Индикативната стойност на поръчката е 7,2 млн. лв. без ДДС и е за срок от 3 години.

“Проучването ни показва, че средният период за разплащания се запазва без промяна в сравнение с 2016 година. Това, както и фактът, че изчакването е под средното за глобалния пазар създава усещане за стабилност. Позитивно влияние оказва и устойчивият ръст на българската икономика, който продължава и през тази година”, коментира Камелия Попова, Управител на Euler Hermes за България.

В същото време анализаторите обръщат специално внимание на една четвърт от компаниите в световен мащаб, при които забавянето на плащането е доста по-сериозно от средно индикативното. В тази група бизнес рискът е повишен. “Традиционният ни мониторинг в 36 държави показва, че в един от всеки четири случая на обявяване на несъстоятелност, причината е проблем с разплащането по голяма сделка. Особено сериозен е рискът при по-малките бизнеси, в които един договор може да реши съдбата на компанията”, обясняват анализаторите.

Това има допълнителна тежест в рискови сектори като строителството, който у нас е класиран в най-опасната “червена” зона според рейтинга на Euler Hermes.

Освен строителството други рискови сектори у нас са производството и търговията с метали, транспортът и електрониката и телекомуникации. Всички те попадат в предупредителната “оранжева зона” на повишен риск. “Все повече компании в България обаче вече имат култура и разбиране за съществуващите рискове и търсят възможности да ги минимализират. Доказателство за това е, че през първата половина на 2017 година отчитаме тройно по-висок интерес към застраховките на кредитния риск от страна на фирмите тук”, обяснява Камелия Попова. И допълва, че най-осезаема е тенденцията при малките и средните бизнеси, които имат контрагенти извън страната.

Според анализаторите на Euler Hermes положителните трендове в икономиката от една страна дават възможности за развитие на бизнеса, но от друга страна могат също да повишат риска. Добър пример е ръстът на износа през първата половина на 2017 година. Според данните на Euler Hermes през първото тримесечие реалният експорт се е увеличил с +5,8% в сравнение със същия период на 2016 г. В същото време обаче вносът расте със 7,1% като ключов фактор е повишението на цените на горивата и енергията. С увеличаването на обема на сделките и търговията в условия на повишена динамика на международните пазари съответно расте и рискът.

В края на първото полугодие актуализираната прогноза на Euler Hermes за българската икономика остава като цяло оптимистична. Сред положителните тенденции, които отчитат експертите са здравословен и балансиран ръст на индивидуалното потребление и публичните разходи с 4,1%. Това се свързва с намаляването на безработицата от 8% в края на 2016 г. до ниво от 6,8% през юни 2017 г., както и скромния ръст в банковите кредити. В резултат на това международните анализатори актуализират предвиждането си за ръст на БВП през 2017 от 2,8% на 3%. В същото време обаче посочват и някои проблематични области.

“Въпреки динамичния ръст на БВП от 3,5% през първото тримесечие, нашето очакване е тенденцията да се забави и компенсира през остатъка на годината. Причината е, че факторите за увеличението към момента не са добре балансирани. Основният двигател за растежа през изминалите месеци беше вътрешното потребление и натрупването на запаси, което няма да продължи със същите темпове”, твърди Манфред Щамер, Главен анализатор Икономически проучвания и оценка на риска на Euler Hermes.

Анализът показва, че фиксираните инвестиции продължават да се свиват и бележат спад от 4,6% в първото тримесечие на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. Експертите припомнят, че този индикатор е бил негативен през цялата предходна година с намаление от 4% спрямо 2015 г. Към момента не се случва и очакваното “пробуждане” заради възможното реализиране на проекти с кофинансиране от ЕС по новия програмен период от 2014 до 2020 година.

През април Euler Hermes запази рейтинга на България на B2*, който индикира умерен риск. Двете основни причини за това са външният дълг и ехото от последствията от банковата криза от 2014 г. През първите четири месеца на 2017 година външният дълг на България остава сравнително стабилен, но относителният му дял от около 70% от БВП е значително по-висок от считаното за нормално за развиващи се икономики – 50%. Това може да създаде усложнения при необходимост от покриване или рефинансиране във времена на икономически сътресения на глобално или регионално ниво.

Очаквано сериозен ръст отбелязват разплащанията през интернет, обясни пред журналисти Красимира Райчева, ръководител на българския клон на компанията. Тя уточни, че от посочените 1,7 млрд. евро обем на плащанията с карти около 25% от тях са от онлайн разплащания.

Най-много българи плащат с дебитни карти. Все по-осезаем ръст се вижда и при плащанията с кредитни карти. В момента заедно с банките се работи по усиленото въвеждане на безконтактните карти, при които може да се плаща до определена малка сума без да се налага въвеждане на ПИН код.

„Забелязва се значителен растеж на оборота и транзакциите с безконтактни карти в супермаркети, в бензиностанции, във веригите за бързо хранене”, уточни Райчева. Според нея, тепърва ще се развива и пазарът на бизнес кредитните карти.

