В първия квинтил (снимката) са 20-те процента най-бедни домакинства, докато в последния, пети, квинтил са 20-те процента най-богати домакинства.

Разгледаният период е 2010-2013 г., като основен фокус е поставен върху динамиката в групата на най-бедните 20% от домакинствата в страната (1-ви квинтил). Представен е профилът на тези домакинства, които са били в групата на бедните в началото на периода – 2010 г., но са излезли от бедност до 2013 година. Изследвани са основните фактори, които са предопределили изкачването им по стълбата на доходите в обществото.

Някои от основните изводи от анализа на динамиката в подоходното разпределение:

– Ниското образование и липсата на работа са основните фактори за попадане сред най-бедните 20% от домакинствата;

– 41% от най-бедните (1-ви квинтил) през 2010 г. са прескочили в по-горен квинтил през 2013 г., тоест условно са “избягали” от бедност; Други 14% от най-бедните през 2010 г. временно са успели да избягат от групата на бедните, но отново са се върнали в нея в рамките на периода;

– 45% от най-бедните (1-ви квинтил) през 2010 г. са останали в бедност през целия период 2010-2013 г. Това означава, че близо 10% от цялото население е в трайна бедност, което се припокрива с оценките на ИПИ за т. нар. дълбока бедност;

– Заетостта е водещият фактор за излизане от бедност – 2/3 от избягали от бедност в периода 2010-2013 г. живеят в домакинство, в което има трудови доходи;

– 1/3 от избягалите от бедност в периода 2010-2013 г. са попаднали в 3-ти и 4-ти квинтил, тоест са повишили доходите си значително.

Анализът на ИПИ разкрива, че движението на домакинствата между доходните групи в България е значително. Бедността е в немалка степен динамична, тоест нейният състав се мени през годините, като около 40% от домакинствата се изкачват по стълбата на доходите и не се връщат обратно в бедност в средносрочен план. Водещият фактор е заетостта, което означава, че политиките в подкрепа на възможностите за създаване на нови работни места, в т.ч. гъвкави форми на заетост, са ключови за борбата с бедността и покачване доходите на по-бедните домакинства.

Трайната бедност обхваща около 10% от населението, което потвърждава оценките на ИПИ за лицата, живеещи в дълбока бедност. Това са лица, които изостават далеч назад спрямо доходите в обществото и при тях липсва каквато и да е динамика за излизане от бедност през годините. В тази група са концентрирани хора с много ниско образование и такива, които дългосрочно са без работа, както и определени високорискови групи – самотни възрастни, хора с увреждания, многодетни семейства в гета и др. Излизането от бедност на тези групи изисква конкретни мерки, които задължително минават през образованието и квалификацията, и стигат до по-добро таргетиране и ефективност на социалните програми.

Според Наско Атанасов от „Виктория инвест” под 25 000 евро много трудно може да се намери качествен имот. „Търсенето на евтини некачествени жилища ще пада”, прогнозира той пред „Монитор“.

„Сделките за най-евтини двустайни са около една десета от всички”, уточнява брокерът. По думите му това са в повечето случаи стари панелни жилища в зле поддържани входове или жилища в неголеми кооперации с гредоред, строени през 40-те години на миналия век.

„Те се купуват от хора в крайна нужда и неразчитащи на кредит, които ги взимат, за да си решат жилищния си проблем за кратък срок. Подобни апартаменти се продават много трудно и обикновено се чака определен клиент”, пояснява Атанасов.

Полина Стойкова от Bulgarian Properties смята, че на жилища с цена до 50 000 евро се падат 45% от сделките. „Една десета от продажбите са на имоти над 120 000 евро”, уточнява тя. От началото на годината се наблюдава активизиране във всички сегменти на пазара и се очаква тази тенденция да продължи и през 2015 г.

Според нея качествен двустаен ново строителство в сравнително хубав квартал може да се купи на цена от поне 65 000 евро. „Стремежът на хората да купуват най-евтиното отразява реалната картина на доходите и начина им на живот”, смята Стойкова и добавя, че за София границата между средния и ниския сегмент е условно около 50 000 евро.

Тихомир Цаков от „Аристо” твърди, че основната част от сделките с жилища в столицата е с най-евтините имоти на цена до 40 000 евро. „Става дума за двустайни или големи гарсониери от среден клас, и то в не много престижен квартал”, пояснява той. „При евтините покупко-продажби преобладават панелките. За 40 000 евро трудно може да се купи 50 кв. м завършен апартамент ново строителство”, казва брокерът.

Предлагането на имоти в ниския сегмент е малко но не виждам скоро да се приключи с търсенето на най-евтиното. Поне докато не свърши кризата, смята Цаков. „За да си позволи човек покупка на апартамент, заплатата трябва да му е поне 3000 лв., като половината спестява или дава за изплащане на ипотека. Образно казано, да може да купува на месец по един квадрат жилищна площ. И за 6-7 години да събере пари или изплати нормално жилище от 60-70 квадрата”, уточнява той.

