„Сътрудничеството между страните в региона е мощен инструмент за постигане на икономическо развитие“, посочи министър Лукарски. Той постави акцента на търговията и инвестициите като механизъм за повишаване конкурентноспособността не само на отделните икономики на страните в региона, но и за позиционирането на Югоизточна Европа като интегриран регионален пазар, който може да предостави много по-голям потенциал на партньорите в рамките на ЕС и на трети страни. Същевременно изграждането на интегрирана инвестиционна среда в страните от региона по негови думи би предоставило значително по-добри възможности за реализиране на проектите на стратегически инвеститори, насочили погледа си към Югоизточна Европа.

Министър Лукарски заяви, че основен приоритет в работата на Министерство на икономиката е създаването на условия и предоставяне на подкрепа за българските предприятия за интегрирането им в регионалните вериги на добавена стойност чрез насърчаване на секторните клъстери и експортните консорциуми. За да стимулира процеса Министерство на икономиката организира и поредица срещи между агенциите за насърчаване на МСП и износа от страните в региона, както и контактна борса с участие на бизнеса. „Важен аспект за нашите компании е и подобреният достъп до финансиране“, поясни министър Лукарски. Той определи страната ни като благоприятна среда за финансиране чрез рисков капитал, като посочи, че близо 150 стартиращи компании от региона са финансирали своите идеи  чрез българските фондове за рисков капитал „Eleven” и „Launchub”.

Участието на български компании като изпълнители или подизпълнители по трансгранични проекти, както и в обществените поръчки в страни от региона е друг механизъм за включването им в регионалните вериги на добавена стойност. „Това ще създаде възможности и за трансфер на know-how и подобрен достъп до външните пазари“, допълни министър Лукарски.

Той посочи, че в рамките на председателството си България ще работи за засилване нивото на сътрудничество в три основни сфери – транспорт, енергетика и инфраструктура, медийна свобода и свобода на изразяване и миграция и справяне с бежанския поток. Той допълни, че страната ни ще продължи да полага усилия и по отношение на икономическото развитие, сигурност и правов ред, опазване на околната среда и борба с климатичните промени, регионална политика за младежта и спорта, развитие на човешкия потенциал.

„Приветствам избора на българското председателство да фокусира усилията си върху бизнеса и инвестициите“, коментира Горан Свиланович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество. Той поясни, че основният страх на близо 70% от гражданите на страните в Югоизточна Европа е, че могат да загубя работата си или да не успеят да намерят такава в идните години. „Това е основният проблем и трябва да намерим решение по пътя на сътрудничеството“, завърши той.

Интегрирането на страните в региона по думите на министър Лукарски изисква не само взаимодействие между Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и ЕС, но и с други международни организации и регионални формати като Съвета за регионално сътрудничество, Стратегията на ЕС за Дунавския регион, Адриатическо-Йонийската стратегия и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

“С тази цел сме тук – за да видим добрите практики и да установим къде са проблемите. От опита на г-н Индже можем да се поучим много и се надяваме това да бъде и основа за подобряване на бизнес средата в България”, каза още той.

Според Янев е нужно облекчаване на административните процедури. “Правилото е, че администрацията трябва да действа предвидимо с цел изпълняване на основната формула за добър инвестиционен климат – ниска данъчна ставка и предвидимост на правилата”, заяви шефът на БАИ.

Той посочи, че за първото тримесечие на година е отчетено увеличаване на инвестициите от 3,5 пъти, в сравнение със същия период на 2014-та. “В цифри това означава, че за първото тримесечие на тази година имаме 318 млн.евро, докато миналата година инвестициите са 88 млн.евро”, каза Стамен Янев, цитиран от персцентъра на БАИ.

Янев съобщи, че в следващите месеци ще е факт електронен вариант на заявлението на Агенцията, с което се дава възможност на български и чужди инвеститори по електронен път да имат отворени часове за разговор с експерти на Агенцията. “Създали сме и неформален механизъм за диалог между институцията и бизнеса и този тип срещи, които провеждаме тук са в тази посока – набираме група проблеми, работим по тях и предлагаме законодателни предложения”, уточни той.

Живеем във времена на криза – не само финансова и икономическа, но и геополитическа. Кризата обаче означава и възможности – ако има политическа воля за трудни решения и провеждане на реформи с дългосрочен хоризонт, посочва вицепремиерът Дончев, цитиран от правителственият пресцентър.

Сред приоритетите на правителството вицепремиерът очертава ясна визия и готовност за постигане на устойчива среда за икономическо развитие, постигната чрез стабилност на институциите, условия за дългосрочно развитие на обществото и бизнеса, ефективна и прозрачна система за управление на ресурсите от европейската солидарност, национална и енергийна независимост, качествено образование и защита на социалните права.

Участието на България в този форум на високо политическо, диполоматическо и икономическо ниво е знак, че държавата има политическа воля и доверието на своите партьори на Балканите и в Европа. То е знак и за българското общество, защото правителство на по-малко от две седмици е очаквано и посрещнато с уважение след близо 1,5 години неясна политическа позиция на държавата, подчертава Томислав Дончев.

Погледите сега са насочени към нас. Днес е важно да покажем политическа воля и ясна визия за конкретна посока на развитие и най-важното – мерките за постигането на устойчив икономически растеж – както на национално, така и на регионално и европейско ниво, заявява заместник министър-председателят.

Сред приоритети на правителството по отношение на икономическата политика той посочва постигането на растеж чрез подобряване на условията за бизнес за производителите и износа, електронното управление, като гарант за ефективна администрация и превенция на корупцията, облекчаване на административната тежест, насърчаване на чуждестранните партньорства и подчертаване потенциала на България като дестинация за инвестиции с висока добавена стойност.

В центъра на дискусиите в първия ден на конференцията бе “Пътна карта към развитие на конкурентна нисковъглеродна икономика през 2050”, публикувана по-рано този месец от Европейската комисия.

Според одобрения документ въглеродните емисии трябва да бъдат намалени с поне 80% до средата на века в сравнение с 1990 г. За да бъде постигнато това, Европа трябва да инвестира в чисти и енергийно ефективни технологии допълнително 270 млрд. евро или 1.5% от БВП годишно.

Тази инвестиция се очаква обаче да се възвърне и дори бъде надмината чрез по-ниски сметки за енергия и спестени горива на стойност 175-320 млрд. евро средногодишно към 2050 г.