Участъкът, който ще се ремонтира, обхваща част от бул. „България“ в гр. Кърджали. Започва от кръстовището с бул. „Беломорски“ до изхода на града, преминава през селата Жинзифово, Чифлик и Мъдрец и завършва след с. Мост. Отсечката осигурява достъпа на жителите на с. Седловина, с. Жинзифово, с. Чифлик, с. Мост до областния център.

Проектът предвижда цялостна подмяна на асфалтовата настилка и подобряване на отводняването. Отсечката ще бъде с нови бордюри, мантинели, пътни знаци и маркировка. Ще бъдат ремонтирани 6 мостови съоръжения – в град Кърджали, при „Балабан дере“, над река Скалище, над река Перперек в с. Чифлик, в с. Мъдрец, над жп линията Кърджали – Хасково, както и на сводовия водосток в с. Чифлик. С изпълнението на обекта значително ще се подобрят транспортно-експлоатационните качества на пътя, който не е основно ремонтиран повече от 30 години. Ще се повиши безопасността и удобството при пътуване. По-добрата инфраструктура ще стимулира и развитието на туризма в региона, достъпа до археологическия комплекс „Перперикон“, средновековната крепост „Моняк“ и природния феномен Каменните гъби.

Строително-монтажните дейности на лот 26 са възложени на ДЗЗД „III Мост 2018“, в което участват: „Пътстройинженеринг“ АД и „ГБС – Инфраструктурно строителство“АД. Стойността на договора е 16 465 064,43 лв. с ДДС. Надзорът ще изпълни „Сдружение Пътконсулт 2000 – Три Ес“. Техният договор е за 212 952 лв. с ДДС. Авторският надзор ще е на „Виа План“ ЕООД – 6000 лв. с ДДС.

Общата стойност на проекта BG16RFOP001-7.001-0026 Лот 26 „Път III-507 Кърджали-Мост-Манастир от км 0+055 до км 26+109, с обща дължина 26,054 км, област Кърджали“ е 17 158 488 лева. От тях 85% или 14 584 715 лв. са от Европейския фонд за регионално развитие, а 15% – 2 573 773 лв., от националния бюджет.

Мярката ще позволи повече обновени сгради в България и балансирано регионално развитие между по-малките и големи общини. За финансиране по нея могат да кандидатстват: Ботевград, Берковица, Белоградчик, Генерал Тошево, Девин, Елхово, Златоград, Ивайловград, Крумовград, Козлодуй, Карнобат, Мездра, Малко Търново, Никопол, Нови пазар, Нова Загора, Поморие, Попово, Пещера, Провадия, Разлог, Сандански, Свиленград, Самоков, Севлиево, Троян, Тутракан и Червен бряг. До момента са реализирани над 200 проекта.

Ще се финансират мерки за повишаване на енергийна ефективност на сградите, като целта е да се постигне 60% спестяване на енергия, намаляване на разходите за отопление, обновяване фасадите на сградите и повишаване на срока на тяхната експлоатация и др. В края на миналата година бе взето решение да се премахне и ограничението за финансиране само на сгради с до 35 самостоятелни обекта и така се разширява обхватът на допустимите за саниране жилищни блокове в 28-те общински центъра. Освен увеличаване на ресурса, се осигуряват повече възможности на малките 28 общини и на жителите им за кандидатстване за енергийна ефективност на жилищата им на като алтернативен механизъм извън Националната програма за енергийна ефективност. Подборът е конкурентен,  а срокът за кандидатстване е до 27 март т.г.

Изменените Насоки за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.003 „Енергийна ефективност в периферните райони-3“ са публикуван на интернет страницата на ОПРР, както и в ИСУН 2020.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която проведе среща с представители на Националното сдружение на общините в Република България. Срещата бе по инициатива на сдружението и в нея се включиха изпълнителният директор– Силвия Георгиева, кметът на община Троян – Донка Михайлова, кметът на община Карнобат – Георги Димитров, кметът на община Ботевград – Иван Гавалюгов, кметът на община Гоце Делчев – Владимир Москов, кметът на община Свиленград – Анастас Карчев и кметът на община Харманли Мария Киркова.

