„Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е една от ключовите за териториално развитие на пограничния регион от двете страни на река Дунав и има позитивен ефект за регионите. С програмата подкрепяме икономическия растеж и заетостта в пограничните области“, посочи заместник регионалният министър.

Деница Николова отбеляза, че сред одобрените проекти има два на Агенция “Пътна инфраструктура” и касаят рехабилитация на важни пътни отсечки в Северна и Северозападна България, което е от изключително значение за свързаността. Близо 4 млн. евро ще бъдат вложени в рехабилитация на около 10 км от третокласния път Гулянци – Долна Митрополия на територията на област Плевен. Вторият проект е за близо 3 млн. евро и предвижда модернизация на 7,7-километров участък от път II-81 Костинброд-Берковица-Монтана, с което ще се осигури и достъп на град Берковица до транспортен коридор IV.

Сред одобрените проекти е и „Усъвършенстване на съвместните действия за реагиране при аварийни ситуации“ на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, който ще се финансира с над 1 млн. евро. С над 3 млн. евро ИА „Морска администрация“ ще създаде Аварийни спасителни центрове в Русе, Лом и Турну Мъгуреле с цел превенция и преодоляване на бедствия във връзка с навигацията по р. Дунав.

„Отчитаме сериозен интерес и голям брой кандидати по обявената покана. Това е реален показател за това, че програмата дава отлични възможности за институциите и организациите от трансграничния регион да реализират идеите си за справяне с общите предизвикателства. Освен това проектите се отличават с високо качество“, коментира още зам.-министър  Николова. Тя отбеляза, че чрез общата си програма и сътрудничество Румъния и България са доказали, че заедно могат да постигат повече.

„Ние вече отчитаме положителен ефект по отношение развитие на регионите и териториалното сближаване. Програмата доказа важността и значението си за развитието на трансграничния регион“, отбеляза още зам.-министър Николова. Тя добави, че в рамките на  председателството на Съвета на ЕС България работи за насърчаване и запазване на политиката на сближаване. “Българското председателство е съсредоточило своите усилия към провеждането на честен и отворен политически дебат за бъдещето на Кохезионната политиката и поддържане на нейната важна роля и след 2020 година. По отношение на териториалното сближаване, считаме, че Кохезионната политика трябва да запази дългосрочния си инвестиционен характер, същевременно увеличаване на средствата за по-слабо развитите региони, засилване на споделеното управление, укрепване и повишаване на местния капацитет за изпълнение на териториални инструменти, както и използване на финансовите инструменти”, коментира още тя.

Николова отбеляза, че досега потенциалните бенефициенти по програмата не са могли да се възползват от подаването на нужните документи онлайн.  „Това ще даде възможност за подаване на по-широк спектър от проекти, ще улесни условията за сътрудничество и партньорство между двете страни, а и ще ускори процеса на оценка на проектите, отбеляза заместник-министърът.

Програмата  е с бюджет от близо 30 млн. евро. Към днешна дата са одобрени и се финансират 43 проекта, подадени по първата покана за набиране на проектни предложения, на стойност от почти 10 млн. евро. От тях  16 са инвестиционни, основно за борба с природните бедствия и опазване и управление на природните ресурси, а 27 са от типа „меки мерки” за промотиране и насърчаване на възможностите за туризъм. „Чрез тези 43 проекта се очаква да бъдат изпълнени напълно 13 от общо 21 индикатора на програмата, които показват изпълнение на заложените цели за развитие на трансграничния регион”, каза зам.-министър Николова.

Предстои обявяването и на втората покана за набиране на проектни предложения, като по нея ще бъде разпределен ресурс от над 15,6 млн. евро, стана ясно по време на заседанието. Деница  Николова заяви, че приоритетни ще бъдат интегрираните проекти, с комплексен подход, чието изпълнение включва по-голям обем инвестиционни дейности, в които са включени „меки мерки”. „Това ще позволи по-комплексно позициониране на нашите цели и да постигнем ясни и видими резултати при изпълнение на проектите, които да покриват задължителните индикатори. Основният ни фокус ще бъде не само да имаме интегрирани проекти, но и да постигнем основните индикатори, които  не бяха застъпени до момента”, обобщи тя. Според нея това ще доведе и до оптимизиране на процеса, с цел по-добра актуалност, обективност и прозрачност при процеса на подбор и оценка на проектите. „Даваме  възможност да бъдат подадени качествени проекти с много добри партньорства и с устойчивост в бъдеще, което ще допринесе за подобряване на живота на хората в областите, които подкрепяме по програмата”, заяви още зам.-министърът.

