След направеното проучване екипът на проекта обедини експертните си виждания и опита си в работата с уязвими общности и създаде методика на предоставяне на услуга, която да отговаря адекватно на нуждите на хората, живеещи в лоши жилищни условия и създадоха услугата жилищен медиатор. Според експертите, разработили проекта медиаторът може да бъде полезен на клиентите си при предоставяне на консултации и съдействие за извършване на ремонтни дейности; предоставяне на информация относно процедури и документи за настаняване в общинско жилище; предоставяне на информация за достъпни  и легални банкови  и небанкови услуги; предоставяне на информация за правата и задълженията на собствениците на имоти вкл. по отношение на възможности за узаконяване на жилища и партиди за комунални услуги, плащане на данъци и т.н.

За тази длъност са обучени шестима души, които тестваха на практика тази нова услуга за период от 6 месеца в трите пилотни региона – Кюстендил, Търговище и София. Ролята на жилищния медиатор бе да консултира и подкрепя клиентите в процеса на подобряване на техните домове или решаването на други текущи проблеми, свързани с жилището и средата на живот. Жилищните медиатори посетиха  286 семейства, оцениха качеството на жилищните им условия и  им дадоха съвети как да извършат конкретен ремонт, кой е най-приоритетния ремонт или друго действие, което трябва да предприемат, какви материали да използват, от къде биха могли да получат средства (заем) за ремонт, могат ли да направят нещо за узаконяване на жилището си, имат ли право да кандидатстват за настаняване в социално жилище и много други текущи въпроси. В помощ на ползвателите на услугата и за улесняване работата на жилищните медиатори бяха тиражирани информационна брошура и практически наръчник със съвети за ремонтиране на жилищата.

В допълнение, с цел повишаване капацитета на потребителите на услугата, те имаха възможност да се включат в обучения на теми „Управление на семейния бюджет“ и „Подобряване на дома“. Тези интересни обучения им дадоха ценни практически знания за това как да управляват приходите и разходите на домакинството и как да се грижат за дома си така, че той да бъде не само комфортен и здравословен, но и енергийно ефективен. В рамките на проекта бяха проведени 6 обучения, в които се включиха над 90 участници от Кюстендил, София и Търговище.

Резултатите от проекта бяха  обобщени и анализирани в Доклад за  пилотното предлагане на услугата „жилищен медиатор“, който ще бъде разпространяван до заинтересовани страни на местно и на национално ниво. Стремежът на екипа на проекта е да се предизвика интереса на други институции и организации и те да бъдат мотивирани да намерят механизми за прилагането на услугата вкл. и в бъдеще да бъде включена в набора услуги, предлагани от държавни институции и финансирани от държавния бюджет.

Мисията на Хабитат и на трите партньорски организации е да се работи дългосрочно за  подобряване жилищните условия на нуждаещите се. От тази  гледна точка изпълнението на този проект е още една стъпка за повишаване на осведомеността на обществото и привличане вниманието на институции към проблемите с жилищните условия на уязвими групи от населението.

Очаква се към края на месеца работа да започне т.нар. Методически съвет, който ще бъде към Министерски съвет (МС) и ще се ръководи от Дончев. Неговата задача ще бъде да изгради справедлив механизъм за изплащане на наложените от Брюксел финансови корекции по европрограмите. До сега санкциите се изплащаха от бенефициентите по програмите, които най-често са общини. По думите на Томислав Дончев обаче тежестта на корекциите не трябва да се поема изцяло от тях, защото грешката не е само тяхна.

По думите на вицепремиера част от проблемите с европрограмите се дължат на „смесени критерии“ в обществените поръчки. Тоест при обявяването им възложителите са се съобразявали с действащото към момента национално законодателство, което впоследствие обаче е променено и синхронизирано с европейското. В други случаи пък решението за избор на изпълнител е взето от КЗК или ВАС, а не от възложителя, обясни вицепремиерът. През последната година станахме свидетели и на финансови корекции, наложени вследствие на политическа репресия, допълни Дончев. Затова и работата на Методическия съвет ще е да направи корекциите по-справедливи. Резултатите от работата му ще бъдат факт до три месеца.

Така ако за нередностите или пропуските е виновен управляващият орган на програмата, а не бенефициентът, корекцията ще е за сметка на министерството или друго отговорно ведомство. Трябва да плаща този, които е виновен, категоричен бе Дончев. Така общините, които не са допуснали нарушения, а са санкционирани, няма впоследствие да връщат безлихвените заеми, а те ще се взимат от бюджета на отговорните ведомства.

Всички 10 общини от Област Враца са с нива на безработица над средните за страната.