Зам.-министър Николова обясни, че бюджетът ще бъде формиран чрез ресурс, предоставен от всички оперативни и секторни програми – за регионално развитие, за развитие на селските райони, околна среда, човешки ресурси, иновации и конкурентоспособност, образование и наука, електронно управление. По този начин ще осигурим на всички населени места достъп до европейско финансиране.

Заместник-регионалният министър подчерта, че приоритет на българското правителство е в новия програмен период фокусът на интервенции с европейски средства да е върху цялата територия на страната, а чрез предложения модел ще се възползваме максимално от европейските програми, ще обхванем по-голяма част от населението, ще бъдем по-гъвкави в инвестициите и с повече възможности да постигнем по-високо развитие.

С представителите на местната власт зам.-министър Николова обсъди и възможностите за промяна на критериите, по които териториите се делят на „селски“ и „градски“ и получават финансиране, съответно от програмата за развитие на селските райони и програмата за развитие на регионите.

Според националната дефиниция всички общини, чиито  центрове са с население под 30 000 души са бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони, а всички надвишаващи този показател  – на регионалната програма.

Зам.-министър Николова посочи, че по предложение на МРРБ в преговорния процес се обсъжда вариант за намаляване на този критерий и допустими бенефициенти на програмата за регионално развитие да са общините, чиито центрове са с население над 20 000 души. Един от аргументите е тенденцията за намаляване на населението. По този начин се търси баланс на подкрепата между брой населени места и обхват на територията в двата източника на финансиране.

В допълнение, в обхвата на програмата се предвижда да бъдат включвани целите територии на общините, не както досега само градските центрове.

„За да нямаме „бели петна“ направихме много голяма крачка, обединявайки възможния ресурс за финансиране на проекти в районите от ниво 2, давайки възможност за по-голямо икономическо развитие на градовете с различни мерки. Общините –малки, средни и големи, ще могат да се  кооперират и съвместно да направят  концепция, ориентирана с фокус към икономическото развитие на определена целева територия, което открива много повече възможности спрямо изминалите два програмни периода“, коментира още зам.-министър Николова.

Тя информира кметовете, че около края на месец март ще бъдат представени   окончателен проект на новата  програма за развитие на регионите, както и допълнителни указания за подготовка на концепции, на база на които и местните власти ще могат да започнат подготовка на проектни идеи.

Дискусията и диалогът с  местните власти ще продължи за намиране на най-балансираното решение за обхват на територия с ефект изпълнението на регионална политика на страната.

Четири от професионалните гимназии са с в направление ветеринарна медицина, горско стопанство и растениевъдство и животновъдство. С проекти  могат да кандидатстват общините Берковица – за  Лесотехническа професионална гимназия, Две могили – за Професионална гимназия по селско стопанство „К. А. Тимирязев“,  Елхово – за Професионална Гимназия по Механизация на селското стопанство „Ернесто Че Гевара“, Нови пазар  за ремонт на Професионална гимназия по селско стопанство и община Лозница –за Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски“.  Министерството на образованието и науката може да подаде проект за финансиране на ремонтни дейности в  Професионална гимназия по облекло „Ана Май“ в Пловдив и Професионална гимназия по електроника и енергетика- Банско.

Проектът на изменение на Насоките за кандидатстване, заедно с приложенията към него, са публикувани на интернет сайта на програмата www.bgregio.eu.   Предложения и коментари могат да се изпращат в срок до 17:30 ч. на 16.01.2020 г. (включително), по официален път или на следната електронна поща: oprd@mrrb.government.bg, както и в модула за електронно кандидатстване на информационната система ИСУН 2020.

