С голям напредък през 2017 г, отново е отчетено изпълнението на препоръките в сферата на „Образование и обучение в предприемачество в подкрепа на растежа и създаването на нови предприятия“. Чрез тяхната реализация, страната ни изпълнява една от основните препоръки на ЕК към страните-членки, а имено основното умение „предприемачество“ следва да бъде застъпено в учебните програми в системата на началното, средното, професионалното и висшето образование. Съгласно Закона за предучилищно и училищно образование, общообразователният учебен предмет „Технологии и предприемачество“ започна да се въвежда поетапно в образователната ни система от учебната 2016/2017 г.

В сферата на „Създаване на благоприятна среда за растеж и развитие на предприятията“ също е отчетено напредък през 2017 г. Той е реализиран най-вече благодарение на оперативните програми (ОП РЧР, ОПИК и ПРСР 2014 – 2020) и чрез усилията на отговорните институции за намаляване на административната и регулаторна тежест за бизнеса.

Сред основните предприети от институциите действия в областта на съдебната реформа са проведеният прозрачен избор за членове на ВСС и председател на ВАС; приетите наредба за провеждане на конкурси на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (по нея вече е проведен конкурс на магистрати), наредба за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд, наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори, следователи и на административни ръководители и техните заместници; отправеното искане към Службата на ЕК за подкрепа на структурните реформи за укрепване на капацитета на Инспектората към ВСС; приетият от парламента ЗИД на НПК и от МС – ЗИД на Наказателния кодекс; създаденият механизъм за редовно отчитане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система; утвърдената Пътна карта за изпълнение на препоръките от Независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост, утвърдената Пътна карта за преодоляване на осъдителните решения на ЕСПЧ, която също е в процес на изпълнение.

В областта на противодействието на корупцията и организираната престъпност се отбелязва разработването и приемането на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество; приемането на ЗИД на Закона за администрацията; приетата Пътна карта за взаимодействие между всички отговорни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта; одобряването на Единен каталог на корупционните престъпления, по който се води статистика във ВКС; създаването на рубрика в интернет страницата на ВКС и поддържането на актуална информация по дела, свързани с организираната престъпност и корупционни престъпления и др.

Основната цел на документа е да допринесе за постигането на стратегическите цели на Програмата – повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване; изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

За постигането на тези цели през периода се предвижда да бъдат изпълнявани мерки, разпределени в осем приоритетни области. За всяка стратегическа цел и приоритет са дефинирани набор от показатели, стойностите на които се актуализират годишно и показват постигнатия напредък.

Предварителната оценка на въздействието от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти. Ако планът за действие бъде реализиран с посочените като вече осигурени средства, към 2020 г. БВП би нараснал със 7,3%, и с 10,3% – ако мерките бъдат напълно реализирани с посочените като необходими за тяхното изпълнение средства. Положителни ефекти ще се наблюдават по отношение на състоянието на пътната и железопътната мрежа на страната, енергийната сигурност и подобряването на инфраструктурата на българските градове. Симулациите показват и съществен дългосрочен ефект по отношение на конкурентоспособността на икономиката. През 2020 г. износът на страната би нараснал съответно с 2,2 и 2,7 на сто.

В плана за действие са посочени референтните и актуалните стойности на показателите, като по този начин се отчита напредъкът за изпълнението на отделните стратегически цели и приоритетни области. Представена е и оценка на макроикономическото въздействие на предвидените мерки, като е използван моделът СИБИЛА (Simulation model of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance). Оценявани са дългосрочни ефекти, дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели, които са генерирани в резултат на направените в периода 2018-2020 г. интервенции и се наблюдават трайно след преустановяване на импулса (края на изпълнението на мерките).