“Малките и средни предприятия са гръбнакът на нашата икономика и представляват 99.8% от всички предприятия в България. Ето защо, като част от екипа на министър Лукарски, искам да заявя пред Вас, че приоритетно ще се занимаваме с бизнес средата на северозападните райони, така че нещата тук да достигнат стандартите на по-развитите райони в страната”, увери зам.-министърът и напомни, че Министерство на икономиката се е заело със сериозни административни процедури с цел облекчаване на бизнеса. Разчитаме на сериозни предложения за проекти от Ваша страна, както и на вас, медиите, за тяхното популяризиране. Разчитаме на обратна връзка от бизнеса, за да може България да не е на опашката на Европа”

Друга мярка в програмата на министерството е насърчаване на инвестициите в Индустриални зони, сред които е и тази във Видин. В тази връзка Любен Петров сподели, че министър Лукарски ще направи предложение за Индустриалните зони на Бизнес форум на страните от Централна и Източна Европа и Китай, който се провежда днес в Белград. С тази мярка се цели привличане на инвеститори в региона, с което да се увеличи заетостта и подобри стандартът на живот.

Сред приоритетите на министерството е и изграждането на пътя Ботевград-Видин, който също ще бъде предложен за обсъждане на Бизнес форума в Белград. Инфраструктурните проекти са един от най-важните фактори за стимулиране на икономическия ръст и привличане на инвеститори. “Каквито и инвестиции да се случват, без инфраструктурна среда, няма как да бъдат успешни”, коментира Любен Петров и пожела много сили, енергия и предприемачески дух на фирмите, “защото те са малките стопани на държавата ни”.

„Вярвам, че единствено с активното участие на институции и граждани, бихме могли заедно да работим и да постигнем по-сигурна  защита на населението в една по-благоприятна околна среда”, каза министър Жекова.

По проекта са доставени верижни булдозери, автомобили с повишена проходимост, хидромоторни помпи – контейнерен тип и возими моторни помпи. Целта на проекта е осигуряване на специализирана техника и оборудване за предотвратяване и борба с наводненията, създаване на единна спасителна система, както и повишаване капацитета за управление и оперативна защита при наводнения на ниво ЕС.

„При обявяване на големи търгове се изисква много сериозна банкова гаранция. Строителните фирми, които повечето са средни и по-малки, не биха могли да получат такава гаранция. Когато има държавно участие не се изисква тази гаранция. Тази фирма ще сключва основните договори, останалите фирми ще работят като подизпълнители, без да се нарушава тяхната самостоятелност и финансови интереси”, посочи още министърът на инвестиционното проектиране.

Той не прие резултатите на Програма “Достъп до информация”, която определи като най-непрозрачно в кабинета “Орешарски” Министерството на инвестиционното проектиране. „Министерството е ново, бюджетът е отделен късно и затова информация за финансите на ведомството липсват на сайта на МИП.”

Данов обясни, че Министерството вече работи нормално, координират се и с общините. „Работим за създаване на нормативна база за социалните жилища. Проучваме опита, който имат други държави, относно показателите, които трябва да имат този тип жилища – управление, разпределение и самата им функция на пазара на недвижими имоти”, каза още проф. Данов.

Той се надява до края на лятото да има готово становище, план за действие какво трябва да се предприеме и как трябва да се финансират социалните жилища.

Работи се и по кадастъра, заяви министър Иван Данов. „Спекулациите с границите на имотите ще бъдат прекъснати. Ще има ясни граници докъде се простират имотите и откъде започват други територии”, каза още министърът.

Българската икономика се намира на дъното в Европейския съюз по отношение на енергийната си ефективност и регистрира иновационна активност на нива много под средните за съюза. В този контекст проектът Greening BG Innovative SMEs, финансиран в рамките на програма „Иновации за зелена индустрия“ на Норвежкия финансов механизъм, има за цел да даде отговор на предизвикателствата свързани с околната среда посредством създаване на нови бизнес възможности, които биха ускорили въвеждането на зелени технологии и повишили местната конкурентоспособност.

Целта на Greening BG Innovative SMEs е да даде отговор на предизвикателствата свързани с околната среда посредством създаване на бизнес възможности в България, които биха ускорили въвеждането на зелени технологии и повишили местната конкурентоспособност.

Проектът ще преследва целите си с помощта на следните дейности:
– оценка на настоящото технологично ниво и дейности в МСП от гледна точка на зелените иновации;
– мониторинг на политическата и регулаторната рамка по отношение на социо-политическите, икономическите и технологични развития в Европа;
– разработване на инструмент за самооценка на зеленото поведение и представяне на българските МСП;
– разработване на наръчник за българските МСП за текущо използване на инструмента за самооценка;
– пилотно прилагане на инструмента за самооценка;
– информационни и демонстрационни мероприятия на тема зелени иновации посредством серия от шест регионални бизнес форум a в шестте региона за планиране на България.

Проектът таргетира българските МСП като основна целева група. Проектът цели да постигне възможно най-широк отзвук, отваряйки дейностите си за микро, малки и средни предприятия от всички индустриални сектори и независимо от географската си локация.

Вторичната целева група включва представители на правителството и администрацията, на които по време на традиционните Иновационни форуми на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ през 2014 и 2015 г. ще бъдат представени резултатите и препоръките от годишните доклади Иновации.бг.