За публично  обсъждане  е публикуван и проект за изменение на процедурата „Подкрепа за висшите училища в Република България ” по приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.  Целта е да се създадат условия за модерни образователни услуги в сферата на висшето образование чрез обновяване на материалната база, осигуряване на съвременно оборудване и обзавеждане на висшите училища. Изменението на Насоките за кандидатстване по процедурата се осъществява с цел да бъде поканен да кандидатства с проектно предложение Тракийски университет – Стара Загора, определен по процедурата, като първи резервен проект при наличие на финансов ресурс след финансиране на списъка с основните проекти. Предложения и коментари по горепосочените документи могат да се изпращат в срок до 17:30 ч. на 16.01.2020 г. (включително), по официален път или на следната електронна поща: oprd@mrrb.government.bg, както и в модула за електронно кандидатстване на информационната система ИСУН 2020.  Проектът на Насоки за кандидатстване, заедно с приложенията към него, са публикувани на интернет сайта на програмата www.bgregio.eu.

25 млн. лв. ще бъдат насочени допълнително за изпълнение на мярката „Подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове в периферните райони“. По нея се финансират проекти за подобряване на енергийната ефективност на административни и жилищни сгради в 28-те по-малки града.

С 20 млн. лв. ще бъде увеличена Приоритетна ос „Регионална здравна инфраструктура“. Ресурсът ще бъде предоставен за купуване на медицински хеликоптер и осигуряване на необходимата инфраструктура за неговото използване, като по този начин освен подобрено качество на медицинските услуги ще може да бъде предоставяна и по-навременна помощ при спасителни действия. Мярката кореспондира с националното значение на качеството и обхвата на спешната медицинска помощ и идентифицирани нужди от страна на Министерството на здравеопазването.

Малко над 57 млн. лв. ще бъдат пренасочени за подобряване на свързаността с европейската TEN-T пътна мрежа. Средствата са по приоритетна ос „Регионална пътна инфраструктура“ за рехабилитация на участъци от републиканската пътна мрежа. Предвижда се е част от ресурса в размер на 2 млн. лв. да се финансира и внедряване на интелигентни системи, които да подпомогнат осигуряването на високо равнище на безопасност и сигурност на пътната инфраструктура.

Над 6 млн. лв. ще бъдат допълнителните средства за приоритетна ос „Регионална образователна инфраструктура“. Те ще се изразходят за подобряване на регионалната образователна инфраструктура, като ще бъде осигурена възможност за осигуряване на съвременно спортно оборудване в средните училища.

В изготвените предложения за промени в оперативната програма се предвижда включване на нови бенефициенти и партньори, с оглед да се гарантира успешното прилагане на допълнителните мерки, насочени към надграждане на подкрепяните дейности.

Предлаганите изменения в ОПРР 2014-2020 бяха обсъдени и одобрени на проведеното 15-то заседание на Комитета за наблюдение на програмата, като бе взето и решение да бъдат предприети необходимите действия за промяна на оперативната програма, включително водене на преговори със службите на Европейската комисия до окончателното одобрение на изменението.

Промените в ОПРР 2014-2020 не водят до увеличаване на общия ресурс в бюджета на програмата или промяна в размера на планираното национално финансиране. Не се нарушават регламентираните изисквания за тематична концентрация и минимални размери на разпределените средства.

Удължаването е с цел да бъдат поканени да кандидатстват резервните общини за изграждане на инфраструктурата на социалните услуги, за които не са подадени или одобрени проектни предложения в рамките на първоначално определения срок за кандидатстване.

Целта на процедурата е да подкрепи изпълнението на мерки за осигуряване на инфраструктура за социални услуги в общността за възрастни хора и хора с увреждания, съгласно Картата на резидентните услуги и Картата на услугите за подкрепа в общността по Плана за действие за периода 2018-2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа.

По процедурата се предвижда да бъде изградена инфраструктура за създаване на 74 нови обекта, от които 30 центъра за грижа за лица с психични разстройства, 22 центъра за лица с умствена изостаналост, 7 центъра за лица с различни форми на деменция, 9 центъра за възрастни хора в невъзможност за самообслужване  и 6 дневни центъра за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства.

Картите на услугите са разработени от работна група с участието на представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане и Националното сдружение на общините в Република България.