„Това е 42% растеж на разплащанията. Малките фирми, така и при разплащанията при по-големите фирми за техните служебни разходи”, подчерта Райчева. Тя допълни, че за стимулиране на плащанията с банкови карти се работи по различни промоции, особено по празниците, какъвто е предстоящият Великден.

В Европа вече средно 13% от трансакциите в магазина през четвъртото тримесечие на 2015 г. са безконтактни, сочат данните от изследване на MasterCard и Maestro.

В него се посочва, че броят на използваните карти, мобилни телефони или други устройства, скача със 121%, а общата сума на  безконтактните трансакции се повишава със 183% на годишна база. Данните също така показват, че броят на издадените на потребители безконтактни карти и устройства се е увеличил с 50% през 2015 г.

Според експерти безконтактните плащания предлагат по-безопасна алтернатива на плащанията в брой, като предоставят на потребителите допълнителното предимство за сигурност – най-модерната многопластова защита.

В Европа има вече над 10 страни с повече от 5 милиона безконтактни карти или устройства в обръщение във всяка. Те се приемат в 74 страни по целия свят, включително Естония и Исландия, които наскоро бяха добавени към безконтактната карта на Европа.

Според нови проучвания в Европа около 48% от ежедневните покупки са на стойност под 25 евро и следователно обикновено в рамките на лимита за безконтактно плащане (в повечето страни е възможно при сума над 25 евро да допрете картата до четеца и да удостоверите плащането с ПИН код). В Нидерландия и Великобритания, този процент е дори по-висок – съответно 55% и 59%.

В Чехия 77% (почти 4 от 5) от обработените трансакции в магазините са безконтактни. В Полша този процент е 55%, 40% в Унгария, 38% в Словакия.

Приходите вкл. лихви и неустойки по 58 концесионни договора за морски плажове, са в размер на 11 577 642 лв., при 11 828 039 лв. за 2013 г.

Съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие 50% от постъпилите концесионни плащания (без ДДС) или близо 4,8 млн. лв. са внесени в бюджетите на общините, на чиито територии са разположени плажовете. Съгласно ЗУЧК в приход на бюджетите на областните администрации, съобразно териториалното разположение на морските плажове, са постъпили 938 008 лв., или 10% от общата сума (без ДДС).

В доклада се отчитат и основните неизпълнени задължения по концесионните договори, за които са наложени неустойки. Най-честите нарушения са:

–  неосигуряване в достатъчна степен на водноспасителна дейност, установена при 18 морски плажа;

–  поставяне на преместваеми обекти в нарушение на специализираните схеми за тяхното разполагане (при седем обекта на концесия);

– непредставени банкови гаранции за изпълнение на финансовите задължения през 2014 г. (за четири концесионни договора);

– невнесени гаранции за изпълнение на задълженията, свързани с опазване на околната среда, охраната на крайбрежната плажна ивица и курортните ресурси в региона и с охраната на труда (за шест морски плажа).

МРРБ е предприело необходимите действия за събиране на дължимите суми, включително по съдебен ред.

“Фирмите остават без оборотни средства в най-силните си месеци – юли август и септември.” – заяви Бойков и подчерта, че от бранша предлагат държавата да възстанови плащанията по тези проекти, тъй като сроковете стават непосилни за реализацията на обектите. Той допълни и факта, че секторите се намират в тясна връзка – общините поръчват, а строителите изпълняват.

“Трябва да се знае още нещо – общините искаха с едно писмо до Барозо, в което казаха, че искат удължаване на сроковете. Обаче удължаване на сроковете при положение, че те са фиксирани в договорите означава плоска корекция и тя стига до 25%, автоматична корекция на тези договори.” – допълни Бойков.

По негови думи това означава, че няма да се признаят 25% от договорите,на които са удължени сроковете.

Нарушена е комуникацията между изпълнителите, органите на властта и ЕК, заяви експертът. “Трудно се работи, защото някакси чиновничеството надделя. Идеята беше да се работи заедно.”

Има възможност много фирми да обявят несъстоятелност, а след това и фалити, прогнозира Бойков. Трябва да се работи целенасочено и активно, за да се избегнат тези сценарии. Той подчерта, че при лоша развръзка от сектора ще търсят интересите си в съда, защото зад тях стоят работници, социални плащания, данъци към общините и т.н.

Плащанията към бенефициентите по приоритетни оси „Регионална и местна достъпност“, „Местно развитие и сътрудничество“ и „Техническа помощ“ на ОПРР продължават. Това става ясно от официално писмо, което разпространиха от Министерство на регионалното развитие (МРР).

Временната мярка е свързана с констатациите от рутинен одит на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., извършен в периода 7-11 април 2014 г. от одитори на ГД „Регионална и градска политика“. Одитната проверка обхваща извадка от проекти реализирани в периода 2010 – 2013 г. Към днешна дата в Управляващият орган на ОПРР не е получен предварителен одитен доклад, се казва в съобщението.

В писмото на ГД „Регионална и градска политика“ са представени обобщени констатации от проверката, но не са описани детайлно констатираните нарушения. Визират се нарушения на процедурите за обществени поръчки, проведени от бенефициентите: общините Бургас и Асеновград, УАСГ и НСПБЗН-МВР. Подробни аргументи за констатациите и съответни препоръки се очаква да бъдат представени в предварителния одитен доклад, който все още не е получен в Управляващия орган.

