За последните 10 години дружеството има реални инвестиции за около 552 млн. лв. и над 2300 работни места.

В момента текат интензивни преговори с близо 20 потенциални инвеститори – инвестиционни проекти за над 160 млн. лева и откриване на повече от 1000 нови работни места.

Национална компания индустриални зони“ ЕАД е дружество от холдингов тип със 100% държавно участие в капитала, специализирано в изграждането на индустриални паркове, управление на индустриални зони и центрове за иновации, предоставяне на допълнителни услуги на инвеститорите. Компанията е създадена с цел осъществяване на стратегията на българското правителство за развитие на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България.

Брутните кредити и аванси се увеличават за десетте месеца с 8.7% (7.1 млрд. лв.). При експозициите в централни банки е отчетено намаление, а при вземанията от кредитни институции – увеличение. Брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) се увеличава за периода януари – октомври с 8.4% (4.7 млрд. лв.) до 60.8 млрд. лв. Нарастват кредитите за нефинансови предприятия (с 1.8 млрд. лв., 5.5%), за други финансови предприятия (с 658 млн. лв., 26.0%), за домакинства (с 2.1 млрд. лв., 10.7%) и за сектор държавно управление (със 134 млн. лв., 22.2%).

Депозитите в банковата система нарастват през периода януари – октомври със 7.1% (5.9 млрд. лв.) и в края на октомври възлизат общо на 89.6 млрд. лв. Увеличение има при депозитите от кредитни институции (със 196 млн. лв., 3.7%), от други финансови предприятия (с 320 млн. лв., 11.6%) и от сектор държавно управление (със 765 млн. лв., 38.5%). Растеж е отчетен също и при депозитите от нефинансови предприятия (с 2.0 млрд. лв., 8.3%) и от домакинства (с 2.6 млрд. лв., 5.3%).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на октомври 2018 г. възлиза на 12.6 млрд. лв., като за десетте месеца е намален с 21 млн. лв. (0.2%).

Печалбата на банковата система в края на октомври 2018 г. е 1379 млн. лв. (при 1001 млн. лв. за същия период на миналата година). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за десетте месеца са 365 млн. лв. (при 585 млн. лв. година по-рано).

Изчислените съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета) ликвиден буфер и нетни изходящи ликвидни потоци в края на октомври са съответно 25.3 млрд. лв. и 8.8 млрд. лв. Съотношението на двете величини – отношението на ликвидно покритие2, е 289.4%.

Към 30 септември 2018 г. съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 18.55%, 18.97% и 20.01% (при 19.31%, 19.74% и 20.82% към края на юни).

Повишението в приходите от наеми, нараснали до 4.99 милиона лева, от 4.6 милиона лева, са основна причина за позитивният резултат.

В същото време разходите на АДСИЦ-а се повишават до 2.15 милиона, от 2.08 милиона лева година по-рано.

Прави впечатление сериозното повишение на паричните средства и краткосрочни депозити на дружеството, които нарастват до 30.87 милиона лева, спрямо 3.41 милиона лева година по-рано. Това е следствие на увеличението на капитала на АДСИЦА.

На 13-ти август, Фонд за недвижими имоти България” АДСИЦ успешно приключи публичното предлагане акции на дружеството. От предложените 20 150 000 броя обикновени безналични акции, с номинална стойност от 1 лев и емисионна стойност от 1.90 лева, бяха записани и реално заплатени общо 14 491 925 акции и внесени по набирателната сметка 27 534 657.50 лева, с което се надвишава минималното изискване за успех на емисията. Предстои вписване на увеличението на капитала на дружеството в Търговския регистър.

От началото на годината, дружеството е загубило 16.5% от пазарната си капитализация. Днес акциите му поевтиняха с 0.5% до 1.92 лева, или с 2 стотинки над цената при която бе увеличен капитала.

Спрямо 2017 г. са намалели и разходите за обезценка – за осемте месеца на т.г. те са 301 млн. лв., при 329 млн. лв. година по-рано.