“Ако съвсем до скоро ние бяхме упреквани, че сме заложници на руския и украинския пазар и, видите ли сега, кризата в Украйна и в Крим ще доведе до рязък спад , ще ви кажа, че устойчивият тренд за последните няколко тримесечия показва, че всъщност генериращият пазар, основният – над 50 %, е от страните-членки на ЕС”, обясни експертът, цитиран от iNews.

Според Ботев това лято сме успели да обърнем тренда, като за сметка на по-малкото туристи, идващи от Русия и Украйна, тези от съюза са нараснали значително. Той обясни, че независимо от дъждовете това лято и продължаващата криза в Украйна у нас е бил отчетен ръст в туризма.

“Очакванията бяха при тази най-дъждовна година (от близо 80 години) за България, при тези лоши климатични условия, резултатите да са по-слаби”, каза още зам.-министърът. “По данни на БНБ за приноса на туризма за БВП и текущата сметка на платежния баланс на страната ние имаме ръст и в парично измерение. До юни туризмът е внесъл над 1, 074 милиарда евро”, допълни още той.

По думите на Бранимир Ботев, че спад е бил отчетен само от две от десетте основни дестинации, от които пристигат летовници у нас. Това са Великобритания и Украйна. Бранимир Ботев обаче посочи, че очакваното намаление на украинските туристи в рамките на 30-40% е било ограничено само до 4%.

По-голямата част от нарушенията – 31%, са свързани с неспазване на принципите на Закона за обществените поръчки (ЗОП) за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Случаите на сключени договори без проведени процедури за възлагане на обществени поръчки са 522, а общата им стойност е за 269,16 млн. лв.

При 599 обществени поръчки, които са 24% от общо проверените, са констатирани различни други нарушения, сред които неспазване на срокове, неизпращане на информация за публикуване, внасяне и освобождаване на гаранции на кандидатите за участие и за изпълнение на поръчки.

При извършените финансови инспекции са установени нарушения на бюджетната и финансовата дисциплина за 113,13 млн. лв., за които АДФИ са наложили административно наказателна отговорност.

През миналата година от АДФИ са установили още виновно причинени вреди за 38,16 млн. лв. По време на инспекциите са възстановени 106,78 хил. лв., за други 1,34 млн. лв. са съставени 18 акта срещу 28 длъжностни лица. За останалите вреди са направени предложения за търсене на отговорност по Кодекса на труда или по общия ред.

Съставените актове за установяване на административни нарушения са 2886 – 1902 на физически и 984 на юридически лица.

Увеличаващата се консумация на данни и преминаването към технологии за мобилна връзка (като например чрез смартфони) и мобилни услуги (като трето поколение (3G) интернет, пряко излъчване на музика в интернет и уеб базирана поща) са най-важните тенденции в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), където в момента има 8 милиона работни места и който генерира 6 % от БВП на ЕС.

През миналата година 15 процента от българите са използвали услугите на електронното правителство, докато този дял в ЕС е над три пъти по-висок. Комисията отбелязва, че днес използването на мобилен интернет е увеличено с 62 процента, а броят на абонатите на мобилна широколентова връзка в ЕС е достигнал 217 милиона. Общо 15 милиона европейци са се свързали за пръв път към интернет през 2011 г. и сега 68 на сто от тях редовно се включват, показва изследването. Профили в социалните мрежи имат 170 милиона граждани на ЕС.

Гърция, Португалия и Ирландия се насочиха към електронно управление, което да допринесе за поддържане на качеството на обществените услуги, се посочва в съобщение на ЕК. Заедно с Чехия най-голям растеж в предоставянето и използването на електронното управление е отбелязан в изпитващи финансови затруднения икономики.

ЕК отчита като слабост това, че половината от работната ръка в Европа не разполага с достатъчни умения в областта на информационните технологии. Докато 43 на сто от гражданите на ЕС имат средни или добри умения за работа с интернет и могат например да го използват за телефонен разговор или за създаването на сайт, почти половината от работещите не са убедени, че притежават достатъчни компютърни и интернет умения за настоящия пазар на труда. Към 2015 г. се очаква свободните работни места в сектора на технологиите да бъдат 700 000, се уточнява в съобщението.

Представените данни показват, че 58 на сто от потребителите пазаруват онлайн, но само един от всеки 10 е купувал от сайт, установен в друга държава от ЕС. Езиковите пречки и бюрокрацията (например отказ от доставка и усложнения с авторското право) са най-големите отчетени проблеми.

Комисията отбелязва, че телекомуникационните дружества продължават да се възползват за сметка на потребителите от завишените цени на международния роуминг. През 2011-2012 г. повече дружества са се отказали от измамния подход, както го определя ЕК, като са предложили цени за роуминг, съобразени с цените на националния пазар. Въпреки това потребителите все още плащат средно три и половина пъти повече за разговори в чужбина, отколкото у дома.

