенефициентите въпроси и създадената възможност за увеличаване на размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ при процедура на директно предоставяне на средства. Въведена е и възможност кандидатите да възразяват, ако счетат, че предложението им е отхвърлено неоснователно.

Министърът припомни и предстоящото заработване на системата за електронно подаване на документи.

По думите му това ще доведе до допълнителна дисциплина в системата.

На въпрос за кохезионната политика за периода 2014-2020 г., Дончев отбеляза, че принципно подкрепя логиката, че кохезионната политика трябва да бъде лимитирана до един пакет ясни и относително ограничени цели.

Позицията, която отстоява България на всички срещи, е подкрепа за стратегията “Европа 2020” и искане на новоприетите страни членки да се позволи да инвестират в базисна инфраструктура. Подкрепя се и инициативата за разработване на макрорегионални стратегии, каквато е Дунавската стратегия, добави още министърът.

Ръстът през 2010 г. спрямо 2009 г. при договорените средства е 55%, а в реалните плащания към бенефициентите 290%. Сумата на договорените средства през миналата година е 2 045 311 975 лв., а изплатените средства са 1 177 094 416 лв. – т.e. близо 3 пъти повече от общо изплатените до края на 2009 г.

Министър Дончев уточни, че зад тези цифри стоят 132,83 км общинска пътна мрежа, близо 100 публични сгради – училища, детски градини, читалища, музеи, домове за възрастни хора, 166.88 км канализация и водопроводи, две пречиствателни станции.

Наред с това има и над 560 000 души, включени по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) и 34 114 заети лица, включени в обучения по същата програма, 225 лица от уязвими групи участвали в курсове по професионално обучение по ОПРЧР, 739 фирми са получили подкрепа по Оперативна програма „Конкурентоспособност”.

От есента на миналата година водим разговори с Международните финансови институции (Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие) и Европейската комисия за реализирането на проект за укрепване на капацитета на българските институции в секторите транспорт, железопътен транспорт и води, каза Дончев. Той уточни, че има уверението на еврокомисаря по регионална политика до края на януари да получим окончателно становище на Европейската комисия по тази инициатива, което ще ни позволи да продължим напред с реализацията й. По думите му тя цели да отговори на проблемите с административния капацитет в трите сектора, отбелязани и в писмото на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозо.

По отношение на спорния напоследък Закон за обществените поръчки, Дончев каза, че на днешното си заседание Министерският съвет е одобрил Концепцията за промени и през месец май проектозаконът ще бъде внесен в Народното събрание.

Той отбеляза и за инициатива, наречена „Българският JASPЕRS” – мобилни групи експерти, които ще помагат на общините при подготовката на процедури по ЗОП и при реализацията на проекти. Ттези групи ще започнат работа до средата на тази година.

В свое писмо Барозу изразява подкрепа за действията на правителството по инициативата за съвместна работа с международни финансови институции.

Премиерът Бойко Борисов отбеляза, че подобно писмо е изпратено и до Румъния, като в него се препоръчва съседката ни да се поучи от България.

Междувременно министрите Нона Караджова и Александър Цветков заявиха, че са предприети мерки по бележките на ЕК за секторите “Транспорт” и “Води”.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова обясни, че по Оперативна програма “Околна среда” има разплатени 240 млн. лева, срещу 40 млн. лв. разплатени през октомври 2009 г. В момента са в процес на оценка и скоро ще бъдат одобрени проекти в сектор “Отпадъци” за над 300 млн. лева.

В сектор “Води” в момента се прави оценка на проекти за около 500 млн. евро и очакванията са следващата година сключените договори да са на стойност около 1 млрд. евро. Важно е да не се допусне втори път да бъдат спрени проекти и да няма разплащания, коментира Караджова.

Министърът на транспорта Александър Цветков съобщи, че от ЕК са отчели, че е недостатъчна скоростта на усвояване на евростредствата от Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ).
Според европейската оценка около 10 на сто са реално започнатите работи по ж.п. проектите. Става дума за четири проекта, уточни министърът. За “Пловдив – Свиленград” се очаква след Коледа да бъде обявен победителят за всеки от лотовете, а през януари да се сключи договор и да започнат работите по него.

По проекта “Пловдив – Септември” търгът е в ход. Той ще приключи в началото на годината и ще се премине към усвояване на средствата. Проект “Димитровград – Свиленград” се финансира по ОП “Транспорт”, има готови апликационни форми и предстои да започне работа и по него. По участъка от Свиленград до турската граница се работи и нещата са в график, коментира министър Цветков.