Предвижда се българското правителство да синхронизира тригодишните си бюджетни прогнози и основните бюджетни показатели с тези на Европейската комисия, а при значителни разлики ведомството трябва да аргументира своите прогнози.

Според законодателните поправки, трябва да се фиксира годишен ръст на разходите, който не може да е по-голям от референтния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Проектът предвижда също при отклонение да бъдат обявени срокове и стъпки за ежегодно намаляване на разходите, докато бъде коригирано отклонението.

Въвеждат се и нови изисквания при разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта за държавния бюджет. Освен това, макроикономическите прогнози и прогнозите за основни бюджетни показатели на държавата трябва да могат да се сравняват и с тези на други независими организации.

Когато банка е поставена под специален надзор или е с отнет лиценз, при падежа на ДЦК, обезпечени с наличности по сметки на бюджетни организации, особеният залог преминава върху вземанията на държавата от ценните книжа. Доходът и лихвите от тях се превеждат в специална сметка и се блокират в полза на Министерство на финансите.

Проектът предвижда всяко държавно ведомство или община да може да реализира финансови активи, както и да поема дълг и друго финансиране. С акт на Министерския съвет държавата ще може да поема управлението на активите на ведомства. Общинските бюджети трябва да имат нулево салдо на касова основа и също да намаляват разходите до постигане на нула.

Екипът на министър Владислав Горанов предлага още при неправомерно надплатени суми по европроекти бенефициентите, а не държавата да връщат разликата. Сегашният текст който забранява в течение на данъчната година да се променят данъчни и осигурителни ставки, се запазва, но от новия запис следва, че може свободно да се променя данъчната основа.