Проектът Greening BG Innovative SMEs е финансиран по „Иновации за зелена индустрия” с програмен оператор норвежката държавна агенция „Иновация Норвегия” и ще трае 24 месеца. Проектът се изпълнява в консорциум със Северния институт за изследване на иновации, наука и образование (Nordic Institute for Studies in Innovation, Research and Education).

Разработването на инструмента ще стъпи върху информацията и изводите, събрани с помощта на онлайн въпросници и дълбочинни интервюта сред иновативни МСП. Акцентът ще падне върху бизнес операциите, които притежават най-голям потенциал за спестяване на енергия и за най-значително намаляване на енергийните разходи, но същевременно неизискващи големи първоначални инвестиции. След пилотното му тестване през втората проектна година в партньорските фирми от Българския съвет за устойчиво развитие и Клъстер „Мехатроника и автоматизация“ серия от регионални бизнес форуми в шестте български Райони за планиране ще разпространят инструмента за самооценка и ще повишат информираността относно развитието на зелените технологии. Събитията ще съберат на едно място МСП, зелени НПО-та, регионални власти и крайни потребители.

Освен тези дейности Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ ще разгледа тематиката за зелените иновации и предприемачество в България в рамките на годишните си доклади Иновации.бг през 2014 и 2015 г. Анализът на политиките и регулаторната рамка в страната, въздействието от използването на европейските фондове през програмния период 2007-2014 г., както и постигнатите резултати ще послужи за основа за формулиране на препоръки. Те ще бъдат представени по време на годишните Национални иновационни форума през същите две последователни години пред високопоставени представители на публичния сектор и иновативния бизнес.

Националните конкурси за иновативно предприятие на годината през 2014 и 2015 г. ще включват категория за принос към опазването на околната среда и две български иновативни фирми ще бъдат отличени като лидери в успешното въвеждане на зелени политики, практики и решения. В допълнение на  почетните награди и значителен медиен интерес, победителите ще се възползват и от посещение до Норвегия с цел проучване на възможни бизнес партньорства в сферата на зелените иновации.

Програмата е част от инициативата на Китай за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа (16+1).

“Разглеждаме инициативата на Китай за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа като много важен инструмент. Заинтересовани сме от осъществяването на различни проекти в сферата на инфраструктурата като магистрали, тунели, ж.п. линии, хидросъоръжения, индустриални зони, пристанища, летища в рамките на програмата на китайското правителство, обезпечена с 10 млрд. долара, за реализирането на проекти в Централна и Източна Европа”, посочи Плевнелиев, цитиран от БТА.

Българският държавен глава определи отношенията между България и Китай като отлични и изтъкна, че политическият диалог е интензивен и е придобил нова динамика, като само за последните пет месеца българският президент, премиер и председател на парламента са посетили Китай.

Според него има и отлични възможности за увеличаване на китайските инвестиции в България и за разширяване на техния спектър. Президентът допълни, че ще бъдат окуражавани министрите, кметовете, бизнесмените, представителите на културата, науката, образованието, неправителствените организации за още по-чести контакти и още по-силно задълбочаване на сътрудничеството.

„България не е една от най-големите икономики в ЕС, но със сигурност е един от най-големите приятели на Китай в ЕС”, каза още Плевнелиев, цитиран от БТА.

За неин председател е определен заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев.

Задачите на работната група включват също координация по отношение изпълнението на проектите, анализ на възникналите проблеми и предлагане на решения за преодоляването им. Наблюдаваните проекти се очаква да имат значителен икономически ефект, като успоредно ще бъдат фактор за подобряване профила на България като международна туристическа дестинация, се казва в съобщението.

Контролът върху работата на междуведомствената работна група е възложен на вицепремиера по икономическото развитие.

До 2013 година европейските фондове ще са основен източник за развитие на електронното управление в България. Приоритетни електронни административни услуги за централната и местна администрация ще бъдат разработени по проект „Развитие на административното обслужване по електронен път”, който е с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.

В неговите рамки ще бъде подготвено законодателството за въвеждане на електронната идентичност на българските граждани. Тази система, ще бъде разработена по проект „Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство”, който също се финансира от Оперативна програма „Административен капацитет”.

Естонските експерти ще направят анализ на спецификите на българската законодателна рамка и технологичен капацитет и ще предоставят през декември анализ на стъпките, които според тях българската администрация трябва да предприеме за ускоряване на въвеждането на е-правителството.

От българска страна упълномощен да парафира документа е министърът на околната среда и водите. До момента между двете страни няма установено сътрудничество в областта на околната среда.

Сирийската страна е проявила интерес за сътрудничество в определени сфери като борба с опустиняването, изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие, използване на възобновяема енергия, рационална употреба на природните ресурси, по-специално водните, управление на твърдите отпадъци, развитие на екотуризъм, предотвратяване на индустриално замърсяване и др., в които България би могла да бъде полезна със своя опит ноу хау.

Меморандумът представлява рамково споразумение за сътрудничество и няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Разходите по прилагане на Меморандума ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на околната среда и водите.

Срокът на действие на документа е пет години като има предвидени клаузи за неговото изменение, допълнение и влизане в сила.