Кредитирането продължава да расте, което е видно от брутния кредитен портфейл на банките. Само за месец увеличението е с близо 450 млн. лева. Кредитите за домакинства са се увеличили с 0.9% като нарастват и кредитите за нефинансови предприятия, други финансови предприятия и за сектор държавно управление.

Депозитите в системата също се увеличават с близо 1% и в края на август възлизат на 88.7 млрд. лв.

Това отчете Националният статистически институт на база предварителни данни за застрахователните компании.

Годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 52 лицензирани застрахователи с балансова стойност на активите към 31.12.2017 г. от 5 506 млн. лв. и реализиран оборот (брутни начислени премии) от 2 363 млн. лева.

Дружеството отчита 6% е по-висока ефективност на труда (месечна заработка на едно заето лице)   в сравнение с планираната за периода.

Персоналът на “Информационно обслужване” е намалял с 3%  в резултат от оптимизиране на процесите по административно обслужване и преустановяване на нерентабилни и неприсъщи за основната дейност услуги. Средствата се пренасочват за възнаграждения на служители с ключови компетенции и привличане на нови висококвалифицирани експерти към екипа на компанията.

Основен принос към отчетените резултати имат сключените нови договори в областта на информационните и комуникационни технологии за централната и местна администрация, както и за държавни предприятия. Дейностите са свързани с наблюдение и управление на информационно-комуникационната инфраструктура на Министерство на външните работи; разработване и внедряване на специализирани софтуерни продукти за Агенция Митници; администриране и одит на информационна и комуникационна инфраструктура, консултантски услуги, създаване на програмни продукти и други.

Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите “централни банки” и “кредитни институции”) през януари се увеличава със 199 млн. лв., или 0,4%.

Нарастват кредитите за домакинствата с 200 млн. лв. (1%) и тези за нефинансовите предприятия с 46 млн. лв. (0,1%), докато за секторите “държавно управление” и “други финансови предприятия” има спад, отчитат от Централната банка.

Депозитите в банковата система спрямо края на декември 2017 г. намаляват с 581 млн. лв. (0,7%) поради спада при всички институционални сектори с изключение на ресурса на “държавно управление”, при който има увеличение със 155 млн. лв. (7,8%).

Депозитите в банковата система през месеца нарастват с 269 млн. лв. (0.3 на сто). Увеличават се депозитите на кредитни институции (с 283 млн. лв., 5.8 процента), на домакинства (със 164 млн. лв.,0.3 на сто) и на нефинансови предприятия (със 169 млн. лв., 0.7 на сто). При депозитите на други финансови предприятия е отчетено намаление с 340 млн. лв. (10.7 на сто), докато при тези на сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0.4 на сто).

Печалбата на банковата система към 30 ноември 2017 г. е 1.1 млрд. лв. (при 1.3 млрд. лв. за същия период на 2016 г.).

За единадесетте месеца на 2017 г. са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 626 млн. лв. (при 678 млн. лв. година по-рано). Отчетените към края на ноември 2017 г. приходи от лихви са 2.8 млрд. лв., а разходите за лихви – 340 млн. лв.

В края на ноември собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 12.5 млрд. лв. През месеца той е увеличен със 103 млн. лв. (0.8 на сто) основно поради нарастването на печалбата, отчита БНБ.

Печалбата на сектора за деветте месеца на годината е в размер на 871.8 млн. лв. На пръв поглед спрямо същия период на миналата година се свива с двуцифрен темп от 18.8%. На практика обаче има два фактора за този период, които трябва да се имат предвид. Отчетената печалба за миналата година по това време е повлияна от еднократния ефект от сделката по придобиването на международната картова организация Visa Europe. Извънредният доход през миналото лято беше оценен от БНБ на 186 млн. лв. Ако сега се извади този еднократен бонус, печалбата към септември тази година е по-ниска, но само с около 2%.

Това вероятно отразява и друг еднократен ефект – от по-съществена загуба за една от големите банки. Данните за отделните кредитни институции към деветмесечието показват, че ОББ отчита загуба от 81.4 млн. лв., което смъква и общия резултат на системата . При ОББ тази загуба обаче е вследствие на направени корекции чрез обезценки, идентифицирани при дю дилиджънса още преди продажбата й. За това беше съобщено още при обявяването на сделката, като посоченият в съобщението тогава размер на обезценки беше 81 млн. евро. От данните за банките е видно, че за третото тримесечие ОББ начислява обезценки в размер на 183 млн. лв., а за деветте месеца размерът им е 218.3 млн. лв.