По процедурата са сключени общо 26 договора с общини от Картите на услугите. Те включват изграждане, ремонт, обзавеждане и оборудване, необходими за създаване на 61 центъра за грижа (26 за лица с психични разстройства, 20 за лица с умствена изостаналост, 7 за лица с различни форми на деменция и 8 за възрастни хора в невъзможност за самообслужване) и 6 дневни центрове за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства.

Изменените Насоки за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-5.002„Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания” по приоритетна ос 5 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания“ и заповедта за изменението им са качени на сайта на МРРБ.

20 млн. лв. от допълнителните средства ще бъдат пренасочени към Министерството на здравеопазването, което ще може да купи хеликоптер за въздушно спасяване и превоз на нуждаещи се пациенти, спасителни и донорски операции. По проекта ще бъдат анализирани и идентифицирани най-подходящите площадки за излитане и кацане. „Целта ни е да осигурим специализиран санитарен транспорт за нуждаещи се в труднодостъпни региони, пострадали при инциденти, както и трансплантация на органи, тъкани и клетки.  Така ще постигнем цялостно обновяване и модернизиране на спешната помощ в страната“, коментира зам.-министър Николова и отбеляза, че в момента със 163 млн. лв. от ОПРР се ремонтират всички спешни медицински центрове в страната и се доставят 400 нови линейки.

Нови над 57 млн. лв. ще бъдат инвестирани и в рехабилитация на републикански пътища, както и за изграждане на интелигентна транспортна система за повишаване на пътната безопасност,  решиха още членовете на комитета. С 55 млн. лв. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще може да ремонтира още шест пътни отсечки с дължина 134 км, свързващи 11 общини в шест области. „5 от допълнителните отсечки са в Северна България,  с което потвърждаваме приоритета на  правителството за подкрепа на развитието й“, посочи Николова. Участъците, които ще се ремонтират, са Мизия -Оряхово – Крушовене в област Враца; Поликраище – Елена – Сливен в областите Сливен и Велико Търново; Русе – Кубрат – Исперих – Дулово в областите Русе и Разград; Полски градец – Тополовград – с. Устрем в област Хасково; Каблешково – Межден в област Силистра и участък от пътя Варна – Белослав – Разделна – Падина – Житница  в област Варна. От началото на настоящия програмен период с 377 млн. лв. по ОПРР се финансира рехабилитацията на други 24 пътни отсечки с обща дължина близо 505 км.

С малко над 2 млн. лв. от средствата ще се финансира проект на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за интелигентна транспортна система, която ще помага на водачите с ценна и навременна информация за пътната обстановка и състоянието на пътната мрежа, включително и наличие на инциденти. Тя ще се състои от сензори, метеорологични и пътни станции, интелигентни електронни пътни знаци с променливо съдържание и възможност за засичане на скорост. Те ще са разположени в критични точки, определени след анализ на транспортното натоварване, специфични данни за климатичните условия – честота на валежи от дъжд и сняг, мъгла, потенциални опасности от заледяване и др. „Очакваме така да допринесем за намаляване на броя и тежестта на пътнотранспортните произшествия, засилването на контрола на движение по републиканските пътища и подобряване на ефективността на пътното поддържане“, коментира зам.-министър Николова.

Допълнителни близо 25 млн. лева ще получат 28-те малки общини и периферни райони в страната за подобряване на енергийна ефективност на жилищни и обществени сгради. Сумата ще се допълни с още 14 млн. лв. спестен ресурс, който предстои да се насочи към тях в края на месеца. Така общият бюджет ще достигне близо 40 млн. лв., като вече се дава и възможност за саниране на сгради с повече от 35 апартамента.  От началото на програмния период по ОПРР се изпълняват 202 проекта за енергийна ефективност на стойност 204 млн. лв. в 28-те малки общини.