За осем години в страната са построени нови 125 хиляди жилища, като близо 60 хиляди са на морска територия или това представлява дял от 48%. Голяма част от тези апартаменти са от типа на т.нар. ваканционни имоти. Техният точен брой не е възможно да се изчисли на база представителните данни, но се допуска, че са над 25-30 хиляди. Изчисленията показват още, че реално в пет града (Бургас, Варна, София, Пловдив и Велико Търново) са концентрирани 75% от новите жилища, въведени в експлоатация през последните осем години.

Бургас и областта остава първенец по брой построени имоти, като там са концентрирани над 28% от всички нови жилища или над 35 хиляди апартамента за последните осем години. Градът „посреща“ строителния бум с едва 1806 нови жилища през 2004, за да достигне техният годишен брой 5326 в началото на кризата.

На второ място по численост на новите жилища е Варна и областта, като всеки пети имот е именно там построен. В абсолютни числа новите имоти в града и околностите му през разглеждания период са близо 25 хиляди.

Едва на трето място е София с нови 18 712 жилища, което е дял от 15% в новопостроените имоти. Пловдив е на четвърта позиция със 7704 нови имоти и дял от 6 на сто, следван от Велико Търново с 5773 жилища и дял в новата строителна продукция от близо 5%. Имотите в градовете и областите, където се развива зимен туризъм са около 3200, като в това число вероятно преобладават тези с ваканционен характер.

Пикът на новите жилища е бил през 2009 година, когато са въведени в експлоатация нови 22 хиляди жилища. Отново половината от тях се падат на морските градове и области. През 2011 новото строителство вече представлява 63% от пиковите си нива, регистрирани през 2009 и продължава бързо да спада.

Независимо че строителният бум от последното десетилетие изглежда рекорден, сравнението с данните от последните 37 години показва друго.

От 1975 г. насам в България са построени нови 781 хиляди жилища. Най-голям дял от тях (над 328 хиляди или реално половината) са пуснати за ползване през периода 1985-1992. Строителният бум от 2004 със 125 хиляди нови жилища насам реално е едва на трета позиция от четири разглеждани периода и е сравним с този от 1992-2001, когато са построени 114 хиляди имота.

Тези данни изнесе в интервю за Дарик председателят на областното представителство на Камарата на строителите Валентин Вълев. Според статистиката безработицата в брашна е достигнала до 50 % спрямо броя на заетите през 2008 г.

Най-големият инвеститор в строителния сектор е държавата, а общинските и частните обекти са намалели.  Вълев очаква 2012 г. да бъде по-добра за бранша заради европейските средства. Според него ще има растеж, ако държавата не бави плащанията.

„Няколко месеца трябва да инвестираш собствени пари, но после никой не ти гарантира, че ще ти бъде платено. Много от фирмите стигат донякъде и после не могат да продължат. При европейските програми няма възможност за промяна на първоначалния проект, дори ако в него има грешки, иначе финансирането ще бъде спряно. Така се изпълняват много некачествени обекти, затова е нужно проектите да бъдат изготвяни по-прецизно”, добави още  Валентин Вълев.

Необходим е друг подход към незаконното строителство, смята председателят на Камарата на строителите. Според него много от сградите, които наричаме незаконни, са такива заради администрацията, която издава разрешителни за строеж, а не осигурява възможност за изграждане на канализация например.

По-добре е да се направи всичко възможно такива строежи да бъдат узаконявани, а не да се събарят, тъй като това е ресурс, който не бива да унищожаваме. Подобно беше и едно от предложенията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), дадено на среща с правителството миналата седмица, а именно – еднократно узаконяване на незаконното строителство срещу такса от 10%. Ако това предложение бъде прието, проблемът ще бъде решен, а в държавния бюджет ще влезят допълнително средства, смята Вълев.

Недостигът ще се почувства най-осезателно във ВиК сектора, където бюджетът е с 50 млн. лева по-малко, в кадастъра сумата е намалена с 34 млн. лева, за свлачища – с 10 млн. лева, а за ДНСК – с 5,5 млн. лева. В проектобюджета не са заложени и исканите за саниране на сгради 8 млн. лева.

Министър Плевнелиев подчерта, че това е един „песимистичен бюджет” и че през следващата година усилията трябва да бъдат насочени към оперативните програми.

Планираните разплащания са 600 млн. лв по Оперативна програма „Регионално развитие” и 400 млн.лв по Оперативна програма „Транспорт”. Държавните инвестиционни заеми могат да бъдат третият източник на финансиране през 2011 г.

От най-голямата браншова организация в строителството Камара на строителите в България изразиха опасения недостигът да предизвика още по-големи проблеми в бранша.

Плевнелиев подчерта възможностите пред бизнеса за финансиране на проекти от европейските фондове и съобщи, че поради отсъствието на готови проекти до момента, България се бави в усвояването на средствата по Кохезионния фонд.