Видео уроците показват нагледно как се работи с портала и как могат да се заявяват и получават електронни услуги от АГКК.

Демонстрира се нагледно как се прави регистрация в него, без която няма как да се използват останалите му функции – https://kais.cadastre.bg/bg/Home/GetVideoTutorialById?id=3.

Онагледено е и как потребителят може да зареди авансово виртуалната си сметка, ако иска да подаде заявление за услуга, която се заплаща – например за издаване на скица на имот или схема на самостоятелен обект – https://kais.cadastre.bg/bg/Home/GetVideoTutorialById?id=101. Плащането по този начин е бързо и удобно, като спестява време за проверка на платежни нареждания, когато сумата за дадена услуга е изпратена по банков път.

За да не се губи време в търсене тук може да се види, как най-бързо и лесно да се заяви скица без електронен подпис –  https://kais.cadastre.bg/bg/Home/GetVideoTutorialById?id=41. Описани са необходимите стъпки за извършване на регистрация на заявление за скицата.

За заявяване на скица с електронен подпис, както и от нотариус също има подробни видео указания съответно на https://kais.cadastre.bg/bg/Home/GetVideoTutorialById?id=81  и на https://kais.cadastre.bg/bg/Home/GetVideoTutorialById?id=141.

Тъй като изгледът на самата кадастрална карта би могъл да затрудни потребителите, специален видео урок “Търсене на имоти по кадастрална карта” в продължение на 5 минути показва подробно начините на търсене на имоти по кадастрална карта – https://kais.cadastre.bg/bg/Home/GetVideoTutorialById?id=42, кое меню за какво служи, по какви параметри може да се зададе търсене на имот и каква информация може да се извлече.

Освен в Кадастрално-административната информационна система видео уроците са достъпни и в Youtube.

Проучването на Colliers и Gfk дава отговор на въпроси, свързани с позиционирането и класацията на търговските центрове по различни критерии, причините за избора на един търговски център пред друг, любимите марки по категории продукти, колко са склонни да похарчат потребителите и за какво, как прекарват свободното си време, кои са предпочитаните телевизионни канали, радиостанции, списания, интернет сайтове, кои са най-добре възприеманите видове събития и промоции в шопинг моловете, както и много други. Провеждането на проучването за втори път, дава възможност за извеждане на тенденции в поведението и идентифициране на развитие в нагласите на участниците.

Някои от интересните нови моменти, са че категория „Мода“ е с нараснало значение за добрия търговски микс в моловете. Това е свързано и с факта, че за посетителите е станало по-важно да следват последните модни тенденции. При тях се наблюдава готовностда инвестират повече в спортно облекло и аксесоари, и парфюмерия и козметика, в сравнение с предходното проучване. Друго любопитно развитие, е че гледането не телевизия, въпреки че продължава да е сред предпочитаните занимания през свободното време, намалява като популярност.

Други основни изводи от проучването в края на 2017 г., са че разнообразието от продукти и атрактивните промоции са основни фактори за привличане на посетители, а от събитията, дегустациите на храна и напитки са най-атрактивни. Сред важните отличителни характеристики на търговските центрове са удобната локация, наличието на кино, лесната ориентация във вътрешността на мола, както и приятната атмосфера.

Най-предпочитаните категории продукти са „Мода“ и „Подаръци“. Любимите марки на посетителите в категория „Мода“ остават, както и през 2015 г., H&M, Zara и LC Waikiki. Сред мъжете, участвали в проучването, Andrews е най-харесваната марка, докато при жените, на водещи позиции са Zara и Mango. От ключово значение за потребителите е наличието на любезен и отзивчив персонал в магазините.

Свободното си време посетителите на търговски центрове прекарват в интернет или пред телевизора,на трето място са разходките извън дома, а четенето на книги се класира на четвърта позиция. Моловете посещават средно веднъж на седмица, а на кино ходят приблизително два пъти в месеца. Предпочитаните от жените телевизионни канали са Nova TV и Fox Life, а от мъжете БНТ 1, BTV Action и Diema. Проучването разглежда в още повече детайли заниманията на посетителите в свободното им време и медийното им поведение, по конкретни търговски центрове.

На база на проучването основните общи препоръки към търговските центрове са да продължават да доразвиват търговския си микс, да поддържат разнообразие от брандове и да организират събития и промоции. Допълнителна детайлна информация от изследваното е налична и може да бъде предоставена под формата на индивидуален доклад, който дава точни данни за позиционирането както на конкретни марки, така и на самите търговски центрове като популярност, честота на посещаемост, любими продуктови категории, конкурентни предимства и полета за развитие.

Това обясни представителят на комисията Константин Райков пред Дарик. Той добави, че от 2 октомври банките трябва да са се съобразили с изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

Тогава Комисията ще изиска новите общи условия или типови договори, за да провери има ли нелоялни практики, залегнали в тях.

“Въвеждат се изисквания за предоставяне на обща информация за предлаганите кредитни продукти. Т.е. да не предлагат само определен вид кредит, но и да го сравняват с други кредитни продукти, които се предлагат от същата институция или други институции. Освен това е необходимо попълване и предоставяне на стандартизирана форма на преддоговорната информация. На следващо място, нов елемент е въвеждане на изискване за предоставяне на индивидуални съвети на потребителите, когато искат да вземат такъв кредит. Разбира се, този съвет може да бъде платен, но това трябва да е известно на потребителя, преди да му бъде предоставен съвет. Следващото ново и важно нещо е рекламата на ипотечните кредити. Когато се прави такава реклама, всички елементи трябва да са с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Например – посоченият лихвен процент не може да е с по-големи размери от останалите задължителни елементи на рекламата”, обясни Райков.

По думите му по-строги изисквания ще има за извършване оценка на кредитоспособността на потребителите:

“Тук има специални изисквания към финансовите институции да правят по-обстойни проверки, като са задължени да вземат предвид всички фактори, които могат да повлияят на неговата задлъжнялост”..

“Въвежда се и минимум,14-дневен срок, за размисъл – от предоставянето на проекта за договор до подписването му”, каза още Райков.

Междувременно стана ясно, че КЗП съди трите банки отпускали ипотечни кредити във франкове. Това каза още Константин Райков от Комисияат. Казусът е известен като т.нар. “франкова задлъжнялост”, при която клиенти на финансовите институции са теглили ипотечни кредити във франкове, които значително се увеличават след като валутата поскъпва. По думите на Райков след като преговорите за промяна на тези клаузи не са били успешни, контролният орган е завел колективни искове срещу всяка една от банките.