Около 6,2 млн. лв. ще получи Министерството на образованието и науката. С над 4,5 млн. лв. от тях ще се извърши ремонт на 7 професионални гимназии и Тракийския университет. С останалите над 2,5 млн. лв. около 100 средни училища в страната ще получат ново спортно оборудване. Така почти всички новоремонтирани учебни заведения ще получат адекватна и иновативна спортна база. Зам.-министър Николова отбеляза, че за обновяването им са инвестирани 618 млн. лв. от ОПРР, като до момента са ремонтирани 80 сгради – 49 училища, 26 детски градини и 5 университета.

„Отчитаме много добро изпълнение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., каза още регионалният заместник-министър. Към днешна дата е договорен 86% от ресурса ѝ или 2,5 млрд. лв. Над 1,5 млрд. лв. са разплатените средства по проекти на бенефициентите, а близо 30% или 1 млрд. лв. са възстановените средства от ЕК. „Програмата има най-пряк принос към хората, най-видима е от обществото, защото основен бенефициент са най-големите и средни общини в страната“, коментира още тя. Николова отбеляза, че няма риск от неизпълнение на програмата. „През следващата година очакваме голям брой проекти да бъдат завършени, а по някои от приоритетните оси отчитаме изпълнение на проектите между 80 и 100%. Тя добави, че се работи активно и за разработване на бъдещата програма за регионално развитие, която е фокусирана  върху развитие на територията чрез повишаване потенциала на всеки един регион.

Аурелио Сесилио изказа своята подкрепа за разпределянето на допълнителните средства и посочи, че проектите са изключително важни, тъй като страната ни единствена в ЕС не разполага с хеликоптер за медицинско спасяване. Инвестициите в пътната инфраструктурата също са от значение за подобряване на транспортната система в страната. „Новият състав на ЕК си поставя приоритет в следващия програмен период Европа да води политика по-близо до хората. Интервенциите по ОПРР представляват тази цел, защото дейностите касаят живота на всички хора“, коментира Сесилио.

Участъкът преминава през град Червен бряг и село Чомаковци. Отсечката е с нова пътна настилка, подобрено отводняването, хоризонтална маркировка, пътни знаци и мантинели.

Основно ремонтирани са мостовете над р. Златна Панега и над р. Бриша. На входа на Чомаковци старото съоръжение е премахнато и на негово място е изграден нов мост над река Искър, с дължина 122 м. В участъка, преминаващ през селото настилката е напълно реконструирна, положени са три нови пласта асфалтобетон и нова пътна основа от трошен камък. Обновени са и 3,3 км от уличната мрежа на Червен бряг, които съвпадат с трасето на третокласния път. На 700-метрова отсечка от ул. „14-ти септември“ в града старата паважна настилка е подменена с асфалтова.

През 2013 г. по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. бяха ремонтирани 26 км от третокласния път ІІI-306 Луковит – Червен бряг – Кнежа. С рехабилитацията на 9,5-километровия участък, включен в лот 17, обновената част от пътя става близо 36 км.

Училището е един от общо петте обекта на образователна инфраструктура, които са реновирани по проект „Обновяване и енергийна ефективност на образователна инфраструктура в гр. Смолян“. Той се финансира с близо 6,6 млн. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г, отбеляза министър Аврамова. Чрез него се подобряват условията за учене и работа в общинска образователна инфраструктура и се модернизира учебният процес чрез ремонт и рехабилитация на сгради и обновяване на дворни пространства и спортни площадки за четири училища и една детска градина на територията на гр. Смолян. В резултат от изпълнението му близо 3350 деца учат в нова, по-модерна среда.

„Децата на Смолян ще могат да учат в обновени сгради, с добра инфраструктура и ще има и къде да спортуват. Община Смолян използва максимално всички възможности, които дават оперативните програми, така че да получат безвъзмездни средства, с които обновяват не само образователната, но и градската среда, социалната инфраструктура“, каза в словото си министър Аврамова.

