По новата схема ще може да кандидатства всяка малка или средна фирма у нас, която подготви проект за увеличаване на енергийната ефективност, за пестене на ресурси или комбинация от двете. Има обаче едно условие, че реализацията на проекта трябва да доведе до икономия на поне 5% от разхода на енергия или ресурс преди реализацията на проекта. За целта всяко такова предприятие ще може да получи по ОПИК от 50 хил. до 1.5 млн. лв., в зависимост от предвидените в проекта мерки. Самите суми пък ще могат да покрият разходите за между 35 и 90% от реализацията на мерките за енергийна ефективност.

“Приоритет ще се дава на проекти, които ще доведат до по-голяма икономия на енергия. Те ще получават и повече точки при кандидатстването по процедурата”, обясни Мерачева, цитирана от econ.bg.

За кандидатстването по тази схема на ОПИК всяко предприятие ще трябва да премине и през енергиен одит. Данните от него ще трябва да бъдат приложени към документите за кандидатстване. Именно на база на получените резултати от обследването ще се изчислява какъв точно ще бъде ефектът от мерките за модернизация и дали ще се постигне условието за поне 5% икономия на изразходваната преди това енергия.

По-голям приоритет ще се дава и на по-големи инсталации. Така например, дори дадено предприятие да кандидатства за мерки, които ще доведат до 10% икономия на енергия, а друго да има проект за 5%, второто ще получи повече точки, ако реалната икономия, която ще се постигне, бъде по-голяма като количество енергия, стана ясно от думите на Мерачева.

Към края на годината подобна процедура по ОПИК ще бъде обявена и за големите предприятия. Там обаче за един проект ще могат да бъдат отпуснати евросредства в размер между 500 хил. и 2.5 млн. евро.

Целта на процедурата е предоставяне на фокусирана подкрепа на българските предприятия за повишаване на иновационната дейност в тематичните области на ИСИС, като изпълнението на проектите, подкрепени по процедурата, следва да води до пазарна реализация на продукт (стока или услуга) или процес в приоритетните направления на тематичните области на ИСИС.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е  50 000 000 евро (97 791 500 лв.). Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ на проект е 100 000 лв., а  максималният размер варира в зависимост от категорията предприятие: за микро, малки и средни предприятия е 1 000 000 лв., а за големи 1 500 000 лв.

Схемата ще финансира:

•Разходи за придобиване на ново оборудване (ДМА), необходимо за внедряване в производство на иновативен продукт (стока или услуга) или процес;
•Разходи за закупуване на комплектни възли, агрегати, детайли и материали, които се влагат при създаване на части от или на цяла поточна линия за производство на иновативния продукт/реализация на иновативния процес;
•Разходи за придобиване на права на интелектуална собственост върху иновациите, които са обект на внедряване по процедурата;
•Разходи за придобиване/разработване на специализиран софтуер, необходим за внедряването на иновативния продукт (стока или услуга) или процес;

Разходи за услуги

•Разходи за консултантски услуги от инженерно-технически характер, свързани с процеса на внедряване на иновативния продукт (стока или услуга) или процес;
•Разходи за консултантски услуги, свързани с провеждане на маркетингови проучвания, разработване на бизнес и маркетингови анализи и стратегии за реализация на внедряваните в производство иновативни продукти (стоки или услуги)/процеси.

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП).

Предложения и коментари могат да се изпращат в срок до 17.30 ч. на 16.11.2015г. (включително) на следната електронна поща: public.consultation@mi.government.bg

В анкетата тази година са се включили 51 компании от бранша в цяла България. Повече от половината участници управляват средно между 2 и 10 сгради, а 63% управляват над 50 000 кв.м. РЗП. Повечето от компаниите, взели участие в изследването, управляват основно административни сгради – почти 35%, а жилищни сгради – малко повече от 1/4 от участниците.

Голяма част от компаниите предлагат почти всички ФМ поддържащи дейности, свързани с управление на техническото обслужване на обекта, сигурността и почистването.

Като най-слабо разпространени извършвани дейности се открояват копирните услуги, управлението на пощата и кетърингът. Най-предлаганите услуги в сферата са техническа поддръжка на съоръженията, почистване, отстраняване на повреди, поддръжка на външни площи, снегопочистване, охрана и сигурност. Това са основополагащи услуги, които почти всяка ФМ компания предлага на своите съществуващи и потенциални клиенти.

Според проучването, използването на CAFM (Computer Aided Facility Management) все още е слабо разпространено в България, като едва малко повече от четвърт от участниците имат такова приложение. Въпреки това, 88% от запитаните са на мнение, че използването на онлайн софтуерни приложения за управление на сградите и комуникация с персонала би повишило качеството на тяхната работа, а 76% от отговорилите споделят, че това би довело и до по-стриктно спазване на сроковете за изпълнение на отделни задачи.

Продължава тенденцията от миналата година компаниите трудно да си намират подходящите специалисти за ФМ дейностите – почти 3/4 от компаниите заявяват, че това е трудна задача за тях. Същевременно компаниите намират начини да повишат квалификацията на персонала си – чрез вътрешнофирмени обучения (94%), през посещения на ФМ обучения и семинари (47%)  и посещения на национални и международни конференции (41%).

ЕС е на път да постигне целите си, отнасящи се до емисиите и възобновяемите източници, но изостава по отношение на целта за намаляване на потреблението на енергия. Затова целите, които ЕК си поставя са да удвои усилията си в тази посока, като в същото време излага своята дългосрочна визия за превръщането на общността в нисковъглеродна, но конкурентоспособна икономика.

Енергийна ефективност
Новият план за енергийна ефективност може да помогне на домакинствата да икономисват до 1000 евро годишно и да създаде до 2 млн. работни места. В него се призовава правителствата да намаляват потреблението на енергия в поне 3 % от обществените сгради всяка година и да превърнат енергийната ефективност в условие за всички извършвани от тях покупки на стоки и услуги. Компаниите трябва да намалят потреблението на енергия в своите офиси, а домакинствата – потреблението от домакински електроуреди. Сред предложенията са повишаване ефективността на производството на електричество и топлина, налагането на изисквания в областта на енергийната ефективност за промишленото оборудване, както и извършване на енергийни одити и управление на големите компании.

От комисията настояват и да се въведат “интелигентни” енергийни мрежи и уреди, даващи на потребителите възможност да намалят потреблението на енергия и да изчислят колко спестяват.
През следващите месеци Комисията ще предложи закони за тези мерки.

По отношение на нисковъглеродната икономика, целите, които ЕС си поставя до 20250 г са да намали емисиите на парникови газове до 5-20 % спрямо нивата през 1990 г, като в същото време повиши своята конкурентоспособност.

Планът ще изисква допълнителни инвестиции от 270 млрд. евро годишно в екологични технологии и транспорт, инфраструктура като интелигентни енергийни системи, и опазване на околната среда. Тази сума трябва да се прибави към сегашните общи инвестиции, възлизащи на 19 % от БВП на ЕС.
Тази допълнителна сума ще бъде възстановена чрез икономии в размер на 175-320 млрд. евро годишно от намаляване на вноса на петрол и газ.

Следващи стъпки
План-графикът е под формата на съобщение до Съвета, Европейския парламент и институциите на ЕС. Комисията ги приканва, както и държавите-членки и заинтересованите страни, да го взимат предвид при разработването на бъдещите политики на национално и европейско равнище, насочени към постигането през 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност. Комисията смята, че следващата стъпка трябва да бъде изготвянето на секторни план-графици в сътрудничество със съответните сектори.