Деница Николова отбеляза, че днешното заседание на Комитета за наблюдение на програмата се провежда в ключов момент в отношенията между двете държави. „Само преди два дни българският премиер Бойко Борисов и турският президент Реджеп Тайип Ердоган откриха обновената  църква „Св. Стефан” в Истанбул. Ние търсим новите и допълващи възможности за това да сближаваме нашите страни чрез общи проекти и цели за по-красиви и по-добре икономически развити региони, които съвместно да продължават своя път напред. Сътрудничеството между нашите държави винаги е било в дух на консенсус и приятелски отношения”, отбеляза Николова.

Съпредседателят на заседанието от турска страна Бейза Туран – директор на Дирекция „Финансово сътрудничество” в Министерството на европейските въпроси на Република Турция, отбеляза, че проектите между двете страни целят съхраняване на териториалната цялост, насърчаване и задълбочаване на сътрудничеството между двете страни. Тя насърчи разработването на проекти за подобряване на инфраструктурата в пограничните региони.

В периода 2007-2013 г. по програмата  за ТГС по ИПП България – Турция в пограничния регион са реализирани общо 143 проекта за близо 32 млн. евро, стана ясно от отчета на изпълнението. Всички проекти са успешно приключили своите дейности. Изплатените средства по проектите към момента са в размер на над 26 млн. евро.

От българска страна участници в програмата са областите Хасково, Ямбол и Бургас и 29-те общини в тях, а от турска страна – Одрин и Къркларели с техните 17 провинции. Населението на региона е близо 1,5 млн. души. Управляващ орган по Програмата е Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, а Министерството по европейските въпроси на Република Турция изпълнява функциите на Национален орган.

Това обяви в Кюстендил заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова при участието си в трансгранична кръгла маса на тема: „Българо-македонските отношения: приоритети, общи перспективи и предизвикателства“, организирана от д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент, и Кирил Калфин – народен представител в 44-то Народно събрание на Република България.

Близо 100 са реализираните съвместни проекти между двете държави в периода 2007-2013 г., като в пограничните области са вложени над 20 млн. евро в дейности като рехабилитация на пътища, системи за управление и защита на околната среда, трансгранични бизнес инфраструктури, интегрирани туристически продукти и услуги, образование и обучение. Те допринесоха за разкриване на нови работни места, изграждането на устойчиво културно сътрудничество на базата на общи исторически връзки между хората в трансграничния регион. Програмата за трансгранично сътрудничество постига значителни резултати в периферния регион, който има по-малки възможности за икономическо развитие и инвестиции, и са шанс за създаване на добри социални контакти“, посочи Деница Николова. Според нея изградените партньорства по европейските програми до момента са помогнали изключително много за придобиването на опит и практика, които ще са ценни и при търсенето на решения за предизвикателствата пред двете страни.

Зам.-министърът отбеляза, че подписаните само преди два дни, по време на съвместното заседание на двете правителства в Струмица десет споразумения за сътрудничество в различните сфери са стабилна основа за задълбочаване на отношенията между двете страни. „Целта ни е да се сближим не само териториално, но и икономически. Дадохме си сметка и вече имаме представа какво може да е нашето общо бъдеще“, посочи заместник-министърът.

Деница Николова определи, че един от най-важните проекти между двете страни е реализацията на транспортен коридор номер 8. Тя подчерта, че проектът е свързан с редица дейности по определяне на обхвата и осигуряване на нужното финансиране. „Това е комплексен и интегриран проект. Той включва в себе си компоненти за изграждане на летища, пристанища , транспортни интермодални терминали, жп и пътен коридор, които осигуряват геостратигечска свързаност по оста Тирана – Скопие – София – Бургас – Варна – Североизток и тази на юг към Близкия и среден Изток“, изтъкна Николова. Тя посочи, че до момента България е направила не малко за реализацията на международния коридор, визирайки строителството на АМ „Струма“, пограничния път от Петрич до ГКПП – Златарево, АМ „Тракия“ и др. „Пред нас стои предизвикателството за търсене на възможности за реализация на АМ „Черно море“ и скоростния път Рила, за които търсим стратегически инвеститор“, каза Николова. По думите й двата проекта ще дадат шанс за реализация на цялостното трасе на международния коридор. Според нея Македония също има шанс да получи финансиране за проектите по трасето на нейна територия по предприсъединителните програми на ЕС или финансиране от международни финансови институции като Световната банка, Европейската инвестиционна банка и др., които подкрепят мащабни инфраструктурни проекти.

Деница Николова потвърди и ангажимента на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и българското правителство за изграждане на ГКПП „Клепало“. „В зависимост от проектирането и осигуряване на финансирането ще търсим възможности 30-километровото трасе да се осъществи в рамките до 2 години“, отбеляза зам.- министърът.

В проведената трансгранична кръгла маса на тема: „Българо-македонските отношения: приоритети, общи перспективи и предизвикателства“ днес участваха също заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев, посланикът на България в Македония Иван Петков, областните управители на Кюстендил и Благоевград Виктор Янев и Бисер Михайлов, кметът на община Кюстендил Петър Паунов, кметове на македонски общини и др.