Регионалният министър напомни, че в следващия  програмен период, с европейски средства от ЕС, ще се финансират повече мерки, които са важни за развитието на региона. „Общините, бизнесът и областните управи ще имат възможност да разсъждават малко по-освободено, защото средствата вече няма да бъдат строго профилирани, както в този, за образователна, социална и за въздействия в определена зона, а ще бъдат за цялата територия. Така ще дадем възможност на общини, областни администрации, на бизнеса, на всички да бъдат партньори и да решават основни проблеми на цялата територия. Така  ще се даде възможност да няма бели петна на картата, които да не са се докоснали до финансиране от оперативната програма“, каза още регионалният министър.

Пред журналисти министър Петя Аврамова заяви, че и догодина страната ще бъде голяма строителна площадка. „Надявам се да не се спекулира с обжалването на обществените поръчки, защото строителната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на общините е мащабна. Обжалването води  до загуба на средства и време, коментира тя.

Аврамова напомни, че продължава строителството на АМ „Хемус“ като тези дни ще бъдат открити новите 10 км от Ябланица до Боаза. Работи се в участъка Буховци – Белокопитово, ще стартират и строителни дейности между Боаза и разклона за Русе – Велико Търново. „Продължаваме с отчуждителни процедури, проектиране, така че 2024 г. да имаме изцяло нова магистрала от София до Варна. Северна България го заслужава“, категорична бе Петя Аврамова.

Министърът информира, че са осигурени 7,6 млн. лв. за укрепване на голямото свлачище на пътя Смолян – Мадан при село Тикале. Там са изпълнени аварийни дейности, за да се ползва шосето. Подготвят се документи за проектиране и избор на изпълнител. „Целта ни е в началото на 2020 г. да стартират строителните дейности и да се укрепи трайно свлачището. Средствата са осигурени, така че ще пристъпим към реални действия, проектиране, технически проект и строителни дейности, увери Аврамова.

Министърът съобщи още, че зимното поддържане на републиканската пътна мрежа е гарантирано. „За областите, където все още няма избрани фирми за зимно поддържане, поради обжалване на процедурите, дейностите ще бъдат възложени на досегашните изпълнители, чрез удължаване на договорите с анекси до избора на нови изпълнители. Няма да оставим нито един път в държавата да не бъде почистен през зимния период“, категорична бе Аврамова.

Рехабилитираният участък започва от областния център и завършва при входа на пещера Леденика. Трасето е с нова настилка, предпазни огради, пътни знаци и хоризонтална маркировка. В чертите на Враца са ремонтирани булевардите „Христо Ботев“, „Крайречен“ и ул. „Вратица“, съвпадащи с трасето на път III-1002 по метода „студено рециклиране“, на места на бул. „Крайречен“ е изградена и колекторна система за дъждовна вода. Ремонтиран е мостът на р. Лева при Дома на туриста в гр. Враца.

С ремонта на третокласния път се повишава безопасността на движение до Леденика, която е една от най-посещаваните пещери у нас, до местността „Пършевица“, до с. Згориград и се подобрява пътната инфраструктура на гр. Враца.

Изпълнител на строително-монтажните работи е ДЗЗД „Пътища Северозапад 2016”, в което са: „Галчев Инженеринг” ЕООД и „Фармвил“ ЕАД. Стойността на договора е 13 664 574,92 лв. с ДДС. Строителният надзор е осъществен от Обединение „ТСП КОНСУЛТАНТИ“ ДЗЗД с участници: „ТРИ – ЕС“ ЕООД, „СТРОЛ 1000“ АД и „ПИ ЕС КОНСУЛТ“ ЕООД. Техният договор е за 202 787,57 лв. с ДДС. Авторският надзор е на „Виа План“ ЕООД. Договорът им е за 2 935 лв.с ДДС.

Общата стойност на проект BG16RFOP001-7.001-0003, Лот 10 „Път ІІІ-1002 Враца – пещера „Леденика“ от км 0+160 до км 17+588.80, с обща дължина 17.429 км, област Враца” е 14 121 155,70 лв. с ДДС. Финансирането от Европейския съюз по линия на ОП „Региони в растеж“ е 11 773 852,17 лв. Националното съфинансиране е 15% – 2 077 738,62  лв. Собственият принос на АПИ е в размер на 269 561,91 лв. с ДДС.