От изданието припомнят, че четирите най-големи финансови институции в Гърция – Националната банка на страната, Piraeus Bank, Eurobank Ergasias и Alpha Bank, държат голяма част от банковите активи в България и Румъния. У нас гръцкото участие възлиза на 28 на сто от пазара и около 12 на сто от румънския.

От ЕЦБ са притеснени, че ако местните регулатори поемат контрола върху тези активи, банките майки ще понесат непосредствен капиталов удар, който може да бъде фатален за гръцката финансова система, съобщава econ.bg.

Поради тази причина от финансовата институция са взели решение да въведат специални “суапови” споразумения, които представляват двустранни кредитни линии, с двете държави.

Още в началото на месеца излезе информация, че ЕЦБ планира да разшири подкрепата си за България, както и аз останалите балкански държави, за да предотврати разпространяването на кризата в Гърция. Според информацията от тогава институцията е заявила готовност да предоставят финансова помощ на страните от региона срещу конкретни обезпечения при нужда.

Запознати със ситуацията на Балканите твърдят, че Източна Европа е в риск от разпространение на гръцките проблеми извън границите на задлъжнялата към международните кредитори държава. Според тях особено голяма е опасността за България, заради това, че в голяма част от банките у нас има гръцко участие.

Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между България и Хърватия. Като признават стратегическото значение на развитието на малките и средните предприятия за повишаване на заетостта, икономическата и социалната стабилност, страните се договарят да подпомагат предприятията от съответните държави да установят и поддържат различни форми на сътрудничество.

Българската и хърватската агенция ще си партнират за развитието на малките и средните предприятия като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между тях. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес-информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.

Българската и хърватската страна ще си сътрудничат при организиране на мероприятия в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми и семинари, търговски панаири, изложения и други промоционални дейности.

Със средствата ще бъде подпомогната реализацията на три проекта – за реконструкцията на  жп линията „Пловдив – Свиленград“ (в участъка от Първомай до Свиленград), модернизация на железопътния участък Септември – Пловдив, който е част от Транс-европейската железопътна мрежа и рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от жп линията Пловдив-Бургас, съобщава investor.bg.

Проектите са одобрени от Управляващия орган на ОП „Транспорт“ и Европейската комисия, става ясно от изготвените мотиви за това решение.

Планираната сума трябва да покрие част от съфинансирането на тези проекти, което дължи държавното предприятие за строително-монтажни дейности, извършени по проектите, финансирани по ОП „Транспорт“ през тази година.

Най-големи са задълженията на НКЖИ по отношение на дейностите по участъка от жп линията Пловдив – Свиленград – 6,7 млн. лева (без ДДС). За Септември – Пловдив нужното съфинансиране е на стойност 5,3 млн. лева, а за рехабилитацията на участъците по трасето „Пловдив – Бургас“ – 3 млн. лева.

Мнения за направеното предложение се набират до 30 септември.

“Хората могат да продадат правото на строеж и с парите да финансират санирането на сградите”, смята той. Според Диков цената на покрива може да е поне 150 – 200 евро на кв. м, а средно площта на една панелна секция (един вход) е около 450 кв. м. Така от продажбата на мястото може да се получат поне 90 000 евро. Единственото изискване към обитателите, за да вдигнат още един етаж, ще е да притежават земята под блоковете. Според домоуправители основен проблем пред санирането е, че не всички собственици могат да отделят пари за това – средно 5000 лв. на апартамент. Досега само живещите от 25 сгради в София са подали молби за обновяване.

Климатиците по фасадите ще трябва да се строят задължително по схема при санирането на сградите. Това ще бъде заложено в типовите проекти, които общината подготвя за обновяване на блоковете. “Обикновено всеки е различна марка, затова може да се заложат и скари, които да ги скриват и да е по- естетично”, смята Диков. Ще се помисли и за изграждане на отвеждащи системи за конденза, така че от климатиците да не капе.

Новина е и възможността при саниране всеки да може да избира дали и по какъв начин да остъкли балкона си. Вече преустроените тераси ще останат, както са сега. “В проектите все пак ще дадем вариант за типово остъкляване, но то ще е при желание на собствениците”, обясни Диков. За всеки блок можело да се изготви отделен проект според наличното състояние на терасите. Собствениците ще могат дори да усвоят в жилищата си балконите, но пак по план. “Не може един да си направи трикрилен прозорец, а друг еднокрилен”, коментира Диков. Който не иска, няма да си преправя терасата.

В конкурса на общината за типови проекти за саниране участват двадесет колектива. След като избере победителите, кметството ще отвори три пункта в метрото, където ще се предоставя информация за санирането.