Имот-публична държавна собственост е предоставен за управление на Висшия съдебен съвет за нуждите на Военно-окръжната прокуратура – София и на Софийската районна прокуратура. Теренът и трите сгради, построени на него, се намират на ул. „Майор Георги Векилски“ № 4 в София. Решението ще осигури сграден фонд, необходим за административните потребности на двете прокуратури и нормалното осъществяване на дейността им.

Променя се статутът на осем имота в областите Монтана, Плевен, Ловеч, Ямбол, София и Пловдив от публична в частна държавна собственост. Досега те са били под управлението на Министерството на отбраната, но са с отпаднала необходимост за ведомството. Имотите са: 15,9 дка в с. Долно Озирово, община Вършец; 41,5 дка в с. Каменец, община Пордим; 14 дка в местността „Гириза“ на землището на Летница; 1,3 дка в местността „Дормуш гьол“ на Летница; 4,4 дка в с. Патрешко, община Троян; 8,4 дка в жк „Бенковски“ в Ямбол; 128 дка в столичния кв. „Орландовци“ и 81 дка в местността „Капсидата“ на с. Крумово, община Родопи.

Други 15 имота със статут на публична държавна собственост също стават частна държавна собственост с решение на Министерски съвет. Те се намират в местността „Военен полигон“ в землището на с. Малък манастир, община Елхово. За Министерството на отбраната те са с отпаднала необходимост и с тях ще могат да се извършват разпоредителни действия като продажба чрез търг според Закона за държавната собственост.

Преговорите ще се водят със собствениците, които са обжалвали размера на определеното парично обезщетение или нямат влезли в сила съдебни актове.

С решение на Министерския съвет Северната скоростна тангента е обявена за национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост и за обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията. Трасето е с обща дължина от 16,5 км и преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна. С изграждането на този пътен участък ще бъде възможно трансферирането на транзитни потоци от вътрешността на страната в западна посока към Сърбия, а оттам и към Централна и Западна Европа.

За обекта е осигурено финансиране със средства от Европейския съюз, като сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ е на стойност 234 996 783,89 лв. Срокът за изпълнение на проекта е 31.10.2015 г. Срещу решението за отчуждаване на имоти са образувани около 360 административни дела (отнасящи се за 384 имота), които са насрочени за разглеждане в периода м. март – м. ноември 2015 г.

Сключването на съдебни споразумения между страните по образуваните дела ще доведе до прекратяването им и започване на строително-монтажните работи по обекта.

Става дума например за отчуждаване при изграждане на нови пътища, които се финансират от националния бюджет или с европейски средства.

Такива промени е внесло в парламента служебното правителство в последния си работен ден. Поправките са приети от Министерския съвет, въпреки че служебният премиер Георги Близнашки е предложил да бъдат оттеглени, става ясно от стенограмата на заседанието в сряда, съобщи в-к “Труд”.

Предложените правила предвиждат актът на отчуждаване на имот от държавата или общината да може да влиза в сила дори собственикът да не е бил открит. Досега според Закона за държавната собственост актът за отчуждаване трябваше да бъде изпратен на собственика на посочен от него адрес.

Заявленията ще могат да се подават на място в общините Бобов дол, Дупница, Бобошево и Кочериново. Те ще се приемат от експерти от областната администрация, а датите за подаване са 4 и 5 юли, информира inews.bg.

Финансирането на процедурата за отчуждаване е на обща стойност 2 027 544 лв. Средствата се осигуряват от Агенция “Пътна инфраструктура”.

Припомняме, че преди дни в. “Сега ” излезе с публикация, че разцепването на министерството на регионалното развитие и благоустройството на две и отделянето на част от него в отделно ведомство блокира работата по инфраструктурните проекти от национално значение и създаде пълен административен хаос. В момента няма кой да издаде разрешение за строеж на лот 2 на магистрала “Струма”, бавят се и ремонтите на три виадукта на магистралите “Хемус” и “Тракия”, за които вече има отпуснати пари.

Депутатът от “Коалиция за България” Димчо Михалевски коментира, че “усилено се работи по законодателни промени, с които да бъдат разделени функциите на двете министерства”. Според Михалевски става дума за технически промени в 82 закона, с които ще се изчистят наименованията на министерството и министъра. Очакванията му са пакетът да бъде придвижен от парламента в близките 1 – 2 седмици.

По думите му 400-те декара земя, които са били отчуждени, са стрували около 3-4 млн. лева. За отчуждаването обаче са дадени 22 млн. лева. „По-добре да го платим и да отпушим движението, отколкото и ние да го замразим за 22 години”, каза Борисов.

Регионалният министър Лиляна Павлова посочи, че с изграждането на най-кризисния участък на изхода и входа на София ще бъде осигурена по-добра инфраструктура от и за столицата.

Първата копка на АМ „Хемус” е била през 1977 г. Участъкът, който се открива днес, е започнат преди повече от две десетилетия. Срокът, за който изпълнителите трябва да го завършат е 22 месеца.

Към момента автомагистралата свързва участъците Горни Богров – Ябланица и Варна — Шумен.

През 2010 г. Министерство на финансите отпусна 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 км от магистралата, между шуменския квартал “Макак” до село Белокопитово. Правителство работи да вкара АМ Хемус в приоритетните транспортни проекти на ЕС по ОП Транспорт в програмния период 2014 – 2020 г. Идеята е строителството на оставащите около 275 км да стартира през вторият програмен период на ЕС в началото на 2014 г.

Чрез измененията се ускоряват процедурите за принудително отчуждаване на имоти частна собственост за изграждане на обекти публична общинска собственост от първостепенно значение за общините, съобщава БТА.

При изграждането на обекти публична общинска собственост от първостепенно значение, общината ще може да влиза във владение на отчуждените имоти – незастроени земеделски земи или гори и земи от горския фонд, и да започне строителството преди влизане в сила на заповедта за отчуждаването им.

Условията за това са да има издадено разрешение за строеж на обекта и определеното обезщетение за отчуждаване да е преведено по сметка на правоимащите. В тези случаи общината дължи обезщетение на собствениците за периода от деня на влизане във владение на имота до влизането в сила на заповедта за отчуждаване.

Ако в петгодишен срок от отчуждаването на имота строителството на обекта от първостепенно значение не е започнало, както и когато одобреният подробен устройствен план бъде отменен от съда, а новият план не засяга отчуждения вече имот, по искане на бившия собственик кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

Предвидена е и правна възможност при отчуждаване на незастроени поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са земеделски земи или гори и земи от горския фонд в землище обезщетяването да може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с гори или със земи от общинския горския фонд, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Общината ще може да влезе във владение на имоти или на части от тях, както на незастроени земеделски земи, така и на гори и земи от горския фонд, и да започне строителството преди влизане в сила на заповедта за отчуждаване. Това става при условие, че е издадено разрешение за строеж на обекта и определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение е преведено по сметка на правоимащите.

Ако в определения в закона срок дължимото обезщетение не бъде преведено по сметка на правоимащите, заповедта за отчуждаване се обезсилва. Предлагат се и разпоредби, регламентиращи сроковете и условията, в които собственици на отчуждени имоти могат да предявят исканията си за отмяна на отчуждаването.