Съгласно писмото, за да бъдат процедирани горецитираните плащания е необходимо:

• да бъде направена повторна проверка на проведени обществени поръчки за представителна извадка на договорите по приоритетни оси 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ и 3 „Устойчиво развитие на туризма“;

• подобряване на контролните механизми за предварителен и последващ контрол на обществените поръчки;

• изготвяне на допълнителни указания към бенефициентите по отношение на процедурите за обществени поръчки.

Във връзка с дадените препоръки Управляващият орган на ОПРР стартира подготовката за повторна, последваща проверка на процедури за обществени поръчки, по договори,  финансирани от приоритетни оси 1 и 3. Работи се и по допълнителни инструкции към бенефициентите по отношение на процедурите по ЗОП, включващи най-срещани нарушения при подготовката и провеждане им. Започна преглед и актуализация на процедурите и контролите за предварителен, текущ и последващ контрол на обществените поръчки от страна на Управляващия орган.

Участниците в нея обсъдиха възможности за оптимизиране на системата за провеждане на обществени поръчки чрез намаляване до минимум на дискриминационните условия по търговете. Те се обединиха около мнението, че въвеждането на електронни търгове ще намали субективния фактор, а създаването на електронни досиета за големите строителни проекти ще осигури по-висока степен на прозрачност и проследимост в изпълнението на проектите. За това е важно бързо да започнем  работа по въвеждането на електронните досиета, каза министър Захариева.

Като основен приоритет в работата си министър Захариева отново посочи повишаването на енергийната ефективност в жилищните и промишлените сгради. За тази цел ще се работи за създаването на единна програма, която да обхване всички индустриални, публични и жилищни обекти. Бързото въвеждане на мерките не само ще намали разходите, но ще подобри състоянието на сградите и ще осигури заетост на малките и средните фирми.

По думите на министър Павлова окончателните разплащания по проекти изискват проверки на място, удостоверяване на тръжните процедури и технологичното време е малко по-дълго, което е причина да има все още дължими средства.

В следващите месеци всички правомерни плащания по проекти ще бъдат направени, увери Павлова.

Новият министър на регионалното развитие и премиерът Бойко Борисов откриха в Шумен официално рехабилитираната централна част на града, на стойност 5 милиона лева. Проектът е изпълнен с финансовата подкрепа на оперативната програма “Регионално развитие” 2007-2013 г.

Друг важен за общината проект, който е одобрен и ще стартира, е свързан с развитието на туристическите атракции в региона. Той е в размер малко над 3 милиона лева по ОП “Регионално развитие”. Предвижда се с парите по него да бъдат финансирани Мадарския конник, съхраняване на релефа, укрепване на крепостта и реновиране на четири от старите къщи. Идеята е да се получи общ туристически маршрут с атракции около и в Шумен. Също така предстои и модернизация на ДКТ “Васил Друмев”. Павлова допълни, че само през 2011 г. в Шумен са стартирани инвестиции за 140 млн. лв. в региона. Те са свързани с важни пътни отсечки, чиято рехабилитация е била отлагана дълго време.

Финансиране ще получи и бившия Онкодиспансер, който ще получи 6.5 милиона лева, с които той ще се превърне в модерна специализирана болница за лечение на онкологични заболявания. В приоритетите на министерството е и предоставянето и изграждането на три центъра за настаняване от семеен тип на деца с физически и умствени увреждания, съобщи Дарик.

В момента се преговаря с Европейската комисия максимална част от магистрала Хемус да влезе в основната мрежа на трансевропейските коридори. Това със сигурност ще е възможно поне до Велико Търново, а за останалата част преговорите ще продължат – прогнозира тя. Това на свой ред означава, че ще има възможност страната да получи пари от Кохезионния фонд за развитие на пътна инфраструктура.

В последната година усилията ни бяха съсредоточени в това правилата да станат по-ясни и прозрачни, и по-близо до нуждите на тези, които ги ползват, добави Дончев, цитиран от БТА.

Той посочи мерки за облекчаване на кандидатстването, сред които въведените срокове, в които управляващите органи са длъжни да отговарят на поставените от бенефициентите въпроси и създадената възможност за увеличаване на размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ при процедура на директно предоставяне на средства. Въведена е и възможност кандидатите да възразяват, ако счетат, че предложението им е отхвърлено неоснователно.

Министърът припомни и предстоящото заработване на системата за електронно подаване на документи.

По думите му това ще доведе до допълнителна дисциплина в системата.

На въпрос за кохезионната политика за периода 2014-2020 г., Дончев отбеляза, че принципно подкрепя логиката, че кохезионната политика трябва да бъде лимитирана до един пакет ясни и относително ограничени цели.

Позицията, която отстоява България на всички срещи, е подкрепа за стратегията “Европа 2020” и искане на новоприетите страни членки да се позволи да инвестират в базисна инфраструктура. Подкрепя се и инициативата за разработване на макрорегионални стратегии, каквато е Дунавската стратегия, добави още министърът.