Отчетните по-големи разходи за обезценки за една банка намаляват и силния принос, който имат през годината по-ниските обезценки към формирането на печалбата. Към деветмесечието те са в размер на 537 млн. лв. общо за системата, като на годишна база спадат с 5.2% при двуцифрен темп на намаление предходните тримесечия (27.6% към юни 2017 г.). Така или иначе, на банките може да им се наложи от догодина да започнат отново да правят повече разходи за обезценки заради нови регулации. През пролетта на тази година от централната банка обявиха, че ще приложат стимули за намаляване на нивото на необслужваните кредити, а след това стана ясно и че в БНБ работят по адаптиране на правилата на Европейската централна банка за отчитане на необслужваните заеми. Така почивката след отминалите стрес тестове и оценката на активите през 2016 г., за които банките активно чистеха портфейлите си, може да приключи с отминаването на тази година.

Необслужваните кредити в банковата система намаляват, като към края на септември те възлизат на 9.305 млрд. лв. (при 9.462 млрд. лв. в края на юни). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 11.45% (при 12.11% към юни).

Въпреки че продължава тенденцията на свиване на нетния лихвен доход, годишният му темп на понижение за деветте месеца е по-малък – 4.72%, в сравнение с този за шестте месеца (5.2%). Това може да е показател за активизиране на кредитирането заедно и с отчетените по-високи годишни ръстове при заемите и за фирми, и за домакинства към деветмесечието, сравнено с тези за полугодието.
Нетният лихвен доход към края на септември 2017 г. е малко над 2.011 млрд. лв. (общо за деветте месеца). В същото време нетният доход от такси и комисиони (740.6 млн. лв. за деветте месеца) нараства с 8.68% (при 9.3% годишен ръст към юни). Според банкери обаче нарастване в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода – по около 200 – 250 млн. лв. на тримесечие от такси и комисиони и около 600 – 700 млн. лв. на тримесечие нетен лихвен приход.

За деветмесечието кредитирането отчита по-високи темпове на растеж в сравнение с тези към полугодието, показват данните на БНБ. Ръстът е основно при домакинствата, но и фирменото кредитирането вече е с ръст над процент. Най-висок годишен темп на нарастване отчитат жилищните заеми – 5.27% до 9.2 млрд. лв. Офертите на пазара вече с лихви под 4% са показателни за активността на банките в сегмента и конкуренцията там, което логично води и до най-висок ръст. При потребителските кредити годишният растеж е с 4.51% до 9.1 млрд. лв. Общият ръст при домакинствата е 6.81%. По-голямото увеличение идва през перото “други кредити”, в които влиза и санирането чрез ББР, което изкривява данните. В последното си издание “Икономически преглед” БНБ посочва, че средствата по правителствената програма за саниране ще се отразяват върху данните и през второто полугодие на 2017 г.
Заемите за бизнеса нарастват с 1.14% до 33.5 млрд. лв. спрямо година по-рано, като и от самите банки посочват, че в общи линии то се изразява в рефинансиране и преливане на клиенти между тях.

Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на септември са 95.1 млрд. лв. Депозитите в системата също нарастват въпреки почти нулевите лихви. Годишното повишение при домакинствата е с 5.1% до 48 млрд. лв., а при компаниите – с 13% до близо 23.1 млрд. лв.

Sony планира да получи в резултат извънредна печалба от 10 млрд. йени (70 млн. евро) освен печалбата си за първото тримесечие на текущата 2014-2015, съобщава Profit.bg.

Продадените имоти се намират близо до гара Шинагава, в южната част на столицата, където е било седалището на Tokyo Tsushin Kogyo, предишното наименование на Sony, една година след създаването на компанията през 1946 г. от Акио Морита. Централата на Sony е на друг адрес от почти седем години , също в района Шинагава, но от другата страна на гарата, и следователно вече не се нуждае от своята историческа крепост.